На 21 май 1965 г. се ражда Димитър Воев –

На 21 май 1965 година се ражда Димитър Воев – концептуалистът на „ Народоосвободителна въстаническа армия ГЕНЕРАЦИЯ “. Умира на 27 години и е единственият български музикант и стихотворец, който е трансфорат в фетиш от почитателите с творчеството си и ледената хармония, която наложи. Още приживе, някои се удивляваха, други се ужасяваха на това, което се раждаше в мозъка му. Образният му свят не беше нито елементарен, нито елементарен. Поезията и музиката на Димитър Воев и през днешния ден се одобряват като философия.
Той остана във времето. Дори да не е Завинаги, ще е за доста дълго. Докато не се скапят магнитните носители на индивидите и изгние цялата хартиена памет на човешкото творчество.

Има един кръг, който в никакъв случай не е изцяло затворен. Това е кръгът на вероятните невероятности. Понякога на тебе може да ти се стори, че той съвсем се е затворил към личната ти същина. Тогава ти ще събереш всичките си забележими и невидими сили в себе си и ще се опиташ да излезеш на открито. Сигурен съм, че постоянно до момента си успявал да го направиш.

Успял си по един или различен метод. Достоен или по-малко заслужен. А в действителност защо си го правил? Едва ли е било, с цел да можеш да видиш на идната заран изгрева. По-скоро е било, с цел да можеш да си избереш или извоюваш място, откъдето да го видиш.

А в действителност предишното е низ от несъществуващи неща, които можем да си представим с огромна или с по-малко огромна меродавност. Бъдещето е също подобен низ от несъществуващи неща. Но същинско за нас ни се коства това, което има по-голяма възможност да се трансформира в минало. И ти се намираш в едно непрестанно придвижване сред все по-отдалечаващото се остаряло минало и все по-приближаващото се ново бъдеще. Но ти в никакъв случай не можеш да бъдеш, колкото и да ти се желае, нито в предишното, нито в бъдещето. Защото ти си в този момент само и вечно сега.

Ти живееш сега, ти ще умреш сега. И единственото в същинското пълноценно преживяване сега може да има, и единствено тогава, смисъл твоят живот. Но това не може и не би трябвало да значи, че ти ще живееш единствено и само с удоволствията, които могат да бъдат основани от едно изпълнено с леки прекарвания и осеяно с равнодушие битие. Защото точно това битие, което е лишено от компликацията на момента, може да те направи несъвършен и нищожен в личните ти очи. Затова ти би трябвало да се бориш.

Отчаяно, редовно и безнадеждно. Да се бориш до привидния завършек на личните ти сили. Тогава ще бъдеш буйно влюбен в битката си и в нищо друго. И това ще бъде прелестно. Защото точно битката и стремежът сами по себе си съставляват хубостта и смисълът на живота. А постигнатата цел и вярата акцентират неговото безсмислие.

Чрез личната си битка ти ще осмислиш и изживееш момента. Тогава няма да има потребност да си задаваш въпроса за личното си битие. Именно тогава, пред постоянно жадния си за знание разсъдък и единствено с него ти ще се докоснеш до щастието. Ще се докоснеш по този начин, както когато си бил малко дете са се докосвали до теб тези, които са те обичали.

Но ти въпреки всичко може да ме попиташ, какво ще стане, в случай че се умориш от битката. Ако силите ти просто не стигнат. Ако макар цялото ти същинско предпочитание, не успееш да се пребориш с компликациите. Тогава напълно инцидентно твоят взор може да попадне на изхабеното ножче, изхвърлено в пепелника...

Има един кръг, който в никакъв случай не е изцяло затворен. Това е кръгът на вероятните невероятности. И най-невероятната от всички вероятни невероятности е този кръг да се затвори. Но в случай че въпреки всичко се затвори, а това е допустимо, колкото и необикновено да ти се коства, то тогава Ти би трябвало да го направиш и аз съм сигурен, че ще го направиш, с цел да не изгасне и тази една светлина, която е светила по твоя път.

18.6.1984 година

(Кристиян Костов (китара), Кирил Манчев (барабани), Алина Трингова (вокали), Михаил Пешев (клавир), Димитър Воев (бас и вокали), 1898 г.)

От: Димитър Воев: „ Поздрави боговете от мен “, изд. Литавра
Снимки: Нели Воева