На 20-ти юли ще се навършат точно 40 години от

На 20-ти юли ще се навършат тъкмо 40 години от първото в историята на космонавтиката кацане на Марс. Днес, цели четири десетилетия след благополучното втурване на “Вайкинг 1 ” в така наречен Златна низина (Chryse Planitia) на Червената планета, учените не престават да се чудят какво тъкмо демонстрират резултатите от проучванията. Някои откриватели от екипа на НАСА и до ден сегашен имат вяра, че “Вайкинг 1 ” е разкрил живи организми.

В днешната публикация ще ви опиша любопитната история на марсианските проучвателен задачи “Вайкинг ”.

В края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век НАСА минава през своя златен интервал. Роботизирани апарати към този момент са се отпратили към околните планети и човек лети до Луната! Агенцията има огромни упоритости за Марс и възнамерява да организира стратегия “Вояджър ” (да не се бърка с изследователската стратегия, носеща същото име, до Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун). За марсианската стратегия “Вояджър ” е планувано да се употребяват мощните ракети “Сатурн 5 ”. Но по това време хората не стопират да се оплакват, че НАСА харчи прекомерно доста пари за данъкоплатците и измежду доста апели да се съкратят разноските, бюджетът на организацията е орязан и стратегия “Вояджър ” е пратена в забвението. Вместо това е инициирана малко по-скромната стратегия “Вайкинг ”, при която се възнамерява изпращането на два комплекса от орбитални и спускаеми апарати с ракетите “Титан IIIЕ ”.

След разработка, траяла няколко години, НАСА наред изстрелва “Вайкинг 1 ” на 20-ти август 1975 година и “Вайкинг 2 ” на 9-ти септември същата година. Орбитално-спускаемият комплекс на “Вайкинг 1 ” влиза в орбита към Марс на 19-ти юни, а този на “Вайкинг 2 ”- на 7-ми август 1976 година.

До този миг както Съединени американски щати, по този начин и Съюз на съветските социалистически републики имат известни триумфи във връзка с Марс. И двете страни са изпратили облитащи и орбитални сонди. През 1971 година една руска сонда даже съумява да доближи до повърхността на планетата, само че прекратява контакт със Земята единствено 14.5 секунди след кацането. През това малко време даже не съумява да изпрати детайлна фотография (вижте публикацията на КОСМОС БГ, разказваща историята на “Марс 3 ”). Програма “Вайкинг ” би трябвало да реализира сполучливо кацане, при което апаратът освен доближава до повърхността, само че и изпраща научна информация към Земята.

Първоначално е планувано “Вайкинг 1 ” да организира кацане на Марс на 4-ти юли 1976 година. Датата не е подбрана инцидентно – тогава жителите на Съединени американски щати честват два века от основаването на тяхната страна. Когато обаче идват първите фотоси от орбиталната сонда на “Вайкинг 1 ” след 19-ти юни, ръководителите на задачата осъзнават, че теренът за кацане е прекомерно стръмен и рисковете за спускаемия уред са огромни. Затова единомислещо вземат решение да отсрочат кацането до намирането на по-подходящо място. На 12-ти юли новото място за кацане е определено – на разстояние 575 километра от в началото плануваното, само че към момента в района на Златната низина. Взето е решение спускаемият отсек да се отдели от орбиталния и да извърши кацане на 20-ти юли (което съответствува с отбелязването на 7 години от първото пилотирано кацане на Луната).

“Екипът на “Вайкинг ” не познаваше марсианската атмосфера доста добре, нямахме съвсем никаква концепция за терена или за скалите, само че все пак имахме нахалството да опитаме да кацнем меко на повърхността ”, спомня си Джентри Лий (източник). “Бяхме както ужасени, по този начин и развеселени. Всички избухнахме в наслада и горделивост, когато видяхме, че в действителност сме кацнали сполучливо ”.

Скоро след кацането “Вайкинг 1 ” предава своята първа фотография:

Credit: NASA

На фотографията ясно се вижда едно от крачетата на “Вайкинг 1 ”, ситуирано устойчиво на повърхността – значимо нещо, което всеки началник на всяка спускаема задача желае да забележи. Но с изключение на инженерната й стойност, фотографията има както научна, по този начин и историческа. Това е първата фотография, получена от повърхността на Марс! Вероятно за някои от учените е донесла отчаяние – на нея се виждат само пясък и скали. Никакви следи от каквито и да е многоклетъчни организми, с което “Вайкинг 1 ” удостоверява – в случай че на Марс има живот, той най-вероятно е едноклетъчен.

Истинските изненади от задачата идват след няколко дни.

Един от опитите на “Вайкинг 1 ” носи името Labeled Release (LR). Най-кратко той може да бъде разказан по следния метод: хранителна среда, съдържаща радиоактивен изотоп, се вкарва в почвата на Марс. Ако в нея има микроорганизми, се чака те да метаболизират храната и да отделят радиоактивен газ (източник). Както опитът на “Вайкинг 1 ”, по този начин и този на кацналия по-късно “Вайкинг 2 ”, регистрират съществуването на радиоактивен газ и по този начин доктор Гилбърт Левин и неговият екип от учени стигат до заключението, че живот на Марс има!

Но резултатите от различен опит са разочароващи. При този опит са взети проби от почвата, нагрети са до 500 Целзиеви градуса и получените газове са подложени на проучване с Газов хроматограф – мехлем спектрометър (GCMS). Експериментът демонстрира, че няма значително количество органични субстанции в почвата на Марс. Единствените органични субстанции, които са доказани, са хлорометан и дихлорометан и те се смятат за попаднали вторично от Земята. На процедура според резултатите от този опит почвата на Марс е по-безжизнена и съдържа по-малко въглерод от стерилните лунни почви, доставени на Земята от астронавтите от стратегия “Аполо ”.

И по този начин, въпросът е подложен и към момента стои на дневен ред: има ли живот на Марс?

Крайното мнение, признато от НАСА през 70-те години на предишния век, е че Марс е мъртва планета. Вероятно на повърхността й има мощен окислител, който, след прибавянето на хранителната среда в почвата, я е разградил. Да, отделил се е радиоактивен газ, само че всичко се е случило напълно по небиологичен път. Това мнение се поддържа от по-голямата част от научния свят.

Но не и от Гилбърт Левин. Ученият, който е основал опита, изпратил го е към Марс и е анализирал резултатите му, продължава до ден сегашен да счита, че е разкрил живот. Дори и тази година (източник) той е възнамерявал посещаване в университета Лулео, Швеция, където евентуално е разказвал за своето виждане за съществуващите през днешния ден марсиански микроорганизми.

В този теоретичен спор през последните години се намесва и професор Джуп Хауткуупър. През 2007 година той разгласява публикация в Astrobiology (източник), където интерпретира още веднъж резултатите на Левин и стига до заключението, че те са съвместими с съществуването на живот. Ученият счита, че задачите “Вайкинг ” са разкрили живот, само че хипотетичните организми евентуално са починали по-късно заради нагряването, което в композиция със съществуващия в почвата водороден пероксид е довело до разрушаването на клетъчните стени. Това изяснява за какво при по-нататъшни разбори с опита Labeled Release не е имало повторяемост.

По-консервативните откриватели не биха се задоволили с такива мъчно доказуеми догатки. Те биха употребявали така наречен “бръснач на Окам ” -принцип в науката, според който най-простото пояснение е най-вероятно. Ако даден феномен на Марс може по-лесно да се изясни по някакъв небиологичен път, това е доста по-вероятно, в сравнение с да се предлага по-сложно съмнение, което включва хипотетични и към момента неописани микроорганизми. Изключителните изказвания имат потребност от изключителни доказателства – и това е изцяло правилно за изказванието, че на Марс има живот.

Но въпросът дали има живот на Марс евентуално няма да бъде позволен елементарно и ще има потребност от още изследвания през идващите няколко години. Ситуацията е усложнена и от обстоятелството, че след провеждането на стратегия “Вайкинг ”, до началото на тази година нямаше нито една друга биологична задача, изпратена към Марс. Всички останали сполучливи задачи, извършени през последните 20 години – “Марс Патфайндър ”, марсоходите “Спирит ” и “Опортюнити ”, “Феникс ”, както и “Кюриосити ”, всички те са геологични и изучават/изучавали са геологичната история на планетата Марс, а не нейната биология.

Това ще се промени през идващите месеци и години. През март 2016 година към този момент излетя руско-европейската задача “ЕкзоМарс-2016 ”, която е биологична. След като дойде в орбита през октомври 2016 година, тя ще търси следи от редки газове в марсианската атмосфера, които се свързват с действието на живи организми. През 2020 година на Марс се чакат да дойдат и марсоходът на “ЕкзоМарс-2020 ”, както и марсоходът на НАСА “Марс 2020 ”. Тези задачи ще обогатят човешкото знание и евентуално ще хвърлят повече светлина върху въпроса дали в действителност на Червената планета има живи организми.