Празник е! Честит имен ден на дамите с прекрасни имена …
На 19 юли православната ни черква уважава преп. Макрина и преп. Дий.
Преп. Макрина избрала да живее в безбрачие
Преп. Макрина се родила в семейство с още 9 деца и получила християнско образование. Сгодили я за заслужен юноша, само че той умрял и с цел да не промени на паметта му, избрала да живее в безбрачие. Помагала при развъждането, възпитанието и образованието на по-малките си братя и сестри. После Макрина и майка ѝ се отдръпнали в манастир. Заради живота си в строго самоограничение Макрина била удостоена с дара на чудотворството.
Преп. Дий побеждавал дявола с непрекъсната молитва
Родината на преподобния Дий била Антиохия Сирийска. Той произлизал от родители християни. Бил учтив в благочестие. От млада възраст почнал да прави постнически героизъм, наставен от боговдъхновени мъже към благодетелен отшелнически живот. Много се борил с невидимия зложелател – дявола, и с по-близкия зложелател – личната плът, въвеждаща душата в сексапил. Побеждавал дявола с непрекъсната молитва, а плътта си надвивал с пост и бдение; и с доста други писания по всевъзможен метод умъртвявал земното си тяло, като подчинявал плътта на духа. Той се хранел малко, и то не всеки ден, а през ден или два, а постоянно и цели седмици изкарвал без храна и без сън. Като покорил себе си с такова самоограничение, като победил духовния зложелател, той достигнал високата степен на безстрастния живот и станал чисто жилище на Светия Дух; в него се вселила Божията берекет и той станал човек мощен и на дело, и със слово – правел чудеса, упътвал мнозина към избавление и посредством него се славел небесният Отец.
Той живял дълго време в Антиохия, след което Бог във привидение му наредил да отиде в Константинопол, с цел да принесе още по-голяма изгода на хората. Отначало той не повярвал на видението и се страхувал, няма ли тук някакви демонски козни, тъй като знаел, че и дяволът може да се преобразява в ангел на светлината (2 Кор. 11:14.). Но когато получил за повторно същото Божие привидение и заповед и също така му бил показан самият град, в който той в никакъв случай не бил ходил, а точно, във привидение той видял целия Цариград, както си е, тогава той се подчинил на волята на правещия всичко за изгода Бог и като напуснал Антиохия, дошъл в Цариград. Като влезнал в града и като видял светите Божии църкви, дворците и прелестните градски постройки, той се удивил: всичко това той видял в откровението, показано му от Бога, и се убедил, че видението, което получил, когато бил в Антиохия, е било същинско.
Като се разходил освен из града, само че и из покрайнините му, отвън града той намерил едно пустинно място, където се намирали антични езически гробове и живеели доста бесове. Минувачите доста се страхували от това място поради бесовските привидения и ужаси, само че на него мястото му харесало и като се въоръжил със силата на кръста и с молитва, като с оръжие, против бесовете, той се заселил там и си построил дребна къщурка. Не могат да се преразкажат всички безпокойства, които му причинявали бесовете през деня и нощем. Те непрестанно го нападали, приемайки разнообразни странни облици, като желали да го изплашат и да го прогонят от това място, само че той, като смел боец на небесния Цар, като призовавал страшното за бесовете Христово име, без да усеща боязън, мъжествено им се съпротивявал и ги побеждавал. Като желаел да узнае благославя ли го Господ да живее на това място, той се помолил за това на Единия в Троица Бог и като хванал сухата си сопа, я забил в земята с думите:
– В името на Отца и Сина, и Светия Дух! Ако тази сопа се прихване тук и пусне корени, и аз ще остана тук.
А Бог, Който извършва желанията на тези, които се боят от Него и приема техните молебствия, чул молитвата на Своя ласкател и извършил молбата му: Той съживил сухата сопа с влага; тоягата се прихванала, пуснала корени, израснали ѝ клони и почнала лека-полека да пораства, до момента в който за няколко години от нея израснал огромен дъб, който по-късно, след гибелта на преподобния, стоял не 100, а неколкостотин години, до момента в който процъфтявало правоверието в християнството. Преподобният Дий, като видял, че сухата сопа се хванала, схванал, че волята на неговия Господ е той да живее на това място. Той още по-здраво се въоръжил против бесовете, очиствайки мястото от техните скверни привидения и ужаси. Бесовете се борили дълго с него, само че не могли да го надвият и да го прогонят от това място, а самите те, победени и обърнати в бягство, избягали оттова. Като очистил то пози метод с молитвите си това място от бесове, светецът заживял там по благ, като славословел Бога денонощно и получавал храна по Божий Промисъл.
На 19 юли всяка година имен ден имат дамите с имена Леа, Лия. Те могат да честват и на 22 март – Свети свещеномъченик Василий и мъченица Дросида Римска.
Преп. Макрина избрала да живее в безбрачие
Преп. Макрина се родила в семейство с още 9 деца и получила християнско образование. Сгодили я за заслужен юноша, само че той умрял и с цел да не промени на паметта му, избрала да живее в безбрачие. Помагала при развъждането, възпитанието и образованието на по-малките си братя и сестри. После Макрина и майка ѝ се отдръпнали в манастир. Заради живота си в строго самоограничение Макрина била удостоена с дара на чудотворството.
Преп. Дий побеждавал дявола с непрекъсната молитва
Родината на преподобния Дий била Антиохия Сирийска. Той произлизал от родители християни. Бил учтив в благочестие. От млада възраст почнал да прави постнически героизъм, наставен от боговдъхновени мъже към благодетелен отшелнически живот. Много се борил с невидимия зложелател – дявола, и с по-близкия зложелател – личната плът, въвеждаща душата в сексапил. Побеждавал дявола с непрекъсната молитва, а плътта си надвивал с пост и бдение; и с доста други писания по всевъзможен метод умъртвявал земното си тяло, като подчинявал плътта на духа. Той се хранел малко, и то не всеки ден, а през ден или два, а постоянно и цели седмици изкарвал без храна и без сън. Като покорил себе си с такова самоограничение, като победил духовния зложелател, той достигнал високата степен на безстрастния живот и станал чисто жилище на Светия Дух; в него се вселила Божията берекет и той станал човек мощен и на дело, и със слово – правел чудеса, упътвал мнозина към избавление и посредством него се славел небесният Отец.
Той живял дълго време в Антиохия, след което Бог във привидение му наредил да отиде в Константинопол, с цел да принесе още по-голяма изгода на хората. Отначало той не повярвал на видението и се страхувал, няма ли тук някакви демонски козни, тъй като знаел, че и дяволът може да се преобразява в ангел на светлината (2 Кор. 11:14.). Но когато получил за повторно същото Божие привидение и заповед и също така му бил показан самият град, в който той в никакъв случай не бил ходил, а точно, във привидение той видял целия Цариград, както си е, тогава той се подчинил на волята на правещия всичко за изгода Бог и като напуснал Антиохия, дошъл в Цариград. Като влезнал в града и като видял светите Божии църкви, дворците и прелестните градски постройки, той се удивил: всичко това той видял в откровението, показано му от Бога, и се убедил, че видението, което получил, когато бил в Антиохия, е било същинско.
Като се разходил освен из града, само че и из покрайнините му, отвън града той намерил едно пустинно място, където се намирали антични езически гробове и живеели доста бесове. Минувачите доста се страхували от това място поради бесовските привидения и ужаси, само че на него мястото му харесало и като се въоръжил със силата на кръста и с молитва, като с оръжие, против бесовете, той се заселил там и си построил дребна къщурка. Не могат да се преразкажат всички безпокойства, които му причинявали бесовете през деня и нощем. Те непрестанно го нападали, приемайки разнообразни странни облици, като желали да го изплашат и да го прогонят от това място, само че той, като смел боец на небесния Цар, като призовавал страшното за бесовете Христово име, без да усеща боязън, мъжествено им се съпротивявал и ги побеждавал. Като желаел да узнае благославя ли го Господ да живее на това място, той се помолил за това на Единия в Троица Бог и като хванал сухата си сопа, я забил в земята с думите:
– В името на Отца и Сина, и Светия Дух! Ако тази сопа се прихване тук и пусне корени, и аз ще остана тук.
А Бог, Който извършва желанията на тези, които се боят от Него и приема техните молебствия, чул молитвата на Своя ласкател и извършил молбата му: Той съживил сухата сопа с влага; тоягата се прихванала, пуснала корени, израснали ѝ клони и почнала лека-полека да пораства, до момента в който за няколко години от нея израснал огромен дъб, който по-късно, след гибелта на преподобния, стоял не 100, а неколкостотин години, до момента в който процъфтявало правоверието в християнството. Преподобният Дий, като видял, че сухата сопа се хванала, схванал, че волята на неговия Господ е той да живее на това място. Той още по-здраво се въоръжил против бесовете, очиствайки мястото от техните скверни привидения и ужаси. Бесовете се борили дълго с него, само че не могли да го надвият и да го прогонят от това място, а самите те, победени и обърнати в бягство, избягали оттова. Като очистил то пози метод с молитвите си това място от бесове, светецът заживял там по благ, като славословел Бога денонощно и получавал храна по Божий Промисъл.
На 19 юли всяка година имен ден имат дамите с имена Леа, Лия. Те могат да честват и на 22 март – Свети свещеномъченик Василий и мъченица Дросида Римска.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ