186 години от рождението на Апостола Васил Левски
На 18 юли се навършват 186 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.
Васил Кунчев е роден на 18 юли (6 юли остарял стил) 1837 година в Карлово в фамилията на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. През 1862 година отпътува за Сърбия и взема присъединяване в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там поради сръчност и смелост получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се причислява към четата на дядо Ильо челник. През 1863 година отпътува за Румъния и след къс престой се завръща в България. През пролетта на 1864 година, точно на Великден в Сопот, Левски в наличието на най-близките си другари самичък отрязва дългите си отшелнически коси. От този миг той става мирският дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.
Легендата и историческата истина
описват по какъв начин той минава през всяко българско населено място, увлича най-хубавите българи след себе си и съвсем във всяко кътче основава революционен комитет. Защото е уверен, че " Нашето дело зависи от нашите лични старания ". Турците го търсят непрестанно. Той непрестанно съумява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в разнообразни облици. Ботев написа за невероятната му устойчивост и радостен темперамент: " Навън зима, камък се пука от мраз, а той, Левски, пее ".
Апостолът на Българската независимост е предаден през зимата на 1872 година Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са сюрпризирани и възхитени от него. Обесен " там близо край град София " на 19 февруари 1873 година Васил Левски е безконечният аршин на генерации българи от Освобождението до през днешния ден, само че някак си постоянно неговите завещания остават все по този начин несбъднатата българска фантазия. Парадокс и до през днешния ден остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са разнообразни пояснения за това. Дали е възприятието за виновност, че никой преди време не е направил опит да го избави в пътя му към София, дали тъй като почитаме повече Възкресението, в сравнение с Рождество, тъй като след гибелта си Левски възкръсна в националната памет. Един светец, напуснал църквата, бунтовник, проповядващ европейската концепция за съгласие с всички нации, герой за национална независимост, който не се пробва да ограничи свободата на другите.
" Нашата работа зависи от нашите лични старания ", " Народната работа стои над всичко ", " Играем с живота на 7 милиона българи – би трябвало зряло да се постъпва ", " Времето е в нас и ние сме във времето ", " Ако печеля, спечелвам за цялостен народ – в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си ". Това са единствено част от написаните мисли, превъплътени в дейности, на Апостола на Българската независимост Васил Левски.
Васил Кунчев е роден на 18 юли (6 юли остарял стил) 1837 година в Карлово в фамилията на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. През 1862 година отпътува за Сърбия и взема присъединяване в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там поради сръчност и смелост получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се причислява към четата на дядо Ильо челник. През 1863 година отпътува за Румъния и след къс престой се завръща в България. През пролетта на 1864 година, точно на Великден в Сопот, Левски в наличието на най-близките си другари самичък отрязва дългите си отшелнически коси. От този миг той става мирският дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.
Легендата и историческата истина
описват по какъв начин той минава през всяко българско населено място, увлича най-хубавите българи след себе си и съвсем във всяко кътче основава революционен комитет. Защото е уверен, че " Нашето дело зависи от нашите лични старания ". Турците го търсят непрестанно. Той непрестанно съумява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в разнообразни облици. Ботев написа за невероятната му устойчивост и радостен темперамент: " Навън зима, камък се пука от мраз, а той, Левски, пее ".
Апостолът на Българската независимост е предаден през зимата на 1872 година Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са сюрпризирани и възхитени от него. Обесен " там близо край град София " на 19 февруари 1873 година Васил Левски е безконечният аршин на генерации българи от Освобождението до през днешния ден, само че някак си постоянно неговите завещания остават все по този начин несбъднатата българска фантазия. Парадокс и до през днешния ден остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са разнообразни пояснения за това. Дали е възприятието за виновност, че никой преди време не е направил опит да го избави в пътя му към София, дали тъй като почитаме повече Възкресението, в сравнение с Рождество, тъй като след гибелта си Левски възкръсна в националната памет. Един светец, напуснал църквата, бунтовник, проповядващ европейската концепция за съгласие с всички нации, герой за национална независимост, който не се пробва да ограничи свободата на другите.
" Нашата работа зависи от нашите лични старания ", " Народната работа стои над всичко ", " Играем с живота на 7 милиона българи – би трябвало зряло да се постъпва ", " Времето е в нас и ние сме във времето ", " Ако печеля, спечелвам за цялостен народ – в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си ". Това са единствено част от написаните мисли, превъплътени в дейности, на Апостола на Българската независимост Васил Левски.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ