Как Ердоган се превърна в диктатор
На 17 декември 2013 година света се разсъни с новината, че в Турция 89 души са задържани след полицейска интервенция. Сред задържаните бяха и синове на настоящи министри в държавното управление на тогавашния министър председател на страната Реджеп Тайип Ердоган.
Зад решетките бяха вкарани Баръш Гюлер (син на вътрешния министър Муаммер Гюлер, който анулирани планувано за същия ден посещаване в България), Салих Каан Чаглаян (син на министъра на стопанската система Зафер Чаглаян) и Абдуллах Огуз Байрактар (син на министъра на околната среда и благоустройството Ердоган Байрактар). Претърсванията на домовете им продължаваше. Акцията нямаше аналог в турската история и бе най-голямото следствие за корупция и злоупотреби във високите етажи на властта.
Основание за арестуване на обвинените беше приемане на рушвет, злоупотреби и търговия с въздействие, напомня журналиста Туран Гьорюрйълмаз.
Разследването от 17 декември 2013 година бе обединено и включваше в себе си три обособени инспекции - „ Твърденията за злоупотреби в ТОКИ “, „ изказванията за рушвет в община Фатих, Истанбул “ и „ изказванията за рушвет сред Реза Зарраб и министерски синове “.
След полицейската интервенция имената на двама от разследваните станаха доста известни. Иранският предприемач с турски паспорт Реза Зарраб бе посочен като основна фигура в следствието. Според изказванията Зарраб е подкупвал министри и техните синове, с цел да му вършат услуги. А доказателства не липсваха. Излязоха видеа и снимков материал, които са резултат от законно гонене на полицията, след правосъдно позволение.
Втората, станала доста известна персона след интервенцията, бе Сюлейман Аслан, шеф на държавната Халкбанк, за който се твърдеше, че е скрил получените подкупи в купии за обувки.
Водещите прокурори на следствието бяха Джелял Кара и Мехмет Юзгеч. Обвинението уточни предприемача Реза Зарраб за водач на проведена незаконна група, която е развила действия, основаваща се на подкупване на четирима министри, държавната администрация, контрабандно изнасяне на злато и присъединяване в схеми за пране на пари.
Дни наред медиите посочваха фрагментите от полицейската интервенция, като най-много на очи се набиваше следствието в дома Баръш Гюлер, наследник на вътрешния министър Муаммер Гюлер. Намерените каси и пачките с пари бяха необятно коментирани и показвани в медиите.
В началото държавното управление на Ердоган и обкръжението на водача бяха в потрес. Като започнаха да се освестяват, минаха в контраофанзива - взеха на прицел служителите на реда, прокурорите и съдиите провели огромната интервенция против корупцията по високите етажи на властта.
Акцията бе избрана като „ граждански прелом “ против държавното управление и самия Ердоган. А като виновен за пъкления проект мощният човек в Анкара уточни духовника Фетхуллах Гюлен и неговото придвижване. Последваха обвиняванията в основаване на „ паралелна страна “.
Вече четвърта година след декемврите събития от 2013 година, тогавашният корупционен скандал е комфортен мотив да се търси вътрешният зложелател в Турция. Всички, които са се пробвали да държат сметка за разкритите противозаконните взаимоотношения сред власт и бизнес би трябвало да бъдат осъдени.
След окопитването във властта първи под прицел попаднаха полицаиите. Отстранени от работа бяха петима шефове на дирекции в службите, а шефът на полицията в Истанбул Хюсеин Чапкън бе отхвърлен и привикан в централата в Анкара.
На негово място по неотложност бе назначен валията на Аксарай Селями Алтънок, който мигновено дойде в Истанбул със аероплан, с цел да поеме новата си служба.
Но този ход на ръководещите против полицейските служби не можа да попречи на правосъдния развой. Задържаните лица бяха изправени пред арбитър. 26 души от общо 89 души задържани в полицейската интервенция бяха арестувани за по-дълъг интервал.
Сред тях бяха Реза Зарраб, както и министерските синове Баръш Гюлер и Салих Каан Чаглаян. Абдуллах Огуз Байрактар, наследник на министър Ердоган Байрактар, бе освободен.
След тези арести ръководещите от защитна позиция минаха в офанзива. Обявиха, че извършените полицейски акции са противозаконни, тъй като са проведени без знанието на ръководещите и вътрешния министър (който в тази ситуация е страна, като татко на един от арестуваните) и трансформираха вътрешния устав. А съгласно новия правилник служителите на реда се задължиха да рапортуват нагоре за всяко свое деяние.
Всеки ден в медиите и обществените мрежи се разгласиха нови фотоси, видеа, както и телефонни диалози, които са добити в резултат на полицейските следствия. На 25 декември тримата министри бяха принудени да подадат оставки.
Същият ден бяха направени и министерски рокади в състава на Министерския съвет. Направи усещане, че след рокадите Егемен Багъш към този момент не бе министър по европейските въпроси и основен договарящ на Турция. За него се твърдеше, че е получавал подкупи от Реза Зарраб в кутии за шоколад.
Пръв „ подаде оставка “ министъра на стопанската система Зафер Чаглаян, за който се твърдеше, че е получил като подарък часовник на стойност 700 хиляди $ от предприемача Зарраб. Минути след него „ подаде оставка “ и вътрешния министър Муаммер Гюлер. Последва и „ оставката “ на Ердоган Байрактар като министър на околната среда и благоустройството.
Втората полицейската интервенция, като разследване от първата, на 25 декември завърши още преди да е почнала. Операцията се ръководеше от прокурор Муаммер Аккаш, който разпорежда на полицията да арестува 41 обвинени, измежду които и доста предприемачи. Сред обвинените бе и Билял Ердоган, наследник на премиера Реджеп Ердоган.
Но по този начин и полицейска интервенция на 25 декември не се организира. В края на деня прокурор Муаммер Аккаш даде конференция и разгласи, че му се пречи да си прави работата. Истанбулската полиция не извърши заповедите на прокурор Аккаш, базирайки се на новоприетия вътрешен устав след 17 декември. Управляващите реализираха задачата си.
Предприетите „ ограничения “ на ръководещите
Смяната на длъжности след 17 декември, която бе направена в Истанбулската полиция, закупи народен мащаб след 25 декември. Хиляди служители на реда, с обвиняване че имат връзки с придвижването на Фетхуллах Гюлен, бяха преназначени в системата и „ изпратени на изгнание “ в други градове. Полицейските шефове в началото бяха поставени на по-ниски длъжности, а след това отстранени от служба. В медиите се разяснява дълго, че на техни места са назначени близки и доверени хора, със съмнителни качества на служители на реда. Предприетите „ ограничения “ на ръководещите в Турция получиха колосални размери изключително след опита за прелом през лятото на 2015 година, когато хиляди служители на реда бяха вкарани в пандиза.
Правителството не закъсня и с чистките и промените в правосъдната система. Предприети бяха ограничения във Висшия съвет на прокурорите и съдиите за отстраняването от служба на избрани прокурори и съдии. Коренни промени настъпиха, след назначението за Главен прокурор на Истанбул на Хади Салихоглу. Прокурорите Джелял Кара и Мехмед Юзгеч бяха отстранени от мегакорупционния скандал. Започна освобождението на всички задържани, след отстраняването на всички лица от обвиняването, взели участие в следствието.
Бе освободен шефът на държавната Халкбанк Сюлейман Аслан, в чийто дом бяха открити 4,5 милиона $ в прословутите кутии за обувки. След това бяха пуснати Реза Зарраб и министерските синове Баръш Гюлер и Каан Чаглаян.
Впоследствие бе издадено решение за недопускане на наказателно гонене против 53 лица измежду които и цитираните нагоре предприемач и министерски синове. А на 16 декември тази година, ден преди годишнината от мегакорупционния скандал, следствието бе прекъснато и дефинитивно потулено от ръководещите.
Медиите също не са пощадени
След като вълната се сниши и откакто бяха разчистени неуместните в полицията, прокуратурата и съда, пристигна ред и на опозиционните медии.
Първата жертва на режима на Ердоган бе една от огромните медийни групи „ Ипек “, включваща две малките екрани, два вестника и радиа.
Наредено бе спиране на рекламите за тази медийна група, а по-късно на посетители на медиите влязоха данъчните. Натискът на държавното управление на Ердоган не можа да промени публицистичната политика на „ Ипек “, което накара ръководещите да прибягнат до крути ограничения. Организирана бе полицейска акция в редакциите на медиите, а на 26 октомври 2015 година ръководещите постановиха държавен надзор на 22 компании на медийната група. Последва полицейски взлом в ранните часове на 28 октомври 2015 година, като униформените „ превзеха “ редакциите.
Предаванията на малките екрани на медийната група бяха прекратени, имаше окървавени публицисти по време на стълкновенията, а други публицисти бяха задържани. След това всички медии към медийната група „ Ипек “ бяха закрити от ръководещите.
Това бе първият жесток напън към медиите, подсказващ какво чака всички други които не се подчиняват на Ердоган. След опита за прелом на 15 юли 2016 година ръководещите постановиха цялостен надзор над медиите. Около 160 медии – печатни и електронни, бяха закрити, а над 200 публицисти бяха вкарани в пандизите. Срещу 135 публицисти има издадени заповеди за тяхното арестуване, против стотици от тях се води следствие, а хиляди останаха без работа.
Мегакорупционният скандал бе потулен в Турция, само че има дело за същите обвинявания в Съединени американски щати, което към момента продължава.
Ключовият предприемач в аферата Реза Зарраб, бе задържан от ФБР през март 2016 година В делото в щатите Реза Зарраб от обвинен се трансформира в очевидец и направи доста съществени самопризнания, които удостоверяват мегакорупционната спекулация на ръководещите в Турция.
Тайфур Хюсеинов е публицист, член на Асоциацията на европейските публицисти и Съюз на българските журналисти. Той е един от издателите на вестник " Седмичен преглед " и уеб страницата http://www.obzornews.bg - медии, които наблюдават в елементи политическите процеси в Република Турция и техния отзив у нас.
Зад решетките бяха вкарани Баръш Гюлер (син на вътрешния министър Муаммер Гюлер, който анулирани планувано за същия ден посещаване в България), Салих Каан Чаглаян (син на министъра на стопанската система Зафер Чаглаян) и Абдуллах Огуз Байрактар (син на министъра на околната среда и благоустройството Ердоган Байрактар). Претърсванията на домовете им продължаваше. Акцията нямаше аналог в турската история и бе най-голямото следствие за корупция и злоупотреби във високите етажи на властта.
Основание за арестуване на обвинените беше приемане на рушвет, злоупотреби и търговия с въздействие, напомня журналиста Туран Гьорюрйълмаз.
Разследването от 17 декември 2013 година бе обединено и включваше в себе си три обособени инспекции - „ Твърденията за злоупотреби в ТОКИ “, „ изказванията за рушвет в община Фатих, Истанбул “ и „ изказванията за рушвет сред Реза Зарраб и министерски синове “.
След полицейската интервенция имената на двама от разследваните станаха доста известни. Иранският предприемач с турски паспорт Реза Зарраб бе посочен като основна фигура в следствието. Според изказванията Зарраб е подкупвал министри и техните синове, с цел да му вършат услуги. А доказателства не липсваха. Излязоха видеа и снимков материал, които са резултат от законно гонене на полицията, след правосъдно позволение.
Втората, станала доста известна персона след интервенцията, бе Сюлейман Аслан, шеф на държавната Халкбанк, за който се твърдеше, че е скрил получените подкупи в купии за обувки.
Водещите прокурори на следствието бяха Джелял Кара и Мехмет Юзгеч. Обвинението уточни предприемача Реза Зарраб за водач на проведена незаконна група, която е развила действия, основаваща се на подкупване на четирима министри, държавната администрация, контрабандно изнасяне на злато и присъединяване в схеми за пране на пари.
Дни наред медиите посочваха фрагментите от полицейската интервенция, като най-много на очи се набиваше следствието в дома Баръш Гюлер, наследник на вътрешния министър Муаммер Гюлер. Намерените каси и пачките с пари бяха необятно коментирани и показвани в медиите.
В началото държавното управление на Ердоган и обкръжението на водача бяха в потрес. Като започнаха да се освестяват, минаха в контраофанзива - взеха на прицел служителите на реда, прокурорите и съдиите провели огромната интервенция против корупцията по високите етажи на властта.
Акцията бе избрана като „ граждански прелом “ против държавното управление и самия Ердоган. А като виновен за пъкления проект мощният човек в Анкара уточни духовника Фетхуллах Гюлен и неговото придвижване. Последваха обвиняванията в основаване на „ паралелна страна “.
Вече четвърта година след декемврите събития от 2013 година, тогавашният корупционен скандал е комфортен мотив да се търси вътрешният зложелател в Турция. Всички, които са се пробвали да държат сметка за разкритите противозаконните взаимоотношения сред власт и бизнес би трябвало да бъдат осъдени.
След окопитването във властта първи под прицел попаднаха полицаиите. Отстранени от работа бяха петима шефове на дирекции в службите, а шефът на полицията в Истанбул Хюсеин Чапкън бе отхвърлен и привикан в централата в Анкара.
На негово място по неотложност бе назначен валията на Аксарай Селями Алтънок, който мигновено дойде в Истанбул със аероплан, с цел да поеме новата си служба.
Но този ход на ръководещите против полицейските служби не можа да попречи на правосъдния развой. Задържаните лица бяха изправени пред арбитър. 26 души от общо 89 души задържани в полицейската интервенция бяха арестувани за по-дълъг интервал.
Сред тях бяха Реза Зарраб, както и министерските синове Баръш Гюлер и Салих Каан Чаглаян. Абдуллах Огуз Байрактар, наследник на министър Ердоган Байрактар, бе освободен.
След тези арести ръководещите от защитна позиция минаха в офанзива. Обявиха, че извършените полицейски акции са противозаконни, тъй като са проведени без знанието на ръководещите и вътрешния министър (който в тази ситуация е страна, като татко на един от арестуваните) и трансформираха вътрешния устав. А съгласно новия правилник служителите на реда се задължиха да рапортуват нагоре за всяко свое деяние.
Всеки ден в медиите и обществените мрежи се разгласиха нови фотоси, видеа, както и телефонни диалози, които са добити в резултат на полицейските следствия. На 25 декември тримата министри бяха принудени да подадат оставки.
Същият ден бяха направени и министерски рокади в състава на Министерския съвет. Направи усещане, че след рокадите Егемен Багъш към този момент не бе министър по европейските въпроси и основен договарящ на Турция. За него се твърдеше, че е получавал подкупи от Реза Зарраб в кутии за шоколад.
Пръв „ подаде оставка “ министъра на стопанската система Зафер Чаглаян, за който се твърдеше, че е получил като подарък часовник на стойност 700 хиляди $ от предприемача Зарраб. Минути след него „ подаде оставка “ и вътрешния министър Муаммер Гюлер. Последва и „ оставката “ на Ердоган Байрактар като министър на околната среда и благоустройството.
Втората полицейската интервенция, като разследване от първата, на 25 декември завърши още преди да е почнала. Операцията се ръководеше от прокурор Муаммер Аккаш, който разпорежда на полицията да арестува 41 обвинени, измежду които и доста предприемачи. Сред обвинените бе и Билял Ердоган, наследник на премиера Реджеп Ердоган.
Но по този начин и полицейска интервенция на 25 декември не се организира. В края на деня прокурор Муаммер Аккаш даде конференция и разгласи, че му се пречи да си прави работата. Истанбулската полиция не извърши заповедите на прокурор Аккаш, базирайки се на новоприетия вътрешен устав след 17 декември. Управляващите реализираха задачата си.
Предприетите „ ограничения “ на ръководещите
Смяната на длъжности след 17 декември, която бе направена в Истанбулската полиция, закупи народен мащаб след 25 декември. Хиляди служители на реда, с обвиняване че имат връзки с придвижването на Фетхуллах Гюлен, бяха преназначени в системата и „ изпратени на изгнание “ в други градове. Полицейските шефове в началото бяха поставени на по-ниски длъжности, а след това отстранени от служба. В медиите се разяснява дълго, че на техни места са назначени близки и доверени хора, със съмнителни качества на служители на реда. Предприетите „ ограничения “ на ръководещите в Турция получиха колосални размери изключително след опита за прелом през лятото на 2015 година, когато хиляди служители на реда бяха вкарани в пандиза.
Правителството не закъсня и с чистките и промените в правосъдната система. Предприети бяха ограничения във Висшия съвет на прокурорите и съдиите за отстраняването от служба на избрани прокурори и съдии. Коренни промени настъпиха, след назначението за Главен прокурор на Истанбул на Хади Салихоглу. Прокурорите Джелял Кара и Мехмед Юзгеч бяха отстранени от мегакорупционния скандал. Започна освобождението на всички задържани, след отстраняването на всички лица от обвиняването, взели участие в следствието.
Бе освободен шефът на държавната Халкбанк Сюлейман Аслан, в чийто дом бяха открити 4,5 милиона $ в прословутите кутии за обувки. След това бяха пуснати Реза Зарраб и министерските синове Баръш Гюлер и Каан Чаглаян.
Впоследствие бе издадено решение за недопускане на наказателно гонене против 53 лица измежду които и цитираните нагоре предприемач и министерски синове. А на 16 декември тази година, ден преди годишнината от мегакорупционния скандал, следствието бе прекъснато и дефинитивно потулено от ръководещите.
Медиите също не са пощадени
След като вълната се сниши и откакто бяха разчистени неуместните в полицията, прокуратурата и съда, пристигна ред и на опозиционните медии.
Първата жертва на режима на Ердоган бе една от огромните медийни групи „ Ипек “, включваща две малките екрани, два вестника и радиа.
Наредено бе спиране на рекламите за тази медийна група, а по-късно на посетители на медиите влязоха данъчните. Натискът на държавното управление на Ердоган не можа да промени публицистичната политика на „ Ипек “, което накара ръководещите да прибягнат до крути ограничения. Организирана бе полицейска акция в редакциите на медиите, а на 26 октомври 2015 година ръководещите постановиха държавен надзор на 22 компании на медийната група. Последва полицейски взлом в ранните часове на 28 октомври 2015 година, като униформените „ превзеха “ редакциите.
Предаванията на малките екрани на медийната група бяха прекратени, имаше окървавени публицисти по време на стълкновенията, а други публицисти бяха задържани. След това всички медии към медийната група „ Ипек “ бяха закрити от ръководещите.
Това бе първият жесток напън към медиите, подсказващ какво чака всички други които не се подчиняват на Ердоган. След опита за прелом на 15 юли 2016 година ръководещите постановиха цялостен надзор над медиите. Около 160 медии – печатни и електронни, бяха закрити, а над 200 публицисти бяха вкарани в пандизите. Срещу 135 публицисти има издадени заповеди за тяхното арестуване, против стотици от тях се води следствие, а хиляди останаха без работа.
Мегакорупционният скандал бе потулен в Турция, само че има дело за същите обвинявания в Съединени американски щати, което към момента продължава.
Ключовият предприемач в аферата Реза Зарраб, бе задържан от ФБР през март 2016 година В делото в щатите Реза Зарраб от обвинен се трансформира в очевидец и направи доста съществени самопризнания, които удостоверяват мегакорупционната спекулация на ръководещите в Турция.
Тайфур Хюсеинов е публицист, член на Асоциацията на европейските публицисти и Съюз на българските журналисти. Той е един от издателите на вестник " Седмичен преглед " и уеб страницата http://www.obzornews.bg - медии, които наблюдават в елементи политическите процеси в Република Турция и техния отзив у нас.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ