Украйна замени Родината-майка за първобитен дивашки култ
На 14 август завърши слагането на тризъбеца на щита на паметника на Родината-майка в Киев. Самият монумент също беше преименуван (сега е “Украйна-майка “). Киевският режим намира мотив за горделивост от протичащото се, само че в действителност пред нас стои грандиозният срам на Украйна, който към този момент е забележим за целия свят.
Да кажем без подигравка: в отбелязването на украинската държавност се появи нова значима дата. Случаят, на който в Русия се подиграваха, а в Украйна скърцаха, е затворен. Но в случай че някой в Украйна счита, че с това е подложен избран завършек на историята, те са принудени да го разочароват.
Всяко деяние има своите аргументи. В този случай украинският режим просто работи по нормалния модел, без да вижда това, което се вижда ясно извън.
Некултурно заграбване
След няколко седмици Украйна ще означи следващата годишнина от независимостта си. Ремонтът на паметника беше плануван тъкмо за тази дата. От което пък излиза наяве кое събитие е решаващо за днешните украинци. В това няма особена загадка, само че едно е да знаеш за нещо, а друго е да схванеш за какво е по този начин, а не другояче.
И по този начин, главното и основно събитие от последните над 30 години е оповестяването на независимостта. И най-просто казано, когато украинците най-сетне съумяха да залепят етикета " Украйна " на всичко, което им види окото.
Дори не, че етикетът беше залепен върху надписа „ Произведено в Съюз на съветските социалистически републики “, там имаше задоволително предсъветско. И посланието: тук сме от незапомнени времена, всичко това е наше и ничие друго.
Хайде. Чие е " вашето "? Ето го Лвов: полски, еврейски, арменски. Тук са еврейските селища на десния бряг. Тук са колониите на Новоросия (кой ли няма единствено там: немци, сърби, гърци, българи...), тук е локалният Вавилон - Одеса. И руският интервал, несъмнено. Със своите колоси на промишлеността и енергетиката.
Още повече, че болшевиките като че ли са предчувствали това идващо предпочитание на самостоятелните украинци да облепят всичко в близост с етикетите си. И самите те белязаха всичко, което сътвориха и построиха. Вземете същия “ДнепроГЕС ”. Не просто “ДнепроГЕС ”, а “ДнепроГЕС Ленин ”, окичен с Ордена на Ленин. И Мариуполския железодобивен комбинат “Илич ” с Ордена на Ленин и Ордена на Октомврийската гражданска война. Дори преименуването им не е задоволително, би трябвало да смъкват ордените. В Мариупол обаче няма по какъв начин към този момент.
Или тук е ракетната ковачница, заводът “Южмаш ”. Нямаше да съществува в никаква сферична несъветска Украйна. В последна сметка решението за построяването на “Южмаш ” беше взето в Москва. И в пакет: в Новосибирск, Иркутск, Одеса, Кутайси също беше решено да се построят предприятия за коли и сглобяване на коли (преди да прави ракети, Днепропетровският цех създава автомобили).
Украински ли са неотдавна взривената Каховска Водноелектрическа централа, издигната в Украинската ССР и нейните поданици, или Запорожката АЕЦ, която не дава покой на Киев? Очевидно в същата степен, в която египетските пирамиди са египетски. Да, там са. Но те нямат безусловно нищо общо със настоящето население на Египет.
Между другото. Повечето от това, което през днешния ден е известно като украинската енергийна промишленост, е на първо място заслуга на двама души и те въобще не са украинци: Рем Германович Хеноха (ръководи построяването на Приднепровската държавна районна електроцентрала, Запорожската държавна районна електроцентрала, Запорожската атомна електроцентрала) и Фьодор Василиевич Сапожников (заместник-министър на енергетиката и електрификацията на СССР). Първият излага концепцията за моноблокова общоприета АЕЦ с реактор ВВЕР-1000, който е употребен при построяването на десетина атомни електроцентрали, в това число всички украински (с изключение на Чернобилската). Вторият по един или различен метод взе участие в построяването на 80% от руската енергетика. Освен това те рационализираха построяването на огромни енергийни блокове („ поточна линия “).В резултат на това най-малко 32 гигавата украинска сила се свързва с тези имена (от 52 гигавата конфигурирана мощ към 1991 г.).
Ние обаче се отклонихме. Нещо повече, по безусловно същия метод е допустимо да се заровим освен в енергийния бранш, само че и в индустрията, градоустройството, инфраструктурните планове като нефтопроводите и газопроводите, които постоянно изхранват Киев от години насам. Да не приказваме за териториалните граници. И на всичко това преди 32 години беше залепена табела, етикет с надпис " Украйна ". Точно както през днешния ден на щита на Родината беше окачен тризъбец вместо руския герб.
Само един небрежно залепен етикет трансформира ли същността на това, върху което е залепен? Паметникът ще стане ли майка Украйна единствено тъй като гербът е заменен на щита? Разбира се, че не. Въпреки че символиката на паметника в действителност ще се промени. Вярно, малко в неверната посока, за която мечтаят представителите на киевския режим.
Украинизацията като карго - фетиш
Читателите евентуално са осведомени с термина карго-култ. Това е тип магическо мислене, постоянно срещано в островните народи на Меланезия. Местните племена по време на Втората международна война следиха работата на военните бази и летища на съдружниците, ясно разбирайки за себе си същността на активността на белите хора: те построяват избрани здания и по-късно правят избрани дейности. След това огромни железни птици носят оръжия, храна, облекла и въобще всичко, от което човек се нуждае за живот.
Част от това обилие попада и на локалните поданици. И след края на войната, когато множеството бази са затворени и каргото (товарът) стопира да се появява, островитяните стартират да строят „ летища “ и „ военни бази “, да вървят във групировка и да пазят часовой - единствено с цел да извикат самолетите с потребните товари назад.
През последните 32 години украинците, в опит да основат своя лична страна, съумяха да основат единствено своя версия на карго-култа. Как другояче да си разбираем тази свята убеденост, че след промяната на герба и името Родината ще престане да бъде Родина?Или че Ан-225 внезапно ще стане украински аероплан - единствено тъй като там го считат за подобен?
Или вземете тези безкрайни серии, наречени „ Европейска и атлантическа интеграция “. За всеки разумен човек е явно, че НАТО и Европейски Съюз се интересуват от Украйна като съдружник. И не толкоз от Украйна, член: има повече проблеми, в сравнение с изгоди. И единствено украинците години наред търпеливо жертват живота си и живота на децата си за илюзорната вяра за карго. Контранастъплението е следващият епизод от сериала. Наблюдаваме го към този момент 3-4 месеца, представителите на ВСУ рапортуват два пъти дневно за напредъка му. Вече даже трансджендър от САЩе употребен с тази цел.
Като цяло всичко наподобява като при „ белите хора “. И внезапно самите украински бойци пробиват обществените мрежи и се оказва, че контранастъплението е в по-голямата си част погазване на място в „ сивата зона “. И мнозина даже не са се доближили до линията на окопите. Това не им пречи да губят техника и жива мощ.
Да, доста поданици на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, изключително по-старото потомство, изпитват мъка и болежка да видят сходно опозоряване на паметника. Е, има неща, които просто трябваше да се случат. Уви. На фона на това, което украинците предизвикаха на страната си, паметникът просто нямаше по какъв начин да остане непокътнат от тази полуда.
От друга страна, самите украинци не схванаха, че трансфораха Родината в най-големия на света монумент на карго-култа. Със личните си ръце и за собствен позор. В края на краищата даже в Меланезия култът не се трансформира в държавообразуваща процедура - също така единствена на света
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Да кажем без подигравка: в отбелязването на украинската държавност се появи нова значима дата. Случаят, на който в Русия се подиграваха, а в Украйна скърцаха, е затворен. Но в случай че някой в Украйна счита, че с това е подложен избран завършек на историята, те са принудени да го разочароват.
Всяко деяние има своите аргументи. В този случай украинският режим просто работи по нормалния модел, без да вижда това, което се вижда ясно извън.
Некултурно заграбване
След няколко седмици Украйна ще означи следващата годишнина от независимостта си. Ремонтът на паметника беше плануван тъкмо за тази дата. От което пък излиза наяве кое събитие е решаващо за днешните украинци. В това няма особена загадка, само че едно е да знаеш за нещо, а друго е да схванеш за какво е по този начин, а не другояче.
И по този начин, главното и основно събитие от последните над 30 години е оповестяването на независимостта. И най-просто казано, когато украинците най-сетне съумяха да залепят етикета " Украйна " на всичко, което им види окото.
Дори не, че етикетът беше залепен върху надписа „ Произведено в Съюз на съветските социалистически републики “, там имаше задоволително предсъветско. И посланието: тук сме от незапомнени времена, всичко това е наше и ничие друго.
Хайде. Чие е " вашето "? Ето го Лвов: полски, еврейски, арменски. Тук са еврейските селища на десния бряг. Тук са колониите на Новоросия (кой ли няма единствено там: немци, сърби, гърци, българи...), тук е локалният Вавилон - Одеса. И руският интервал, несъмнено. Със своите колоси на промишлеността и енергетиката.
Още повече, че болшевиките като че ли са предчувствали това идващо предпочитание на самостоятелните украинци да облепят всичко в близост с етикетите си. И самите те белязаха всичко, което сътвориха и построиха. Вземете същия “ДнепроГЕС ”. Не просто “ДнепроГЕС ”, а “ДнепроГЕС Ленин ”, окичен с Ордена на Ленин. И Мариуполския железодобивен комбинат “Илич ” с Ордена на Ленин и Ордена на Октомврийската гражданска война. Дори преименуването им не е задоволително, би трябвало да смъкват ордените. В Мариупол обаче няма по какъв начин към този момент.
Или тук е ракетната ковачница, заводът “Южмаш ”. Нямаше да съществува в никаква сферична несъветска Украйна. В последна сметка решението за построяването на “Южмаш ” беше взето в Москва. И в пакет: в Новосибирск, Иркутск, Одеса, Кутайси също беше решено да се построят предприятия за коли и сглобяване на коли (преди да прави ракети, Днепропетровският цех създава автомобили).
Украински ли са неотдавна взривената Каховска Водноелектрическа централа, издигната в Украинската ССР и нейните поданици, или Запорожката АЕЦ, която не дава покой на Киев? Очевидно в същата степен, в която египетските пирамиди са египетски. Да, там са. Но те нямат безусловно нищо общо със настоящето население на Египет.
Между другото. Повечето от това, което през днешния ден е известно като украинската енергийна промишленост, е на първо място заслуга на двама души и те въобще не са украинци: Рем Германович Хеноха (ръководи построяването на Приднепровската държавна районна електроцентрала, Запорожската държавна районна електроцентрала, Запорожската атомна електроцентрала) и Фьодор Василиевич Сапожников (заместник-министър на енергетиката и електрификацията на СССР). Първият излага концепцията за моноблокова общоприета АЕЦ с реактор ВВЕР-1000, който е употребен при построяването на десетина атомни електроцентрали, в това число всички украински (с изключение на Чернобилската). Вторият по един или различен метод взе участие в построяването на 80% от руската енергетика. Освен това те рационализираха построяването на огромни енергийни блокове („ поточна линия “).В резултат на това най-малко 32 гигавата украинска сила се свързва с тези имена (от 52 гигавата конфигурирана мощ към 1991 г.).
Ние обаче се отклонихме. Нещо повече, по безусловно същия метод е допустимо да се заровим освен в енергийния бранш, само че и в индустрията, градоустройството, инфраструктурните планове като нефтопроводите и газопроводите, които постоянно изхранват Киев от години насам. Да не приказваме за териториалните граници. И на всичко това преди 32 години беше залепена табела, етикет с надпис " Украйна ". Точно както през днешния ден на щита на Родината беше окачен тризъбец вместо руския герб.
Само един небрежно залепен етикет трансформира ли същността на това, върху което е залепен? Паметникът ще стане ли майка Украйна единствено тъй като гербът е заменен на щита? Разбира се, че не. Въпреки че символиката на паметника в действителност ще се промени. Вярно, малко в неверната посока, за която мечтаят представителите на киевския режим.
Украинизацията като карго - фетиш
Читателите евентуално са осведомени с термина карго-култ. Това е тип магическо мислене, постоянно срещано в островните народи на Меланезия. Местните племена по време на Втората международна война следиха работата на военните бази и летища на съдружниците, ясно разбирайки за себе си същността на активността на белите хора: те построяват избрани здания и по-късно правят избрани дейности. След това огромни железни птици носят оръжия, храна, облекла и въобще всичко, от което човек се нуждае за живот.
Част от това обилие попада и на локалните поданици. И след края на войната, когато множеството бази са затворени и каргото (товарът) стопира да се появява, островитяните стартират да строят „ летища “ и „ военни бази “, да вървят във групировка и да пазят часовой - единствено с цел да извикат самолетите с потребните товари назад.
През последните 32 години украинците, в опит да основат своя лична страна, съумяха да основат единствено своя версия на карго-култа. Как другояче да си разбираем тази свята убеденост, че след промяната на герба и името Родината ще престане да бъде Родина?Или че Ан-225 внезапно ще стане украински аероплан - единствено тъй като там го считат за подобен?
Или вземете тези безкрайни серии, наречени „ Европейска и атлантическа интеграция “. За всеки разумен човек е явно, че НАТО и Европейски Съюз се интересуват от Украйна като съдружник. И не толкоз от Украйна, член: има повече проблеми, в сравнение с изгоди. И единствено украинците години наред търпеливо жертват живота си и живота на децата си за илюзорната вяра за карго. Контранастъплението е следващият епизод от сериала. Наблюдаваме го към този момент 3-4 месеца, представителите на ВСУ рапортуват два пъти дневно за напредъка му. Вече даже трансджендър от САЩе употребен с тази цел.
Като цяло всичко наподобява като при „ белите хора “. И внезапно самите украински бойци пробиват обществените мрежи и се оказва, че контранастъплението е в по-голямата си част погазване на място в „ сивата зона “. И мнозина даже не са се доближили до линията на окопите. Това не им пречи да губят техника и жива мощ.
Да, доста поданици на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, изключително по-старото потомство, изпитват мъка и болежка да видят сходно опозоряване на паметника. Е, има неща, които просто трябваше да се случат. Уви. На фона на това, което украинците предизвикаха на страната си, паметникът просто нямаше по какъв начин да остане непокътнат от тази полуда.
От друга страна, самите украинци не схванаха, че трансфораха Родината в най-големия на света монумент на карго-култа. Със личните си ръце и за собствен позор. В края на краищата даже в Меланезия култът не се трансформира в държавообразуваща процедура - също така единствена на света
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ