На 13 ноември православните християни почитат паметта на Свети Йоан

На 13 ноември православните християни почитат паметта на Свети Йоан Златоуст – архиепископ на Константинопол. Той е един от тримата Вселенски светци, дружно със светиите Василий Велики и Григорий Богослов. Роден в Антиохия ок. 347 година, в фамилията на пълководец.

Светецът рано изгубил татко си, а майка му Антуса не се омъжила наново и се отдала на развъждането на сина си. От ранна възраст светецът се обърнал към задълбочено проучване на Светото писание и молитвено съзерцаване.

През 370 година Йоан става читател. Когато неговият ментор, свети Мелетий, бил заточен от император Валент през 372 година, свети Йоан, дружно с Теодор, изучавал аскетичния живот при презвитерите Флавиан и Диодор от Тарс.

През 386 година Свети Йоан става презвитер – неговите отговорности включват проповядване на Словото Божие. За редкия подарък на боговдъхновеното слово светецът получил от паството името „ Златоуст “. Йоан проповядва в храма 12 години.

През 397 година, след гибелта на константинополския архиепископ Нектарий, свети Йоан Златоуст е извикан от Антиохия, с цел да бъде назначен на Константинополския трон.

Много неща очаквали решението на светеца, само че той започнл с основното – с духовното рационализиране на свещеничеството. И тук той бил най-хубавият образец. Средствата, които били предопределени за архиепископа, светецът насочил към поддържането на няколко лечебни заведения и две гостилници за поклонниците. Архипастирът се задоволявал с нищожна храна, отказвал предложения за вечери.

Докато бил в Армения, свети Йоан се опитал да укрепи духовните си рожби. В голям брой писма (запазени са 245) до епископите на Азия, Африка, Европа и в Константинопол той утешава страдащите, наставлява и поддържа своите последователи.

През зимата на 406 година светецът бил прикрепен на легло от болест. Но враговете му не се отказали. От столицата пристигнала заповед да го реалокират в глухия Питнус (Пицунда, в Абхазия).

Изтощен от заболявания, светецът, съпроводен от конвой, направил последния си преход за три месеца в дъжд и горещина. В Комани силите му го напуснали. В криптата на св. Василиск, утешен от явяването на страдалец („ Не унивай, брате Йоане! Утре ще бъдем дружно ”), причастил се със св. Тайни, с думите „ Слава на Бога за всичко! ” вселенският светец  отишъл при Господа.

Свети Йоан Златоуст е заровен в Комани. През 438 година Константинополският патриарх Прокъл (434-447), отслужвайки свещенодействие в църквата „ Св. София “, произнася хвалебствено слово в памет на своя популярен преподавател, в което съпоставя св. Йоан Златоуст със св. Йоан, Предтеча Господен, който проповядва смирение и също страда за изобличаването на пороците.

Народът, горящ от обич към св. Йоан Златоуст, не разрешил на патриарха да довърши словото си, почнал единомислещо да го моли да се обърне към императора с молба за преместване на светите мощи на светеца от Коман в Константинопол. Свети Прокъл отишъл при цар Теодосий II (408-450) и от името на Църквата и народа го помолил за това. Императорът се съгласил и изпратил специфични пратеници със сребърен реликварий в Комани, с цел да пренесат с чест светите мощи.

Жителите на Коман надълбоко скърбяли, че са лишени от огромно богатство, само че не могли да откажат на царския декрет. Когато императорските пратеници се доближили до гроба на св. Йоан, не съумели да вземат мощите му. Тогава императорът, разкайвайки се, написал писмо до светеца, в което го молел за амнистия за себе си и за майка си Евдоксия. Това обръщение прочели на гроба на св. Йоан и направили всенощно бдение. След това пристъпили към гроба, елементарно вдигнали мощите и ги пренесли на кораба (гробът на св. Йоан останал в Комани, покрай Пицунда).

По същото време станало и изцелението на един нещастник, който целунал покрова от гроба на светеца. При идването на мощите на св. Йоан в Константинопол през 438 година целият град, отпред с патриарх Прокъл, император Теодосий, с всичките си синклити и голям брой народ, излязъл да ги посрещне. Множество клирици със свещи, кадилници и хоругви взели сребърна мощехранителница и я пренесли с песнопения в храма на Света мъченица Ирина. Когато патриарх Прокъл отворил ковчега, тялото на свети Йоан се оказало нетленно и от него се разнасяло благовоние. Навеждайки се до ковчега, император Теодосий II със сълзи помолил светеца да елементарни на майка му.

Хората не нси тръгнали светинята през целия ден и цяла нощ. На сутринта мощите на светеца били пренесени в катедралния храм „ Св. Апостоли “. Когато светинята била сложена на патриаршеския трон, целият народ възкликнал в един глас: „ Вземи престола собствен, отче! “ И патриарх Прокъл с мнозина, които стоели при мощехранителницата, видяли по какъв начин свети Йоан отворил устата си и споделил: „ Мир на всички! “.

Традиции в деня на св. Йоан Златоуст 

На този църковен празник молитвите към Йоан Златоуст са ориентирани към избавление от евентуални лъжци, измамници и подкупници. Нашите предшественици са вярвали, че е належащо да се пътува или да се възнамеряват пътувания на празника на Йоан Златоуст, защото те ще бъдат сполучливи.

Освен това на този православен празник било всекидневно да се раздават движимости на бедните.

Днес се предлага тежката физическа работа да се заобикаля.

Също по този начин на 13 ноември хората посвещават молебствия към този светец. Православните вярвали, че Златоуст е в положение да отбрани човек, който е в обезсърчение и мисли за самоубийство.