10 звездни момента от кариерата на Трифон Иванов
На 13 февруари 2016 година неочакван инфаркт покоси легендата Трифон Иванов. Роденият през 1965 година Иванов остава в историята на българския футбол като най-хубавият централен бранител. Трифон стартира своята кариера в Етър (Велико Търново). По-късно минава в състава на ЦСКА и играе за тима през интервала 1988-93 година и през сезоните 1995 и 1997/98.
Играл е в испанския клуб Реал Бетис (Севиля, Испания), в Ньошател Ксамакс (Ньошател, Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл. Футболист № 1 на България за 1996 година 
Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 година с ЦСКА, вицешампион през 1993 година и бронзов медалист през 1998 година Носител на купата на страната през 1989 и 1993 година с ЦСКА. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА и 2 за Етър.
Шампион на Австрия през 1996 година с Рапид, вицешампион през 1997 година, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 година Финалист за КНК през 1996 година с Рапид. Има 174 мача и 21 гола в „ А “ група.
Играе за националния тим на България от 1988 до 1998 година (77 мача и 6 гола), взима четвърто място с него на Световното състезание по футбол в Съединени американски щати през 1994 година (в 6 мача), играе също по този начин на Европейското състезание по футбол в Англия през 1996 година (в 3 мача), а с негов превъзходен гол във вратата на Русия България се класира и за Световното състезание във Франция през 1998 година (играе в 3 мача).
След привършване на кариерата си стартира построяването на верига бензиностанции на австрийската компания Аванти в Северна България.
През 2015 година във връзка 50-годишнината на легендата на българския футбол Трифон Иванов немското списание “11 Freunde ” излезе с просторен материал за него. От текста подбрахме 10 звездни момента от кариерата на Трифон.
1. Когато Трифон Иванов дебютира за първия тим на “Етър ”, е едвам на 18 година 5 сезона по-късно се мести в ЦСКА, където дружно с Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов оформя може би най-хубавия “червен ” тим в историята.
2. Първият му мач за националния тим е контрола против Германска демократична република през 1988 година, когато вкарва победния гол. Съотборниците бързо укротяват насладата му: “Момче, за първи път си тук, не се радвай толкоз. ” Друг безценен спомен е дербито ЦСКА – “Левски ”, когато отбелязва първия гол, а по-късно Христо Стоичков прибавя още четири. За да унижи противника, Стоичков излиза в идващото дерби с фланелка с №4.
3. При комунистическия режим на българските играчи не е позволявано преди 28-ата им годишнина да играят в чужбина, само че след рухването на водача Тодор Живков вратите се отварят. Пенев отива във “Валенсия ”, Костадинов – в “Порто ”, Стоичков – в “Барселона ”, а Иванов избира “Бетис ”.
Там обаче в проблем се трансформира президентът Мануел Луис де Лопера, който тогава е определян в Испания като севилския Хесус Хил. Инфраструктурата на клуба и положението на базите е ужасяващо. Заплатите – ниски. На едно турне Трифон Иванов споделя на боса, че управлява клуба все едно е от Третия свят.
4. През 1993 година Роналд Куман постоянно е контузен и от “Барселона ” търсят българина.
“Предложиха ми контракт, само че президентът отхвърли. Каза, че без мен тимът щял да се разпадне. Не мога да го укорявам. От негова позиция е взел вярното решение. Но с трансфер в “Барселона ” кариерата ми евентуално щеше да е напълно друга ”, споделя Иванов.
5. Той получава още едно предложение, което дефинира като пропусната опция – от австрийския “Щурм ”. 
“Тогава играех за “Аустрия ”, а треньор на “Щурм ” бе Ивица Осим. Съпругата ми обаче беше срещу. В идващите 3 година “Щурм ” игра в Шампионската лига ”, споделя Иванов.
6. В мача за третото място на международното в Съединени американски щати до 40-ата минута България губи с 0:4 от Швеция. 2 минути по-късно Иванов е заменен и хвърля фланелката си на земята.
“Още по-рано помолих треньора да изляза, тъй като всеки играеше самичък за себе си. Когато Хенрик Ларсон ме подмина и вкара четвъртия гол, извиках към пейката: “Изкарай ме или самичък ще изляза! ”
7. Най-красивият гол на Иванов евентуално е против Уелс в квалификациите за Евро 1996 – с воле от 25 метра.
„ Играхме против най-хубавия уелски тим за всички времена с Райън Гигс и Вини Джоунс. Бяха ни натиснали крепко, само че с помощта на моя гол играта ни потръгна ”, спомня си Иванов.
8. Но най-любимият му гол е против Русия на 10 септември 1997 година Благодарение на него България се класира на Мондиал 1998.
9. Върхът на Иванов е в “Рапид ” от 1995 до 1997 година Той играе в Шампионската лига и стигна до край за КНК, изгубен от ПСЖ. Става първенец на Австрия и притежател на националната купа.
“Там ме научиха да пия и бира, въпреки че обичам уиски. Не ракия или водка, единствено 12-годишно черно “Джони ”, смее се Иванов. Защитникът си спомня по какъв начин петролният магнат и президент на “Рапид ” Ханес Ноуца идва с персоналния си аероплан до София, с цел да го вземе в тима. “Гледаше ме като собствен наследник. Даваше ми да карам едно от неговите ферарита. Живеех у тях. Той направи доста за мен и аз за него. Бях му любимецът ”, спомня си той. 
10. Договорът на Иванов не е с “Рапид ”, а непосредствено с Ноуца. Заради това отива с него в “Аустрия ” и приключва кариерата си в скромния “Флорисдорфер ”.
