Български съдебни журналисти в битка за свободата на информацията в Европа
На 11 октомври 2021 година Европейският съд по правата на индивида разгласява обобщение на обстоятелствата по тъжба против България, подадена от осем правосъдни публицисти и неправителствената организация СОПА (). Жалбата е направена със съдействието на Програма Достъп до информация. Основен предмет на недоволството е смяната в разпоредбите на Върховния административен съд (ВАС) през 2016 година, с която от интернет страницата на съда бяха отстранени документи по делата, които до тогава се разгласиха там.
Под знака на отбраната на персоналните данни също по този начин бе подхванато изтриване на част от информацията в правосъдните решения и избрания и в протоколите, които продължиха да се разгласяват в уеб страницата на Върховен административен съд. Според жалбоподателите, лимитираната гласност на информация по отношение на правосъдните каузи е в нарушаване на условията на чл.10 от Европейската спогодба за правата на индивида.
История на случая
Върховен административен съд е съдът с най-стара интернет страница в страната, почнала да действа през 2000 година Освен че е най-стара, тази страница е извънредно богата на информация за правосъдните каузи, като в продължение на две десетилетия тя служи и като пример за останалите съдилища във връзка с публичността на документи от делата. Тази изключителна бистрота и гласност на активността на Върховен административен съд се дължи на самодейността на тогавашния ръководител на съда Владислав Славов.
Със заповед на настоящия през 2016 година ръководител на Върховния административен съд Георги Колев през септември 2016 година бяха признати нови вътрешни правила за изтриване на персоналните данни в оповестените правосъдни актове в интернет страницата на Върховен административен съд. Повод за приемането им е произвеждане пред Комисията за отбрана на персоналните данни, която е била сезирана за нарушаване на Закона за отбрана на персоналните данни при публикуването на решения и избрания на интернет станицата на съда.
Премахнати от страницата на Върховен административен съд документи от делата
Чрез вътрешните правила от 2016 година бе подхванато ограничаване в режима на издание на информация и материали по делата. Бе планувано премахването на сканираните документи от уеб страницата на съда, които досега се разгласиха. Дотогава при отваряне на досието по всяко електронно дело всеки имаше свободен достъп до наличието на жалбата, административния акт, който се апелира (бил той нормативен, общ или индивидуален), и решението или определението на миналата правосъдна инстанция. По този метод посредством прочит в интернет страницата на съда всеки можеше да придобие визия какво дело се води и какви са мненията на страните по него, т.е. по какви доводи и правни въпроси се произнася съставът на Върховен административен съд. Несъмнено по този начин се осигуряваше в оптимално цялостен размер публичността и прозрачността на реализираното от този значим съд правосъдие.
След приемането и използването на вътрешните правила през 2016 година, тези документи бяха в действителност отстранени от уеб страницата на Върховен административен съд, както за към този момент приключилите, по този начин и за настоящите каузи. И досега тези документи не са обществено налични.
Заличени данни от оповестените в страницата на Върховен административен съд документи
Друг текст от признатите през 2016 година вътрешни правила планува заличаването на избрана информация, съдържаща се в протоколите, решенията и определенията на Върховен административен съд, преди издание. Тя бе разпределена в 13 категории, които обхващаха, наред с данни за обединен цивилен номер и адрес на физическите лица, още и название на съответния държавен орган или орган на локалното самоуправление, на компания, адрес на тези институции и организации и други По този метод станаха анонимни освен жалбоподателите, само че и институциите, против които са заведени каузи. Станаха незнайни жалбите и административните решения, които се апелират, даже когато се отнасят до всички жители (наредби, правилници) или до случаи от висок публичен интерес.
При използването на това предписание бяха анонимизирани, т.е. показани единствено с букви, имената на всички физически лица, като се изключи тези на прокурора по делото и съдиите. Това се отнасяше и до случаите, в които страна по делото е обществена фигура (вкл. депутат, министър и др.) или човек, който би желал да се знае, че е завел обещано административно дело и е сложил значим за обществото въпрос. На анонимизиране бяха подложени и имената на юристите и юрисконсултите, жалбоподателите неправителствени организации и компании, както и ответниците обществени институции. Нито публичният интерес, нито единодушието на обещано физическо или юридическо лице бе фактор, който да бъде регистриран при орязаната гласност на протоколите, решенията и определенията.
Единствено имената на съдиите и участвалия в делото прокурор бяха оставени в документите, за което евентуално не бе без значение публичният спор две години по-рано във връзка решение на Върховен административен съд, съгласно което имената на арбитър били предпазени персонални данни.
По-голямата част от проблемите при заличаването в протоколи и правосъдни актове бе решена с приемането на нови вътрешни правила при започване на 2020 година от новия ръководител на Върховен административен съд Георги Чолаков. Проблемът обаче остава, защото доста от съдилищата в страната ползват метод на коренно анонимизиране на правосъдните решения, избрания и протоколи.
Неуспешна тъжба против заповедта на ръководителя на Върховен административен съд
Шестнадесет кореспонденти, както и основаното във Варна Сдружение за оптимизация на правораздаването и администрацията (СОПА), подадоха тъжба против заповедта на ръководителя на Върховен административен съд, с която бяха признати вътрешните правила през 2016 година Защитата им бе поета от Програма Достъп до информация, чиято позиция по проблема бе също обществено оповестена.
С Определение № 989 от 14.02.2017 година по адм. дело № 11173/2016 година състав на Административен съд – София град приключи производството по делото, като одобри, че атакуваните правила са вътрешни и не засягат жалбоподателите.
Върховен административен съд остави в действие това определение със свое Определение № 6219 от 18.05.2017 година по адм. дело № 4422/2017 година, с което дефинитивно бе отстранена опцията на жалбоподателите да слагат въпроса за лимитираното им право да получават информация от публично значение.
Забрана за издание на присъди и решения по наказателни каузи
В жалбата до Европейски съд по правата на човека бе включено и недоволство от признатото през 2017 година изменение и допълнение в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), което анулира задължението за неотложно издание на присъди и решения по наказателни каузи, по които подсъдимият е наказан да изтърпи наказване. Според новата редакция на чл.64, ал.1 и 2 от Закон за съдебната власт публикуването им в интернет става едвам след съобщение от прокурора, че са подхванати дейности по привеждането на такива присъди и решения в осъществяване.
Според жалбоподателите, това извънредно закъснение на публикуването на присъди и решения по наказателни каузи, което може да бъде в продължение на години, е непропорционално. Освен това, задачата на законовата смяна не се реализира с тази редакция на закона, защото осуетяването на бягство на подсъдимите от осъществяването на наказванията няма да стане посредством лимитирана гласност. Представата, че те научават за присъдите и решенията на съдилищата от информация в интернет страницата е много наивна и не подхожда на условията на чл.10 от Конвенцията, съгласно жалбоподателите.
Въпроси към страните
Европейският съд по правата на индивида слага няколко въпроса, на които следва да отговорят както държавното управление, представлявано от Министерството на правораздаването, по този начин и жалбоподателите.
Първият въпрос е може ли всеки един от жалбоподателите да твърди, че е жертва на нарушаване, откакто разпоредбите за анонимизиране не ги засягат персонално, а и не са поискали достъп до съответни правосъдни решения, а единствено се оплакват от понижената им гласност.Вторият въпрос е дали разпоредбите за анонимизиране и приложението им от Върховния административен съд съставляват интервенция в правото на жалбоподателите на независимост на изложение и в частност на правото им „ да получават информация “, обезпечено с член 10, ал.1 от Конвенцията.
В случай на позитивен отговор на втория въпрос, Съдът в Страсбург слага трети въпрос – дали намесата дава отговор на условието за „ нужда в демократичното общество “, т.е. дали е изработен акуратен баланс сред конкуриращите се права.
По отношение на забавеното издание на присъди и решения по наказателни каузи, Европейският съд по правата на индивида още веднъж пита, дали е изработен нужният баланс, в това число при съществуването на право на свободна преценка на държавните институции по какъв начин да открият този баланс.
Очаквано развиване
В идващите месеци страните ще разменят мнения, като първо държавното управление, след това жалбоподателите ще имат опция да отговорят документално на поставените от Съда в Страсбург въпроси. Проблемът е от значително значение, защото в ден сегашен точният баланс сред публикуването на документи, съдържащи социална информация, и отбраната на персоналните данни, според GDPR, поражда от ден на ден въпроси в практиката в цяла Европа.
Що се отнася съответно до салдото сред достъпността на информацията за правораздаването и отбраната на персоналните данни, практиките както в България, по този начин и в Европейския съюз, са разнопосочни, а от време на време даже спорни.
Подобен въпрос е подложен и пред Съда на Европейския съюз по преюдициално питане от холандски съд, който пита дали даването на хартиени копия от жалбата и други документи по съответно административно дело на публицист нарушава отбраната на персоналните данни на жалбоподателя. Тоест, съдилищата в Страсбург и Люксембург, правораздаващи на европейско равнище, ще дават отговор на сходни, въпреки и не идентични въпроси за салдото сред правата.
Следва да имаме поради обаче, че до момента в който решението на Съда в Люксембург е от голяма важност за 27-те страни членки на Европейския съюз, то решението на Съда в Страсбург ще бъде знак към 47-те членки на Съвета на Европа за това какъв е европейският стандарт от позиция на правата на индивида.
*Делото е заведено от името на публицистите Борис Митов (тогава Медиапул, в този момент Свободна Европа, Росен Босев (тогава Капитал, в този момент АФП), Елена Енчева (тогава Де факто), Лора Филева (Дневник), Красен Николов (Медиапул), Доротея Дачкова (Сега), Ралица Петрова (Лекс), Генка Шикерова (тогава БТВ) и варненската неправителствена организация СОПА.
**Заглавието е на редакцията на Mediapool
Под знака на отбраната на персоналните данни също по този начин бе подхванато изтриване на част от информацията в правосъдните решения и избрания и в протоколите, които продължиха да се разгласяват в уеб страницата на Върховен административен съд. Според жалбоподателите, лимитираната гласност на информация по отношение на правосъдните каузи е в нарушаване на условията на чл.10 от Европейската спогодба за правата на индивида.
История на случая
Върховен административен съд е съдът с най-стара интернет страница в страната, почнала да действа през 2000 година Освен че е най-стара, тази страница е извънредно богата на информация за правосъдните каузи, като в продължение на две десетилетия тя служи и като пример за останалите съдилища във връзка с публичността на документи от делата. Тази изключителна бистрота и гласност на активността на Върховен административен съд се дължи на самодейността на тогавашния ръководител на съда Владислав Славов.
Със заповед на настоящия през 2016 година ръководител на Върховния административен съд Георги Колев през септември 2016 година бяха признати нови вътрешни правила за изтриване на персоналните данни в оповестените правосъдни актове в интернет страницата на Върховен административен съд. Повод за приемането им е произвеждане пред Комисията за отбрана на персоналните данни, която е била сезирана за нарушаване на Закона за отбрана на персоналните данни при публикуването на решения и избрания на интернет станицата на съда.
Премахнати от страницата на Върховен административен съд документи от делата
Чрез вътрешните правила от 2016 година бе подхванато ограничаване в режима на издание на информация и материали по делата. Бе планувано премахването на сканираните документи от уеб страницата на съда, които досега се разгласиха. Дотогава при отваряне на досието по всяко електронно дело всеки имаше свободен достъп до наличието на жалбата, административния акт, който се апелира (бил той нормативен, общ или индивидуален), и решението или определението на миналата правосъдна инстанция. По този метод посредством прочит в интернет страницата на съда всеки можеше да придобие визия какво дело се води и какви са мненията на страните по него, т.е. по какви доводи и правни въпроси се произнася съставът на Върховен административен съд. Несъмнено по този начин се осигуряваше в оптимално цялостен размер публичността и прозрачността на реализираното от този значим съд правосъдие.
След приемането и използването на вътрешните правила през 2016 година, тези документи бяха в действителност отстранени от уеб страницата на Върховен административен съд, както за към този момент приключилите, по този начин и за настоящите каузи. И досега тези документи не са обществено налични.
Заличени данни от оповестените в страницата на Върховен административен съд документи
Друг текст от признатите през 2016 година вътрешни правила планува заличаването на избрана информация, съдържаща се в протоколите, решенията и определенията на Върховен административен съд, преди издание. Тя бе разпределена в 13 категории, които обхващаха, наред с данни за обединен цивилен номер и адрес на физическите лица, още и название на съответния държавен орган или орган на локалното самоуправление, на компания, адрес на тези институции и организации и други По този метод станаха анонимни освен жалбоподателите, само че и институциите, против които са заведени каузи. Станаха незнайни жалбите и административните решения, които се апелират, даже когато се отнасят до всички жители (наредби, правилници) или до случаи от висок публичен интерес.
При използването на това предписание бяха анонимизирани, т.е. показани единствено с букви, имената на всички физически лица, като се изключи тези на прокурора по делото и съдиите. Това се отнасяше и до случаите, в които страна по делото е обществена фигура (вкл. депутат, министър и др.) или човек, който би желал да се знае, че е завел обещано административно дело и е сложил значим за обществото въпрос. На анонимизиране бяха подложени и имената на юристите и юрисконсултите, жалбоподателите неправителствени организации и компании, както и ответниците обществени институции. Нито публичният интерес, нито единодушието на обещано физическо или юридическо лице бе фактор, който да бъде регистриран при орязаната гласност на протоколите, решенията и определенията.
Единствено имената на съдиите и участвалия в делото прокурор бяха оставени в документите, за което евентуално не бе без значение публичният спор две години по-рано във връзка решение на Върховен административен съд, съгласно което имената на арбитър били предпазени персонални данни.
По-голямата част от проблемите при заличаването в протоколи и правосъдни актове бе решена с приемането на нови вътрешни правила при започване на 2020 година от новия ръководител на Върховен административен съд Георги Чолаков. Проблемът обаче остава, защото доста от съдилищата в страната ползват метод на коренно анонимизиране на правосъдните решения, избрания и протоколи.
Неуспешна тъжба против заповедта на ръководителя на Върховен административен съд
Шестнадесет кореспонденти, както и основаното във Варна Сдружение за оптимизация на правораздаването и администрацията (СОПА), подадоха тъжба против заповедта на ръководителя на Върховен административен съд, с която бяха признати вътрешните правила през 2016 година Защитата им бе поета от Програма Достъп до информация, чиято позиция по проблема бе също обществено оповестена.
С Определение № 989 от 14.02.2017 година по адм. дело № 11173/2016 година състав на Административен съд – София град приключи производството по делото, като одобри, че атакуваните правила са вътрешни и не засягат жалбоподателите.
Върховен административен съд остави в действие това определение със свое Определение № 6219 от 18.05.2017 година по адм. дело № 4422/2017 година, с което дефинитивно бе отстранена опцията на жалбоподателите да слагат въпроса за лимитираното им право да получават информация от публично значение.
Забрана за издание на присъди и решения по наказателни каузи
В жалбата до Европейски съд по правата на човека бе включено и недоволство от признатото през 2017 година изменение и допълнение в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), което анулира задължението за неотложно издание на присъди и решения по наказателни каузи, по които подсъдимият е наказан да изтърпи наказване. Според новата редакция на чл.64, ал.1 и 2 от Закон за съдебната власт публикуването им в интернет става едвам след съобщение от прокурора, че са подхванати дейности по привеждането на такива присъди и решения в осъществяване.
Според жалбоподателите, това извънредно закъснение на публикуването на присъди и решения по наказателни каузи, което може да бъде в продължение на години, е непропорционално. Освен това, задачата на законовата смяна не се реализира с тази редакция на закона, защото осуетяването на бягство на подсъдимите от осъществяването на наказванията няма да стане посредством лимитирана гласност. Представата, че те научават за присъдите и решенията на съдилищата от информация в интернет страницата е много наивна и не подхожда на условията на чл.10 от Конвенцията, съгласно жалбоподателите.
Въпроси към страните
Европейският съд по правата на индивида слага няколко въпроса, на които следва да отговорят както държавното управление, представлявано от Министерството на правораздаването, по този начин и жалбоподателите.
Първият въпрос е може ли всеки един от жалбоподателите да твърди, че е жертва на нарушаване, откакто разпоредбите за анонимизиране не ги засягат персонално, а и не са поискали достъп до съответни правосъдни решения, а единствено се оплакват от понижената им гласност.Вторият въпрос е дали разпоредбите за анонимизиране и приложението им от Върховния административен съд съставляват интервенция в правото на жалбоподателите на независимост на изложение и в частност на правото им „ да получават информация “, обезпечено с член 10, ал.1 от Конвенцията.
В случай на позитивен отговор на втория въпрос, Съдът в Страсбург слага трети въпрос – дали намесата дава отговор на условието за „ нужда в демократичното общество “, т.е. дали е изработен акуратен баланс сред конкуриращите се права.
По отношение на забавеното издание на присъди и решения по наказателни каузи, Европейският съд по правата на индивида още веднъж пита, дали е изработен нужният баланс, в това число при съществуването на право на свободна преценка на държавните институции по какъв начин да открият този баланс.
Очаквано развиване
В идващите месеци страните ще разменят мнения, като първо държавното управление, след това жалбоподателите ще имат опция да отговорят документално на поставените от Съда в Страсбург въпроси. Проблемът е от значително значение, защото в ден сегашен точният баланс сред публикуването на документи, съдържащи социална информация, и отбраната на персоналните данни, според GDPR, поражда от ден на ден въпроси в практиката в цяла Европа.
Що се отнася съответно до салдото сред достъпността на информацията за правораздаването и отбраната на персоналните данни, практиките както в България, по този начин и в Европейския съюз, са разнопосочни, а от време на време даже спорни.
Подобен въпрос е подложен и пред Съда на Европейския съюз по преюдициално питане от холандски съд, който пита дали даването на хартиени копия от жалбата и други документи по съответно административно дело на публицист нарушава отбраната на персоналните данни на жалбоподателя. Тоест, съдилищата в Страсбург и Люксембург, правораздаващи на европейско равнище, ще дават отговор на сходни, въпреки и не идентични въпроси за салдото сред правата.
Следва да имаме поради обаче, че до момента в който решението на Съда в Люксембург е от голяма важност за 27-те страни членки на Европейския съюз, то решението на Съда в Страсбург ще бъде знак към 47-те членки на Съвета на Европа за това какъв е европейският стандарт от позиция на правата на индивида.
*Делото е заведено от името на публицистите Борис Митов (тогава Медиапул, в този момент Свободна Европа, Росен Босев (тогава Капитал, в този момент АФП), Елена Енчева (тогава Де факто), Лора Филева (Дневник), Красен Николов (Медиапул), Доротея Дачкова (Сега), Ралица Петрова (Лекс), Генка Шикерова (тогава БТВ) и варненската неправителствена организация СОПА.
**Заглавието е на редакцията на Mediapool
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ