На 1 юли 2019 г. няколко поклонници тръгват от Велико

На 1 юли 2019 година няколко поклонници потеглят от Велико Търново на похода „ Светият път “ във връзка 550 година от преместване мощите на св. Иван Рилски.
Двайсетината души вървят по маршрута, по който през 1469 година монаси са пренесли мощите на светеца до Рилския манастир. В групата най-възрастен е 77-годишният Коста Янков, умел алпинист, ултрамаратонец и екскурзиант, за който този преход, дълъг към 600 км, ще се окаже последният. Ще го намерят пребит до гибел и изхвърлен в канавка край 3 радомирски села, предава 24 часа.
Заради проблеми със зрението бай Коста, както го назовават приятелите, постоянно вървял самичък и предпочитал да се движи по асфалтирани пътища, а не през пресечени терени. Заради това не бил в главната група, само че постоянно знаел оповестения авансово маршрут и стигал сполучливо от точка до точка. В огромна част от прехода се движел самичък, като поддържал връзка по телефона с хора от групата.
На 26 против 27 юли част от поклонниците, в това число и Коста, преспали в хижа „ Селимица “. На другия ден маршрутът бил сред селата Дрен, Боснек и Горна Диканя.
Коста тръгнал първи по асфалтовия път, носел раница, лупа за четене, дървена сопа и бил облечен с тениска с емблема на похода и надпис „ Съ нами Богъ “.
Трябвало да се срещне с другите в черквата на Дрен
Вечерта към 22 ч дошъл в Горна Диканя, където двама локални го упътили по какъв начин да стигне до Дрен.
Междувременно главната поклонническа група към този момент била в черквата в Дрен. Една от поклонничките се чула няколко пъти с Коста и схванала, че той се е объркал. След 22,30 ч спрял да подвига телефона си.
След като стигнал до Дрен, заради пониженото си зрение влезнал в светеща къща, която помислил за локалния храм.
В тази къща ден по-рано от Италия дошъл Димитър Колев на посетители на майка си Радка. Бил разведен, а 10-годишната му щерка живеела при майка си в София. Когато се прибрал в страната, Димитър взел детето от София и двамата отишли в Дрен.
На идващия ден – 27 юли вечерта, бащата и детето били в кафенето на селото, където той пиел алкохол.
По-късно детето се прибрало с родственици, а мъжът останал и траял да пие. Притеснена, защото синът има тежък темперамент, когато пие, майката помолила комшия да отиде и да го прибере. Така към 22,30 ч Димитър се прибрал и си лежащ в стаята при детето.
Малко по-късно обърканият бай Коста влезнал в непознатия дом, а когато се намирал в коридора пред стълбите към втория етаж, момичето излязло и го видяло. То се изплашило, мощно изпищяло и извикало татко си, че в коридора има чужд.
Димитър излязъл и почнал да блъска и рита Коста. Хванал го с ръце, издърпал го по стълбите отвън къщата, като му нанасял удари. В двора траял да го бие с юмруци и дървена сопа по главата, тялото и крайниците, като в един миг имало и прилепяне в шийната област.
След като Коста спрял да мърда, Димитър махнал облеклата му и издърпал тялото до портата
Отишъл до дома на комшия и му споделил, че е нанесъл побой на чужд, като не е сигурен дали е жив. Поискал с колата на съседа да изкарат тялото от двора.
Двамата натоварили в багажника на „ Пежо “ пребития, който обаче бил още жив. Придвижили се по пътя сред Горна Диканя и Дрен и там Димитър свалил тялото и го захвърлил в тревата наоколо до пътя.
После двамата с комшията се прибрали в Дрен.
Съседът, откакто паркирал колата си, видял в багажника яке, в което имало мобилен телефон и тениска и прибрал движимостите. Якето укрил в комин в едно от пространствата на къщата си, а мобилния телефон начупил и изхвърлил в септичната яма.
На идната заран жена от поклонническата група още веднъж безрезултатно опитвала да се свърже с бай Коста и се обадила на телефон 112. По-късно същия ден тялото било открито в землището на Горна Диканя.
В същото време килърът взел щерка си и отпътували за Казичене при брат му.
Следващите няколко дни Димитър бил на разнообразни места, само че не се върнал повече в Дрен. На 2 август напуснал България, само че е хванат на границата с Хърватия.
Съдебномедицинската експертиза открива десетки травматични увреждания по цялото тяло, а гибелта е настъпила по изключително непосилен метод не незабавно, а от порядъка на десетки минути до час. През това време е продължавало вътрешно кървене от раздраните кръвоносни съдове.
От момента на побоя до гибелта си бай Коста е търпял болки и премеждия.
Пернишкият областен съд приема, че убийството е осъществено в положение на афект, което е по-леко закононарушение, и осъди на 9 година затвор Димитър Колев. На втора инстанция Софийският апелативен съд обаче е безапелационен, че килърът не е бил в положение на мощно неспокойствие, а под влияние на алкохол, както сочи и новата сложна разширена съдебнопсихологична и психиатрична експертиза.
Присъдата на 51-годишния Димитър е повишена на 14 година затвор.
Върховният касационен съд преглежда главния факт, който се оспорва – дали убийството е осъществено под влияние на алкохол, или заради физиологичен афект, провокиран от влизането на екскурзианта в непознатия дом.
Всички обстоятелства сочат, че бай Коста не е влезнал с желание да заплаши някого, да основава проблеми, не е показал експанзия, не е нападнал детето, обстановката не е била застрашаваща и това е можело да се откри от стопанина на къщата по цивилизован метод, безапелационен е съдът.
Димитър не е дал опция на дребния, слаб и беззащитен човек да каже какво търси в къщата.
Реакцията му, обусловена от характеровите особености и използването на алкохол, не е била съответна на обстановката и не може да бъде оправдана с уплахата на детето му, считат съдиите.
Те са безапелационни, че пияното положение е улесняващ фактор за осъществяване на закононарушението, защото е довело до снижена сдържаност, прочувствена неустойчивост, отпадане на морално-етични задръжки и е довело до необуздана реакция.
Съдът приема, че наказването от 14 година отнемане от независимост е съществено повишено. Подценено е смисъла на аргументите, довели до осъществяване на убийството и злополучното стичане на редица условия.
Димитър е почнал побоя над жертвата, стимулиран от голословната си преценка, че е належащо да отбрани малолетната си щерка и стара майка.
Имал е претекстове, с цел да стартира побоя, които не го характеризират като персона със повишена степен на социална заплаха. Имал чисто правосъдно минало, положителни характеристични данни, работел като водач в Италия, изпращал пари и се грижил за майка си и щерка си.
Така висшите съдии регистрират превес на смекчаващите отговорността условия и дефинират дефинитивно наказване от 10 година затвор.
Бай Коста е бягал на към 80 маратона и е минал 130 хиляди км. Коста Янков е роден през 1942 година в старозагорското с. Плодовитово в семейство със 7 деца. Родителите му мъчно издържали децата и го изпратили в дом. Първо е бил във Велико Търново, след това в Чирпан и в Стара Загора.
Завършва Техническия университет в Москва. Работил е в Русия, в химкомбината в Димитровград и в „ Нефтохим “ – Бургас, където се пенсионира. Не е основал семейство и деца.
От години взе участие в десетки маратони и туристически преходи. Две години преди да бъде погубен, му е направена сърдечна интервенция, от която бързо се възвръща и продължава с присъединяване си в ултрамаратоните, като бяга по 5-10 км.
Има близо 80 участия в туристически маратони, част от които са националните походи „ По пътя на Ботевата чета “, „ По последната следа на Апостола на свободата Васил Левски “, Туристически маратон „ Алеко “, няколко пъти изминава трасето Ком – Емине и други, отдадени на исторически персони и събития. Изминал е над 130 хиляди км.
Когато е на 57 година, се появява проблем със зрението му – ослепява с едното око, а по-късно съвсем губи зрението си и с другото. Заради това и в последните години постоянно върви и тича самичък, както и в последния поход „ Светият път “.