Васильовден e
На 1 януари честваме Васильовден. Народните обичаи почитат и Сурваки.
Сурвакари внасят в домовете пожелания за здраве и благодат.
Народната традиция свързва празника на свети Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази дребна основна разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани.
На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един тип продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага.
И отново, както коледарите носят със себе си криваци, по този начин и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица, т.е. клончета от крушево дърво.
Вечерта против Сурваки стопанката подготвя обичайна баница с шансове, която се подготвя от точени кори и сирене. В нея се поставят шансовете, като за задачата се употребяват дряновите пъпки. Освен в тези шансове в баницата се поставя и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в фамилията завъртва баницата.
Народът счита дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни типове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, само че неговите плодове се берат последни. Те се употребяват в националната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - групово гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Празничната софра на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, а на нея, наред с новогодишната баница с шансове участва и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои региони на страната включително и Еленския край се коли петел. Обикновено той се подготвя с кисело зеле. На масата също би трябвало да има плодове и пуканки.
Сурвакари внасят в домовете пожелания за здраве и благодат.
Народната традиция свързва празника на свети Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази дребна основна разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани.
На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един тип продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага.
И отново, както коледарите носят със себе си криваци, по този начин и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица, т.е. клончета от крушево дърво.
Вечерта против Сурваки стопанката подготвя обичайна баница с шансове, която се подготвя от точени кори и сирене. В нея се поставят шансовете, като за задачата се употребяват дряновите пъпки. Освен в тези шансове в баницата се поставя и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в фамилията завъртва баницата.
Народът счита дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни типове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, само че неговите плодове се берат последни. Те се употребяват в националната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - групово гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Празничната софра на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, а на нея, наред с новогодишната баница с шансове участва и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои региони на страната включително и Еленския край се коли петел. Обикновено той се подготвя с кисело зеле. На масата също би трябвало да има плодове и пуканки.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ