Има ли риск АЕЦ Аккую да се превърне в турска Фукушима?
Мощните трусове този февруари с магнитуд 7,6 и 7,7 по Рихтер, които сринаха радикално необятен район в южната и югоизточната част на Турция, още веднъж изведоха на напред във времето сигурността на първата турска АЕЦ, изграждана в страна, която е кръстопът на три огромни разлома. Атомната централа " Аккую ", ситуирана на брега на Средиземно море, не понесе вреди при двата мощни труса на 6 февруари, а изпълнителят на плана твърди, че тя е проектирана да издържи на земетресение с магнитуд от девета степен. Критици предизвестяват обаче, че първата турска АЕЦ крие заплаха да отвори вратите на нуклеарно злополучие , съобщи Българска телеграфна агенция.
Турската природозащитната група ДАЧЕ (Платформа за околната среда в Източното Средиземноморие) е инициирала подписка против " Аккую " под наслов " Спрете нуклеарната заплаха в земетръсния регион ", писа опозиционният в. " Джумхуриет ".
" От ДАЧЕ години наред декларират, че в светлината на научните причини планът за АЕЦ " Аккую " би трябвало да бъде прекратен .
Едно от най-важните предизвестия в тази връзка е, че планът се осъществя в земетръсен регион ", сподели пред същия вестник Сабахат Аслан, председателка на Дружеството за околна среда и природа в окръг Мерсин и взаимен секретар на природозащитните организации в Източното Средиземноморие. Аслан изясни, че въпреки строителите да твърдят, че атомната електроцентрала се построява по този начин, че да може да понесе трусове с магнитуд 9, най-големият риск произтича от вероятно повреждането на системата за изстудяване.
" Преживявали сме образци за това в международната история. Причината да се случи бедствието в Чернобил бе ,
че охладителната система не работеше. Повреждането на системата за изстудяване вследствие на огромна бетонна маса, счупила тръбите, беше повода и за претърпяното злополучие във Фукушима през 2011 година ", сподели още тя. " Ако АЕЦ " Аккую " работеше по време на земетресението в Кахраманмараш, там можеше да се случи злополучие, сходно на това във Фукушима ", предизвести Аслан.
РАЗЛОМЪТ ЕДЖЕМИШ
Централата е ситуирана на западния завършек на Източноанадолския разлом, който дружно със Северноанадолския разлом и Западноанадолския разлом е един от трите основни разлома в Турция, споделят учени. Освен тези три огромни разломни линии в страната има и стотици дребни разломи. В непосредственост до терена на градежа се намира разломът Еджемиш, една от тектонските разломни зони в Централен Анадол. Смята се, че тази разломна линия е способна да създаде трусове с магнитуд до 7-7,5 по Рихтер, съгласно учени, представени в турските медии. Еджемиш е считан за един от значимите разломи в Централен Анадол. Той се простира сред планината Ерджиес в окръг Кайсери на север и окръг Мерсин на юг, където е изграждана АЕЦ " Аккую ".
Не всички специалисти обаче са на мнение, че зоната, в която се строи първата турска атомна централа, е рискова от позиция на сеизмичната интензивност.
Проф. Шакир Шахин, учител от катедрата по сеизмология на геофизичния факултет в университета " Сюлейман Демирел ", окачестви региона на АЕЦ " Аккую " като " място с невисок риск за трусове ", оповестява турската частна телевизия СиЕнЕн-Тюрк. Ученият посочи, че степента на заплаха е била оценена в разнообразни интервали в предишното, а зоната на " Аккую " " е едно от местата в страната, където са извършени най-вече изследвания за риска от трусове и което дефинираме като място с невисок риск за трусове съгласно стойностите на заплахата в Турция ". По думите му регионът, в който се построява атомната електроцентрала, е ситуиран на твърда почва върху скални масиви от девонския и карбонския интервал и в радиус от 100 км няма дейни разломни линии. Нещо повече, по думите му, централата се построява на височина 10,5 м над морското ниво, с цел да се избегне въздействието на вероятно цунами.
Мнението на Шахин споделя и проф. Мустафа Ердик от Босфорския университет, който от 1975 година е взел участие в разнообразни проучвания
за обмисляне на заплахата от трусове. Според него мястото, където се построява " Аккую ", е " с най-нисък риск " oт позиция на сеизмичната интензивност, написа проправителственият в. " Сабах ". По думите на учения евентуална заплаха в региона крият единствено разломът Еджемиш и така наречен Кипърскa дъга, само че и в двата случая рискът е бил детайлно проучен през годините и взет под внимание при градежа на централата.
КИПЪРСКАТА ДЪГА
е зона, която разделя Анадолската и Африканската тектонска плоча. В предишното от този регион са произлезли трусове, предизвикали вреди и жертви в турските окръзи Анталия, Мерсин, Адана и Хатай, означават турски източници. Според историческите данни в Кипърската дъга са се случвали разрушителни трусове с магнитуд над 7 по Рихтер.
След земетресенията в Кахраманмараш на 6 февруари сеизмолози както в Турция ,
по този начин и в Кипър показаха опасения от допустимо активиране на разломите по Кипърската дъга, която минава през Кипър и продължава към турския окръг Хатай.
Същевременно, по данни на Световната нуклеарна асоциация към 20 % от нуклеарните реактори в света работят в региони на забележителна сеизмична интензивност ,
само че централите са издигнати по този начин, че да понасят всевъзможен тип естествени бедствия. При конструирането на актуалните нуклеарни централи се взимат поради даже " невъзможни " сюжети, с цел да се подсигурява сигурността на оборудванията, твърдят специалистите.
Руската държавна компания " Росатом ", която има водеща роля в плана за АЕЦ " Аккую ", споделя, че централата е проектирана
" да издържи на рискови външни въздействия " и по-специално на земетресение от девета степен. Вероятността от земетресение с подобен магнитуд в региона на " Аккую " " е почти един път на 10 хиляди години “, споделиха от " Росатом " пред Асошиейтед прес.
Според съветската компания изследване на турската Дирекция за ръководство при бедствия и изключителни обстановки демонстрира, че АЕЦ " Аккую ", ситуирана на към 95 км от северния бряг на Кипър, се намира в зона от пета степен във връзка с сеизмичния риск, т.е. в регион с най-висока сигурност в това отношение.
ЯДРЕНИТЕ ПЛАНОВЕ НА ТУРЦИЯ
Въпреки съществуващите опасения Турция напредва със градежа на централата " Аккую ", почнал през април 2018 година, а първият ѝ реактор се чака да влезе в употреба по-късно тази година. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган съобщи през вчерашния ден, че на 27 април ще бъде заредено нуклеарно гориво в първия блок на АЕЦ " Аккую ", с което оборудването публично ще стане нуклеарен обект. Когато бъде приключена, атомната електроцентрала се чака да създава 35 милиарда киловатчаса електрическа енергия годишно, които ще покриват към 10 % от потреблението на електричество на страната.
Нещо повече, нуклеарните проекти на Турция не се лимитират единствено до една АЕЦ .
В края на предходната година турският водач разиска с съветския президент Владимир Путин и плана за втора турска АЕЦ в северния окръг Синоп на Черно море. Плановете плануват централата в Синоп да се състои от четири блока и да генерира най-малкото толкоз електричество, колкото и " Аккую ", разясни турският водач.
Анкара обмисля да построи и трета атомна електроцентрала в северозападната част на страната
и работи по подбора на подобаващ терен за градежа, съобщи преди време турският министър на енергетиката и естествените запаси Фатих Дьонмез. Опитваме се да намерим място за нова атомна електроцентрала в региона Тракия, сподели наскоро той в изявление за държавната телевизия ТРТ. Този план също не е оригиналност, желанията за построяването на АЕЦ в този регион на страната не престават към този момент над 10 години. Първоначално като допустимо място на градежа се загатваше град Игнеада, окръг Къркларели, ситуиран единствено на десетина километра от границата с България.
Турската природозащитната група ДАЧЕ (Платформа за околната среда в Източното Средиземноморие) е инициирала подписка против " Аккую " под наслов " Спрете нуклеарната заплаха в земетръсния регион ", писа опозиционният в. " Джумхуриет ".
" От ДАЧЕ години наред декларират, че в светлината на научните причини планът за АЕЦ " Аккую " би трябвало да бъде прекратен .
Едно от най-важните предизвестия в тази връзка е, че планът се осъществя в земетръсен регион ", сподели пред същия вестник Сабахат Аслан, председателка на Дружеството за околна среда и природа в окръг Мерсин и взаимен секретар на природозащитните организации в Източното Средиземноморие. Аслан изясни, че въпреки строителите да твърдят, че атомната електроцентрала се построява по този начин, че да може да понесе трусове с магнитуд 9, най-големият риск произтича от вероятно повреждането на системата за изстудяване.
" Преживявали сме образци за това в международната история. Причината да се случи бедствието в Чернобил бе ,
че охладителната система не работеше. Повреждането на системата за изстудяване вследствие на огромна бетонна маса, счупила тръбите, беше повода и за претърпяното злополучие във Фукушима през 2011 година ", сподели още тя. " Ако АЕЦ " Аккую " работеше по време на земетресението в Кахраманмараш, там можеше да се случи злополучие, сходно на това във Фукушима ", предизвести Аслан.
РАЗЛОМЪТ ЕДЖЕМИШ
Централата е ситуирана на западния завършек на Източноанадолския разлом, който дружно със Северноанадолския разлом и Западноанадолския разлом е един от трите основни разлома в Турция, споделят учени. Освен тези три огромни разломни линии в страната има и стотици дребни разломи. В непосредственост до терена на градежа се намира разломът Еджемиш, една от тектонските разломни зони в Централен Анадол. Смята се, че тази разломна линия е способна да създаде трусове с магнитуд до 7-7,5 по Рихтер, съгласно учени, представени в турските медии. Еджемиш е считан за един от значимите разломи в Централен Анадол. Той се простира сред планината Ерджиес в окръг Кайсери на север и окръг Мерсин на юг, където е изграждана АЕЦ " Аккую ".
Не всички специалисти обаче са на мнение, че зоната, в която се строи първата турска атомна централа, е рискова от позиция на сеизмичната интензивност.
Проф. Шакир Шахин, учител от катедрата по сеизмология на геофизичния факултет в университета " Сюлейман Демирел ", окачестви региона на АЕЦ " Аккую " като " място с невисок риск за трусове ", оповестява турската частна телевизия СиЕнЕн-Тюрк. Ученият посочи, че степента на заплаха е била оценена в разнообразни интервали в предишното, а зоната на " Аккую " " е едно от местата в страната, където са извършени най-вече изследвания за риска от трусове и което дефинираме като място с невисок риск за трусове съгласно стойностите на заплахата в Турция ". По думите му регионът, в който се построява атомната електроцентрала, е ситуиран на твърда почва върху скални масиви от девонския и карбонския интервал и в радиус от 100 км няма дейни разломни линии. Нещо повече, по думите му, централата се построява на височина 10,5 м над морското ниво, с цел да се избегне въздействието на вероятно цунами.
Мнението на Шахин споделя и проф. Мустафа Ердик от Босфорския университет, който от 1975 година е взел участие в разнообразни проучвания
за обмисляне на заплахата от трусове. Според него мястото, където се построява " Аккую ", е " с най-нисък риск " oт позиция на сеизмичната интензивност, написа проправителственият в. " Сабах ". По думите на учения евентуална заплаха в региона крият единствено разломът Еджемиш и така наречен Кипърскa дъга, само че и в двата случая рискът е бил детайлно проучен през годините и взет под внимание при градежа на централата.
КИПЪРСКАТА ДЪГА
е зона, която разделя Анадолската и Африканската тектонска плоча. В предишното от този регион са произлезли трусове, предизвикали вреди и жертви в турските окръзи Анталия, Мерсин, Адана и Хатай, означават турски източници. Според историческите данни в Кипърската дъга са се случвали разрушителни трусове с магнитуд над 7 по Рихтер.
След земетресенията в Кахраманмараш на 6 февруари сеизмолози както в Турция ,
по този начин и в Кипър показаха опасения от допустимо активиране на разломите по Кипърската дъга, която минава през Кипър и продължава към турския окръг Хатай.
Същевременно, по данни на Световната нуклеарна асоциация към 20 % от нуклеарните реактори в света работят в региони на забележителна сеизмична интензивност ,
само че централите са издигнати по този начин, че да понасят всевъзможен тип естествени бедствия. При конструирането на актуалните нуклеарни централи се взимат поради даже " невъзможни " сюжети, с цел да се подсигурява сигурността на оборудванията, твърдят специалистите.
Руската държавна компания " Росатом ", която има водеща роля в плана за АЕЦ " Аккую ", споделя, че централата е проектирана
" да издържи на рискови външни въздействия " и по-специално на земетресение от девета степен. Вероятността от земетресение с подобен магнитуд в региона на " Аккую " " е почти един път на 10 хиляди години “, споделиха от " Росатом " пред Асошиейтед прес.
Според съветската компания изследване на турската Дирекция за ръководство при бедствия и изключителни обстановки демонстрира, че АЕЦ " Аккую ", ситуирана на към 95 км от северния бряг на Кипър, се намира в зона от пета степен във връзка с сеизмичния риск, т.е. в регион с най-висока сигурност в това отношение.
ЯДРЕНИТЕ ПЛАНОВЕ НА ТУРЦИЯ
Въпреки съществуващите опасения Турция напредва със градежа на централата " Аккую ", почнал през април 2018 година, а първият ѝ реактор се чака да влезе в употреба по-късно тази година. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган съобщи през вчерашния ден, че на 27 април ще бъде заредено нуклеарно гориво в първия блок на АЕЦ " Аккую ", с което оборудването публично ще стане нуклеарен обект. Когато бъде приключена, атомната електроцентрала се чака да създава 35 милиарда киловатчаса електрическа енергия годишно, които ще покриват към 10 % от потреблението на електричество на страната.
Нещо повече, нуклеарните проекти на Турция не се лимитират единствено до една АЕЦ .
В края на предходната година турският водач разиска с съветския президент Владимир Путин и плана за втора турска АЕЦ в северния окръг Синоп на Черно море. Плановете плануват централата в Синоп да се състои от четири блока и да генерира най-малкото толкоз електричество, колкото и " Аккую ", разясни турският водач.
Анкара обмисля да построи и трета атомна електроцентрала в северозападната част на страната
и работи по подбора на подобаващ терен за градежа, съобщи преди време турският министър на енергетиката и естествените запаси Фатих Дьонмез. Опитваме се да намерим място за нова атомна електроцентрала в региона Тракия, сподели наскоро той в изявление за държавната телевизия ТРТ. Този план също не е оригиналност, желанията за построяването на АЕЦ в този регион на страната не престават към този момент над 10 години. Първоначално като допустимо място на градежа се загатваше град Игнеада, окръг Къркларели, ситуиран единствено на десетина километра от границата с България.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ