Морал и съвест са думи, в които никой не вярва.

Морал и съвест са думи, в които никой не има вяра. През последната година живеем в една неприятна пиеса, неприятно написана. Действащи лица са генералите. В нея ясно се приказва на нахален, безпаричен и преднамерен език. В нея няма нищо друго, с изключение на борба сред партиите.
Това сподели по БТВ проф. Маргарита Младенова. Припомняме ви, че тя е един от стотиците интелектуалци, които подписаха писмото против актуалното ръководство в България.

И децата ни са на митингите. А ние къде сме. Има катурване в ограниченията на държание с главата надолу. Тази хипотеза за виновност се вменява като законно средство. Този основен прокурор се втурва като един чекист. Това са неща, които узаконяват предубедеността в нашите управленци. Приписването на претекстове ме възмущава. Ако някой реагира против, незабавно насреща се посочва-знаем кой те съставлява. Не, не знаете, господа! Това е провал. Стана по този начин, че общество няма. Общност се образува посредством нашите подписи. Няма общности.

Папагалското говорене дрънчи на ламарина. Те приказват на брюкселски. Това е също безпаричен език. Когато моите студенти вкарват думата връзка, разказвайки за любовна среща, аз споделям „ стоп “. Нашата работа е да завърнем думата към словото. Тя е мярка за държание.

Ситуацията в Българи им е ясна на студентите. Тази борба сред политиците също не е естествена. Ние не сме на тази земя за това. Да си дадеш сметка за какво си тук, е персонално персонално случване на всеки човек. И това е по-важно, в сравнение с кой къде стои и кой е зад тила му. Случващото е сигнал за умората на тази цивилизация. Ние живеем в отговори без въпроси. Ние започваме от това какво е било преди мен. Всеки човек е неповторим, не е просто електорат.

Вярата ми дава мощ. Тя е интуитивна, че в човек стои повече, в сравнение с прави и демонстрира в тези условия.