Монаси закопали част от имането до мелницата на манастира Свети

Монаси закопали част от имането до мелницата на манастира " Свети Георги " Според националните предания тя е цялостна с жълтици
Каменната котловина или " Кайлъка " покорява с дивната си хубост и хубост всеки посетител на Плевен. Природата е била безгранично великодушна към тази околност, а историята пази там едни от най-големите си секрети.

Според националните легенди цялата от чисто злато и цялостна догоре с жълтици, колесницата на цар Иван Шишман призрачно се е спотаила в пещера в Кайлъка. Османските летописи настояват, че последният българският цар е обезглавен на 3 юни 1395 година в деня, когато Баязид I влиза в Никопол. Това е столицата в залеза на Втората българска страна.

Тъй като данни за екзекуция няма, а гробът на Шишман остава незнаен, легендата за оживелия по знамение цар обиколя с епохи страната. Твърди се, че той избягал от турците, минал около Плевен и намерил леговище в манастира " Свети Георги ", прикрит на 6 км във вътрешността в Кайлъшкия каньон.

Въпреки това, животът му не траял дълго. Той се самоубил от обезсърчение, а след това болярите положили тялото му в царската каляска, напълнили я със златото от хазната, покрили я с меча кожа и я спуснали в подземие в Кайлъшката котловина. Точното място било разказано със загадъчни знаци, а присъстващите дали обет за безмълвие. Приклели се, че царското злато би трябвало да дочака освобождението на България.

Манастирът бил мъчно наличен, тъй като се намирал на рид, ограден с канари. Между острите зъбери се извисявала кула, на която стражите пазели непрекъснато. Така тайната за царското злато оживяла до края на XVIII в., когато манастирът бил опожарен при кърджалийско настъпление.

Оттогава всичко е единствено клюки и легенди. Твърди се, че монасите закопали част от полезностите до воденичните камъни на манастирската мелница. После я запалили, с цел да прикрият следите. Останалото имане, скрили в труднодостъпна пещера.

Въпреки изказванията на летописци, никой още не е намерил манастира " Свети Георги ". В търсене на приказните благосъстояния обаче излизали нови тайнствени детайлности от историята на тези места. Разкрити са навиците на първите хора, настанили се в Голямата пещера. Те измазвали пода с глина, а с мотики от еленови рога обработвали земята.

Траките също харесали Кайлъшкия пролом, а римляните построили крепостта Сторгозия през I век преди Христа. Сред руините й при разкопки е разкрита старохристиянска черква - една от най-големите у нас.

Малката река Тученишка също има принос към историята. През есента на 1877 година съветският военачалник Тотлебен вдигнал предпазен вал на реката и взривил преградата. Стихията отнесла воденици, а с тях и складираните вътре хранителни запаси за вражеската войска. Гладът принудил Осман паша да разгласи капитулация, а Плевен посрещнал свободата.

Паркът " Кайлъка " през днешния ден е обичано място за отдих. Голямата пещера е хитов ресторант. Близо до нея е Музеят на виното, а крепостта Сторгозия е напълно реставрирана.