Психиатърът д-р Герев след трагедията в Стара Загора: Хора в тежко състояние не трябва да шофират
Можеше ли да се избегне нещастието в Стара Загора, при който след гонка и арест почина Пламен Пенев, някогашен републикански първенец по битка? Този въпрос разяснява в предаването „ Пресечна точка ” на Нова тв психиатърът доктор Веселин Герев.
„ Това е едно неприятно и трагично стичане на събитията ", счита психологът. „ По данни на пресата индивидът е бил лекуван в психиатричната болница в Раднево. Там се лекуват тежки психологични разстройства, най-често психози. Характерно за психозата е, че човек излиза отвън действителността и има нереални усещания. Това изяснява и неговото държание - на бягство с колата, на възможна опасност, която насочва към инцидентни хора. Органите на реда няма по какъв начин да разпознаят подобен вид държание. Влошаването на едно такова положение става, когато човек спре да си приема медикаментите и то дълготрайно време – седмица, десетина дни ”, изясни доктор Герев.
Според него органите на реда няма по какъв начин да схванат, че индивидът има проблем, тъй като не са експерти.
„ Обикновено такива хора не престават да ръководят моторни транспортни средства, а някои от тях даже имат и персонално оръжие. И отсам идва непредвидимостта в тяхното държание ”, изясни доктор Герев. По думите му няма връзка сред центровете за психологично здраве и Министерство на вътрешните работи.
„ При едно такова тежко положение на човек би трябвало краткотрайно да му се лишава правото да ръководи моторно транспортно средство, тъй като е под въздействието на тежки медикаменти, или надлежно на психологично разстройство. Трябва да му се лишава и оръжието ”, счита специалистът.
Според него до 1997 година, когато центровете за психологично здраве са били диспансери, е било доста добре проведено наблюдението на хората с психологични болести.
„ Диспансерната система е френска система за интензивно наблюдаване на хора с хронични болести. Към всеки диспансер си имаше районни психиатри, те си имаха патронажни сестри. Ако човек не отидеше да си получи медикаменти и да ги одобри, те го посещаваха в дома, с цел да видят каква е повода. И по този метод доста елементарно се предотвратяваха такива произшествия. В 99% от случаите причина за утежняването на едно такова положение е прекъсване на лекуването. Човек, в случай че си взима медикаменти, няма да има нереални усещания, няма да чува гласове, няма да има халюцинации, които да го карат надлежно да има и нападателни прояви към близките ”, изясни специалистът. След като диспансерите стават центрове за психологично здраве, няма кой да наблюдава болните и отговорността да си пият медикаментите е била вменена на околните.
„ Ако непосредствен не подаде сигнал до прокуратурата, тя не може да се задейства и индивидът не може да бъде настанен наложително в заведение за лекуване. Близките сами се опасяват да подават такива сигнали, тъй като когато излезе от заведението индивида, става извънредно ”, изясни доктор Герев.
„ Ревностната параноя ще е камшик за българските фамилии в идващите години “, разяснява доктор Веселин Герев още една настояща тематика.
По думите му повода е в насъбрано голямо психологично напрежение в популацията като цяло.
„ Най-вече по празниците и след злоупотребата с алкохол и с други психоактивни субстанции. Алкохолът като психоактивно вещество е един от провокаторите на ревностната параноя, тъй като има свойството да понижава потентността и да усилва либидото. Това работи доста зле на мъжката душeвност, основава голям импулсен капацитет за настъпателност и следва домашно принуждение под разнообразни форми - психическо, физическо, а не дай си Боже и до ликвидиране ”, съобщи доктор Герев.
