Можеш ли да реализираш 20 милиона лева приходи годишно с

Можеш ли да реализираш 20 милиона лв. доходи годишно с артикул, който коства по-малко от 7 лв. и който се търгува единствено на дребния български пазар?

Как се случва това – описа Стоян Георгиев в собствен специфичен репортаж и в студиото на „ 120 минути “.

Отговорът е - в случай че продадеш продукта на цялото население и го задължиш всяка година да си го купува още веднъж. Разбира се сходен оборот може да ти обезпечи единствено страната. В случая приказваме за стикерите за годишен механически обзор с екокатегория и чип с цена от 6,80 лв.. Те бяха въведени преди три години и има най-малко два огромни въпроса  - еко ли е да имаш ниска категория единствено тъй като колата ти е остаряла? Дори да сложиш нов катализатор, отново глобен и имаш възбрана за достъп единствено тъй като имаш остаряла кола. Да хвърлиш колата си не е еко. Да купуваш нови артикули и да не изразходиш ресурса на старите не е еко.

„ Реализираната сума за тези три години е съвсем 60 милиона лв.. А плащаме за нещо, което не се употребява “, разяснява Стоян Георгиев.

Антоан Георгиев за трета поредна година ще заплати 6,80 лв. към цената на техническия обзор на автомобила си за стикер с чип, който дефинира екологичната категория на колата му, по заложени критерии на " Автомобилна администрация ". 

„ Моята кола е трета категория, само че това е съгласно сделка, някой е спуснал от горната страна, че колите над един коя си година са тази категории “, разяснява той.

Чипът излъчва сигнал и с нужната система за надзор, която си " приказва " с него общините могат автоматизирано да лимитират достъпа на коли, които не са екологични, в избрани зони. Но съвсем три години по-късно единствено София е въвела ниско емисионна зона, а за стикер с екокатегория заплащат и в Силистра. Но даже в София зоната не се управлява с въпросните чипове, за които Антоан и още 2,8 милиона притежатели на коли в България за три години са платили общо към 57 милиона лв.. И не престават да заплащат още. Контролира се с  камери, които четат регистрационния номер на автомобила, който съдържа същата информация като чипа.    

„ Първо да спонсорираме печатницата, която ги издава. Това е най-вероятно - доколкото три години никаква друга изгода няма от тях “, показва Антоан.

Бившият министър на електронното ръководство Божидар Божанов стартира акция за унищожаване на стикерите, дружно със синия ваучър и други непотребни съгласно него формалности, с които са натоварени притежателите на коли у нас.

„ Повечето от евентуалните изгоди от стикера, които се акцентират, ги няма. Нито за ниско емисионните зони, които да се ползват, нито за някои други цели. Това, което се употребява за ниско емисионните зони, е регистрационния номер на автомобила. Това, което бях изложил в своите причини преди, което е годно и в този момент. Няма причина да не използваме регистрационния номер “, разяснява Божанов.

2,8 милиона чипа на година се харчат от пунктовете за механически прегледи. И тук поражда въпросът за какво чиповете въобще се сменят всяка година. Питаме притежатели на пунктове за ГТП дали теоретично може да се актуализира информацията в чипа, без всяка година да се купува нов.   

„ Чисто теоретично може да се подменя информацията в тях. Според разпоредба 32 чипът би трябвало да се сменя всяка година “, разяснява Георги Караджов, шеф на пункт за ГТП в кв. „ Драгалевци “.

Екостикерите отиват в кофата за отпадък всяка година и нови съвсем три милиона се отпечатват и отново отиват в кофата за отпадък. Което не наподобява напълно еко. В същата кофа за отпадък отиват и наборът хартиени документи, които се купуват наложително дружно със стикерите за общо към 11 лв. за всеки автомобил. От стикерите с екокатегория и чипове към този момент са продадени над 8 милиона бройки и от една дребна сума от 6,80 лв. на кола на година, към този момент е изработен оборот от внушителните 57 милиона лв. и общо към 90 милиона дружно с документите, свързани със стикера и чипа.

Стикерите се създават от печатница " Демакс " в София, която е обвързвана с народния представител от Българска социалистическа партия Петър Кънев. Тази печатница печели публичната поръчка на " Автомобилна администрация " без конкуренция, тъй като се явява единствено един претендент. Именно „ Демакс “. Стикерите и поръчката се вършат по концепция и по времето, когато началник на ИААА е Дамян Войновски.

„ Ами колкото са се явили, толкоз, ние не можем да влияем. Самият чип съгласно цената, която е дадена, коства 6,80 лв., само че това не е цената единствено на стикера. Зад този стикер стои цяла една инфраструктура. Всеки един пункт за Търговско предприятие е оборудван с компютър “, разяснява Войновски.

Наша информация демонстрира, че сходен чип, като на екостикера може да се купи за няколко цента от Китай. Но от печатницата, която е спечелила публичната поръчка за чиповете ни канят в индустриалната си база в София, с цел да се уверим сами, че разноските за произвеждане на сходни артикули са неведнъж по-високи от себестойността на чипа.

„ В цената не се включва единствено самият стикер и направата. Там се включва построяването на цялата осведомителна система, поддръжката на ИС, инсталирането на хардуер в пунктовете, инсталиране на камери, направена е невронна мрежа, която да следи и разпознава номерата на колите. Продава се целият развой. Това е сходно с издаването на един паспорт. При издаването на един паспорт, цената на самият чуждестранен паспорт е една дребна част от целият артикул “, разяснява Камен Несторов от „ Демакс “.

„ В България не се създават чипове. Купуваме го от най-голямата компания, която е американска - за произвеждане на такива артикули. Вече къде ги създават, ние не знаем “, показва още той.

„ Много дребна част е цената на чипа и лепенката. Повечето са услуги, човешки труд, програмисти, физици. Самата себестойност на материалите е оскъдна “, добавя Несторов.

Тук се създават предпазени холограмни артикули за целия свят - в това число паспорти, дипломи за най-престижните университети в света. В печатницата за хлорограми ни демонстрират какъв брой комплицирано е производството на сходни артикули. В процеса има условия за равнище на сигурност като в печатниците за пари.

Влизането в цеховете става след премерване на тежестта, сканиране, което изключва чиновник или клиент да изнесе артикул,  прекосяване през стая за стерилизация.

„ Холорографски защитни детайли за паспорти, за персонални карти, за банкноти. Примерно този артикул е европейския паспорт за мигранти. Гордеем се, че ние произвеждаме тук в България. Тук особена наша горделивост е, че ние произвеждаме тези холорограми за всички британски университети съвсем “, разяснява Камен Несторов.

В печатницата ни описват, че евентуалните изгоди от стикера с чип могат да са доста. Бившият началник на ИААА Дамян Войновски показва, че решили да вкарат чипа, с цел да се предотвратят измамите с фиктивни механически прегледи.

„ Търсихме метод, посредством който да отстраняваме този проблем. Затова вкарахме тези чипове, с цел да сме сигурни, че колите влизат в пункта за механически обзор. В следствие против България стартира процедура за чистотата на въздуха. И тогава от Столичната община и от Министерството на екологията ни помолиха да потърсим някакъв вид по какъв начин да противодействаме на замърсяването. Измислихме разновидностите с екологичните категории. И вкарване на информацията в този RFID чип, с цел да може да облекчим общините ”, разяснява Войновски.

„ В момента процедурата за наблюдаване се апелира и Столичната община управлява тази възбрана единствено образно. Ако го няма този стикер по какъв начин въобще ще схванат дали даденият автомобил дава отговор, или не? Гледат дупчицата къде е “, добавя още той.

Така от чип с нанотехнология - инвестиция, за която притежателите на коли са дали към този момент 57 милиона лв., най-после контролът се реализира образно - от човек. Човек, който гледа дупчицата в стикера с чип и нанотехнология.