Можем да бъдем абсолютно сигурни, че математиката е материя, която

...
Можем да бъдем абсолютно сигурни, че математиката е материя, която
Коментари Харесай

София Ковалевская – първата жена в точните науки на света

Можем да бъдем безусловно сигурни, че математиката е материя, която не е изключително приятна на всеки. Изисква се повече внимание, различаване на логиката на работа, откриването на вярното увлечение, аналитична мисъл и още доста други. Математиката не е за всеки и това е изцяло обикновено, въпреки всичко не би трябвало да забравяме, че и математиците изпитват големи усложнения в изразяването с думи, по тази причина постоянно употребяват числата. И по този начин насочваме вниманието си към София Василевна Ковалевская. Успехите и в тази просвета са повече от впечатляващи, освен това във време, в което дамите не получават достъп до научния свят. София демонстрира какво е належащо, когато всички са против нея.

Историкът Роджър Кук споделя, че пред нея са се разкрили някои от най-сериозните и злокобни тествания, които може да я чакат. Посоката, в която избира да работи, не разрешава фронт за неточности, освен това, дамата би трябвало да одобри сериозните обстоятелства, една неточност е изцяло задоволителна, с цел да бъде изгонена от света на науката вечно. В края на XIX век, младата дама демонстрира на света, че половото разделяне в действителност може да бъде единствено в ущърб, за науката сходни ограничавания не са нужни и в случай че човек в действителност има какво да предложи, той наложително би трябвало да получи място.

Въпреки компликациите, младата дама не се отхвърля. Тя се ражда в фамилията на военачалник Васили Круковкси, служител в Имперската съветска войска и завеждащ артилерията в столицата. Когато е на 8 години, нейният татко се пенсионира и цялото семейство се мести в фамилната резиденция, надалеч от Москва. Като някогашен член на смесено аристократично семейство – той е на половина руснак и на половина поляк – Васили се счита за един от наследниците в кралската фамилия на Унгария. Майката също не отстъпва по трофеи.

Елисавета Шуберт идва от семейство на немски имигранти, които се преселват в Санкт Петербург. Нейният прародител е известният астроном и гуру в географията – Фредрик Шуберт. Същият бяга в Русия през 1785 година Прадядо Шуберт бързо става почетен член на Петербургската Академия на науките и завеждащ астрономическата обсерватория. Бащата на Елисавета е военачалник Теодор Фридрих декор Шуберт – шеф на военната топография, почетен член на Руската Академия на науките, както и шеф на музей. Можем да бъдем сигурни, че в сходно семейство е мъчно едно дете да не получи своето обучение и да не се издигне високо в йерархията. София постоянно осъзнава, че фамилията сменя фамилните икономи.

 Sofya_Vasilyevna_Kovalevskaya_Bust

Снимка: By Published by Macmillan, NY, 1895 – Sonia Kovalevsky: biography and autobiography, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12045265

В началото идват англичани, по-късно идва време на французи и германци. На 8-9-годишна възраст, момичето стартира да се интересува повече от математика и калкулации. Цялата ѝ стена в стаята се трансформира в монумент на математиката, където събира разнообразни лекции от п-р Острогадски. Повечето са открити в записките на татко ѝ от студентските години. Семейството наема и частен преподавател – Йосиф Игнатевич Малевич. Физикът Николай Тиртов се изненадва от обстоятелството, че София има неговата книга и сама съумява да изведе приблизителната структура на тригонометричната функционалност, освен това изпреварвайки доста своите уроци. Тиртов я назовава идващия „ Паскал “.

Физикът упорства София да получи по-добро математическо обучение. Семейството наема още един частен преподавател, само че колкото и напреднала да е в тази материя, младата благородничка нямало по какъв начин да приключи своето обучение в Русия. По това време дамите не били допускани в университета, а тази процедура се следила и в множеството страни в Европа. За да може да учи, Ковалевская трябвало да получи документално позволение от своя брачен партньор или татко. Според разнообразни документи, през 1868 година София подписва мним брак с Владимир Ковалевски, млад студент по палеонтология, създател на няколко книги и радикалист, който първи превежда Чарлз Дарвин в Русия. Двамата отпътуват в Германия през идната година. През април 1869 година София и Владимир се намират във Виена. Там двамата влагат времето си в слушането на лекции по математика и физика.

Владимир по-късно отпътува в университета в Йена, с цел да преследва своята докторска степен по палеонтология. През октомври и двамата отпътуват за Лондон, за  да се срещнат с сътрудниците на Владимир, измежду които е и Чарлз Дарвин. На 19-годишна възраст София се изправя против Хърбърт Спенсър – мъдрец, биолог, антрополог и социолог, който обръща изключително внимание на теорията на Дарвин. Двамата стартират един доста сериозен спор по отношение на женския потенциал и опцията за нереално мислене. Съветът, с който Спенсър може да си тръгне е: в никакъв случай не спорете с умна млада дама. Липсват публични данни за целия диалог, срещата е била чисто официална, само че по-важното е, че след този диалог един от двамата си е тръгнал компрометиран.

София се връща в Берлин и стартира да взима частни уроци от Карл Вайерщрас – бащата на модерния разбор. Същият работил като учител, само че откакто София не можела да го посещава, предпочела да го наеме и в идващите няколко години да се образова по проекта на самия университет. През 1871 година дружно със брачна половинка си се включва в по този начин наречената Парижка Комуна – ново придвижване, което се слави като коренно социалистическо, анти-религиозно и революционно придвижване.

 Sofja_Wassiljewna_Kowalewskaja_1

Снимка: By Unknown author – http://www.goettinger-tageblatt.de/newsroom/wissen/dezentral/wissenlokal/art4263,603649, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4581849

И двамата са задържани след късото основаване на въпросното придвижване. В следствие са освободени, само че без намесата на някогашния московски военачалник. След като София се завръща назад в Берлин и продължава своето образование, през 1874 година показва три научни труда, един от тях е ориентиран към диференциалните уравнения, другият е за динамичността на пръстените на Сатурн и третият преглежда по-сериозно елиптичните интеграли. Всички те служат за нейната докторска дисертация.

Благодарение на учителя ѝ, получава тази купа, само че преди този момент би трябвало да премине вербален изпит, с цел да потвърди, че е създател на същите. В този миг става публично и първата жена в света с докторска степен в Европа. Една от всичките ѝ теории потвърждава съществуването на аналитичността на местни решения на уравнения при уместно дефинирани начални/гранични условия. През същата година младото семейство се завръща назад в Русия. Владимир не съумява да получи позиция като учител, радикалното му минало не разрешава това, а неговата брачна половинка в никакъв случай не кандидатства, тъй като доста добре знае, че няма да бъде призната.

Правят най-различни опити да се устоят, един от тях е да се занимават с недвижими парцели, вземат участие в петролна компания, само че най-после банкрутират. През 1875 година откакто София погребва татко си, взема решение да заживее с Владимир, с цел да се опитат да основат обикновено семейство. Три години по-късно се ражда и щерка им – също София. Две години по-късно детето е поверено на родители и другари, до момента в който математичката стартира още веднъж да се занимава с просвета, изоставя своя брачен партньор. Неговото психично положение става още по-нестабилно и в следствие се самоубива.

През същата година сътрудник от немския университет се свързва с рускинята, с цел да и предложи работа като частен доцент в университета в Стокхолм. През 1884 година получава позицията на асистент-професор и също по този начин работи като редактор за списание Акта-Математика. През 1888 година печели премията Прик Бордин от Френската академия на науките за работата ѝ „ Дисертация за частен случай на казуса с въртенето на тежко тяло към неподвижна точка, където консолидираното се прави благодарение на ултраелиптичните функционалности на времето. “. В класическата механика се има вяра, че твърдото тяло като връх е под въздействието на гравитацията като цяло и не интегрируем проблем.

 Stamp_of_USSR_1635g

Снимка: By Post of USSR – http://kolekzioner.net/modules/smartsection/item.php?itemid=216, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12845373

София, дружно с още двама учени, като всеки изцяло независимо преглежда своите образци, потвърждават, че има случаи, в които върхът включва три спомагателни константи на придвижване, които пораждат и надлежно интегрируемостта. През 1889 година Ковалевская получава правото да работи като основен професор в Стокхолм. Това я трансформира и в първата жена в Европа, която получава сходна позиция. След напън и в допълнение въздействие от цялото научно общество, София се трансформира и в сътрудник на Руската академия на науките. Това обаче не ѝ разрешава да преподава в Русия.

Първата дама на математиката умира на 41-годишна възраст от зараза, която по-късно прераства в пневмония през 1891 година Благодарение на пристрастеността ѝ към математиката, както и точните науки, дамата съумява да отвори вратите и на други свои колежки. В Съединени американски щати честват ден на математиката, кръстен на нейно име, съществува и ден на лекцията. На нейно име е кръстен лунен кратер, премия за млади гении в Германия, улици в Русия и Швейцария.

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР