Може ли едно растение да помни?Това може да звучи по-скоро

Може ли едно растение да помни?

Това може да звучи по-скоро като стих от стихотворение, в сравнение с като научно проучване.

Но нов разбор демонстрира, че растенията могат да предават препоръки за адаптиране към климата на своето поколение.

Климатичната рецесия трансформира естествените местообитания по целия свят - от опустошителни наводнения до повишение на температурите.

За да оцелеят, доста растения са принудени бързо да се приспособяват, сочи ново проучване, оповестено в списание " Trends in Plant Science ", предадено от " Euronews ".

След това те предават тези нови характерности на потомството си, споделя Федерико Мартинели, генетик на растенията от Университета във Флоренция.

" Един ден се замислих [за това] по какъв начин методът на живот и опитът на човек могат да повлияят на неговите гамети [репродуктивни клетки], които предават молекулярните белези на живота му на неговите деца ", изяснява той.

" Веднага си помислих, че при растенията би трябвало да се предават още повече епигенетични белези, защото растенията са сесилни [неподвижни на едно място] организми, които са подложени на доста повече стрес от околната среда, в сравнение с животните през живота си. "

Как растенията се приспособяват към изменението на климата и по какъв начин запомнят тези акомодации?

Промените в околната среда принуждават животните да се трансформират, като трансформират метода си на ловуване и зимен сън и реалокират местообитанията си.

Растенията са вкоренени на място - само че и те се трансформират.

Например зимите - по които растенията се ориентират за времето на цъфтежа си - са станали по-топли и по-кратки в доста райони.

" Много растения се нуждаят от най-малък интервал на мраз, с цел да настроят своя екологичен часовник, който да дефинира времето им на разцвет ", споделя Мартинели.

" Студените сезони се съкратяват, растенията са се приспособили да изискват по-малък интервал на мраз, с цел да забавят цъфтежа. Тези механизми разрешават на растенията да заобикалят цъфтежа в интервали, в които имат по-малко шансове да се развъждат. "

Растенията не основават мемоари по същия метод, както хората, само че все пак те помнят. Вместо да съхраняват мемоари в мозъка (невронни мрежи), те ги съхраняват в комплицирани клетъчни и молекулярни сигнални мрежи.

Изследователите назовават това " соматична памет ", която се съхранява в тялото на растението.

" Тези механизми разрешават на растенията да разпознават появяването на предходно положение на околната среда и да реагират по-бързо при съществуването на същото изискване ", споделя Мартинели.

Например растението може да си спомни да отсрочи цъфтежа, когато е по-топло.

То ще съобщи тази линия на потомството си посредством нещо, което откривателите назовават " епигенетика ".

За разлика от генетичните промени, епигенетичните промени не трансформират последователността на ДНК. Вместо това те могат да трансформират метода, по който организмът разчита ДНК последователността.

" Епигенетичните модификации се предават по завещание... като по този метод способстват за дълготрайната акомодация на растителните типове към климатичните промени ", пишат създателите на публикацията.

Изследването ще помогне на учените да схванат по какъв начин интелигентността на растенията се бори с изменението на климата. /БГНЕС