Мечтаните крайбрежни италиански селища, които да посетите през пролетта
Може да се наслаждавате на италианското крайбрежие и когато времето е по-хладно. Някои от преимуществата на визитата отвън сезона (ноември-април) са много явни: неналичието на тълпи, ниски, само че въпреки всичко приятни температури и по-ниски цени. За да ви помогнем да решите коя дестинация да изберете, Euronews споделя за пет селища по крайбрежието на Bel Paese, които ще ви обезпечат мечтано бягство отвън летния сезон.
Вариготи: Перфектни гледки, паста и туристически пътеки
Спускайки се по необятен крайбрежен път към Вариготи, виждате канара с форма на лъв, зад която се крие нос, стърчащ сред два залива, панорама, която е добре позната като perla del ponte или „ перлата “ на италианската Ривиера.
Малкото селце Вариготи, ситуирано почти по средата сред Портофино и френската граница, е хубост с джобен размер, заобиколена от стръмни скали. Мавританският жанр - завещание от средновековните сарацински нападения - го кара да наподобява като корицата на книга с картинки „ Хиляда и една нощ “. Чарът на Вариготи даже притегли вниманието на Disney-Pixar, които използваха селото като ентусиазъм за своя анимационен филм Luca през 2021 година
Като относително насаме място, селото остава безлюдено даже в разгара на лятото, а жителите му са отхвърлили прекомерно огромната комерсиализация. Вириготи се е трансформирал в леговище за отшелниците, които избират непринуденото държание пред лукса на Портофино или Порто Черво.
Извън летния сезон, Вариготи носи със себе си спомагателното преимущество да можете да изследвате селото и покрайнините му без задушния климат и комарите през лятото. Туристите имат безчет пътеки на свое разположение. Пешеходна разходка в маслинова горичка до църквата Сан Лоренцо от 12-ти век е скромен преход, който предлага удивителни гледки към залива на Сарацините (Baia dei Saraceni).
За по-безстрашните пътешественици е подобаваща Пътеката на поклонника (Sentiero del Pellegrino), дълъг 6.3 км преход до върха на висок било, от който можете да видите огромна част от Ривиерата (и даже Корсика в най-ясните дни). И като премия за изгорените калории, кулинарните оферти на Вариготи няма да ви разочароват.
Италианската ривиера сътвори някои от най-обичаните ястия в Италия. Сред локалните специалитети, открити във Вариготи, са прясна паста трофей със сос песто и пухкава фокача. За висшо преживяване потопете парче фокача в капучиното си – няма да изглеждате като чудноват екскурзиант, кълнат се локалните.
Ако това не ви е задоволително откъм хубост и гастрономически изкушения, можете също да се отправите към две старинни села на един хвърлей разстояние - Финалборго и Ноли, последното от които в миналото е било морска република.
До Вариготи се стига елементарно с трен или кола от Генуа. Главният град на Италианската ривиера е лабиринт от алеи в пастелни нюанси, осеяни с барокови забележителности, и самият той си заслужава да бъде посетен. Ако имате шанс, можете да планирате разглеждането на забележителностите си в един от „ Дните на Роли “ в Генуа, когато дворците в града, включени в листата на ЮНЕСКО, са безвъзмездни за обществеността. Следващият е плануван за 17-19 май.
Сперлонга: римски руини и пиратски наблюдателни кули
Увенчавайки канара, стърчаща в Тиренско море, средновековният град Сперлонга се извисява над дълъг сектор от бреговата линия по средата сред Рим и Неапол. Групата от бели къщи с лазурни капаци на прозорци и саксии, припомня на островите в Егейско море, до момента в който осеяните с кактуси тревни площи - остатъци от испанското ръководство - му придават безспорно южноиталианско чувство.
Сперлонга от дълго време е мечтано крайбрежно леговище, в това число за римските императори. Тук се натъквате на 2000-годишни руини по време на разходката си по плажа - останките от вилата на император Тиберий се виждат в подножието на дребен залив. Някога дом на великански скулптури, те са открити от локалните поданици доскоро повече от 60 години и в този момент могат да бъдат открити в музей, отворен целогодишно.
Но до момента в който Сперлонга може да е забавлявала античния римски хайлайф, не всички гости са пристигнали с най-приятелските планове. Градът е бил нападан както от сарацините, по този начин и от османците през вековете, което е довело до основаването на най-емблематичната му забележителност - наблюдателна кула от 16-ти век на ръба на канара. В наши дни единствените нападения, които претърпява, са от маси италиански и задгранични летовници, които са там през по-топлите месеци.
Тъй като големият плаж на града бързо се превзема от редици шезлонги и съпътстващите ги туристи, отвън летния сезон е идеалният мотив да се разноските по брега и да се насладите на слънцето и историята.
Праяно: лимонови горички, спагети с морски блага и лимончело
Позитано и Амалфи от дълго време царуват като най-популярните морски курорти на крайбрежието на Амалфи. Но непретенциозно сред тях стои техният пропуснат брат, който никога не е по-малко прелъстителен.
Село на рид с няколко хиляди поданици, Праяно е същински микрокосмос на живота в Южна Италия. Докато Позитано и Амалфи, за жалост, са изпаднали в някои от по-кичозните атрибути на всеобщия туризъм, Праяно е запазил огромна част от своята достоверност.
На облицован с керамични плочки площад отвън катедралата – на фона на искрящото море и скалите на Капри на назад във времето - децата играят футбол, до момента в който дядовците ги следят, четат вестник и отпиват кафе в Caffè del Sole.
Това е идеалното място да извадите остарял дневник, да помиришете аромата на лимони, носещ се от многото овощни градини в града - които цъфтят при започване на пролетта - и да се насладите на доста от деликатесите на крайбрежието на Амалфи - от спагети с морски блага и пица с прясна моцарела ди буфала до пържени сардини, всички с чаша лимончело най-после.
За феновете на архитектурата, даже малко обитаемо място като Праяно няма да ви остави недоволни. Неговата катедрала крие бароков интериор, изпълнен с цветни плочки, част от локална традиция, датираща от хиляди години. Други образци за отличителни керамични творби на изкуството могат да бъдат видяни в цялото село, по ъглите на улиците и портите.
Както и при прилежащите му градове по крайбрежието, достигането до Праяно е малко комплицирано - изисква голям брой пътувания с рейс и трен от Неапол. Не за дълго обаче - крайбрежието на Амалфи ще има свое лично летище, което ще отвори порти този юли.
Тропеа: Колоритно градче с пламенна кухня
Сгушено в дълбокия южен завършек на Италия, калабрийското село Тропеа не попада постоянно в маршрутите на пасажерите. Калабрия търпи доста удари в пресата - това е най-бедният район в страната и районът, обиден от проведената престъпност, по-специално от могъщото съдружие от италиански мафиоти „ Ндрангета “.
Но това не трябва да възпира туристите да посетят Тропеа, който като се изключи че е разгласен за най-красивото село в Италия, е и парадайс за кулинарите. Тропеа става интернационално прочут със своята „ алена кралица “ - аления лук (cipolla rossa), чиято наслада и липса на заостреност са такива, че постоянно се употребява недопечен, а локалната легенда споделя, че той може да направи чудеса за вашето здраве. Това не е единственият червен детайл в менюто. Калабрийската кухня е известна и с лютите чушки, пикантната наденица nduja и пастата fileja, на които можете да се насладите в Тропеа.
Старата част от градчето е наслада за очите, място, където да се изгубите в кривите улички, където постройките са огряни от цветни магазини и заведения за хранене. Тропеа също по този начин е дом на светилището на Света Мария от острова (Santa Maria dell`Isola), ситуирано на каменист рид, където пясъкът се среща с морето.
Чефалу: църкви, покрити с мозайка и леденостуден цитрусов гранит
Чефалу надалеч не е най-добре защитаваната загадка в света. От десетилетия това е един от най-популярните курорти в Сицилия, прочут със средиземноморския си привкус, тюркоазени води и цветни риболовен лодки. Независимо от това, до момента в който туристите се тълпят в Чефалу за жадуваното сицилианско лятно преживяване, градчето е доста повече от изящен декор за плажна почивка или заслужен пост в Instagram. Градчето е комбинация от история и традиции.
Чефалу показва по какъв начин многото разнообразни цивилизации, стъпили на острова, са оставили своя отпечатък върху неговия архитектурен пейзаж. Арки в арабски жанр водят до барокови фасади, до момента в който готическата катедрала с византийска мозайка „ Христос Пантократор “ е включена в листата на ЮНЕСКО за международно завещание.
Това хилядолетно обединение на обичаи се е присъединило и в кухнята на Чефалу, с повече лакомства, вариращи от пържени топки аранчини до страхотни десерти. Но зимата и пролетта са времето, когато огромна част от естествените артикули в района са в сезона си.
Докато в по-голямата част от крайбрежието на Италия рядко става студено, близостта на Сицилия до Северна Африка значи, че Чефалу остава извънредно мек през зимата - с позитивни температури даже в средата на януари.
Вариготи: Перфектни гледки, паста и туристически пътеки
Спускайки се по необятен крайбрежен път към Вариготи, виждате канара с форма на лъв, зад която се крие нос, стърчащ сред два залива, панорама, която е добре позната като perla del ponte или „ перлата “ на италианската Ривиера.
Малкото селце Вариготи, ситуирано почти по средата сред Портофино и френската граница, е хубост с джобен размер, заобиколена от стръмни скали. Мавританският жанр - завещание от средновековните сарацински нападения - го кара да наподобява като корицата на книга с картинки „ Хиляда и една нощ “. Чарът на Вариготи даже притегли вниманието на Disney-Pixar, които използваха селото като ентусиазъм за своя анимационен филм Luca през 2021 година
Като относително насаме място, селото остава безлюдено даже в разгара на лятото, а жителите му са отхвърлили прекомерно огромната комерсиализация. Вириготи се е трансформирал в леговище за отшелниците, които избират непринуденото държание пред лукса на Портофино или Порто Черво.
Извън летния сезон, Вариготи носи със себе си спомагателното преимущество да можете да изследвате селото и покрайнините му без задушния климат и комарите през лятото. Туристите имат безчет пътеки на свое разположение. Пешеходна разходка в маслинова горичка до църквата Сан Лоренцо от 12-ти век е скромен преход, който предлага удивителни гледки към залива на Сарацините (Baia dei Saraceni).
За по-безстрашните пътешественици е подобаваща Пътеката на поклонника (Sentiero del Pellegrino), дълъг 6.3 км преход до върха на висок било, от който можете да видите огромна част от Ривиерата (и даже Корсика в най-ясните дни). И като премия за изгорените калории, кулинарните оферти на Вариготи няма да ви разочароват.
Италианската ривиера сътвори някои от най-обичаните ястия в Италия. Сред локалните специалитети, открити във Вариготи, са прясна паста трофей със сос песто и пухкава фокача. За висшо преживяване потопете парче фокача в капучиното си – няма да изглеждате като чудноват екскурзиант, кълнат се локалните.
Ако това не ви е задоволително откъм хубост и гастрономически изкушения, можете също да се отправите към две старинни села на един хвърлей разстояние - Финалборго и Ноли, последното от които в миналото е било морска република.
До Вариготи се стига елементарно с трен или кола от Генуа. Главният град на Италианската ривиера е лабиринт от алеи в пастелни нюанси, осеяни с барокови забележителности, и самият той си заслужава да бъде посетен. Ако имате шанс, можете да планирате разглеждането на забележителностите си в един от „ Дните на Роли “ в Генуа, когато дворците в града, включени в листата на ЮНЕСКО, са безвъзмездни за обществеността. Следващият е плануван за 17-19 май.
Сперлонга: римски руини и пиратски наблюдателни кули
Увенчавайки канара, стърчаща в Тиренско море, средновековният град Сперлонга се извисява над дълъг сектор от бреговата линия по средата сред Рим и Неапол. Групата от бели къщи с лазурни капаци на прозорци и саксии, припомня на островите в Егейско море, до момента в който осеяните с кактуси тревни площи - остатъци от испанското ръководство - му придават безспорно южноиталианско чувство.
Сперлонга от дълго време е мечтано крайбрежно леговище, в това число за римските императори. Тук се натъквате на 2000-годишни руини по време на разходката си по плажа - останките от вилата на император Тиберий се виждат в подножието на дребен залив. Някога дом на великански скулптури, те са открити от локалните поданици доскоро повече от 60 години и в този момент могат да бъдат открити в музей, отворен целогодишно.
Но до момента в който Сперлонга може да е забавлявала античния римски хайлайф, не всички гости са пристигнали с най-приятелските планове. Градът е бил нападан както от сарацините, по този начин и от османците през вековете, което е довело до основаването на най-емблематичната му забележителност - наблюдателна кула от 16-ти век на ръба на канара. В наши дни единствените нападения, които претърпява, са от маси италиански и задгранични летовници, които са там през по-топлите месеци.
Тъй като големият плаж на града бързо се превзема от редици шезлонги и съпътстващите ги туристи, отвън летния сезон е идеалният мотив да се разноските по брега и да се насладите на слънцето и историята.
Праяно: лимонови горички, спагети с морски блага и лимончело
Позитано и Амалфи от дълго време царуват като най-популярните морски курорти на крайбрежието на Амалфи. Но непретенциозно сред тях стои техният пропуснат брат, който никога не е по-малко прелъстителен.
Село на рид с няколко хиляди поданици, Праяно е същински микрокосмос на живота в Южна Италия. Докато Позитано и Амалфи, за жалост, са изпаднали в някои от по-кичозните атрибути на всеобщия туризъм, Праяно е запазил огромна част от своята достоверност.
На облицован с керамични плочки площад отвън катедралата – на фона на искрящото море и скалите на Капри на назад във времето - децата играят футбол, до момента в който дядовците ги следят, четат вестник и отпиват кафе в Caffè del Sole.
Това е идеалното място да извадите остарял дневник, да помиришете аромата на лимони, носещ се от многото овощни градини в града - които цъфтят при започване на пролетта - и да се насладите на доста от деликатесите на крайбрежието на Амалфи - от спагети с морски блага и пица с прясна моцарела ди буфала до пържени сардини, всички с чаша лимончело най-после.
За феновете на архитектурата, даже малко обитаемо място като Праяно няма да ви остави недоволни. Неговата катедрала крие бароков интериор, изпълнен с цветни плочки, част от локална традиция, датираща от хиляди години. Други образци за отличителни керамични творби на изкуството могат да бъдат видяни в цялото село, по ъглите на улиците и портите.
Както и при прилежащите му градове по крайбрежието, достигането до Праяно е малко комплицирано - изисква голям брой пътувания с рейс и трен от Неапол. Не за дълго обаче - крайбрежието на Амалфи ще има свое лично летище, което ще отвори порти този юли.
Тропеа: Колоритно градче с пламенна кухня
Сгушено в дълбокия южен завършек на Италия, калабрийското село Тропеа не попада постоянно в маршрутите на пасажерите. Калабрия търпи доста удари в пресата - това е най-бедният район в страната и районът, обиден от проведената престъпност, по-специално от могъщото съдружие от италиански мафиоти „ Ндрангета “.
Но това не трябва да възпира туристите да посетят Тропеа, който като се изключи че е разгласен за най-красивото село в Италия, е и парадайс за кулинарите. Тропеа става интернационално прочут със своята „ алена кралица “ - аления лук (cipolla rossa), чиято наслада и липса на заостреност са такива, че постоянно се употребява недопечен, а локалната легенда споделя, че той може да направи чудеса за вашето здраве. Това не е единственият червен детайл в менюто. Калабрийската кухня е известна и с лютите чушки, пикантната наденица nduja и пастата fileja, на които можете да се насладите в Тропеа.
Старата част от градчето е наслада за очите, място, където да се изгубите в кривите улички, където постройките са огряни от цветни магазини и заведения за хранене. Тропеа също по този начин е дом на светилището на Света Мария от острова (Santa Maria dell`Isola), ситуирано на каменист рид, където пясъкът се среща с морето.
Чефалу: църкви, покрити с мозайка и леденостуден цитрусов гранит
Чефалу надалеч не е най-добре защитаваната загадка в света. От десетилетия това е един от най-популярните курорти в Сицилия, прочут със средиземноморския си привкус, тюркоазени води и цветни риболовен лодки. Независимо от това, до момента в който туристите се тълпят в Чефалу за жадуваното сицилианско лятно преживяване, градчето е доста повече от изящен декор за плажна почивка или заслужен пост в Instagram. Градчето е комбинация от история и традиции.
Чефалу показва по какъв начин многото разнообразни цивилизации, стъпили на острова, са оставили своя отпечатък върху неговия архитектурен пейзаж. Арки в арабски жанр водят до барокови фасади, до момента в който готическата катедрала с византийска мозайка „ Христос Пантократор “ е включена в листата на ЮНЕСКО за международно завещание.
Това хилядолетно обединение на обичаи се е присъединило и в кухнята на Чефалу, с повече лакомства, вариращи от пържени топки аранчини до страхотни десерти. Но зимата и пролетта са времето, когато огромна част от естествените артикули в района са в сезона си.
Докато в по-голямата част от крайбрежието на Италия рядко става студено, близостта на Сицилия до Северна Африка значи, че Чефалу остава извънредно мек през зимата - с позитивни температури даже в средата на януари.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ