Може би едно от най-съвършените оръжия на новото време е

Може би едно от най-съвършените оръжия на новото време е АК-47, а негов основател е Михаил Калашников, прочут на целия свят и до последно съжаляващ за творението си, което по един или различен метод съумява да се трансформира в инструмент на революцията, съвършен апарат за лишаване на човешки живот и още доста други не толкоз приятни детайлности. Впрочем не би трябвало да забравяме, че Калашников получава помилван даже от съветския синод, тъй като счита, че на неговата душа тежи гибелта на прекомерно много  хора, представете си цифрата от милиони убити с един апарат, който бил създаван само и единствено за отбрана.

И до момента в който в Източния блок сглобяват най-различни модификации, дано обърнем внимание на това, което вършат във Англия. Техният отговор за основаването на автоматизирана пушка идва благодарение на Казимир-Стефан Янусзевски. Полският преселник бяга от страната си по време на Втората Световна война и сменя името си на Стефан Кенет Джонсън през 1950 година Творението му се назовава ЕМ-2. През 1951 година е публично употребявано като служебно оръжие на редица страни в Западния блок. Причината за триумф се крие в някои много положителни решения, като издължаването на цевта и позиционирането на ударника и спусъка в средата, гарантирайки по-добър баланс.

Оръжието на практика разрешава да се стреля с една ръка, както и самият поляк показва на една от фотосите, стреляйки напълно умерено и до някаква степен тъкмо. Казимир е от тези поляци, които желаят да получат реванш за бързото окупиране на Полша и незабавно след идването си през 1939 година във Англия, той се включва в Противовъздушна отбрана защитата на острова, откакто множеството поляци се записват като доброволци. Преди това е работил в някои заводи в Полша, като директно след окупацията е изпратен в лагер в Унгария, като бяга през Югославия, Италия, Франция и най-после стига до Англия. Познанията му в оръжейната активност разрешават да стартира незабавно работа върху някои модификации на армейско оръжие. Като малко по-късно ще даде на британците Корсак ЕМ-1 лека автоматизирана пушка, която е разработвал с още няколко полски инженера.

През 40-те години точно той е измежду инженерите първи клас на Британската войска. Около 1947 година армията стартира да развива и усъвършенства неговото оръжие, като към този момент се чака втори модел. Зад самия ЕМ стои или „ Експериментален модел “ или „ Енфийлд модел “. Нуждата от стандартизация на мунициите на фронта към този момент е потвърдила, че най-хубавият начин  за приложимост остава единствено и само опцията да се модифицират оръжия,  които да стрелят с немските боеприпаси, въпреки всичко от тях има прекалено много. След края на войната и началото на 50-те години, всички взимат концепцията за немската автоматизирана пушка StG 44. Оръжието с дребни до междинни размери е допустимо най-ефективно и в опитните ръце може да се трансформира в същински инструмент на войната – въпреки всичко може да стреля на много положителни дистанции без никакво отклоняване, гарантирайки оптималната акуратност даже за неопитните стрелци.

Точно този  претекст дава късмет за създаването на семпло, само че и дейно оръжие. През 1949 година се задава НАТО и се записва един по-сериозен стандарт на оръжията и амунициите. Приема се, че мунициите би трябвало да бъдат 7.62х51 милиметра, като Съединени американски щати слага своя стандарт за прототипи, с които да наложи и своята военна промишленост в Европа. ЕМ-2 също получава такова възобновяване, само че тук идва и един сериозен проблем. Американци и британци се хващат за гушите, заради простата причина, че всяка една страна упреква другата в приложимост на по-грешните боеприпаси. Ако би трябвало да бъдем почтени, британците считат, че американският патрон е прекомерно мощен и вади оръжието отвън строя, до момента в който американците считат, че не се употребява цялостния капацитет.

През 1951 година се организират проби, в които вземат участие и белгийски оръжия. След много дълги и комплицирани диспути, решението идва от Канада, които изясняват, че ще употребяват английските боеприпаси, само че единствено в случай че Съединени американски щати реши да ги вкара като стандарт. Това няма по какъв начин да се случи, затова самият Чърчил е заставен да склони глава и да одобри изискванията. Така ЕМ-2, въпреки и да се създава по същия стандарт, не може да доближи условията на НАТО и множеството страни насочват вниманието си към FN FAL автоматизираните пушки, които в това отношение могат да се похвалят като по-мощни и точни.

Полското създание с английски паспорт остава в предишното, въпреки и някъде през 70-те години британците да го връщат на въоръжение, до момента в който още веднъж не се приема стандарта за по-малки патрони с избран диаметър. Казимир в действителност прави гражданска война за Англия, откакто заменя общоприетата механична пушка Лий-Енфийлд с автоматизирано оръжие, само че още с първата партида от 50 екземпляра, производството завършва. Ядосан на крайното решение, полякът би трябвало да откри ново работно място, само че се оказва, че още преди да е почнала да се оглежда, получава опция да твори за американците. Те бързо го насочват назад в Европа, където оръжейните инженери са извънредно нужни.

Работи върху подобряването на някои оръжия, само че в същото време обръща доста внимание и на малокалибрените автоматизирани пушки. Поканен от Люксембург за създаването на SOLA. Въпросното оръжие е по дизайна на немското MP-40 и е предопределено особено за водене на боеве в Африка. Понеже е с дребни размери, условие, което е сложено особено на Казимир, то може да се внася доста елементарно в Северна Африка и да се дава свободно на алжирските партизани, които в това отношение въобще не се оплакват от подаръка. Използват го много дълго време по предопределение, освен това в редица сражения, въпреки и то самото да има някои дефекти.

Полякът се старае да го направи на ниска цена и извънредно елементарно за поддръжка. Проблемът обаче е, че в Люксембург се употребяват некачествени метали, които в следствие се отразяват на точността и след несъразмерна приложимост са подготвени да засичат и даже да се стопяват. Люксембург разисква съществено този софтуерен проблем и незабавно намира решение – основава още доста такива колета и се твърди, че и до през днешния ден картечният револвер може да се откри на черния пазар в Алжир, само че никой не подсигурява какъв брой първокласен може да бъде в резултат на отлежаването.

По-интересният план е по този начин наречената пушка SALVO, която е пробен 5.56 модел на Уинчестър, създаден особено за американската войска. Идеята му е, че би трябвало да разполага с две цеви за увеличение на успеваемостта. Експериментът наподобява обещаващ, само че за жалост няма смисъл от осъществяването му. Двете цеви трансформират доста разпоредбите за пукотевица, изисква се по-комплексна механика и самият боец не е сигурен от коя страна тъкмо ще излезе творби изстрел. Следователно множеството дизайнери вземат решение да се придържат към главния стандарт, подобрявайки всички останали функционалности и гарантирайки по-сериозна и тъкмо пукотевица.

За страдание това са доста малко от известните планове върху, които работи полякът. Истината е, че ЕМ-2 е може би едно от най-хубавите решения, което умерено може да се съревновава с съветското оръжие, само че едно неуместно решение лишава тази опция и го оставя в сянката на своя съветски сътрудник, който и до през днешния ден остава настоящ.  Оръжейният дизайнер умира през 1993 година в Съединени американски щати, само че по-голямата част от неговите писания не е толкоз известна.