Японско издание: Защо ЕС стана строг с Китай, макар че по-рано се стремеше към сближаване?
Мнозина считат за странна твърдостта на Европейски Съюз, която той стартира да показва по отношение на Китай. Съвсем неотдавна, след седем години сложни договаряния, беше подписано капиталово съглашение, а в този момент Европа нападна КНР с рецензия. Този метод припомня на създателя Саори Имай в обявата му в Yahoo News за западния метод към Русия, против която той непрекъснато постанова наказания.
На 13 юни приключи срещата на върха на Г7, извършена в английското графство Корнуол. Окончателното изказване на водачите акцентира значимостта на мира и стабилността в Тайванския проток и прикани за ценене на правата и свободите на индивида в Синдзян и Хонконг.
Пет от деветте членове на Г7 са представители на Европейския съюз (ЕС). Присъстваха още френският президент Еманюел Макрон, немският канцлер Ангела Меркел и италианският министър председател Марио Драги, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел.
Желанията на Г7 не съответстват напълно с волята на Европейски Съюз (тъй като тя има 27 членове), само че можем да кажем, че те са почти идентични.
Китай обезверено стачкува. Говорителят на китайското външно министерство Жао Лиджиян разкритикува на конференция на 15 юни: „ Това е в ущърб на Китай и е интервенция във вътрешните работи. Съединени американски щати и някои други страни основават спорове и разделения, демонстрирайки своите скрити планове за увеличение на несъответствията и несъгласията. "
Напоследък Европейски Съюз е доста непоколебим с Китай. Това може да наподобява необичайно за доста читатели.
През 2016 година Китай отвори Азиатската банка за инфраструктурни вложения (AIIB). Съединени американски щати и Япония се опълчиха и не се причислиха към плана, само че европейските страни го поддържаха единомислещо.
Англия беше първата, а по-късно се причислиха Франция, Германия и други европейски страни (между другото Канада и Южна Корея също са членове, а КНДР - не).
И в края на 2020 година Китай и Европейски Съюз подписаха капиталово съглашение. След седем години сложни договаряния най-сетне то беше реализирано.
Въпреки това неотдавна Европейски Съюз дружно със Съединени американски щати подлага на критика Китай. Сякаш дълбоките американско-европейски връзки са възродени. Какво се случи с Европа?
Как се подлага на критика капиталовото съглашение сред Европейски Съюз и Китай?
Обикновено се пренебрегва, само че китайско-европейското съглашение е на пауза. На 20 май тази година Европейският парламент замрази краткотрайно полемиката по отношение на ратификацията.
За да се разбере актуалната позиция на Европейски Съюз, е неотложно да се знаят желанията на Европейския парламент
В края на 2020 година Европейски Съюз и Китай небрежно се договориха за капиталово съглашение. То трябваше да бъде утвърдено през 2022 година
Това съглашение обаче не беше известно в Европейския парламент. То беше подложено на критика по разнообразни способи - от неприязън до песимизъм. Единствените хора с разнообразни възгледи бяха консерваторите от ръководещата дясноцентристка група, Европейската национална партия и немските парламентаристи.
Критиката се състоеше от две съществени точки:
Първо, това съглашение не е нищо повече от демонстрация на планове.
Европейската комисия, която подписа капиталовото съглашение, съобщи: " Това съглашение ще възстановява обстановката и ще дефинира разпоредбите. "
За да влагат чужденци в Китай, те би трябвало да образуват взаимни предприятия или да трансферират технологии. Освен това там фирмите са дискриминирани. Китайският държавен капитализъм съществено опонира на разпоредбите на капитализма.
Споразумението планува отчасти унищожаване на сходни ограничавания от китайското държавно управление според от обстановката. Несъмнено това беше удивително достижение.
Всъщност съществува сериозен дисбаланс сред Европейски Съюз, отворен за китайски вложители, и Китай, който усилва бариерите пред присъединяване и дискриминира навлизането на задгранични компании на пазара. Този дисбаланс визира освен Европейски Съюз. Подобна е обстановката със Съединени американски щати, Япония и други страни.
Споразумението обгръща разнообразни промишлености като автомобилна, превоз, здравно съоръжение и химикали, както и необятен набор от услуги - финанси, цифрови технологии, морски и въздушен превоз. Освен това то планува недискриминационно отношение към европейските снабдители на услуги.
Япония съблюдава уговорките си към Китай, до момента в който Съединени американски щати стачкуваха. Бизнесът беше изправен пред избор - да навлезе на китайския пазар и да трансферира технология, или да я изостави и да отбрани ноу-хау.
Ако промени се случат в Китай, тогава японските компании ще бъдат доста признателни.
В Европейски Съюз обаче имаше рецензии, че механизмът за използване не е безапелационен. С други думи, наличието на съглашението е впечатляващо, само че неефективно.
„ Споразумението е на практика празно. Това е единствено израз на воля, нищо повече “ - сподели върховен европейски чиновник.
„ Китай направи огромни отстъпки, само че правната рамка не беше избрана “ - споделя Франсоа Годман, експерт по Азия в Института Монтен. По-конкретно казусът е, че не се приказва нищо за отбрана на вложенията и разрешаване на разногласия сред страната и вложителите, които са обект на други договаряния.
На второ място, казусът е в правата на индивида. Това ще бъде основен въпрос.
Накратко, същността на изказванията: " Как можете да сключите капиталово съглашение с държавно управление, което поробва хората? "
Междувременно Европейската комисия не подцени този въпрос. Това е съответно регистрирано в съглашението.
Инвестиционното съглашение планува, че Китай ще поставя непрекъснати старания за одобрение на Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) за насилствен труд и независимост на сдружаване. Франция предложи тази дефиниция на Германия като изискване за утвърждение на капиталовото съглашение.
Йоахим Ланг, изпълнителен шеф на Федералната асоциация на немските промишлености, съобщи в своя акаунт в LinkedIn: „ Това съглашение е значима стъпка към обединена Европа във връзка с вложенията. Приемането на международните правила ще укрепи нашата позиция. Европейски Съюз е първият световен състезател, който отстъпва на Китай във връзка с обществените стандарти. " Тоест той споделя, че Пекин е заречен да съблюдава Договора за възбрана на насилствения труд.
Съмнението и предпазливостта по отношение на Китай към този момент бяха съществени, както в немските индустриални кръгове, по този начин и в политиката.
Това заричане обаче няма правно деяние. Може да бъде подложено на критика и с изказванието, че това са просто празни думи.
Освен това е мъчно да се каже, че водачите на всички 27 страни единомислещо поддържат съглашението. Държави като Холандия, Франция, Италия, Австрия и Унгария показаха сдържаност.
Те обаче нямаха нищо срещу, по тази причина Европейската комисия реализира съглашение с Китай, употребявайки правото на договаряния. Ратифицирането на капиталовото съглашение изисква утвърждението на Европарламента. Беше належащо да се убедят европейските парламентаристи, само че...
Ситуацията в Европейски Съюз преди промяната на властта в Съединени американски щати
Всъщност Джо Байдън, който трябваше да встъпи в служба на 20 януари, помоли Европейски Съюз да изчака промяна на държавното управление, с цел да подписа капиталовото съглашение. Това беше сигнал - дано дружно организираме политика към Китай.
Ето за какво китайската страна преждевременно се опита да договаря с Европейски Съюз, преди администрацията на Байдън да пристигна на власт. Всъщност Китай беше този, който прикани Европейски Съюз да контракти съглашението допустимо най-скоро.
Как реагира Европейски Съюз на това?
Германия искаше да подпише съглашението преди края на декември. Европейски Съюз има ротационна система от страни-председатели. Докато избрана страна управлява Съюза, това й отваря опцията да води политиката, която смята за значима. Германия председателстваше от юни до края на декември предходната година. Освен това канцлерът Меркел би трябвало да се отдръпна.
Председателят се сменя на всеки шест месеца, само че защото в Европейски Съюз има 27 страни, идната опция не се появява скоро - единствено един път на 13 или 14 години и това е огромен шанс, в случай че съответствува с поста министър-председател.
А френският президент Еманюел Макрон поредно употребява лозунга „ стратегическа автономност “.
Следващият президент на Съединени американски щати искаше да изчакат, само че за какво да слушат? Трябва ли Европа да чака като васал?
Гордостта на европейските страни е съществено накърнена от президента Тръмп, който се държеше като хазаин. Преди това американският президент не приказва за това обществено, даже в случай че Европа в действителност беше подчинена на Съединени американски щати (особено във военната сфера).
Когато Европа се консолидира под формата на Европейски Съюз, лозунгът за стратегическа автономност става все по-доминиращ.
Може да се каже, че тази атмосфера на борба със Съединените щати, която се ускори изключително по време на администрацията на Тръмп, беше комфортна за Китай, който постоянно се стреми да разделя Европа и Съединени американски щати.
Властта се трансформира, само че твърдият метод към Китай остава
Годината е 2021. Това се случи на 19 януари, ден преди Байдън да встъпи в служба като президент.
Държавният секретар Майк Помпео повтори, че Съединени американски щати не са не запомнили китайския геноцид над мюсюлманите-уйгури в самостоятелния регион Синцзян-Уйгур.
Администрацията на Тръмп подлага на критика Китай за това две години. Държавният секретар Помпео на няколко пъти афишира наказания против китайски публични лица, наричайки дейностите на Пекин през март 2020 година позор на века.
През август, преди изборите, Байдън също съобщи, че потискането на ислямските малцинства е геноцид на властническото държавно управление на Китай.
Изглеждаше, че това е демонстрация на желанията на американската страна да не трансформира политиката си към Китай, даже при положение на промяна на президента. Напротив, на всички беше ясно, че с появяването на администрацията на Байдън тя ще бъде още по-строга.
Би било елементарно, в случай че някой може да каже: „ Администрацията на Байдън е подхванала още по-строги ограничения против Китай. Затова бранителите на правата на индивида в Европейски Съюз ускориха своите позиции и сходно на Вашингтон станаха по-строги във връзка с Китай ”. Мисля, че доста хора имат това усещане.
Разбира се, в прочут смисъл това е по този начин, само че в реалност не е толкоз просто. Мисля, че точно Русия оказа въздействие върху връзките сред Съединени американски щати, Европейски Съюз и Китай.
Що се отнася до твърдата западна политика против Китай, има образец за случая на площад Тянанмън през 1989 година Оттогава обаче западните страни започнаха да обръщат повече внимание на икономическия аспект на големия китайски пазар и едвам неотдавна отношението стана враждебно.
Говорейки за враждебни връзки, връзките на Съединени американски щати с Русия (СССР) са по-дълбоки и имат по-дълга история.
За Европа Русия, за разлика от Китай, е напълно действителен проблем в съседството. Около половината от държавите-членки на Европейски Съюз бяха руски или сателитни страни на Съюз на съветските социалистически републики. За Европейски Съюз Китай е географски, исторически и психически далечен и неналичието на директна военна опасност е главната разлика от Русия.
Съмнително е, че глобите на Европейски Съюз против Китай биха били толкоз бързи и сурови, в случай че не беше съветският въпрос. Факт е, че предходната година се заприказва за допустимо утежняване на връзките с Китай заради новия ковид и Закона за националната сигурност на Хонконг, само че все пак капиталовото съглашение беше подписано.
След като стана президент, Байдън е даже по-враждебно надъхан към Русия, в сравнение с към Китай.
В изявление за ABC News на 17 март той назова президента Путин палач. Интервюто се организира ден след публикуването на значим отчет от американското разузнаване на 16 март. В него се твърдеше, че на миналогодишните президентски избори в Съединени американски щати съветският водач се опитал да осуети акцията на Байдън и да обезпечи успеха на Тръмп.
Русия отзова посланика от Съединени американски щати. Отношенията сред страните бяха в рецесия. Русия обаче акцентира желанието си да избегне необратимо утежняване на връзките.
От друга страна, връзките на Европейски Съюз с Русия също се утежниха. Появиха се проблеми като човешките права, обстановката в Украйна, хакерските атаки, както и политическият конкурент и опозиционен водач на Путин Алексей Навални. Той беше токсичен и арестуван от управляващите незабавно щом се върна в родината си от Германия през януари, където беше на лекуване.
Европейски Съюз обмисля налагането на наказания против Русия от февруари, а президентът на Европейски Съюз по външните работи Йосеп Борел съобщи на конференция на 22 февруари: „ Русия върви към авторитаризъм. В Европейски Съюз има общ консенсус, че тя се отдалечава от Европа. "
И на 2 март беше оповестено налагането на наказания. На четирима сътрудници на президента Путин е неразрешено да влизат в Европа, а активите им са замразени.
Отношенията сред Европейски Съюз и Русия се утежняват до по този начин нареченото „ дъно “.
Всъщност тази мярка се основава на санкционния режим за нарушавания на правата на индивида, въведен от Европейски Съюз през декември. Това беше първият пакет наказания. Впоследствие тази система ще бъде приложена към Китай.
Американският закон на Магнитски и Европейският санкционен режим за нарушавания на правата на индивида
В Европейски Съюз няма правно съображение за налагане на наказания против лица или групи, които се смятат за виновни за нарушавания на правата на индивида.
Това не значи, че преди този момент не са били налагани наказания. Просто нямаше правно съображение.
Всъщност към днешна дата Европейски Съюз е наложил над 40 разнообразни наказания против лица в над 30 страни. Освен това към две трети от глобите на Европейски Съюз се постановат за поддръжка на правата на индивида и демокрацията.
Липсата на правна рамка значи, че няма ясни стандарти, които да са явни и транспарантни. Освен това в Европейски Съюз вземането на решения лишава повече време, в сравнение с в една страна, а неналичието на съответни стандарти единствено утежнява обстановката.
Законодателното придвижване в Европа е въодушевено от Закона на Магнитски, подписан от президента на Съединени американски щати Барак Обама през декември 2012 година
Сергей Магнитски е съветски инспектор и юрист, който е разследвал случаи на корупция. Умира в московски затвор през 2009 година вследствие на изтезания и безчовечен условия. Благодарение на Закона на Магнитски персоналните наказания станаха вероятни в границите на закона.
Установени са правни рамки в Съединени американски щати, Канада, Естония, Латвия, Литва и Англия. Тъй като балтийските страни бяха част от Съюз на съветските социалистически републики, реакцията им беше остра.
Европейският парламент одобри законопроекта през март 2019 година и прикани Съвета на министрите неотложно да сътвори система от наказания за правата на индивида на равнище Европейски Съюз. Европейският парламент също предложи Сергей Магнитски да се трансформира в знак на санкционната система.
През декември същата година Борел удостовери, че страните-членки на Европейски Съюз са постигнали съществено единодушие по оферти режим и Европейската работа за външна активност (аналог на Министерството на външните работи) стартира подготовката на документи.
Така на 7 декември 2020 година Министерският съвет ратифицира санкционния режим за нарушавания на правата на индивида. В резултат на това в света се появи правна рамка за заледяване на активи, преустановяваща валидността на картите VISA и други наказания против лица, групи и страни, виновни за нарушавания на правата на индивида (корупцията също беше добавена към глобите през юни).
„ Създаването на световната система на Европейски Съюз за наказания за правата на индивида е значим стадий, подчертаващ решимостта на Европейски Съюз да ускори ролята си в отговор на съществени нарушавания на правата на индивида по света. Стратегическата цел на Европейски Съюз е да подсигурява, че ефикасните човешки права са налични за всички “ - акцентира Борел в изказване.
И, както споменахме по-рано, глобите по този закон бяха въведени за първи път на 2 март, само че задачата беше Русия. Те бяха наложени на четирима помощници на президента Путин.
Ключова фигура в голям брой наказания - Борел
Санкциите започнаха да набират скорост - на 22 март те бяха наложени от Европейски Съюз против четирима китайски водачи в самостоятелния регион Синцзян Уйгур и една организация.
Но това не е всичко. Същия ден бяха наложени наказания по отношение на репресии в Северна Корея, извънсъдебни убийства и изгубвания в Либия, изтезания и репресии против ЛГБТ хора и политически съперници в Чечения, както и изтезания, изтезания и убийства в Южен Судан и Еритрея.
Китай реагира извънредно остро. В отговор на тази реакция страните-членки на Европейски Съюз изпитват разнообразни усеща към Китай, да вземем за пример неприязън или комплициране, само че Борел е този, който постоянно е непреклонен и съдбоносен.
В момента Европейски Съюз заема твърда позиция против Китай и други страни, а също по този начин не толерира нарушаванията на правата на индивида и мисля, че огромна част от това се дължи на Борел. Мисля, че има нещо общо с политическата динамичност в Европейски Съюз.
Превод : Ганчо Каменарски
На 13 юни приключи срещата на върха на Г7, извършена в английското графство Корнуол. Окончателното изказване на водачите акцентира значимостта на мира и стабилността в Тайванския проток и прикани за ценене на правата и свободите на индивида в Синдзян и Хонконг.
Пет от деветте членове на Г7 са представители на Европейския съюз (ЕС). Присъстваха още френският президент Еманюел Макрон, немският канцлер Ангела Меркел и италианският министър председател Марио Драги, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел.
Желанията на Г7 не съответстват напълно с волята на Европейски Съюз (тъй като тя има 27 членове), само че можем да кажем, че те са почти идентични.
Китай обезверено стачкува. Говорителят на китайското външно министерство Жао Лиджиян разкритикува на конференция на 15 юни: „ Това е в ущърб на Китай и е интервенция във вътрешните работи. Съединени американски щати и някои други страни основават спорове и разделения, демонстрирайки своите скрити планове за увеличение на несъответствията и несъгласията. "
Напоследък Европейски Съюз е доста непоколебим с Китай. Това може да наподобява необичайно за доста читатели.
През 2016 година Китай отвори Азиатската банка за инфраструктурни вложения (AIIB). Съединени американски щати и Япония се опълчиха и не се причислиха към плана, само че европейските страни го поддържаха единомислещо.
Англия беше първата, а по-късно се причислиха Франция, Германия и други европейски страни (между другото Канада и Южна Корея също са членове, а КНДР - не).
И в края на 2020 година Китай и Европейски Съюз подписаха капиталово съглашение. След седем години сложни договаряния най-сетне то беше реализирано.
Въпреки това неотдавна Европейски Съюз дружно със Съединени американски щати подлага на критика Китай. Сякаш дълбоките американско-европейски връзки са възродени. Какво се случи с Европа?
Как се подлага на критика капиталовото съглашение сред Европейски Съюз и Китай?
Обикновено се пренебрегва, само че китайско-европейското съглашение е на пауза. На 20 май тази година Европейският парламент замрази краткотрайно полемиката по отношение на ратификацията.
За да се разбере актуалната позиция на Европейски Съюз, е неотложно да се знаят желанията на Европейския парламент
В края на 2020 година Европейски Съюз и Китай небрежно се договориха за капиталово съглашение. То трябваше да бъде утвърдено през 2022 година
Това съглашение обаче не беше известно в Европейския парламент. То беше подложено на критика по разнообразни способи - от неприязън до песимизъм. Единствените хора с разнообразни възгледи бяха консерваторите от ръководещата дясноцентристка група, Европейската национална партия и немските парламентаристи.
Критиката се състоеше от две съществени точки:
Първо, това съглашение не е нищо повече от демонстрация на планове.
Европейската комисия, която подписа капиталовото съглашение, съобщи: " Това съглашение ще възстановява обстановката и ще дефинира разпоредбите. "
За да влагат чужденци в Китай, те би трябвало да образуват взаимни предприятия или да трансферират технологии. Освен това там фирмите са дискриминирани. Китайският държавен капитализъм съществено опонира на разпоредбите на капитализма.
Споразумението планува отчасти унищожаване на сходни ограничавания от китайското държавно управление според от обстановката. Несъмнено това беше удивително достижение.
Всъщност съществува сериозен дисбаланс сред Европейски Съюз, отворен за китайски вложители, и Китай, който усилва бариерите пред присъединяване и дискриминира навлизането на задгранични компании на пазара. Този дисбаланс визира освен Европейски Съюз. Подобна е обстановката със Съединени американски щати, Япония и други страни.
Споразумението обгръща разнообразни промишлености като автомобилна, превоз, здравно съоръжение и химикали, както и необятен набор от услуги - финанси, цифрови технологии, морски и въздушен превоз. Освен това то планува недискриминационно отношение към европейските снабдители на услуги.
Япония съблюдава уговорките си към Китай, до момента в който Съединени американски щати стачкуваха. Бизнесът беше изправен пред избор - да навлезе на китайския пазар и да трансферира технология, или да я изостави и да отбрани ноу-хау.
Ако промени се случат в Китай, тогава японските компании ще бъдат доста признателни.
В Европейски Съюз обаче имаше рецензии, че механизмът за използване не е безапелационен. С други думи, наличието на съглашението е впечатляващо, само че неефективно.
„ Споразумението е на практика празно. Това е единствено израз на воля, нищо повече “ - сподели върховен европейски чиновник.
„ Китай направи огромни отстъпки, само че правната рамка не беше избрана “ - споделя Франсоа Годман, експерт по Азия в Института Монтен. По-конкретно казусът е, че не се приказва нищо за отбрана на вложенията и разрешаване на разногласия сред страната и вложителите, които са обект на други договаряния.
На второ място, казусът е в правата на индивида. Това ще бъде основен въпрос.
Накратко, същността на изказванията: " Как можете да сключите капиталово съглашение с държавно управление, което поробва хората? "
Междувременно Европейската комисия не подцени този въпрос. Това е съответно регистрирано в съглашението.
Инвестиционното съглашение планува, че Китай ще поставя непрекъснати старания за одобрение на Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) за насилствен труд и независимост на сдружаване. Франция предложи тази дефиниция на Германия като изискване за утвърждение на капиталовото съглашение.
Йоахим Ланг, изпълнителен шеф на Федералната асоциация на немските промишлености, съобщи в своя акаунт в LinkedIn: „ Това съглашение е значима стъпка към обединена Европа във връзка с вложенията. Приемането на международните правила ще укрепи нашата позиция. Европейски Съюз е първият световен състезател, който отстъпва на Китай във връзка с обществените стандарти. " Тоест той споделя, че Пекин е заречен да съблюдава Договора за възбрана на насилствения труд.
Съмнението и предпазливостта по отношение на Китай към този момент бяха съществени, както в немските индустриални кръгове, по този начин и в политиката.
Това заричане обаче няма правно деяние. Може да бъде подложено на критика и с изказванието, че това са просто празни думи.
Освен това е мъчно да се каже, че водачите на всички 27 страни единомислещо поддържат съглашението. Държави като Холандия, Франция, Италия, Австрия и Унгария показаха сдържаност.
Те обаче нямаха нищо срещу, по тази причина Европейската комисия реализира съглашение с Китай, употребявайки правото на договаряния. Ратифицирането на капиталовото съглашение изисква утвърждението на Европарламента. Беше належащо да се убедят европейските парламентаристи, само че...
Ситуацията в Европейски Съюз преди промяната на властта в Съединени американски щати
Всъщност Джо Байдън, който трябваше да встъпи в служба на 20 януари, помоли Европейски Съюз да изчака промяна на държавното управление, с цел да подписа капиталовото съглашение. Това беше сигнал - дано дружно организираме политика към Китай.
Ето за какво китайската страна преждевременно се опита да договаря с Европейски Съюз, преди администрацията на Байдън да пристигна на власт. Всъщност Китай беше този, който прикани Европейски Съюз да контракти съглашението допустимо най-скоро.
Как реагира Европейски Съюз на това?
Германия искаше да подпише съглашението преди края на декември. Европейски Съюз има ротационна система от страни-председатели. Докато избрана страна управлява Съюза, това й отваря опцията да води политиката, която смята за значима. Германия председателстваше от юни до края на декември предходната година. Освен това канцлерът Меркел би трябвало да се отдръпна.
Председателят се сменя на всеки шест месеца, само че защото в Европейски Съюз има 27 страни, идната опция не се появява скоро - единствено един път на 13 или 14 години и това е огромен шанс, в случай че съответствува с поста министър-председател.
А френският президент Еманюел Макрон поредно употребява лозунга „ стратегическа автономност “.
Следващият президент на Съединени американски щати искаше да изчакат, само че за какво да слушат? Трябва ли Европа да чака като васал?
Гордостта на европейските страни е съществено накърнена от президента Тръмп, който се държеше като хазаин. Преди това американският президент не приказва за това обществено, даже в случай че Европа в действителност беше подчинена на Съединени американски щати (особено във военната сфера).
Когато Европа се консолидира под формата на Европейски Съюз, лозунгът за стратегическа автономност става все по-доминиращ.
Може да се каже, че тази атмосфера на борба със Съединените щати, която се ускори изключително по време на администрацията на Тръмп, беше комфортна за Китай, който постоянно се стреми да разделя Европа и Съединени американски щати.
Властта се трансформира, само че твърдият метод към Китай остава
Годината е 2021. Това се случи на 19 януари, ден преди Байдън да встъпи в служба като президент.
Държавният секретар Майк Помпео повтори, че Съединени американски щати не са не запомнили китайския геноцид над мюсюлманите-уйгури в самостоятелния регион Синцзян-Уйгур.
Администрацията на Тръмп подлага на критика Китай за това две години. Държавният секретар Помпео на няколко пъти афишира наказания против китайски публични лица, наричайки дейностите на Пекин през март 2020 година позор на века.
През август, преди изборите, Байдън също съобщи, че потискането на ислямските малцинства е геноцид на властническото държавно управление на Китай.
Изглеждаше, че това е демонстрация на желанията на американската страна да не трансформира политиката си към Китай, даже при положение на промяна на президента. Напротив, на всички беше ясно, че с появяването на администрацията на Байдън тя ще бъде още по-строга.
Би било елементарно, в случай че някой може да каже: „ Администрацията на Байдън е подхванала още по-строги ограничения против Китай. Затова бранителите на правата на индивида в Европейски Съюз ускориха своите позиции и сходно на Вашингтон станаха по-строги във връзка с Китай ”. Мисля, че доста хора имат това усещане.
Разбира се, в прочут смисъл това е по този начин, само че в реалност не е толкоз просто. Мисля, че точно Русия оказа въздействие върху връзките сред Съединени американски щати, Европейски Съюз и Китай.
Що се отнася до твърдата западна политика против Китай, има образец за случая на площад Тянанмън през 1989 година Оттогава обаче западните страни започнаха да обръщат повече внимание на икономическия аспект на големия китайски пазар и едвам неотдавна отношението стана враждебно.
Говорейки за враждебни връзки, връзките на Съединени американски щати с Русия (СССР) са по-дълбоки и имат по-дълга история.
За Европа Русия, за разлика от Китай, е напълно действителен проблем в съседството. Около половината от държавите-членки на Европейски Съюз бяха руски или сателитни страни на Съюз на съветските социалистически републики. За Европейски Съюз Китай е географски, исторически и психически далечен и неналичието на директна военна опасност е главната разлика от Русия.
Съмнително е, че глобите на Европейски Съюз против Китай биха били толкоз бързи и сурови, в случай че не беше съветският въпрос. Факт е, че предходната година се заприказва за допустимо утежняване на връзките с Китай заради новия ковид и Закона за националната сигурност на Хонконг, само че все пак капиталовото съглашение беше подписано.
След като стана президент, Байдън е даже по-враждебно надъхан към Русия, в сравнение с към Китай.
В изявление за ABC News на 17 март той назова президента Путин палач. Интервюто се организира ден след публикуването на значим отчет от американското разузнаване на 16 март. В него се твърдеше, че на миналогодишните президентски избори в Съединени американски щати съветският водач се опитал да осуети акцията на Байдън и да обезпечи успеха на Тръмп.
Русия отзова посланика от Съединени американски щати. Отношенията сред страните бяха в рецесия. Русия обаче акцентира желанието си да избегне необратимо утежняване на връзките.
От друга страна, връзките на Европейски Съюз с Русия също се утежниха. Появиха се проблеми като човешките права, обстановката в Украйна, хакерските атаки, както и политическият конкурент и опозиционен водач на Путин Алексей Навални. Той беше токсичен и арестуван от управляващите незабавно щом се върна в родината си от Германия през януари, където беше на лекуване.
Европейски Съюз обмисля налагането на наказания против Русия от февруари, а президентът на Европейски Съюз по външните работи Йосеп Борел съобщи на конференция на 22 февруари: „ Русия върви към авторитаризъм. В Европейски Съюз има общ консенсус, че тя се отдалечава от Европа. "
И на 2 март беше оповестено налагането на наказания. На четирима сътрудници на президента Путин е неразрешено да влизат в Европа, а активите им са замразени.
Отношенията сред Европейски Съюз и Русия се утежняват до по този начин нареченото „ дъно “.
Всъщност тази мярка се основава на санкционния режим за нарушавания на правата на индивида, въведен от Европейски Съюз през декември. Това беше първият пакет наказания. Впоследствие тази система ще бъде приложена към Китай.
Американският закон на Магнитски и Европейският санкционен режим за нарушавания на правата на индивида
В Европейски Съюз няма правно съображение за налагане на наказания против лица или групи, които се смятат за виновни за нарушавания на правата на индивида.
Това не значи, че преди този момент не са били налагани наказания. Просто нямаше правно съображение.
Всъщност към днешна дата Европейски Съюз е наложил над 40 разнообразни наказания против лица в над 30 страни. Освен това към две трети от глобите на Европейски Съюз се постановат за поддръжка на правата на индивида и демокрацията.
Липсата на правна рамка значи, че няма ясни стандарти, които да са явни и транспарантни. Освен това в Европейски Съюз вземането на решения лишава повече време, в сравнение с в една страна, а неналичието на съответни стандарти единствено утежнява обстановката.
Законодателното придвижване в Европа е въодушевено от Закона на Магнитски, подписан от президента на Съединени американски щати Барак Обама през декември 2012 година
Сергей Магнитски е съветски инспектор и юрист, който е разследвал случаи на корупция. Умира в московски затвор през 2009 година вследствие на изтезания и безчовечен условия. Благодарение на Закона на Магнитски персоналните наказания станаха вероятни в границите на закона.
Установени са правни рамки в Съединени американски щати, Канада, Естония, Латвия, Литва и Англия. Тъй като балтийските страни бяха част от Съюз на съветските социалистически републики, реакцията им беше остра.
Европейският парламент одобри законопроекта през март 2019 година и прикани Съвета на министрите неотложно да сътвори система от наказания за правата на индивида на равнище Европейски Съюз. Европейският парламент също предложи Сергей Магнитски да се трансформира в знак на санкционната система.
През декември същата година Борел удостовери, че страните-членки на Европейски Съюз са постигнали съществено единодушие по оферти режим и Европейската работа за външна активност (аналог на Министерството на външните работи) стартира подготовката на документи.
Така на 7 декември 2020 година Министерският съвет ратифицира санкционния режим за нарушавания на правата на индивида. В резултат на това в света се появи правна рамка за заледяване на активи, преустановяваща валидността на картите VISA и други наказания против лица, групи и страни, виновни за нарушавания на правата на индивида (корупцията също беше добавена към глобите през юни).
„ Създаването на световната система на Европейски Съюз за наказания за правата на индивида е значим стадий, подчертаващ решимостта на Европейски Съюз да ускори ролята си в отговор на съществени нарушавания на правата на индивида по света. Стратегическата цел на Европейски Съюз е да подсигурява, че ефикасните човешки права са налични за всички “ - акцентира Борел в изказване.
И, както споменахме по-рано, глобите по този закон бяха въведени за първи път на 2 март, само че задачата беше Русия. Те бяха наложени на четирима помощници на президента Путин.
Ключова фигура в голям брой наказания - Борел
Санкциите започнаха да набират скорост - на 22 март те бяха наложени от Европейски Съюз против четирима китайски водачи в самостоятелния регион Синцзян Уйгур и една организация.
Но това не е всичко. Същия ден бяха наложени наказания по отношение на репресии в Северна Корея, извънсъдебни убийства и изгубвания в Либия, изтезания и репресии против ЛГБТ хора и политически съперници в Чечения, както и изтезания, изтезания и убийства в Южен Судан и Еритрея.
Китай реагира извънредно остро. В отговор на тази реакция страните-членки на Европейски Съюз изпитват разнообразни усеща към Китай, да вземем за пример неприязън или комплициране, само че Борел е този, който постоянно е непреклонен и съдбоносен.
В момента Европейски Съюз заема твърда позиция против Китай и други страни, а също по този начин не толерира нарушаванията на правата на индивида и мисля, че огромна част от това се дължи на Борел. Мисля, че има нещо общо с политическата динамичност в Европейски Съюз.
Превод : Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ