Многократно са отправяни изисквания към България за промени в Наказателния

Многократно са отправяни условия към България за промени в Наказателния кодекс по отношение на обидите и клеветите. Това сподели в предаването " Добро утро, България " по Радио " Фокус " конституционният арбитър Янаки Стоилов. Публичните лица по начало са в по-голяма степен отворени към социална рецензия и оттова е имало слагане на въпроса да не се стига до тежки наказателни наказания при реализиране на такива сформира. Въпреки, че би трябвало да държим сметка достолепията, правата и свободите на всички жители да бъдат дейно защитавани. " Езикът, посредством който се реализират тези сформира на засегнатост и клюка, сякаш става все по-малко сдържана. Границите на тези действия, сякаш във времето се трансформират. И въпросът е да има ефикасна и бърза реакция, с цел да могат засегнатите да се защитят, а в това време да не се лимитира свободата на словото и проблемите да бъдат назовавани с същинските имена. Важно в тези случаи е да има дейно и предвидимо правораздаване ".

Мисля, че не е настъпил поврат в правосъдната промяна, изпускат се голям брой значими въпроси, които могат да бъдат решени по законодателен път или с ефикасни управнически дейности, счита Стоилов. " Едва, когато са изчерпани тези благоприятни условия, съгласно мен може да се доближава до промени в Конституцията. Трябва да се вземат решение действителни проблеми, които засягат жителите и хората, които работят в правосъдната система. Няма потребност от заклинания, а от повече поредни дейности. "

Един от сериозните проблеми в последните години е незадоволителната предвидимост в правосъдната система, тъй като всички, които се обръщат към съда, чакат той да бъде с поредна процедура, безапелационен е конституционалистът. " В редица от институциите по сходни въпроси се постановяват разнообразни решения. Необходимо е делата да се развиват ритмично, а не да се отсрочват с месеци. Факторът време е значим, тъй като в случай че едно право не бъде предпазено навреме, доста се понижава успеваемостта от постановеното решение. Важен е въпросът за достъп до съда, добре че не се стигна до закриване на съдилища. Необходимо е да се реформира структурата на органите на правосъдната власт, само че това не трябва да става за сметка на достъпа до правораздаване ".