Повече или по-малко върви колата по време на дъжд?
Много водачи са склонни да виждат в колата си всевъзможни поведенчески характерности, свързани с времето, магнитните стихии, количеството гориво в резервоара и други сходни. Някои от тези „ навици” на автомобила могат елементарно да бъдат приписани на субективните усеща на притежателите, до момента в който други в действителност имат изцяло справедлива основа. Разказваме ви за един от тях. Говорим за смяна на характерностите на мотора по време на превалявания. Факт е, че когато вали, относителната мокрота на въздуха доста бързо се покачва до оптимални стойности.
Това е изключително видимо, когато парещите летни горещини за броени минути се заменят с гръмотевична стихия, съпроводена с проливен дъжд. Колкото и да е необичайно, само че другите водачи правят оценка измененията в характера на мотора на личната си кола в дъжда по изцяло противопоставен метод. Някои настояват, че колата явно е станала по-добра за шофиране, а моторът набира скорост по-бързо и по-лесно. Техните съперници, в противен случай, означават, че при дъжд моторът „ дърпа “ по-лошо и харчи повече гориво. Кой в действителност е прав?
Тези, които застъпват първата теза, нормално излагат следните причини. Първо, горивна примес с по-високо наличие на водна пара изгаря „ по-меко “, защото сякаш предотвратява детонацията. Поради неналичието ѝ, успеваемостта на силовия елемент се усилва и той доставя повече мощ. На второ място, наподобява, че датчиците за всеобщия въздушен поток, заради по-големия си топлинен потенциал и топлопроводимост при дъжд, леко трансформират показанията си, принуждавайки блока за ръководство на мотора да инжектира повече гориво в цилиндрите. Следователно, съгласно първата теза, имаме и увеличение на мощността.
Собственици на коли, които по-добре помнят основите на обикновената физика обаче, са на мнение, че при дъжд от мотора по-скоро може да се чака загуба на мощ. Аргументите им се основават на съществени закони. Факт е, че при една и съща температура и атмосферно налягане делът на кислорода във въздуха, при равни други условия, ще бъде неизменен. Сензорът за въздушния поток в последна сметка доставя на блока за ръководство на мотора данни за пресмятане на количеството О2 - за подготвяне на оптималната горивна примес. Сега дано си представим, че влажността на въздуха скочи внезапно.
Тогава водната пара, която ненадейно се появява заема част от " мястото ", което преди този момент е било заето от О2. Но датчикът за въздух не може да знае за това. Тоест при висока мокрота по време на дъжд в мотора влиза по-малко О2. Блокът за ръководство на мотора вижда това, като трансформира показанията на ламбда сондата и надлежно понижава подаването на гориво. В резултат се оказва, че при оптималната относителна мокрота моторът не работи толкоз дейно, колкото може, получавайки съкратена дажба и опитният лидер, несъмнено, усеща това.
Това е изключително видимо, когато парещите летни горещини за броени минути се заменят с гръмотевична стихия, съпроводена с проливен дъжд. Колкото и да е необичайно, само че другите водачи правят оценка измененията в характера на мотора на личната си кола в дъжда по изцяло противопоставен метод. Някои настояват, че колата явно е станала по-добра за шофиране, а моторът набира скорост по-бързо и по-лесно. Техните съперници, в противен случай, означават, че при дъжд моторът „ дърпа “ по-лошо и харчи повече гориво. Кой в действителност е прав?
Тези, които застъпват първата теза, нормално излагат следните причини. Първо, горивна примес с по-високо наличие на водна пара изгаря „ по-меко “, защото сякаш предотвратява детонацията. Поради неналичието ѝ, успеваемостта на силовия елемент се усилва и той доставя повече мощ. На второ място, наподобява, че датчиците за всеобщия въздушен поток, заради по-големия си топлинен потенциал и топлопроводимост при дъжд, леко трансформират показанията си, принуждавайки блока за ръководство на мотора да инжектира повече гориво в цилиндрите. Следователно, съгласно първата теза, имаме и увеличение на мощността.
Собственици на коли, които по-добре помнят основите на обикновената физика обаче, са на мнение, че при дъжд от мотора по-скоро може да се чака загуба на мощ. Аргументите им се основават на съществени закони. Факт е, че при една и съща температура и атмосферно налягане делът на кислорода във въздуха, при равни други условия, ще бъде неизменен. Сензорът за въздушния поток в последна сметка доставя на блока за ръководство на мотора данни за пресмятане на количеството О2 - за подготвяне на оптималната горивна примес. Сега дано си представим, че влажността на въздуха скочи внезапно.
Тогава водната пара, която ненадейно се появява заема част от " мястото ", което преди този момент е било заето от О2. Но датчикът за въздух не може да знае за това. Тоест при висока мокрота по време на дъжд в мотора влиза по-малко О2. Блокът за ръководство на мотора вижда това, като трансформира показанията на ламбда сондата и надлежно понижава подаването на гориво. В резултат се оказва, че при оптималната относителна мокрота моторът не работи толкоз дейно, колкото може, получавайки съкратена дажба и опитният лидер, несъмнено, усеща това.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ