Загиващите културни пространства на Пловдив - държава и община безразлични
Много са пространствата за просвета под тепетата навън и закрито, които разрешават на локални и гостуващи актьори да демонстрират изкуството си. Част от тях са в чудесно положение, само че има и такива, които са образец за безпризорност.
Прочетете още
Места навън като Античен спектакъл, Римски стадион,Летен спектакъл, лятна сцена „ Орфей ” дворовете на къщите „ Христо Г. Данов ”, „ Клианти ”, " Верен Стамболян ", " Стоян Чомаков ", " Недкович ", " Балабанова ", " Хиндлиян " Ядрото, аптека " Хипократ ", Етнорафски музей и Градска художествена изложба – двор, са сцена на голям брой събития. Открити подиуми има и в дворовете на Драматичния и Кукления театри.
Закритите подиуми също не са малко – в Драматичния спектакъл, Дома на културата, Военния клуб, Кукления спектакъл, Епископската и Малката базилики, Западните трибуни на Римския стадион, АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев ”, пространствата на къщите и музеите в Стария град, зала „ Съединение ”.
Независимо от това градът ни се затруднява да поеме всички събития и уредниците постоянно се оплакват от неналичието на свободни дати, изключително когато става въпрос за огромни събития.
Това ни накара да погледнем към пространствата, които имат капацитет, само че страна, община или държавни компании са ги занемарили, да не кажем и по-силна дума. Кои са тези обекти и за какво не действат?
ДЪРЖАВНИ И НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ:
Концертна зала
Историята с ремонта и реконструкцията на Концертна зала също е стряскаща и характерен образец за неприятно действие на институциите. Началото ѝ е през 2016 година, когато бе затворена от контролните органи, тъй като е рискова както за артистите, по този начин и за публиката. Единствената профилирана музикална сцена под тепетата има орис като за сапунка.
През 2016 година арх. Савов изготви техническото задание за залата. През 2019 година бе определен изпълнителят, който да направи техническия план - архитектурното студио на някогашния зам.-министър на културата арх. Бойко Кадинов. Проектът му бе координиран през 2020 година След двегодишно безмълвие през 2022 година бе оповестено, че в проектите на Министерство на културата е заложено провеждането на социална поръчка.
С следващо писмо от 13 юли директорката на Държавна опера-Пловдив доцент Нина Найденова бе известена, че са утвърдени средства за финансови разноски в размер от 11 008 014,22 лева с Данък добавена стойност и процедурата би трябвало да бъде стартирана от културния институт. Желанието на управлението на ДО-Пловдив бе процедурите да бъдат предоставени от Министерство на културата, заради липса на юридически екип в състава на държавния културен институт. Това в допълнение забави оповестяването на поръчката.
В последна сметка министърът на културата разпореди публичната поръчка в качеството си на разпоредник с бюджет от по-висока степен. Тя бе оповестена на 23 септември 2022 година и в следствие поради установените неточности бе спряна на 26 октомври 2022 година После бе оповестена още веднъж на 11 януари 2023 година
На 15 март бе поместен протоколът от комисията, която прегледа приложената от двете компании претенденти документи и лъсна фактът, че не покриват условията за публичната поръчка. Затова и двете компании са отстранени и поръчката е прекъсната.
Така се стигна до събитията от началото на юли тази година, когато за следващ път поръчката бе спряна.
Кино „ Гео Милев ”
Мнозина пловдивчани, които постоянно са ходилина кино в " Гео Милев ", покрай Централна гара, през днешния ден евентуално се чудят за какво прелестната класическа постройка, издигната в жанр модернизъм през 1957 година, през днешния ден пустее. Тя е замислена като Културен дом на железничаря. Когато БДЖ се разделя на две - „ Пътнически ” и „ Товарни транспорти ”, тук се трансферира администрацията на локалния бранш към „ БДЖ Пътнически транспорти ”. Бившият дом на културата на железничарите разполага с огромна зрителна зала с 588 места и 32 места в 2 ложи, театрална сцена от 226 кв.м. с дълбочина 8.7 м и широчина 15 м, както и 15 м авансцена.
Зрителната зала е строена за на нея да се показват театрални спектакли, концерти, кинопрожекции и разполага с използваема оркестрина и пространства за подготовки.
Преди време БДЖ се опита да върне към живот паметната постройка на киното като център за просвета и изкуства. Конкурсът бе извоюван от пловдивската компания „ МаскАрт ” - уредник на концерти и фестивали. В следствие обаче се оказа, че в контракта има много подводни камъни и компанията се отхвърли.
Залата не дава отговор на актуалните противопожарни условия и това се трансформира в непреодолима спънка за положителните планове на „ МаскАрт ” да основат различно пространство на зрителната зала в Дома на културата „ Борис Христов ”. Там огромна част от датите отвън летния сезон са за Държавна опера-Пловдив, а за останалите се редят на опашка всички самостоятелни уредници на събития.
А постройката продължава да пустее. В същото време в града липсват подиуми за по-малки концерти или различен спектакъл.
ОБЩИНСКИ:
Баня „ Старинна ”
Сградата бе предоставена за стопанисване на Градската художествена изложба през 2017 година Преди това събития там организираше съдружие „ Изкуството през днешния ден ” отпред с Емил Миразчиев. От 2020 година зданието стои заключено поради закъснение на процедурата по координиране на плана за реституция и акомодация. Идейният план е направен от арх. Стана Бозаджиева през 2020 година Той е координиран и признат от Националния институт за недвижимо културно завещание с издадено мнение на 13 декември 2021 година От НИНКН са дадени рекомендации по отношение на капиталовия план. След нанесените корекции той е утвърден на 21 март 2022 година
Няколко месеца по-късно – през август, ВиК-Пловдив излиза със мнение, че проектираното продължение към съществуващата постройка не може да се осъществя заради действителен магистрален тръбопровод. Става дума за построяването на помощни пространства – офис, тоалетна за гости и склад. Проектантът реагира незабавно и понижава размерите, с цел да не бъде обиден магистралният тръбопровод.
Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията ” също отхвърля координиране на капиталовия план при започване на септември 2022 година Там обстановката е доста по-сложна, тъй като условията на ПБЗН са входната врата да се отваря на открито, както и да бъдат отстранени част от стъпалата във вътрешната част на постройката. Това условие е неизпълнимо, тъй като постройката е недвижима културна полезност от локално значение.
Междувременно модифицираният план е импортиран за координиране в НИНКН на 30 юни 2023 година и още чака мнение.
Екипът на Градската изложба е потърсил контакт и с ПБЗН-МВР с стимулирано писмо, в което отбелязва, че е невероятно да промени архитектурен монумент на културата, с цел да отговори на противопожарните условия. От Пожарната са поискали спомагателни сведения, които са им предоставени на 4 юли и се чака мнение.
Внесено е предложение към Кадастъра за корекция на кадастралната карта на постройката като се слагат с нов идентификатор пристройките от новото време (котелно и склад за гориво) с оглед премахването им,за да се изследва теренът под тях за новото строителство, както е предписанието на НИНКН– Министерство на културата.
„ Всичко това забави осъществяването на плана. В момента се чакат мнението на Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “ – Министерство на вътрешните работи, мнението на НИНКН по модифицирания план и смяната в Кадастъра, с цел да може да се съборят пристройките от новото време, които не са монумент на културата и да се пристъпи към изследване (археологическо и конструктивно), което да послужи за правилен механически план. Всички тези мнения са получени с дълъг интервал на изчакване ”, споделя шефът на Градската художествена изложба. Той добавя, че се надява и на позитивна реакция от Главната дирекция ПБЗН в София, които имат опит със здания недвижими културни полезности.
Сградата е невероятно да се употребява сега, заради от дълго време появилата се заплаха и случилите се произшествия с рухване на мазилка от таваните, което би могло да нарани аудитория.
Кино „ Космос ”
Кино „ Космос ” е още едно пространство, което е планувано за просвета, само че се разрушава със скоростта на светлината. След последните прожекции в залата през 1999 година постройката визия да съществува като кино, само че пък се трансформира в дискотека и игрална зала. През 2011 година с изменение на Подробен устройствен план, утвърдено от Община Пловдив, съществуването на киното е изправено пред риск. Частни вложители плануват да съборят постройката и да я трансфорат в четириетажен паркинг. Спасението пристигна след намесата на група будни пловдивчани, които сплотиха напъните си в предприемчив комитет „ Да спасим кино „ Космос ”. В последна сметка общината се отхвърли от желанията си и постройката бе избавена. В идващите години там имаше поредност от събития и киното бе един от центровете на самодейността Европейска столица на културата през 2019 година
През 2019 година Община Пловдив разгласи конкурс за абстрактен план, който бе извоюван от архитектурно бюро „ Тектоника ”. После те създадоха и техническия план. Той планува осъвременяване и възкръсване на занемарения сграден фонд и оформяне на съвременно, наситено с интензивности градско площадно пространство, в синхрон със съществуващата градска среда.
Новият план включва една огромна зала зала с 599 зрителни места (разделени на сутерен със 141 места, съществена естрада с 446 места, както и 12 места за хора с понижена пъргавина на първи ред), която се планува да бъд подобаваща както за кино, по този начин и за спектакъл, концерти, конференции и прочие Отделно ще има предверие с две по-малки, гъвкави презентационни пространства (които разрешават елементарно да бъдат преконфигурирани за разнообразни цели), изложбени площи, кафене с достъп до външните площи.
Проектът бе показан пред обществеността и професионалната колегия и получи голям брой възторженостти. Стана ясно, че за реализацията му са нужни към 7 млн. лева
За страдание на всички, свързани с опазването на постройката, вярата, че част от средствата от пропадналия план за пробива до Водната палата, пропаднаха. Първоначалната концепция бе те да отидат за „ Космос ” и облагородяването на форумите „ Изток ” и „ Юг ”. По думите на зам.-кмета по строителство Пламен Райчев от Фонда за устойчиви градове са одобрили двата плана. Невъзможно обаче било спазването на периодите – средствата да бъдат усвоени до края на 2023 г.
Антична постройка с мозайки „ Ейрене ”
Преди дни стана ясно, че културен център „ Тракарт ” в подлез „ Археологически ” затваря порти. Мястото бе дейна сцена за поредност камерни концерти, министър председатели на книги, конференции, лекции, спектакъл, фестивали и презентации. В центъра се съхраняват останките от античната жилищна постройка „ Ейрене ”, които са част от кандидатурата на Пловдив за обяваването на „ Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия “ за международен монумент от листата на ЮНЕСКО.
Припомняме, че концесионният контракт беше подписан на 5 август 2003 година за период от 15 години. На 27 януари 2020 година бе подписано в допълнение съглашение, с което бе продължен срокът на деяние до 31 юли 2023 година или до оповестяването на античната жилищна постройка " Ейрене " за монумент от международното културно завещание на ЮНЕСКО като част от груповия обект с мозайките на Пловдив.
В последна сметка Община Пловдив очевидно има желание да стопанисва добре създаденото пространство. Въпросът е, че преди този момент би трябвало да се случат няколко процедури.
На първо време следва да извърши дилемите си предавателна комисия, която да опише настоящото положение на обекта. Такава е извършена един път, само че не е съумяла да извърши задачата си, тъй като е нямала нужната експертиза. Втората комисия следва до дни.
След това следва актуването на мозайките и прехвърлянето им за ръководство от страната на общината. Това не е станало преди провеждането на процедурата за отдаване на концесия.
Всички археологически монументи съгласно Закона за културното завещание, който е признат през 2009 година, са благосъстоятелност на страната и преотстъпването за ръководство на общините става след решение на Министерски съвет. Такова за античната постройка „ Ейрене ” не е взимано. Затова занапред администрацията под тепетата би трябвало да се задвижи, да изготви документите, която да бъде изпратена до Министерство на културата и то да приготви предлагането за преотстъпване. След като то бъде гласувано на Министерски съвет, Общината ще подписа контракт за стопанисването на мозайките с Археологическия музей. Ако бъде повторена процедурата с Античния спектакъл, Римския стадион и Епископската базилика, този контракт ще бъде двустранен. РАМ ще опазва археологията, а Общински институт „ Старинен Пловдив ” ще ръководи културния център.
Дотогава пространството ще бъде затворено.
Конюшните на царя
Конюшните на царя са характерен образец за провалена политика във връзка с стопанисването на общинска благосъстоятелност. От 1998 до 2015 година мястото се трансформира от сметище в баснословен център за културни събития навън. „ Сдружени пловдивски създатели ” и писателят Александър Секулов бяха мотор на впечатляваща промяна и в Конюшните закипя от събития - музикални концерти, театрални представления, изложения, детски празници, литературни четения в границите на фестивала " Лятно време "
Благодарение на това пространството в Стария град се утвърди като място на камерните музикални и театрални форми, където публиката се наслаждаваше на най-знаковите имена в българското изкуство, само че и на гастролите на доста непознати актьори.
Концесията бе за 15 години, време в което в Конюшните бяха разкрити 2 подиуми и вложени 268 000 лева Общината получаваше всяка година и 3146 лева такса. И по този начин до 2015 година, когато срокът на концесията завърши, а положителните хрумвания и работата на Секулов и екипа му останаха в предишното.
Тогава актуалният драматург на Пловдивския спектакъл предложи една добра концепция – Общината да развива мястото като център за просвета, както го направи в Капана.
Вместо това след закъснение се пристъпи към търг. Спечели го сдружението „ Виамед груп ” за период от 5 години. Наемът от 1000 лева без Данък добавена стойност обаче спъна самодейността и спечелилият разгласи, че продава бизнеса си.
В последвалите години упражнението се повтори, само че по този начин и не се откри вложител, който да създаде мястото.
Към днешна дата Конюшните са черно леке в културната инфраструктура на Пловдив. Няма и диря от артистичната сцена, която вдъхваше живот на Стария град.
Прочетете още
Места навън като Античен спектакъл, Римски стадион,Летен спектакъл, лятна сцена „ Орфей ” дворовете на къщите „ Христо Г. Данов ”, „ Клианти ”, " Верен Стамболян ", " Стоян Чомаков ", " Недкович ", " Балабанова ", " Хиндлиян " Ядрото, аптека " Хипократ ", Етнорафски музей и Градска художествена изложба – двор, са сцена на голям брой събития. Открити подиуми има и в дворовете на Драматичния и Кукления театри.
Закритите подиуми също не са малко – в Драматичния спектакъл, Дома на културата, Военния клуб, Кукления спектакъл, Епископската и Малката базилики, Западните трибуни на Римския стадион, АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев ”, пространствата на къщите и музеите в Стария град, зала „ Съединение ”.
Независимо от това градът ни се затруднява да поеме всички събития и уредниците постоянно се оплакват от неналичието на свободни дати, изключително когато става въпрос за огромни събития.
Това ни накара да погледнем към пространствата, които имат капацитет, само че страна, община или държавни компании са ги занемарили, да не кажем и по-силна дума. Кои са тези обекти и за какво не действат?
ДЪРЖАВНИ И НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ:
Концертна зала
Историята с ремонта и реконструкцията на Концертна зала също е стряскаща и характерен образец за неприятно действие на институциите. Началото ѝ е през 2016 година, когато бе затворена от контролните органи, тъй като е рискова както за артистите, по този начин и за публиката. Единствената профилирана музикална сцена под тепетата има орис като за сапунка.
През 2016 година арх. Савов изготви техническото задание за залата. През 2019 година бе определен изпълнителят, който да направи техническия план - архитектурното студио на някогашния зам.-министър на културата арх. Бойко Кадинов. Проектът му бе координиран през 2020 година След двегодишно безмълвие през 2022 година бе оповестено, че в проектите на Министерство на културата е заложено провеждането на социална поръчка.
С следващо писмо от 13 юли директорката на Държавна опера-Пловдив доцент Нина Найденова бе известена, че са утвърдени средства за финансови разноски в размер от 11 008 014,22 лева с Данък добавена стойност и процедурата би трябвало да бъде стартирана от културния институт. Желанието на управлението на ДО-Пловдив бе процедурите да бъдат предоставени от Министерство на културата, заради липса на юридически екип в състава на държавния културен институт. Това в допълнение забави оповестяването на поръчката.
В последна сметка министърът на културата разпореди публичната поръчка в качеството си на разпоредник с бюджет от по-висока степен. Тя бе оповестена на 23 септември 2022 година и в следствие поради установените неточности бе спряна на 26 октомври 2022 година После бе оповестена още веднъж на 11 януари 2023 година
На 15 март бе поместен протоколът от комисията, която прегледа приложената от двете компании претенденти документи и лъсна фактът, че не покриват условията за публичната поръчка. Затова и двете компании са отстранени и поръчката е прекъсната.
Така се стигна до събитията от началото на юли тази година, когато за следващ път поръчката бе спряна.
Кино „ Гео Милев ”
Мнозина пловдивчани, които постоянно са ходилина кино в " Гео Милев ", покрай Централна гара, през днешния ден евентуално се чудят за какво прелестната класическа постройка, издигната в жанр модернизъм през 1957 година, през днешния ден пустее. Тя е замислена като Културен дом на железничаря. Когато БДЖ се разделя на две - „ Пътнически ” и „ Товарни транспорти ”, тук се трансферира администрацията на локалния бранш към „ БДЖ Пътнически транспорти ”. Бившият дом на културата на железничарите разполага с огромна зрителна зала с 588 места и 32 места в 2 ложи, театрална сцена от 226 кв.м. с дълбочина 8.7 м и широчина 15 м, както и 15 м авансцена.
Зрителната зала е строена за на нея да се показват театрални спектакли, концерти, кинопрожекции и разполага с използваема оркестрина и пространства за подготовки.
Преди време БДЖ се опита да върне към живот паметната постройка на киното като център за просвета и изкуства. Конкурсът бе извоюван от пловдивската компания „ МаскАрт ” - уредник на концерти и фестивали. В следствие обаче се оказа, че в контракта има много подводни камъни и компанията се отхвърли.
Залата не дава отговор на актуалните противопожарни условия и това се трансформира в непреодолима спънка за положителните планове на „ МаскАрт ” да основат различно пространство на зрителната зала в Дома на културата „ Борис Христов ”. Там огромна част от датите отвън летния сезон са за Държавна опера-Пловдив, а за останалите се редят на опашка всички самостоятелни уредници на събития.
А постройката продължава да пустее. В същото време в града липсват подиуми за по-малки концерти или различен спектакъл.
ОБЩИНСКИ:
Баня „ Старинна ”
Сградата бе предоставена за стопанисване на Градската художествена изложба през 2017 година Преди това събития там организираше съдружие „ Изкуството през днешния ден ” отпред с Емил Миразчиев. От 2020 година зданието стои заключено поради закъснение на процедурата по координиране на плана за реституция и акомодация. Идейният план е направен от арх. Стана Бозаджиева през 2020 година Той е координиран и признат от Националния институт за недвижимо културно завещание с издадено мнение на 13 декември 2021 година От НИНКН са дадени рекомендации по отношение на капиталовия план. След нанесените корекции той е утвърден на 21 март 2022 година
Няколко месеца по-късно – през август, ВиК-Пловдив излиза със мнение, че проектираното продължение към съществуващата постройка не може да се осъществя заради действителен магистрален тръбопровод. Става дума за построяването на помощни пространства – офис, тоалетна за гости и склад. Проектантът реагира незабавно и понижава размерите, с цел да не бъде обиден магистралният тръбопровод.
Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията ” също отхвърля координиране на капиталовия план при започване на септември 2022 година Там обстановката е доста по-сложна, тъй като условията на ПБЗН са входната врата да се отваря на открито, както и да бъдат отстранени част от стъпалата във вътрешната част на постройката. Това условие е неизпълнимо, тъй като постройката е недвижима културна полезност от локално значение.
Междувременно модифицираният план е импортиран за координиране в НИНКН на 30 юни 2023 година и още чака мнение.
Екипът на Градската изложба е потърсил контакт и с ПБЗН-МВР с стимулирано писмо, в което отбелязва, че е невероятно да промени архитектурен монумент на културата, с цел да отговори на противопожарните условия. От Пожарната са поискали спомагателни сведения, които са им предоставени на 4 юли и се чака мнение.
Внесено е предложение към Кадастъра за корекция на кадастралната карта на постройката като се слагат с нов идентификатор пристройките от новото време (котелно и склад за гориво) с оглед премахването им,за да се изследва теренът под тях за новото строителство, както е предписанието на НИНКН– Министерство на културата.
„ Всичко това забави осъществяването на плана. В момента се чакат мнението на Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “ – Министерство на вътрешните работи, мнението на НИНКН по модифицирания план и смяната в Кадастъра, с цел да може да се съборят пристройките от новото време, които не са монумент на културата и да се пристъпи към изследване (археологическо и конструктивно), което да послужи за правилен механически план. Всички тези мнения са получени с дълъг интервал на изчакване ”, споделя шефът на Градската художествена изложба. Той добавя, че се надява и на позитивна реакция от Главната дирекция ПБЗН в София, които имат опит със здания недвижими културни полезности.
Сградата е невероятно да се употребява сега, заради от дълго време появилата се заплаха и случилите се произшествия с рухване на мазилка от таваните, което би могло да нарани аудитория.
Кино „ Космос ”
Кино „ Космос ” е още едно пространство, което е планувано за просвета, само че се разрушава със скоростта на светлината. След последните прожекции в залата през 1999 година постройката визия да съществува като кино, само че пък се трансформира в дискотека и игрална зала. През 2011 година с изменение на Подробен устройствен план, утвърдено от Община Пловдив, съществуването на киното е изправено пред риск. Частни вложители плануват да съборят постройката и да я трансфорат в четириетажен паркинг. Спасението пристигна след намесата на група будни пловдивчани, които сплотиха напъните си в предприемчив комитет „ Да спасим кино „ Космос ”. В последна сметка общината се отхвърли от желанията си и постройката бе избавена. В идващите години там имаше поредност от събития и киното бе един от центровете на самодейността Европейска столица на културата през 2019 година
През 2019 година Община Пловдив разгласи конкурс за абстрактен план, който бе извоюван от архитектурно бюро „ Тектоника ”. После те създадоха и техническия план. Той планува осъвременяване и възкръсване на занемарения сграден фонд и оформяне на съвременно, наситено с интензивности градско площадно пространство, в синхрон със съществуващата градска среда.
Новият план включва една огромна зала зала с 599 зрителни места (разделени на сутерен със 141 места, съществена естрада с 446 места, както и 12 места за хора с понижена пъргавина на първи ред), която се планува да бъд подобаваща както за кино, по този начин и за спектакъл, концерти, конференции и прочие Отделно ще има предверие с две по-малки, гъвкави презентационни пространства (които разрешават елементарно да бъдат преконфигурирани за разнообразни цели), изложбени площи, кафене с достъп до външните площи.
Проектът бе показан пред обществеността и професионалната колегия и получи голям брой възторженостти. Стана ясно, че за реализацията му са нужни към 7 млн. лева
За страдание на всички, свързани с опазването на постройката, вярата, че част от средствата от пропадналия план за пробива до Водната палата, пропаднаха. Първоначалната концепция бе те да отидат за „ Космос ” и облагородяването на форумите „ Изток ” и „ Юг ”. По думите на зам.-кмета по строителство Пламен Райчев от Фонда за устойчиви градове са одобрили двата плана. Невъзможно обаче било спазването на периодите – средствата да бъдат усвоени до края на 2023 г.
Антична постройка с мозайки „ Ейрене ”
Преди дни стана ясно, че културен център „ Тракарт ” в подлез „ Археологически ” затваря порти. Мястото бе дейна сцена за поредност камерни концерти, министър председатели на книги, конференции, лекции, спектакъл, фестивали и презентации. В центъра се съхраняват останките от античната жилищна постройка „ Ейрене ”, които са част от кандидатурата на Пловдив за обяваването на „ Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия “ за международен монумент от листата на ЮНЕСКО.
Припомняме, че концесионният контракт беше подписан на 5 август 2003 година за период от 15 години. На 27 януари 2020 година бе подписано в допълнение съглашение, с което бе продължен срокът на деяние до 31 юли 2023 година или до оповестяването на античната жилищна постройка " Ейрене " за монумент от международното културно завещание на ЮНЕСКО като част от груповия обект с мозайките на Пловдив.
В последна сметка Община Пловдив очевидно има желание да стопанисва добре създаденото пространство. Въпросът е, че преди този момент би трябвало да се случат няколко процедури.
На първо време следва да извърши дилемите си предавателна комисия, която да опише настоящото положение на обекта. Такава е извършена един път, само че не е съумяла да извърши задачата си, тъй като е нямала нужната експертиза. Втората комисия следва до дни.
След това следва актуването на мозайките и прехвърлянето им за ръководство от страната на общината. Това не е станало преди провеждането на процедурата за отдаване на концесия.
Всички археологически монументи съгласно Закона за културното завещание, който е признат през 2009 година, са благосъстоятелност на страната и преотстъпването за ръководство на общините става след решение на Министерски съвет. Такова за античната постройка „ Ейрене ” не е взимано. Затова занапред администрацията под тепетата би трябвало да се задвижи, да изготви документите, която да бъде изпратена до Министерство на културата и то да приготви предлагането за преотстъпване. След като то бъде гласувано на Министерски съвет, Общината ще подписа контракт за стопанисването на мозайките с Археологическия музей. Ако бъде повторена процедурата с Античния спектакъл, Римския стадион и Епископската базилика, този контракт ще бъде двустранен. РАМ ще опазва археологията, а Общински институт „ Старинен Пловдив ” ще ръководи културния център.
Дотогава пространството ще бъде затворено.
Конюшните на царя
Конюшните на царя са характерен образец за провалена политика във връзка с стопанисването на общинска благосъстоятелност. От 1998 до 2015 година мястото се трансформира от сметище в баснословен център за културни събития навън. „ Сдружени пловдивски създатели ” и писателят Александър Секулов бяха мотор на впечатляваща промяна и в Конюшните закипя от събития - музикални концерти, театрални представления, изложения, детски празници, литературни четения в границите на фестивала " Лятно време "
Благодарение на това пространството в Стария град се утвърди като място на камерните музикални и театрални форми, където публиката се наслаждаваше на най-знаковите имена в българското изкуство, само че и на гастролите на доста непознати актьори.
Концесията бе за 15 години, време в което в Конюшните бяха разкрити 2 подиуми и вложени 268 000 лева Общината получаваше всяка година и 3146 лева такса. И по този начин до 2015 година, когато срокът на концесията завърши, а положителните хрумвания и работата на Секулов и екипа му останаха в предишното.
Тогава актуалният драматург на Пловдивския спектакъл предложи една добра концепция – Общината да развива мястото като център за просвета, както го направи в Капана.
Вместо това след закъснение се пристъпи към търг. Спечели го сдружението „ Виамед груп ” за период от 5 години. Наемът от 1000 лева без Данък добавена стойност обаче спъна самодейността и спечелилият разгласи, че продава бизнеса си.
В последвалите години упражнението се повтори, само че по този начин и не се откри вложител, който да създаде мястото.
Към днешна дата Конюшните са черно леке в културната инфраструктура на Пловдив. Няма и диря от артистичната сцена, която вдъхваше живот на Стария град.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ