Много са недъзите, които разяждат нашето общество, народ и държава,

„ Много са недъзите, които разяждат нашето общество, народ и страна, само че най-страшен ми се показва корупцията. Нея си отъждествявам на болест живеница, която прояда месото на тялото, оглозгва кокала, посредством болки и безпокойства отслабва организма и направила задоволително беля на едно място, се залавя с друго и работи все така язвително, до момента в който покоси живота. Корупцията това е разруха, извращение на всички човешки правила под съсипителното деяние на порочни пристрастености. Но у нас с непознатата дума кръстихме най-големия грях спроти народ и страна: кражбата на националния парцел. Корупцията е заразителна национална болест. Пренесе ли се тя у млад, незакрепнал още народ, тя го разхлабва, oмаломощава, докарва го даже до крах. Историята е цялостна с такива примери… От четвърт век насам у нас се сътвори държавна и национална корупция, която от ден дневно от ден на ден се ускорява. Народът няма към този момент това самообладание да чака Бог да накаже крадците… Както модерната медицина не счита за своя основна служба да лекува болните, а да основава условия за по-малко болести, по този начин би трябвало да работят законодателните тела по отношение на корупцията; би трябвало да отстранен или най-малко понижат изискванията за корупция. А таман в тази посока се прави прекомерно малко… “.

Това са думи написани в публикация преди повече от 100 години на страниците на вестник „ Ден “. Неин създател е проф. Атанас Иширков, първият български академични учител по география, ректор на Софийски университет и три пъти декан на Историко-филолологическия факултет. Истински ерудит на своето време.

Той посвещава живота си на икономическата география, етнографията, картографията, геоморфологията, хидрологията, климатологията.

Познава добре географията на селищата и популацията у нас. Извършва теренни изследвания на Варненското езеро, карстовите води в Добруджа, езерата в Рила и Пирин. Автор е на 30 книги, от които 11 издадени на български, а останалите на френски, немски, съветски, маджарски и сърбохърватски езици. Има голям брой научни публикации, студии, рецензии. Отпечатва разкази и стихотворения. Той е академик с интернационална популярност.

Като доста от надарените българи ориста не го пощадява. Личното му име е с гръцки генезис и значи „ възкръснал “. И той в действителност се възражда от живота…

Съдбата на Атанас Иширков стартира от квартал „ Вароша “ в Ловеч. Много години по-късно, когато той към този момент не е сред живите, на дребната му родна къща е сложена паметна плоча. Изплаква на 5 април 1868 година в фамилията на Тодор Иширков, който бил майстор, шиел облекла – антерии и елеци. Дюкянът му се намирал на моста, там приемал поръчки.

В Кафтанския хан имал одая, в нея му работели калфи и чираци. Стоката си продавал по панаирите. За злощастие в Кафтанския хан се случил пожар. Ловчанлии отишли да го гасят, Тодор Иширков също спасявал одаята си. Докато газил в студените води се простудил, не след дълго си отишъл от живота. Но в къщата си оставил две деца – щерка си Недялка и сина си Атанас, който бил едвам на година и половина. Не минало доста време и нова покруса връхлетяла фамилията - момиченцето умряло. Почернената майка Мария се захванала да отглежда дребния Атанас, пособия ù майка ù, баба Неда. Атанас Иширков почнал учебно заведение - обичал математиката и историята, справял се добре с науките.
Нещастията спохождали къщата едно след друго и през лятото на 1877 година, по време на турските кланета в Ловеч, българите бягат към Севлиево. Петнадесети юли бил парещ ден. Ловчанлии изгаряли от жадност по пътя си, само че вода не се намирала. Тогава майка му Мария припада и умира. Наскоро по-късно от живота си отива и баба му Недка. Детето остава изцяло единствено на белия свят.

Тогава с грижите по дребния Атанас се заела баба му Гаца и дядо му по майчина линия Цочо. По време на Освободителната война умира шурей им Тодор, умира и щерка им Пенка, оставят две напълно дребни деца сред една и три години. Наложило се да отгледат три цялостни сирачета, макар преклонната си възраст. Дъщеря им Стефана също била дете на 12 години. Баба Гаца всекидневно плачела, тъгата изгаряла душата ù. Но дядо Цочо, същински балканджия с темперамент рекъл: „ Бабо, стягай си сърцето. Бог по тази причина ни резервира живота, с цел да отгледаме тези три деца “. И в действителност Атанас бил отгледан от възрастните си баба и дядо, трите си лели и двамата вуйчовци.

Бъдещият професор се записва в Априловската гимназия и учи до десети клас. В известното габровско учебно заведение стартират литературните му ползи и увлечението по националното творчество. Тогава стават ученическите протести и той продължава образованието си във В. Търново, дипломира се през 1888 година

Подава молба до Министерството на националното просвещение. Иска да бъде назначен за преподавател в някой град или село на България. Тогава получава уведомление, че в София се открива Висшето учебно заведение, а на студентите се отпуска стипендия за прехрана. Не губи време и се записва в Историко-филологическия факултет. Посещава лекции на известните ни професори Милетич, Балан и Шишманов. Завършва „ История “ през 1891 година За малко е преподавател във Варна, само че преподава география, български език и калиграфия. През това време Атанас Иширков написа стихотворения и разкази, разгласява в шуменското списание „ Искра “ и в разградското списание „ Съвременник “.

Министерство на националното просвещение му отпуска стипендия и го изпраща да усъвършенства славянска лингвистика в Лайпциг. Не след дълго, през 1893-1894 година, Министерството стопира стипендията на българските студенти в чужбина и ги приканва да се завърнат в родината. Но през това време Иширков получава финансова поддръжка от свои братовчеди по майчина линия и остава още година в чужбина. Успява да издържи докторския си изпит с география, второстепенни са славянската лингвистика и философия. Специализира в Берлин, Виена и Париж.

Завръща се в България и става доцент по география и обща етнография във Висшето учебно заведение, основава Географския институт към него. После е и постоянен професор, титуляр на катедра Обща география и културно-политическа география. Дълги години е ръководител на Българското географско сдружение. Член е на Българска академия на науките, на Българския археологически институт, на доста научни сдружения в чужбина.

Наред с научните си занимания извършва политически и културни задачи на България в други страни по време на Първата международна война. През 1913 година взе участие в делегацията за подписване на мирния контракт в Букурещ след Междусъюзническата война. Негови публикации са в основата на меморандума до Великите сили по време на договарянията на Парижката мирна конференция през 1919 година Активно се включва в отбрана на Добруджа.

Той остава уединен, не минава под венчило. Изключително обича родния си град Ловеч, където постоянно се прибира. Събира родственици и другари, с които върви из красивите покрайнини на града. Те са негови посетители и в столицата. Финансово оказва помощ на разнообразни инициативи в Ловеч – за строителство на читалищна постройка, за камбанария на храма „ Св. Богородица, за жп линия Левски - Ловеч. Дарява 10 000 лева за обзавеждане на старопиталището към Женско сдружение „ Благодетел “. Подарява на читалище „ Наука “ 958 тома от богатата си библиотека.
Четири години преди гибелта си, на 6 април 1937 година, Атанас Иширков прави наследство. Малка сума оставя на родственици, само че главните средства от спестяванията си подарява на Софийски университет. Посветил живота си на географията, неговата воля е да се основат два фонда за нейното развиване. Първият „ Стипендия Атанас Иширков “, с начален капитал 900 000 лева Волята на професора е приходите от него да се дадат за двугодишна стипендия на млад българин в чужбина, приключил география в Софийски университет. При липса на подобаващ претендент от компетентност география, можело да бъде подкрепят ученик от друга компетентност.

Вторият фонд е избран „ За премия на студентски научни писания по българска география “. Фондът по-късно е основан при Географския институт с начален капитал 55 000 лева Годишните доходи са предопределени за премия на студент, написал най-хубав труд по българска география.

Атанас Иширков оставя средства и за погребението си и надгробна плоча. За осъществяване на волята си дефинира ректора на университета, декана на Историко-филологическия факултет и собствен родственик. Те извършват желанието му откакто напуща този свят. Още на идната година и двата фонда са учредени. Изпълнена е и волята на донора, на гроба му да се вдигне монумент, който създава проф. А. Дудулов.

През 1952 година и двата фонда на проф. Атанас Иширков завършват съществуването си. Средствата им се вливат в републиканския бюджет.
Професорът не е пропуснат, четири улици носят неговото име, три в София и една в родния му Ловеч. С неговото име е наречена също публика в Софийски университет. През 1942 година село Кочина, на 18 км от Силистра, е преименувано на Професор Иширково.

Неговите литературни устреми през днешния ден са непопулярни. Оставаме с вяра, че ще се откри откривател, който да вникне по-дълбоко в литературните му произведения.