Кирил Вълчев: Новините не трябва да бъдат третирани като продукт на пазара, а като човешко право
Домакин на събитието е Юридическият факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски " и то е отдадено на 300-годишния празник от рождението на Имануел Кант и на 125-годишнината от рождението на Цеко Торбов, съобщи Българска телеграфна агенция.
" Предложих достъпът до новините на Българска телеграфна агенция да стане свободен, обратно на практиката през повече от 120-годишната ѝ история и моделът на новинарските организации по света този достъп да е единствено заплатен. Парламентът одобри препоръчаните от мен промени, които обосновах с ясната теза, че когато лъжливите вести са с елементарен и безвъзмезден свободен достъп, същинските вести също би трябвало да са толкоз налични и свободни ", сподели Вълчев. Но в общността на ръководителите на осведомителни организации в разнообразни формати на интернационалните организации, в които членува Българска телеграфна агенция, тази смяна трябваше да бъде обяснена, тъй като самото битие на тези организации зависи от чисто комерсиалния метод към новините като стока, която се продава, разяснява той.
" Тук на помощ ми пристигна Кант, съгласно който " прави положително " е по-висше от " усили благосъстоянията " и по тази причина той слага естествените права на индивида преди правото на благосъстоятелност. Но кое е това естествено право на индивида, от което можем да кажем, че произтича нуждата от свободен достъп до същинските вести? Отговорът е правото на познание ", съобщи Кирил Вълчев.
Следва цялостният текст на лекцията на Кирил Вълчев:
Правото на информация произлиза от правото на познание като главно право на индивида и по тази причина новините не би трябвало да са артикул на пазара
Осмите научни четения, проведени от Юридическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", които са на тематика " Право, дълг, независимост " и отдадени на 300-годишния празник от рождението на Имануел Кант и на 125-годишнината от рождението на проф. Цеко Торбов, са подобаващ миг да показва в резюме в панела " Предизвикателствата на осведомителното общество " тезата на доктората си на тематика " Правото на познание като главно човешко право ", по който работя сега.
А тази тематика беше предизвикана точно от " срещата " ми с проф. Цеко Торбов и неговия труд " История и доктрина на правото ", чийто ръкопис от 40-те и 50-те години на XX век беше публикуван от издателството на Българската академия на науките чак през 1992 година Тази книга със зелени корици отвори пред мен - студента по право в първи курс, едно схващане за правото, което през 1992 година още беше забравено в Юридическия факултет на Софийския университет. По-младите сътрудници е мъчно да си показват по какъв начин са звучали концепциите на проф. Торбов за правото като произлизащо от човешката природа, учредена на разбирането на Кант за разсъдъка, на фона на лекциите на проф. Владимир Захаров с неговите здрави разбирания, обосновани от отиващата си комунистическа идеология, за правото като цялост от правила, наложени от страната. Насърчен от младия тогава помощник Росен Ташев, който водеше семинарните ни извършения, написах курсова работа за естествените права на индивида.
Тогава стигах в разбирането си за естествените права до по този начин наречените в една друга подредба първо потомство права, които могат да бъдат свързани най-много с биологичната същина на индивида - право на живот, право на здраве, самостоятелната независимост (най-вече от робство).
По-късно работата ми като юрист в региона на интелектуалната благосъстоятелност и медийното право, ми даде доста материал, с цел да доближи до концепцията, че по естеството си човек би трябвало да има права, които са оттатък неговата физиология и точно те са тези, които го отличават от животните, чието право на живот или независимост също са предмет на пояснение от правната доктрина и прочее и на тях проф. Цеко Торбов посвещава няколко страници в книгата със зелените корици.
Но правата в областта на интелектуалната благосъстоятелност и в уредбата на медиите всекидневно постоянно са били обсъждани като права от второ и трето потомство, избрани от страната или интернационалния юридически ред.
И надали щях да имам смелостта да потърся по-дълбоки учредения за тях, в случай че преди три години не бях застанал отпред на националната осведомителна организация на България - Българска телеграфна агенция.
Предложих достъпът до новините на Българска телеграфна агенция да стане свободен, обратно на практиката през повече от 120-годишната ѝ история и моделът на новинарските организации по света този достъп да е единствено заплатен. Парламентът одобри препоръчаните от мен промени, които обосновах с ясната теза, че когато лъжливите вести са с елементарен и безвъзмезден свободен достъп, същинските вести също би трябвало да са толкоз налични и свободни.
Но в общността на ръководителите на осведомителни организации в разнообразни формати на интернационалните организации, в които членува Българска телеграфна агенция, тази смяна трябваше да бъде обяснена, тъй като самото битие на тези организации зависи от чисто комерсиалния метод към новините като стока, която се продава.
Тук на помощ ми пристигна Кант, съгласно който " прави положително " е по-висше от " усили благосъстоянията " и по тази причина той слага естествените права на индивида преди правото на благосъстоятелност.
Но кое е това естествено право на индивида, от което можем да кажем, че произтича нуждата от свободен достъп до същинските вести?
Отговорът е правото на познание.
С това право човек се ражда, както е роден с право на живот. Но правото на познание е това, което го отличава от останалите биологични типове, чието право на живот също има бранители и в областта на правото.
Това е право, което произтича непосредствено от разсъдъка - право на познание за опита от през вчерашния ден и познание за обстоятелствата през днешния ден и предстоящо на следващия ден (например, прогноза за времето). Нещо повече, към производните от правото на познание права, посредством които то се осъществя можем да прибавим и самото познание за правата.
Правото на познание е толкоз естествено присъщо на индивида, произлизащо от разсъдъка му, че на всички места и всеки път - в подредбата на обществата по целия свят и във всички времена на историята - то е намирало уредба с правила. Но позитивното право в никакъв случай не е стигало до обобщаването на производните субективни права, посредством които правото на познание като безусловно главно право на индивида се реализира.
Тези производни субективни права намират нормативен израз във всички модерни конституции, надлежно в относими международноправни актове, откакто са минали през редица редакции през последните епохи.
Правото на обучение е прогласено в член 53 от Конституцията на България. Нещо повече, образованието е обвързвано със отговорности както на жителя (според алинея 2 учебното образование до 16-годишна възраст е задължително), по този начин и на страната, която би трябвало да поддържа институции, осигуряващи това познание (според алинея 3 би трябвало да обезпечи безвъзмездни учебни заведения, а съгласно алинея 6 да основава и финансира учебни заведения, подкрепя способни възпитаници и студенти, основава условия за професионално образование и преквалификация, както и да упражнява надзор върху всички типове и степени училища). Правото на обучение обезпечава въз основата на насъбрания от човечеството опит знанието за способи, посредством които учебните заведения развиват уменията и качествата на индивида, както и знанието за правила на човешките взаимоотношения и държанието по отношение на другите, в случай че използваме класификацията на типовете познание на немския психолог Йоахим Ломпшер (Joachim Lompscher /1932 година - 2005 г./).
Правото на информация е прогласено в член 41 от Конституцията на България - всеки жител има право да я получава. Институциите, които обезпечават реализацията на това право са медиите, които популяризират знанията за обстоятелства съгласно класификацията на типовете познание на Ломпшер.
Правото на достъп до културни полезности е прогласено в член 54 от Конституцията на България.
Националните и общочовешките културни полезности (изрично упоменати и в преамбюла на Конституцията), за които приказва тази норма в действителност са израз на знанието за полезности, както го назовава Ломпшер. Именно знанието за полезности допуска и по-различен взор към отбраната на авторските и сродните права, който взор напълно не е подобаващ за юрист по авторско право, тъй като всекидневно е в позиция да бъде на страната на ограничението на изцяло свободния достъп до авторските творби и да работи за облагите за медиаторите на тяхното разпространяване. Знанието за полезности допуска и по-различен взор към свободата в цифровото пространство, в което се усилва неимоверно достъпа до слагането под подозрение на изконни полезности на човечеството.
Чл. 32 от Конституцията на България прогласява, че човек да не може да бъде наблюдаван, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други сходни дейности без негово познание или макар неговото категорично противоречие с изключение на в плануваните от закона случаи. Това казуистично изброяване в действителност е част от още едно право, производно от естественото човешко право на познание - знанието за личните права, което е в директна връзка с правото на обучение (Human rights education) и правото на информация.
Тези четири производни субективни права, учредени на правото на познание, са записани в настоящата българска конституция, само че описът от такива производни права може да се разшири въз основата на разбор в исторически и географски проект и това е една от посоките на научната работа за този докторат.
Но формулирането на правото на познание като главно право на индивида с натурален темперамент, произлизащ от неговата рационална същина, води до последици, които могат да имат и огромна практическа изгода.
Когато правото на информация произтича от същото главно право на познание като правото на обучение, това значи, че новините не би трябвало да бъдат третирани като артикул на пазара, а като човешко право.
Вследствие на това човешките общества, надлежно страните като публични формирания, би трябвало да обезпечават (включително да финансират с публичните пари) институциите, виновни за знанието за обстоятелствата, каквото са медиите като в същото време основават гаранции за независимостта им, сходни на тези за правосъдните институции. А това значи, че медиите би трябвало да бъдат третирани като учебните заведения и като културните институции (музеи, библиотеки, архиви и т.н.), които съхраняват и обезпечават достъп до националните и общочовешките културни полезности.
В противоположен случай достъп до същински вести единствено на пазарен принцип би било в тежко несъгласие с реализирането на главно човешко право - еднакво на това право на живот да има единствено този човек, който си заплати.
А за правила, които лимитират правото на познание, ще можем да кажем като свети Тома Аквински, на чийто писания стъпват Кант и проф. Торбов, че " всеки дефиниран от индивида закон носи характера на закон дотолкоз, доколкото е извлечен от естествения, само че в случай че в която и да е своя точка влезе в несъгласие с естествения закон, той незабавно визия да бъде закон, а е просто негово извращение ".
Разбира се, тази теза среща съществени рецензии от правните позитивисти, измежду които се подрежда и моя теоретичен началник проф. Даниел Вълчев. На него доста разгадавам за " приземяване " на тезите в доктората ми.
Но задачата на научните ми търсения е да намеря легитимност на своята работа в Българска телеграфна агенция, която надвишава поста на общоприет шеф. Това кореспондира с тезата на проф. Янаки Стоилов, че
" правото не се отхвърля да търси легитимност, която надвишава властното му мотивиране. Концепцията за правовата страна с присъщата й линия - човешките права - извършва такава роля. Тази идея се трансформира в нещо като " световна вяра " на правото ".
Накрая седмица преди Великден си коства да отбележим, че допустима част от проучването ми може да бъде къде е границата за познанието от индивида и надлежно до каква степен се разгръща правото на познание. Но такова проучване би стигнало най-вече до другояче забавните тематики за основанията за ограничението на производни права като правото на информация. Защото границата на знанието минава там, оттатък където знае единствено Бог. А от Библията знаем, че в действителност светът, който човек познава, поражда с изговарянето му посредством словото.
Осмите подред Научни четения, проведени от Юридическия факултет, тази година са отдадени на 300-годишния празник от рождението на Имануел Кант (22.04.1724-12.02.1804), показват уредниците. С името на великия немски мъдрец са свързани както едно основополагащо обучение за правото и морала, по този начин и водещ просвещенски принос за осмислянето на основите на гражданското общество и правовата страна. Отново през април тази година честваме и 125-ата годишнина от рождението на огромния български кантианец и естественоправник проф. Цеко Торбов (2.04.1899-8.06.1987), без чийто преводачески и проучвателен гений не бихме могли да мислим нито за българското кантианство, нито за националната ни философия на правото.
" Предложих достъпът до новините на Българска телеграфна агенция да стане свободен, обратно на практиката през повече от 120-годишната ѝ история и моделът на новинарските организации по света този достъп да е единствено заплатен. Парламентът одобри препоръчаните от мен промени, които обосновах с ясната теза, че когато лъжливите вести са с елементарен и безвъзмезден свободен достъп, същинските вести също би трябвало да са толкоз налични и свободни ", сподели Вълчев. Но в общността на ръководителите на осведомителни организации в разнообразни формати на интернационалните организации, в които членува Българска телеграфна агенция, тази смяна трябваше да бъде обяснена, тъй като самото битие на тези организации зависи от чисто комерсиалния метод към новините като стока, която се продава, разяснява той.
" Тук на помощ ми пристигна Кант, съгласно който " прави положително " е по-висше от " усили благосъстоянията " и по тази причина той слага естествените права на индивида преди правото на благосъстоятелност. Но кое е това естествено право на индивида, от което можем да кажем, че произтича нуждата от свободен достъп до същинските вести? Отговорът е правото на познание ", съобщи Кирил Вълчев.
Следва цялостният текст на лекцията на Кирил Вълчев:
Правото на информация произлиза от правото на познание като главно право на индивида и по тази причина новините не би трябвало да са артикул на пазара
Осмите научни четения, проведени от Юридическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", които са на тематика " Право, дълг, независимост " и отдадени на 300-годишния празник от рождението на Имануел Кант и на 125-годишнината от рождението на проф. Цеко Торбов, са подобаващ миг да показва в резюме в панела " Предизвикателствата на осведомителното общество " тезата на доктората си на тематика " Правото на познание като главно човешко право ", по който работя сега.
А тази тематика беше предизвикана точно от " срещата " ми с проф. Цеко Торбов и неговия труд " История и доктрина на правото ", чийто ръкопис от 40-те и 50-те години на XX век беше публикуван от издателството на Българската академия на науките чак през 1992 година Тази книга със зелени корици отвори пред мен - студента по право в първи курс, едно схващане за правото, което през 1992 година още беше забравено в Юридическия факултет на Софийския университет. По-младите сътрудници е мъчно да си показват по какъв начин са звучали концепциите на проф. Торбов за правото като произлизащо от човешката природа, учредена на разбирането на Кант за разсъдъка, на фона на лекциите на проф. Владимир Захаров с неговите здрави разбирания, обосновани от отиващата си комунистическа идеология, за правото като цялост от правила, наложени от страната. Насърчен от младия тогава помощник Росен Ташев, който водеше семинарните ни извършения, написах курсова работа за естествените права на индивида.
Тогава стигах в разбирането си за естествените права до по този начин наречените в една друга подредба първо потомство права, които могат да бъдат свързани най-много с биологичната същина на индивида - право на живот, право на здраве, самостоятелната независимост (най-вече от робство).
По-късно работата ми като юрист в региона на интелектуалната благосъстоятелност и медийното право, ми даде доста материал, с цел да доближи до концепцията, че по естеството си човек би трябвало да има права, които са оттатък неговата физиология и точно те са тези, които го отличават от животните, чието право на живот или независимост също са предмет на пояснение от правната доктрина и прочее и на тях проф. Цеко Торбов посвещава няколко страници в книгата със зелените корици.
Но правата в областта на интелектуалната благосъстоятелност и в уредбата на медиите всекидневно постоянно са били обсъждани като права от второ и трето потомство, избрани от страната или интернационалния юридически ред.
И надали щях да имам смелостта да потърся по-дълбоки учредения за тях, в случай че преди три години не бях застанал отпред на националната осведомителна организация на България - Българска телеграфна агенция.
Предложих достъпът до новините на Българска телеграфна агенция да стане свободен, обратно на практиката през повече от 120-годишната ѝ история и моделът на новинарските организации по света този достъп да е единствено заплатен. Парламентът одобри препоръчаните от мен промени, които обосновах с ясната теза, че когато лъжливите вести са с елементарен и безвъзмезден свободен достъп, същинските вести също би трябвало да са толкоз налични и свободни.
Но в общността на ръководителите на осведомителни организации в разнообразни формати на интернационалните организации, в които членува Българска телеграфна агенция, тази смяна трябваше да бъде обяснена, тъй като самото битие на тези организации зависи от чисто комерсиалния метод към новините като стока, която се продава.
Тук на помощ ми пристигна Кант, съгласно който " прави положително " е по-висше от " усили благосъстоянията " и по тази причина той слага естествените права на индивида преди правото на благосъстоятелност.
Но кое е това естествено право на индивида, от което можем да кажем, че произтича нуждата от свободен достъп до същинските вести?
Отговорът е правото на познание.
С това право човек се ражда, както е роден с право на живот. Но правото на познание е това, което го отличава от останалите биологични типове, чието право на живот също има бранители и в областта на правото.
Това е право, което произтича непосредствено от разсъдъка - право на познание за опита от през вчерашния ден и познание за обстоятелствата през днешния ден и предстоящо на следващия ден (например, прогноза за времето). Нещо повече, към производните от правото на познание права, посредством които то се осъществя можем да прибавим и самото познание за правата.
Правото на познание е толкоз естествено присъщо на индивида, произлизащо от разсъдъка му, че на всички места и всеки път - в подредбата на обществата по целия свят и във всички времена на историята - то е намирало уредба с правила. Но позитивното право в никакъв случай не е стигало до обобщаването на производните субективни права, посредством които правото на познание като безусловно главно право на индивида се реализира.
Тези производни субективни права намират нормативен израз във всички модерни конституции, надлежно в относими международноправни актове, откакто са минали през редица редакции през последните епохи.
Правото на обучение е прогласено в член 53 от Конституцията на България. Нещо повече, образованието е обвързвано със отговорности както на жителя (според алинея 2 учебното образование до 16-годишна възраст е задължително), по този начин и на страната, която би трябвало да поддържа институции, осигуряващи това познание (според алинея 3 би трябвало да обезпечи безвъзмездни учебни заведения, а съгласно алинея 6 да основава и финансира учебни заведения, подкрепя способни възпитаници и студенти, основава условия за професионално образование и преквалификация, както и да упражнява надзор върху всички типове и степени училища). Правото на обучение обезпечава въз основата на насъбрания от човечеството опит знанието за способи, посредством които учебните заведения развиват уменията и качествата на индивида, както и знанието за правила на човешките взаимоотношения и държанието по отношение на другите, в случай че използваме класификацията на типовете познание на немския психолог Йоахим Ломпшер (Joachim Lompscher /1932 година - 2005 г./).
Правото на информация е прогласено в член 41 от Конституцията на България - всеки жител има право да я получава. Институциите, които обезпечават реализацията на това право са медиите, които популяризират знанията за обстоятелства съгласно класификацията на типовете познание на Ломпшер.
Правото на достъп до културни полезности е прогласено в член 54 от Конституцията на България.
Националните и общочовешките културни полезности (изрично упоменати и в преамбюла на Конституцията), за които приказва тази норма в действителност са израз на знанието за полезности, както го назовава Ломпшер. Именно знанието за полезности допуска и по-различен взор към отбраната на авторските и сродните права, който взор напълно не е подобаващ за юрист по авторско право, тъй като всекидневно е в позиция да бъде на страната на ограничението на изцяло свободния достъп до авторските творби и да работи за облагите за медиаторите на тяхното разпространяване. Знанието за полезности допуска и по-различен взор към свободата в цифровото пространство, в което се усилва неимоверно достъпа до слагането под подозрение на изконни полезности на човечеството.
Чл. 32 от Конституцията на България прогласява, че човек да не може да бъде наблюдаван, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други сходни дейности без негово познание или макар неговото категорично противоречие с изключение на в плануваните от закона случаи. Това казуистично изброяване в действителност е част от още едно право, производно от естественото човешко право на познание - знанието за личните права, което е в директна връзка с правото на обучение (Human rights education) и правото на информация.
Тези четири производни субективни права, учредени на правото на познание, са записани в настоящата българска конституция, само че описът от такива производни права може да се разшири въз основата на разбор в исторически и географски проект и това е една от посоките на научната работа за този докторат.
Но формулирането на правото на познание като главно право на индивида с натурален темперамент, произлизащ от неговата рационална същина, води до последици, които могат да имат и огромна практическа изгода.
Когато правото на информация произтича от същото главно право на познание като правото на обучение, това значи, че новините не би трябвало да бъдат третирани като артикул на пазара, а като човешко право.
Вследствие на това човешките общества, надлежно страните като публични формирания, би трябвало да обезпечават (включително да финансират с публичните пари) институциите, виновни за знанието за обстоятелствата, каквото са медиите като в същото време основават гаранции за независимостта им, сходни на тези за правосъдните институции. А това значи, че медиите би трябвало да бъдат третирани като учебните заведения и като културните институции (музеи, библиотеки, архиви и т.н.), които съхраняват и обезпечават достъп до националните и общочовешките културни полезности.
В противоположен случай достъп до същински вести единствено на пазарен принцип би било в тежко несъгласие с реализирането на главно човешко право - еднакво на това право на живот да има единствено този човек, който си заплати.
А за правила, които лимитират правото на познание, ще можем да кажем като свети Тома Аквински, на чийто писания стъпват Кант и проф. Торбов, че " всеки дефиниран от индивида закон носи характера на закон дотолкоз, доколкото е извлечен от естествения, само че в случай че в която и да е своя точка влезе в несъгласие с естествения закон, той незабавно визия да бъде закон, а е просто негово извращение ".
Разбира се, тази теза среща съществени рецензии от правните позитивисти, измежду които се подрежда и моя теоретичен началник проф. Даниел Вълчев. На него доста разгадавам за " приземяване " на тезите в доктората ми.
Но задачата на научните ми търсения е да намеря легитимност на своята работа в Българска телеграфна агенция, която надвишава поста на общоприет шеф. Това кореспондира с тезата на проф. Янаки Стоилов, че
" правото не се отхвърля да търси легитимност, която надвишава властното му мотивиране. Концепцията за правовата страна с присъщата й линия - човешките права - извършва такава роля. Тази идея се трансформира в нещо като " световна вяра " на правото ".
Накрая седмица преди Великден си коства да отбележим, че допустима част от проучването ми може да бъде къде е границата за познанието от индивида и надлежно до каква степен се разгръща правото на познание. Но такова проучване би стигнало най-вече до другояче забавните тематики за основанията за ограничението на производни права като правото на информация. Защото границата на знанието минава там, оттатък където знае единствено Бог. А от Библията знаем, че в действителност светът, който човек познава, поражда с изговарянето му посредством словото.
Осмите подред Научни четения, проведени от Юридическия факултет, тази година са отдадени на 300-годишния празник от рождението на Имануел Кант (22.04.1724-12.02.1804), показват уредниците. С името на великия немски мъдрец са свързани както едно основополагащо обучение за правото и морала, по този начин и водещ просвещенски принос за осмислянето на основите на гражданското общество и правовата страна. Отново през април тази година честваме и 125-ата годишнина от рождението на огромния български кантианец и естественоправник проф. Цеко Торбов (2.04.1899-8.06.1987), без чийто преводачески и проучвателен гений не бихме могли да мислим нито за българското кантианство, нито за националната ни философия на правото.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ