Ивона - дигитална, нахална и млада
„ Много ми е занимателно някой като ме попита: ти в този момент модел, фотограф или художник си? И като им кажа, че съм и графичен дизайнер… напълно се шашкат “, усмихва се Ивона Кръстанова.
19-годишната пловдивчанка влезе с взлом във образните изкуства. Картините и артфотографиите ѝ печелят десетки хиляди фенове в обществените мрежи. Още до момента в който учи в 11-и клас, тя се трансформира в един от най-търсените артфотографи под тепетата. Почти не минава ден без фотосесия, а през уикендите се впуска в същински фотографски маратони.
За да може да рисува и снима, тя даже стопира да върви постоянно на учебно заведение и минава към независима форма на образование. „ Училището ми работи доста невдъхновяващо и убива желанието ми за творчество ", откровена е девойката.
Не ще да чуе и за абитуриентски бал. „ Цялата тази суетност, проява на благоприятни условия и конкуренция кой повече пари ще покаже на мен ми е доста непозната и безусловно ненужна. Аз си имах моя празник, който нямаше потребност да стане притежание на целия свят по подобен метод - малко след абитуриентската вечер скочих с бънджи ", споделя Ивона.
Образите, които основава, са изтънчени сюрреалистични приказки, най-често с готически привкус, в които страховити рогати създания се преплитат с крилати съдбовни хубавици.
Ивона Кръстанова не помни живота си преди рисуването. „ Майка ми ми е казвала, че на две години съм рисувала по салфетки в заведението с червило, гримове, химикал (смесена техника), даже да ми е било мъчно да се храня сама. Мечтаех да бъда художник. След като пораснах малко, знаех, че ще стана художник. И в този момент просто реализирам фантазията на едно дете ", добавя Ивона.
Майка ѝ съхранява нейни творби, нарисувани на 3-4-годишна възраст. Създаването и улавянето на поразяващи въображението облици е нейният метод на изложение. „ Във всяка моя картина има доста символика, подбудена е от дълбоки страсти и усеща. Най-често черпя ентусиазъм от моите сънища, моите усеща и прекарвания ", признава тя.
Рецептата на Ивона да станеш сполучлив художник гласи: малко гений, доста работа, хубава реклама и добра маркетингова тактика.
Бързо събира войска от почитатели в Инстаграм и Facebook, които с неспокойствие наблюдават всяка нейна обява. Мнозина от тях се трансформират и в нейни клиенти. Студентката съвсем няма свободно време от искащи за фотосесии.
С опитност употребява както старовремските, по този начин и последните технологии. На моменти е изправена пред алтернативата дали да нарисува нещо цифрово с графичния си таблет, или да го направи с бои и четка. В множеството случаи взема решение да си изцапа ръцете и да се вживее като дете, което за пръв път пипа боички.
„ Този вид работа ми е някак доста жив, има тръпка, страст, можеш да усетиш болката или щастието на този, които е рисувал “, отбелязва тя. Водена от огромната си пристрастеност, кандидатства в Художествената академия в София. За задачата цели четири път върви на уроци по изобразяване. Пропуска и предварителните курсове за изобразяване. „ Фотографските ми задължения бяха главно през уикенда, когато са и уроците. Освен това не ми е изключително прелестно да ми споделят какво да върша, с цел да избягам от стила си и да върша нещо " както би трябвало ". В рисуването няма „ би трябвало ", безапелационна е младата артистка. На изпита се показва ослепително и е призната в компетентност " Живопис ".
Преди да хване фотоапарата, Ивона в продължение на три години учи Photoshop. Навлиза в най-дълбоките секрети на програмата за магии със фотосите. В един миг усеща потребност с изключение на обработката на фотосите, да стартира да основава свои планове и да прави фрагментите по този начин, че на нея да ѝ харесват. „ Един кадър от време на време го обработвам с часове, тъй като желая всичко в него да е съвършено ", показва тя.
Любовта ѝ към фотографията стартира преди две години, когато за пръв път си купува огромен черен уред. „ Без подбив, взех се доста на съществено, в действителност по този начин върша с всичко. Много имам вяра, че нещо иска ми се получи, и нещата постоянно ми се получават. От този миг фотографията стана голяма част от живота ми ", уверена е Ивона.
Минава през разнообразни фотографски жанрове - снима пейзажи, цветя, улици, храна, разнообразни събития, до момента в който най-сетне открива своята пристрастеност.
„ Обожавам да фотографирам хора, техните страсти и възприятието, което ми основават. Всеки човек ме въодушевява по друг метод и към съответен човек построявам идея за фотоси. В моята работа Човекът в един кадър не основава цялата фотография. Не съм фенка на околните портрети, само че доста се удивлявам на работата на такива фотографи “, акцентира тя.
По думите ѝ, значима за посланието на фрагмента е и заобикалящата го среда. Постоянно обикалям нанякъде (струва ми се, че някои хора си мислят, че желая да ограбвам постройката, като я оглеждам обстойно), на някакви доста странни места виждам капацитет за нещо друго ", изяснява фотографката.
В нейното творчество по-голямата част е подготовката, а не самото снимане. Ивона развива и възнамерява обширно концепциите си с месеци. Събира материали, избира си модели и облекло, ангажира гримьори и фризьори за фотосесиите.
„ Доста си притеснявам моделите и то с дълги фотосесии, тъй че да внимават тези, които ми се навиват на шантавите хрумвания ", предизвестява хубавицата.
Освен приказните сюжети тя нахълтва по своя див метод и в еротичната снимка като създател и като модел.
„ Голото тяло е единствено мотив за креативно ентусиазъм за мен, само че актуалният свят много е сплел визията за голота с порнографията, което в очите на обществото трансформира рисуването (повечето мои картини са голи тела) и снимането на голо тяло в нещо непристойно - за множеството хора, които са под мощно въздействие на посредствената среда “, акцентира фотографката.
Ивона Кръстанова: Голото тяло ме въодушевява
Какво е за теб фотографията?
Фотографията е едно от нещата в областта на изкуствата, които боготворя, и имам подозрения, че след време ще ми е съществена специалност.
За да си експерт ти трябват няколко умения - да снимаш на ръчен режим, да се научиш си боравиш със светлината, да познаваш техниката си, да имаш концепция и да предразположиш модела. На много мои сътрудници им липсва последното за жалост. Аз работя много с деца и те доста учат по какъв начин да се държиш с индивида пред камерата.
Какво обичаш да снимаш?
Основно сега демонстрирам свои концепции в областта на приказките. Снимките ми основават един магически свят с много невероятни същества.
Снимам също и еротика. Имам дори клиентки, които са на много високи постове, вършат такива фотосесии като подарък към брачна половинка си, или съпрузите им им подаряват такива фотосесии. Радвам се, че такива хора са ми дали своят вот толкоз огромно доверие.
Обожавам актовата снимка, чистата форма на изкуство и деликатност в нея.
Голото тяло е единствено мотив за креативно ентусиазъм за мен, само че актуалния свят много е сплел визията за голота с порнографията, което в очите на обществото трансформира рисуването (повечето мои картини са голи тела) и снимането на голо тяло в нещо непристойно - за множеството хора, които са под мощно въздействие на посредствената среда.
Имам и няколко пробни актови фотосесии, които не мисля да покажа скоро, качвам единствено фотоси, с които съм на 100% горда и могат да станат всеобщо притежание.
Коя е най-трудната част от работата на фотографа?
Най-трудна част за мен е работата с хора от време на време, тъй като всички са разнообразни, а в случай че не можеш да работиш с хората, фотосите няма да се получат Изобщо. Аз се старая хората пред апарата ми да се усещат добре, когато фотографирам някого, той става единственият, трансформира се в най-красивият и специфичен човек за мен.
(Предполагам, че по тази причина съм и леко ревностна към моделите си и не обичам да ги снимат други фотографи). Искам всеки, който съм снимала, освен да е удовлетворен от фрагментите, само че и от цялостното прекарване.
Имаш опит и като модел.
Освен това, че аз фотографирам, много ме снимат и мен. Често ми задават въпроса дали се срамя от това да съм пред камера. Преди малко повече от година мразех да ме снимат. Изобщо не се харесвах на фотоси. Не ме беше позор, просто доста мъчно се отпусках пред някого и по този начин фотосите ставаха неестествени.
Съветът ми към всички хора, които желаят да се снимат с фотограф, е да намерят фотограф, който да им е прелестен като човек и да му имат доверие, и да снимат няколко пъти дружно.
Както всичко друго, и това да позираш се учи. Колкото повече те снимат, толкоз повече убеденост и самочувствие придобиваш в това, което правиш. Толкова повече започваш и да харесваш тялото си и лицето си. Не бих посъветвала някой да се хвърля на съблечени фотосесии още от първия път, тъй като вероятността да се усеща удобно е доста дребна.
Какво друго извънредно има към теб?
Рядко нося грим. В свят, в който да бъде една жена красива, значи да покрива несъвършенствата си с грим, аз съм намерила куража да бъда щастлива със себе си.
Също се сещам още, че все не ми стига времето. Имам възприятието, че не съумявам да го оползотворя. Орисана съм с това да нямам време постоянно, тъй като съм се захванала с 1001 неща. Винаги проектът и графикът ми е с две седмици напред.
19-годишната пловдивчанка влезе с взлом във образните изкуства. Картините и артфотографиите ѝ печелят десетки хиляди фенове в обществените мрежи. Още до момента в който учи в 11-и клас, тя се трансформира в един от най-търсените артфотографи под тепетата. Почти не минава ден без фотосесия, а през уикендите се впуска в същински фотографски маратони.
За да може да рисува и снима, тя даже стопира да върви постоянно на учебно заведение и минава към независима форма на образование. „ Училището ми работи доста невдъхновяващо и убива желанието ми за творчество ", откровена е девойката.
Не ще да чуе и за абитуриентски бал. „ Цялата тази суетност, проява на благоприятни условия и конкуренция кой повече пари ще покаже на мен ми е доста непозната и безусловно ненужна. Аз си имах моя празник, който нямаше потребност да стане притежание на целия свят по подобен метод - малко след абитуриентската вечер скочих с бънджи ", споделя Ивона.
Образите, които основава, са изтънчени сюрреалистични приказки, най-често с готически привкус, в които страховити рогати създания се преплитат с крилати съдбовни хубавици.
Ивона Кръстанова не помни живота си преди рисуването. „ Майка ми ми е казвала, че на две години съм рисувала по салфетки в заведението с червило, гримове, химикал (смесена техника), даже да ми е било мъчно да се храня сама. Мечтаех да бъда художник. След като пораснах малко, знаех, че ще стана художник. И в този момент просто реализирам фантазията на едно дете ", добавя Ивона.
Майка ѝ съхранява нейни творби, нарисувани на 3-4-годишна възраст. Създаването и улавянето на поразяващи въображението облици е нейният метод на изложение. „ Във всяка моя картина има доста символика, подбудена е от дълбоки страсти и усеща. Най-често черпя ентусиазъм от моите сънища, моите усеща и прекарвания ", признава тя.
Рецептата на Ивона да станеш сполучлив художник гласи: малко гений, доста работа, хубава реклама и добра маркетингова тактика.
Бързо събира войска от почитатели в Инстаграм и Facebook, които с неспокойствие наблюдават всяка нейна обява. Мнозина от тях се трансформират и в нейни клиенти. Студентката съвсем няма свободно време от искащи за фотосесии.
С опитност употребява както старовремските, по този начин и последните технологии. На моменти е изправена пред алтернативата дали да нарисува нещо цифрово с графичния си таблет, или да го направи с бои и четка. В множеството случаи взема решение да си изцапа ръцете и да се вживее като дете, което за пръв път пипа боички.
„ Този вид работа ми е някак доста жив, има тръпка, страст, можеш да усетиш болката или щастието на този, които е рисувал “, отбелязва тя. Водена от огромната си пристрастеност, кандидатства в Художествената академия в София. За задачата цели четири път върви на уроци по изобразяване. Пропуска и предварителните курсове за изобразяване. „ Фотографските ми задължения бяха главно през уикенда, когато са и уроците. Освен това не ми е изключително прелестно да ми споделят какво да върша, с цел да избягам от стила си и да върша нещо " както би трябвало ". В рисуването няма „ би трябвало ", безапелационна е младата артистка. На изпита се показва ослепително и е призната в компетентност " Живопис ".
Преди да хване фотоапарата, Ивона в продължение на три години учи Photoshop. Навлиза в най-дълбоките секрети на програмата за магии със фотосите. В един миг усеща потребност с изключение на обработката на фотосите, да стартира да основава свои планове и да прави фрагментите по този начин, че на нея да ѝ харесват. „ Един кадър от време на време го обработвам с часове, тъй като желая всичко в него да е съвършено ", показва тя.
Любовта ѝ към фотографията стартира преди две години, когато за пръв път си купува огромен черен уред. „ Без подбив, взех се доста на съществено, в действителност по този начин върша с всичко. Много имам вяра, че нещо иска ми се получи, и нещата постоянно ми се получават. От този миг фотографията стана голяма част от живота ми ", уверена е Ивона.
Минава през разнообразни фотографски жанрове - снима пейзажи, цветя, улици, храна, разнообразни събития, до момента в който най-сетне открива своята пристрастеност.
„ Обожавам да фотографирам хора, техните страсти и възприятието, което ми основават. Всеки човек ме въодушевява по друг метод и към съответен човек построявам идея за фотоси. В моята работа Човекът в един кадър не основава цялата фотография. Не съм фенка на околните портрети, само че доста се удивлявам на работата на такива фотографи “, акцентира тя.
По думите ѝ, значима за посланието на фрагмента е и заобикалящата го среда. Постоянно обикалям нанякъде (струва ми се, че някои хора си мислят, че желая да ограбвам постройката, като я оглеждам обстойно), на някакви доста странни места виждам капацитет за нещо друго ", изяснява фотографката.
В нейното творчество по-голямата част е подготовката, а не самото снимане. Ивона развива и възнамерява обширно концепциите си с месеци. Събира материали, избира си модели и облекло, ангажира гримьори и фризьори за фотосесиите.
„ Доста си притеснявам моделите и то с дълги фотосесии, тъй че да внимават тези, които ми се навиват на шантавите хрумвания ", предизвестява хубавицата.
Освен приказните сюжети тя нахълтва по своя див метод и в еротичната снимка като създател и като модел.
„ Голото тяло е единствено мотив за креативно ентусиазъм за мен, само че актуалният свят много е сплел визията за голота с порнографията, което в очите на обществото трансформира рисуването (повечето мои картини са голи тела) и снимането на голо тяло в нещо непристойно - за множеството хора, които са под мощно въздействие на посредствената среда “, акцентира фотографката.
Ивона Кръстанова: Голото тяло ме въодушевява
Какво е за теб фотографията?
Фотографията е едно от нещата в областта на изкуствата, които боготворя, и имам подозрения, че след време ще ми е съществена специалност.
За да си експерт ти трябват няколко умения - да снимаш на ръчен режим, да се научиш си боравиш със светлината, да познаваш техниката си, да имаш концепция и да предразположиш модела. На много мои сътрудници им липсва последното за жалост. Аз работя много с деца и те доста учат по какъв начин да се държиш с индивида пред камерата.
Какво обичаш да снимаш?
Основно сега демонстрирам свои концепции в областта на приказките. Снимките ми основават един магически свят с много невероятни същества.
Снимам също и еротика. Имам дори клиентки, които са на много високи постове, вършат такива фотосесии като подарък към брачна половинка си, или съпрузите им им подаряват такива фотосесии. Радвам се, че такива хора са ми дали своят вот толкоз огромно доверие.
Обожавам актовата снимка, чистата форма на изкуство и деликатност в нея.
Голото тяло е единствено мотив за креативно ентусиазъм за мен, само че актуалния свят много е сплел визията за голота с порнографията, което в очите на обществото трансформира рисуването (повечето мои картини са голи тела) и снимането на голо тяло в нещо непристойно - за множеството хора, които са под мощно въздействие на посредствената среда.
Имам и няколко пробни актови фотосесии, които не мисля да покажа скоро, качвам единствено фотоси, с които съм на 100% горда и могат да станат всеобщо притежание.
Коя е най-трудната част от работата на фотографа?
Най-трудна част за мен е работата с хора от време на време, тъй като всички са разнообразни, а в случай че не можеш да работиш с хората, фотосите няма да се получат Изобщо. Аз се старая хората пред апарата ми да се усещат добре, когато фотографирам някого, той става единственият, трансформира се в най-красивият и специфичен човек за мен.
(Предполагам, че по тази причина съм и леко ревностна към моделите си и не обичам да ги снимат други фотографи). Искам всеки, който съм снимала, освен да е удовлетворен от фрагментите, само че и от цялостното прекарване.
Имаш опит и като модел.
Освен това, че аз фотографирам, много ме снимат и мен. Често ми задават въпроса дали се срамя от това да съм пред камера. Преди малко повече от година мразех да ме снимат. Изобщо не се харесвах на фотоси. Не ме беше позор, просто доста мъчно се отпусках пред някого и по този начин фотосите ставаха неестествени.
Съветът ми към всички хора, които желаят да се снимат с фотограф, е да намерят фотограф, който да им е прелестен като човек и да му имат доверие, и да снимат няколко пъти дружно.
Както всичко друго, и това да позираш се учи. Колкото повече те снимат, толкоз повече убеденост и самочувствие придобиваш в това, което правиш. Толкова повече започваш и да харесваш тялото си и лицето си. Не бих посъветвала някой да се хвърля на съблечени фотосесии още от първия път, тъй като вероятността да се усеща удобно е доста дребна.
Какво друго извънредно има към теб?
Рядко нося грим. В свят, в който да бъде една жена красива, значи да покрива несъвършенствата си с грим, аз съм намерила куража да бъда щастлива със себе си.
Също се сещам още, че все не ми стига времето. Имам възприятието, че не съумявам да го оползотворя. Орисана съм с това да нямам време постоянно, тъй като съм се захванала с 1001 неща. Винаги проектът и графикът ми е с две седмици напред.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ