Каримански с разкрития след като не го избраха: Подкупваха ме! Шепи кафява течност летяха към мен
„ Много сътрудници обявиха, че ме поддържат, само че заради политическо решение няма да могат да гласоподават по този начин, както биха желали да гласоподават. Получих умен политически урок и ще ми помогне, тъй като не контролът върху парите на България, а знанието е незаменима полезност. Точно това се надявах, че ще бъде разбрано, откровено благодаря за този урок “, съобщи Любомир Каримански от Има Такъв Народ, откакто не бе определен за гуверньор на Българска народна банка.
Ето и цялото изявление на Любомир Каримански:
Твърдеше се, че съм честен и трудолюбив, съвсем една година от пребиваването ни в тази зала. През ръцете ни минаха бюджетите на България за по към 60 млрд лв.. Положих всички старания и поправих една неправда върху музейните рабтиници, позиция на свободен човек, макар съдружните сътрудници.
Председателят на бюджетна комисия допълна, че „ противоречивата му известност “ станала ясна едвам по-късно обаче. Оказало се, че 60 милиона лв. отишли във компании, които са заинтригувани от опозицията, твъдяло се, че разчита на ГЕРБ и Движение за права и свободи. „ Когато останах самичък в конкуренцията, само че никой не пресметна, че разгадавам на тях когато издигнеш втори претендент. Продължава да се твърди, че българските банкери не стават, а сътрудниците бяха икономисали това свое мнение до в този момент.
Забележително беше, че нямаше мръсотия против мен когато единствено аз бях обявен претендент. Не е ли необичайно! Първите шепи кафява течност полетяха час –два, откакто процедурата за внасяне на кандидатури завърши и станахме двама. Удивително съвпадане!
Започна предложение на постове и подкупи. Не знаех, че Световната банка не държат на това, нямат етичен кодекс, безспорна вест за мен. В работата и решението на Народното събрание за избор се намесиха вицепремиер, министър председател, даже служители от висшата администрация и мислех, че те желаят това да остане в предишното, което те подлагат на критика, само че това е към този момент остарял урок. Намеците да се откажа и заканите не бих желал да ги броя и разясня, тъй като се оказа част от пейзажа и това е рецидив и проблем за страната.
Обръщам внимание на обединението, че те не трансформират този рецидив, а единствено го затвърждават. Преследването на сметката е единствено метод да продължат смяната. Има нещо общо сред ръководството на банките и политиката, не го забравяйте. Доверието е доста скъп капитал, съгласно мен се съмнавям, че знаем този урок. Струваше ли си да се похарчи толкоз доверие с лека ръка? Сигурно ще научите този урок в идващите години.
Ето и цялото изявление на Любомир Каримански:
Твърдеше се, че съм честен и трудолюбив, съвсем една година от пребиваването ни в тази зала. През ръцете ни минаха бюджетите на България за по към 60 млрд лв.. Положих всички старания и поправих една неправда върху музейните рабтиници, позиция на свободен човек, макар съдружните сътрудници.
Председателят на бюджетна комисия допълна, че „ противоречивата му известност “ станала ясна едвам по-късно обаче. Оказало се, че 60 милиона лв. отишли във компании, които са заинтригувани от опозицията, твъдяло се, че разчита на ГЕРБ и Движение за права и свободи. „ Когато останах самичък в конкуренцията, само че никой не пресметна, че разгадавам на тях когато издигнеш втори претендент. Продължава да се твърди, че българските банкери не стават, а сътрудниците бяха икономисали това свое мнение до в този момент.
Забележително беше, че нямаше мръсотия против мен когато единствено аз бях обявен претендент. Не е ли необичайно! Първите шепи кафява течност полетяха час –два, откакто процедурата за внасяне на кандидатури завърши и станахме двама. Удивително съвпадане!
Започна предложение на постове и подкупи. Не знаех, че Световната банка не държат на това, нямат етичен кодекс, безспорна вест за мен. В работата и решението на Народното събрание за избор се намесиха вицепремиер, министър председател, даже служители от висшата администрация и мислех, че те желаят това да остане в предишното, което те подлагат на критика, само че това е към този момент остарял урок. Намеците да се откажа и заканите не бих желал да ги броя и разясня, тъй като се оказа част от пейзажа и това е рецидив и проблем за страната.
Обръщам внимание на обединението, че те не трансформират този рецидив, а единствено го затвърждават. Преследването на сметката е единствено метод да продължат смяната. Има нещо общо сред ръководството на банките и политиката, не го забравяйте. Доверието е доста скъп капитал, съгласно мен се съмнавям, че знаем този урок. Струваше ли си да се похарчи толкоз доверие с лека ръка? Сигурно ще научите този урок в идващите години.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ