Много хора имат добра представа как трябва да изглежда мотоциклетът

Много хора имат добра визия по какъв начин би трябвало да наподобява мотоциклетът или колата им, когато са в редовност - да няма петънце, моторът да работи добре... Но по какъв начин би трябвало да наподобява личната им „ машинка ", тяхното лично тяло, когато е в цялостна редовност, това те не постоянно схващат. Обръща се внимание на външния тип - по какъв начин е ушита дрехата, каква е шапката, фризурата и т. н., само че не се и помисля за това, което е под дрехата. Не е ли належащо най-малко един път да се смъкват облеклата и в този недекориран тип да се застане пред огледалото по този начин, както ни е основала природата. Веднъж най-малко да застанем уединено със себе си и да погледнем с по-критичен взор - без състрадание! Да се поогледаме дали няма някъде някакво петънце, пъпчица, натрупвания по талията, по корема или бедрата. Да се вгледаме в тлъстите „ възглавнички ", загрубялата кожа, мазолите или още доста такива непотребни неща, които непрестанно се прикриват от облекла, чорапи и обувки, и ние ще се убедим, че те фактически съществуват... В този „ съкровен диалог " персонално със себе си в тишината на някакъв вечерен час обликът в огледалото може да ви опише доста...

Половинчатото здраве на цивилизования човек се приема като нещо редно и естествено, както и извънредно съкратеният живот на индивида. Красотата стана рядко събитие, съпътстващо единствено най-ранната младост. А истината е, че индивидът, би трябвало да остане хубав и в детството си, и в младостта си, и в напредналата си възраст - строен, стегнат, без дегенерации и патологии. Няма по-чаровно, по-съвършено и по-красиво създание на земята от индивида в неговата същински здрава форма. Това е индивидът, който е имал щастието да бъде отгледан и да израсне в тъкмо нужните му условия, като му е предоставена опция за цялостното и оптимално запланувано от природата развиване на физика, разсъдък и прочувствена същина. Той е хранен със надлежно нужната му храна, расъл в естествената естествена среда в директен контакт с естествените сили и сили, както и в съответната домашна атмосфера, гарантираща цялостно и обикновено развиване. Към него е подхождане с схващане и година след година е полагана грижа както за физическото развиване, по този начин и за интелектуалния и прочувствения му заряд.

Цялата тази естетика във физическата форма се проектира и в психологичното оформяне. Спокойният и добре проведен нравствен мир дава одушевеност на лицето и очите. Естественият заряд от веселба и оптимизъм се проектира в приветлива усмивка. Кожата му, запазила естествена червенина и разтегливост, припомня тънък велур. Със своята помпозност и натурален цвят косата добавя хубостта. Истински здравият човек е с градивна душeвност, обича труда, придвижването, природата, цветята, животните и хората. Той постоянно е хуманно надъхан към, всичко живо. Нему са непознати жестокостта, грубостта, безотговорността. Отрицателните страсти са неприемливи за него. Че това е по този начин, го потвърждават децата. Още с раждането им у тях са вложени честността, добрината, непоносимост към грубостта, лъжата, побоищата, жестокостта. Още в най-ранната си възраст към всичко това детето демонстрира непоносимост, то изобщо не ги познава и при стълкновение с тях реагира с рев, боязън и митинг. Впоследствие деянията на неистина, свирепост, ловкост, неучтивост, настъпателност или нещо сходно са добре усвоени „ уроци " от заобикалящите го възпитатели. Докато детето не види стоварващата се за удар ръка, то няма да се сети да посегне на другарчето си. Докато не се прояви над него принуждение, то няма да прибегне до лъжата. Тя е жалкият плод на насилието. Школата за образование на дребния човек стартира още от първия ден на неговото битие и основата се слага тъкмо в фамилията. Докато не му се даде образец за положително или зло, то няма от кое място да ги научи. До седемгодишната възраст е поставена основата за цялостен живот. Всичко стартира от вкъщи, а детската градина, учебното заведение, другарската среда и по-късно обществото са единствено допълващи фактори на въздействия. В естественото си крепко положение индивидът не е черногледец и черноглед, той е радостен, с естествено възприятие за комизъм, предприемчив, податлив към игри, песни. За него работата е наслаждение.

Не може да се мисли за здраве, в случай че не съществува цялостна естетика сред физика и душeвност. Човекът е прочувствено създание и всяко преживяване, било то положително или неприятно, отеква като ехтене в цялата му същина, като оставя своите позитивни или негативни последици. Полагането на основата на душевната същина на индивида стартира от най-ранното му детство. Но за жалост не постоянно при възпитателната работа с децата възпитателят е наясно със дилемите си. Често стремежът е единствено към външния тип - зачервени бузки, налята фигура, като се пропуща нещо доста значително - построяването на добра психологична форма и нравственос у възпитаника. Детето се ражда без каквито и да са знания и възприема модела на заобикалящия го свят, а тъкмо това нормално стартира от фамилията - майката, бащата. Задачата им е виновна. С построяването на спокоен и съразмерен вътрешен мир в душата на детето се дава опция за реализиране на същата естетика и във физическото развиване. Върху душевната конфигурация би трябвало да се работи умишлено и с самообладание още от най-ранните детски години, да се сложи задача у детето да се разсъни интерес към живота и наслада от контакта със света. Детето би трябвало да се научи да се смее, да се радва, да възприема с наслада живота към себе си. Да се построи у него етичност, човечност, добрина, обич и почитание към индивида, веселба и възприятие за комизъм, както и грижа за другите. Социалното възприятие се построява още в детската възраст. Култивирането на веселба и комизъм у детето е значимо - те са положителни помощници в живота. То би трябвало да умее да пее, да играе, да усеща радостната страна на живота. Там, където характерът е завършен с хитрини, настъпателност, неприятни мисли към близки и към обществото, индивидът е освен предстоящ злощастник, само че и предстоящ клиент на лекарските кабинети. Оформянето на душевната същина, както и на неговата физика, не се лимитира единствено в детските години. Тогава се поставя основата и се дава ход на идното развиване на индивида, като тази работа би трябвало да продължи цялостен живот. Много постоянно по неведение или по други аргументи във възпитанието се позволяват пропуски, които по-късно се регистрират като прекомерна необщителност, свенливост, липса на самочувствие, конфликтност или нещо сходно. Самовъзпитанието би трябвало да продължи цялостен живот и това е фактически сериозна работа над самия себе си.

Чувствата имат потребност от развиване. Интелектът - също. Ако цялостен живот не се попълнят знанията с интерес към всичко ново, наложително се изостава. Този, който остава на едно място с постигнатото на млади години, ще се озове в изолираност и ще се счита за стар. Човек, отрекъл самовъзпитанието, в своята напреднала възраст доближава до дегенеративни физически и психологични отклонения: старческо малоумие, неврастения, конфликтност, подозрителност, сребролюбие, нарцисизъм. Няма по-грозна картина на старостта от всекидневието на един обезумял свадливо тесногръд човек. На възрастния му наподобява да бъде благ, доблестен, да обича децата и всички към себе си, да има богат заряд от познания и по един интелигентен и методичен метод да е в интерес на младежите към себе си. Няма ли го всичко това, той не е схванал една от дилемите на живота си. Въз основа на проучванията, които геронтолозите вършат върху дълголетници и столетници, се идва до заключението, че душевната настройка на индивида играе основна роля за опазване на здраве-то, а с това и за удължение на живота. И истината е, че нервозен, злобен, раздразним, мърморко, злорад, скандалджия, кавгаджия, сребролюбец, лакомец - не може да доближи дългоденствие. Той няма най-важните предпоставки - удобната душевна естетика, създаваща и съответната естетика на физиката. Разрушителната, деструктивна сила на този човек за жалост пречи освен на него, само че и на близките. При проучване на столетниците в Кавказ френската геронтоложка Сула Бенет дава своите изводи като причина на дълголетието и положителната форма на изследваните столетници. Тя написа: „ Животът на кавказците се управлява от прецизен етикет. Тук учтивостта и гостоприемството, любовта към индивида са наложителни. Тези качества се развиват у децата още от най-ранната им възраст. Дава им се доста демократично образование, като в никакъв случай не се бият, в никакъв случай не се хокат и не им се вика. Кавказците се стремят да развият у детето автономия и надзор над себе си. Децата се възпитават да почитат възрастните. Дядото, бабата са образци, на които би трябвало да се подражава и от които се учат. Затова на тях в никакъв случай не се прекослови и не се възразява. Всичко това се приема като нещо естествено и открито. Там хората се научават да одобряват нещата умерено и да владеят своите усеща, което им оказва помощ и за превъзмогване на компликациите в живота, на душевната тъга, пред която те застават с лице. Те се научават да я завоалират и да я превъзмогват. Отклоняването от откритите традиции се счита като уязвимост... "

Избрано от „ Гладът – другар и лекарство ”, Лидия Ковачева