Вечните цитати, които романите на Достоевски ни завещаха
Много хора през днешния ден използват сентенции от романите на Достоевски, без да го знаят. Руският публицист, който оформи литературата за генерации наред, ни е завещал безсмъртни афоризми, които ще се помнят постоянно.
Красотата ще избави света!
Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл!
На света няма нищо по-трудно от откровеността и нищо по-лесно от ласкателството.
Да се влюбиш не значи да обичаш.
Умната жена и ревностната жена са две разнообразни неща.
Глупак, който осъзнава, че е простак, към този момент не е простак.
Що е пъкъл? Страдание, че към този момент не можеш да обичаш.
Щастието не е в щастието, а в устрема за неговото реализиране.
Никой не желае да направи първата стъпка, тъй като всеки си мисли, че не е негова работа.
Щастието не е в комфорта, щастието се заплаща със страдалчество.
Много малко е нужно, с цел да се унищожи един човек: единствено би трябвало да го убедите, че това с което се занимава е никому излишно.
Удивително е какво може да направи един безоблачен лъч с душата на индивида!
Човек, който умее да дава прегръдка е добър човек.
Единствена дума казана на място, с цялостна откровеност и без съмнение, лице в лице, значи доста повече, в сравнение с десетки листове изписана хартия.
Който желае да направи положително, даже и със завързани ръце може да го стори.
Ако си се отправил към задачата си и се спираш по пътя, с цел да хвърляш камъни по всяко лаещо те куче, то в никакъв случай няма да постигнеш задачата.
Да живееш без вяра значи да спреш да живееш.
Нещастието е заразна болест. Нещастните и бедните би трябвало да странят един от различен, с цел да не се заразят още повече.
Не би трябвало да обичаш това, което не познаваш.
Ако искаш да победиш целия свят, победи самия себе си.
