Антарктида: Какво не знаем за най-голямата пустиня на Земята
Много е изписано за Антарктида и може би още доста ще се написа. Всеки знае къде се намира суровият седми континент, дом на пингвини и други животинки. Белият континент крие доста секрети в своите, за жалост, все по-бързо топящи се ледове.
Как обаче се стига до основаване на българската база на Антарктида и каква е историята на първите български експедиции до там? Какво се крие под ледовете и рискова ли е скоростта, с която те се топят?
Първата българска антарктическа експедиция се организира в интервала ноември 1987 година – април 1988 година Всичко стартира от една фантазия на няколко млади учени, които копнеят да стъпят на ледения континент и да го изследват. Професор Христо Пимпирев, геолог от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, както се споделя и българската база на белия континент, е в основата на сбъдната фантазия за българска база на Антарктида.
Именно във връзка стогодишнината на висшето образователно заведение се организира и първата в българската история експедиция до ледената земя.
Антарктида е сурово място, което крие доста рискове, само че всеки който се е докоснал до него, споделя, че е очарователно и не може да се съпостави с нищо друго на този свят.
Антарктида е една бяла ледена пустиня. Нейната геология е доста забавна. Някога е била част от супер континента Гондвана. Тук разнообразни учени идват с цел да вършат своите проучвания, които директно се отразяват на климата освен на ледения континент, само че и на целия свят. Тук работят геолози, палеонтолози, вулканолози, биолози и други, които изследват флората, фауната и скалите на Антарктида.
През годините българската полярна експедиция е употребила задгранични кораби, с цел да доближи до южния континент – испански, чилийски и други, само че от 2021 година гордо можем да се похвалим със личен транспортен съд, който е оборудван с всичко належащо за нашите полярници и тяхната научна работа. За първи път в морската история на нашата страна, българският байрак се вее в Световния океан и то чак до Антарктида.
На Антарктида всяка година се извършват разнообразни научни планове, които са деликатно създадени и проучени. Екипът от полярници е добре подготвен и включва фрагменти от всевъзможни области на науката – геология, биология, география, климатология и други.
Континентът Антарктида или както още се назовава Южната земя, е забелязан за първи път през 1820 година от съветска експедиция, която е била ръководена от Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев.
Континентът дълго време е бил чужд поради своята враждебна природа и раздалеченост от обитаемоте елементи на света. През 1959 година 12 страни подписват Антарктическия контракт, към който по-късно се причисляват още 35 страни. Договорът гласи, че се не разрешават всевъзможни военни дейности, рандеман на потребни изкопаеми, нуклеарни опити и потреблението на нуклеарна сила и също така планува ограничения за отбрана на околната среда. Континентът действително няма непрекъснати поданици, само че на него има хиляди учени, пръснати в разнообразни научни бази.
Под ледовете на Антарктида има разнообразни потребни изкопаеми, сякаш от дълго време изчезнали бактерии, микроорганизми и кой знае още какво. Бързият ритъм, с който се топят ледовете открива още по-красиви гледки, само че това не е по никакъв начин добре за цялата планета, защото по този метод се подвига равнището на международния океан. Точно заради тази причина главните планове, по които се работи там, са свързани с околната среда и понижаване на парниковия резултат.
Оказва се, че даже на този чист континент, на който няма никаква активност – индустриална или друга, също са открити замърсявания, което е още едно доказателство, че всяко кътче на света може да повлияе даже на толкоз отдалечена земя.
Интересни обстоятелства за Антарктида:
Руал Амундсен и неговата експедиция са първите, които доближават географския южен полюсЪрнест Шакълтън и неговите хора са първите, които са изкачили вулкана Еребус и са достигнали до магнитния южен полюсМорето и островът с името Рос са кръстени на техния изобретател – Джеймс РосПървият българин, стъпил на южния полюс, е професор Христо Пимпирев, който е и ръководител на Българския антарктически институт и лидер на всички експедиции. Професор Пимпирев забива българския байрак на най-южната точка на света на 7 януари 2013 г.Българската база на ледения континент се намира на остров ЛивингстънНа Антарктида има голям брой местности с български имена, открити и дадени от наши учени – връх Левски, рид Хитър Петър, остров Кабиле, Карнобатски проход, било Левски, Тангра планина, връх Мадара, връх Люлин, залив Слънчев бряг и другиВтората българска антарктическа експедиция се случва 5 години след първатаНай-ниската температура на Земята е измерена на 21 юли 1983 година в региона на съветската станция "Восток ", в източната част на континента - минус 89,2°CСредната дебелина на ледниковата завивка на Антарктида е 1720 метра, оптималната доближава до 4300 метраНа остров Рос се намира вулканът Еребус, който е с надморска височина от 3794 метраЕдин от плановете на българските полярници е поставената мареографска станция за целогодишен запис на съмненията на морското равнище, което е доста значимо за следене на климатичните промениДруг забавен план, който е сбъднат в границите на 23-тата експедиция от нашите полярници, е нанагорнище и премерване на върховете от основното било на планината Тангра. Участници в плана са и алпинистите Дойчин Боянов и Николай Петков
Как обаче се стига до основаване на българската база на Антарктида и каква е историята на първите български експедиции до там? Какво се крие под ледовете и рискова ли е скоростта, с която те се топят?
Първата българска антарктическа експедиция се организира в интервала ноември 1987 година – април 1988 година Всичко стартира от една фантазия на няколко млади учени, които копнеят да стъпят на ледения континент и да го изследват. Професор Христо Пимпирев, геолог от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, както се споделя и българската база на белия континент, е в основата на сбъдната фантазия за българска база на Антарктида.
Именно във връзка стогодишнината на висшето образователно заведение се организира и първата в българската история експедиция до ледената земя.
Антарктида е сурово място, което крие доста рискове, само че всеки който се е докоснал до него, споделя, че е очарователно и не може да се съпостави с нищо друго на този свят.
Антарктида е една бяла ледена пустиня. Нейната геология е доста забавна. Някога е била част от супер континента Гондвана. Тук разнообразни учени идват с цел да вършат своите проучвания, които директно се отразяват на климата освен на ледения континент, само че и на целия свят. Тук работят геолози, палеонтолози, вулканолози, биолози и други, които изследват флората, фауната и скалите на Антарктида.
През годините българската полярна експедиция е употребила задгранични кораби, с цел да доближи до южния континент – испански, чилийски и други, само че от 2021 година гордо можем да се похвалим със личен транспортен съд, който е оборудван с всичко належащо за нашите полярници и тяхната научна работа. За първи път в морската история на нашата страна, българският байрак се вее в Световния океан и то чак до Антарктида.
На Антарктида всяка година се извършват разнообразни научни планове, които са деликатно създадени и проучени. Екипът от полярници е добре подготвен и включва фрагменти от всевъзможни области на науката – геология, биология, география, климатология и други.
Континентът Антарктида или както още се назовава Южната земя, е забелязан за първи път през 1820 година от съветска експедиция, която е била ръководена от Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев.
Континентът дълго време е бил чужд поради своята враждебна природа и раздалеченост от обитаемоте елементи на света. През 1959 година 12 страни подписват Антарктическия контракт, към който по-късно се причисляват още 35 страни. Договорът гласи, че се не разрешават всевъзможни военни дейности, рандеман на потребни изкопаеми, нуклеарни опити и потреблението на нуклеарна сила и също така планува ограничения за отбрана на околната среда. Континентът действително няма непрекъснати поданици, само че на него има хиляди учени, пръснати в разнообразни научни бази.
Под ледовете на Антарктида има разнообразни потребни изкопаеми, сякаш от дълго време изчезнали бактерии, микроорганизми и кой знае още какво. Бързият ритъм, с който се топят ледовете открива още по-красиви гледки, само че това не е по никакъв начин добре за цялата планета, защото по този метод се подвига равнището на международния океан. Точно заради тази причина главните планове, по които се работи там, са свързани с околната среда и понижаване на парниковия резултат.
Оказва се, че даже на този чист континент, на който няма никаква активност – индустриална или друга, също са открити замърсявания, което е още едно доказателство, че всяко кътче на света може да повлияе даже на толкоз отдалечена земя.
Интересни обстоятелства за Антарктида:
Руал Амундсен и неговата експедиция са първите, които доближават географския южен полюсЪрнест Шакълтън и неговите хора са първите, които са изкачили вулкана Еребус и са достигнали до магнитния южен полюсМорето и островът с името Рос са кръстени на техния изобретател – Джеймс РосПървият българин, стъпил на южния полюс, е професор Христо Пимпирев, който е и ръководител на Българския антарктически институт и лидер на всички експедиции. Професор Пимпирев забива българския байрак на най-южната точка на света на 7 януари 2013 г.Българската база на ледения континент се намира на остров ЛивингстънНа Антарктида има голям брой местности с български имена, открити и дадени от наши учени – връх Левски, рид Хитър Петър, остров Кабиле, Карнобатски проход, било Левски, Тангра планина, връх Мадара, връх Люлин, залив Слънчев бряг и другиВтората българска антарктическа експедиция се случва 5 години след първатаНай-ниската температура на Земята е измерена на 21 юли 1983 година в региона на съветската станция "Восток ", в източната част на континента - минус 89,2°CСредната дебелина на ледниковата завивка на Антарктида е 1720 метра, оптималната доближава до 4300 метраНа остров Рос се намира вулканът Еребус, който е с надморска височина от 3794 метраЕдин от плановете на българските полярници е поставената мареографска станция за целогодишен запис на съмненията на морското равнище, което е доста значимо за следене на климатичните промениДруг забавен план, който е сбъднат в границите на 23-тата експедиция от нашите полярници, е нанагорнище и премерване на върховете от основното било на планината Тангра. Участници в плана са и алпинистите Дойчин Боянов и Николай Петков
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ