Карма и съдба- добрия се ражда добър, а лошият- лош
Много постоянно хората не вършат разлика сред кармата и ориста и неведнъж обвинявят неоснователно точно двете за неволите и наказванията в живот си, без да се замислят че може би имат някоя кармична неточност от минал живот, която би трябвало да изкупят по пътя на ориста в този живот.
Какво съставлява кармата- кармата е информацията, заложена във всяка душа, още преди нейното материализиране и прераждане в ново тяло, която носи със себе си избрани осведомителни трептения, които душата или би трябвало да поправи, като премине през поредност от тествания или би трябвало да получи като наказване, с цел да може да премине сполучливо в последващо прераждане.
Много хора бъркат кармата и ориста, като не вършат разлика сред двете. Задачата на всеки човек е да осъзнае в някакъв миг кармата си, като извлича най-положителните уроци в житейският си път, а не упреква неоснователно хората за своите несгоди и несгоди. Много постоянно хората ме питат с какво е отговорен някой за някоя тежка болест, която е получил. По отношение на заболяванията хората би трябвало да знаят, че една болест идва, с цел да подчертае характера на човек. Ако е малко дете или бебе- тогава е необходима кармичната инспекция и следене на повода за казуса, защото може да е във връзка кармата на някои от родителите или непознато енергийно вмешателство, още преди детето да се е родило или преди забременяването на майката.
Идеята на кармата е да ни даде уроци- да ни научи на някои неща, които сме не запомнили още от някои минал живот, само че не сме съумели да изправим незабавно и носим със себе си кармичните уроци, до момента в който не изправим грешката си или не получим наказването, а то идва когато човешката завист и проклетия е победила и е взел превез концепцията за материалното и властта.
Когато няма почитание към добродетелите, към вярата, към Бог в избран миг всеки рискува да си навлече гнева на кармата, за това тъй като в тези моменти човек поставя в центъра на света себе си и своте материални ползи. Още една дребна детайлност за кармата и за положителните и неприятните хора- положителният човек се ражда добър, това е заложено както в неговото осведомително кармично поле,така и в неговите човешки гении и кафези, за това положителният не може в никакъв случай да стане неприятен, както и обратно- неприятният не може да стане добър, само че може да се прави на доблестен, с цел да получи своя полза.
Едва когато душата научи своите уроци, и се научи да прости и да изиска амнистия, тогава може да получи право на по-добър и спокоен живот по пътя на ориста си. И когато чуете че Бог обича някои хора, повече от други- не се сърдете, а вземете поука и се стремете към това да вършиме по-добро, за са може това да се отрази от кармата като взет урок или като опит за коригиране на урока.
Именно в това е разликата сред кармата и съдбата- пред кармата нямаме право на избор, до момента в който ориста е нашият персонално определен път в живота, който обаче носи със себе си също избрани съдбовни трептения, които в случай че са с отрицателен аспект, могат да се отразят и на кармата ни,ако не са поправени бързо в този живот. Съдбата е правото на персонален избор- към 70% е нашият персонален избор в живота- връзки, контакти, работа, пари, всичко материално, а 30% е работата на кармата, която обаче слага така наречените написани неща, които трябвя да се случат на всеки един човек.
Работата на кармата слага пред нас от време на време и избора, който избор има отношение към тези 70% от нашата орис. С други думи- в случай че е трябвяло да се запознаете с някого, който да промени ориста ви, то кармата си е свършила работата, като ви е завела точно до този човек- с цел да изкупите свои грвхове или с цел да изкупи свои грехове посредством вас.
