Трябва ли да се смени датата на националния празник
Мненията варират сред 24 май, 22 септември и 19 февруари
Празникът 3 март не може да бъде подценен. Това е освобождението ни, няма по какъв начин да не сме признателни за 20 000 воини, които са дали кръвта си на нашата земя. Освен това би трябвало да имаме трезво родолюбие, себеуважение и възприятие за национално достолепие. Едва тогава би трябвало да пристигна признателността. Не би трябвало да не сме признателни. Това съобщи за " Твоят ден " по писателят Теодора Димова.
По думите ѝ пред празниците би трябвало да имаме народен консенсус - такива са 19 февруари и 24 май. " Единственото име, което ни сплотява, е Васил Левски. Тъй като отдаването на почитта към него беше неотдавна, следих по какъв начин хората се стичат. За мен 19 февруари е датата, която би трябвало да бъде народен празник ". И добави, че националната ни съвест се лута сред чуждопоклонничество и ксенофобия. " Имаме комплекс за непълноценност, което минава в чуждопоклонничество, а това наранява националната ни съвет. Да гледаме на историята си без да се възгордяваме или срамим ", прикани Димова.
Историкът проф. Милко Палангурски споделя, че 3 март не е датата, която може да сплоти българската нация. " В българското законодателство има два вида празници - национални и публични. Сега един предварителен контракт, подписан от император Александър II, е народен празник, който господства над другите. Националният празник въплъщава българската самостоятелност и национална еднаквост и би трябвало да има консенсус. Според изследване единствено ние и ЦАР честваме статуса си на васална страна ", уточни той.
Според него повече не можем да приказваме за културно-националистическа концепция 3 март да е народен празник. " Колегите историци се сплотиха към 24 май като нов народен празник, моето мнение е, че би трябвало да е 22 септември ", означи историкът.
Празникът 3 март не може да бъде подценен. Това е освобождението ни, няма по какъв начин да не сме признателни за 20 000 воини, които са дали кръвта си на нашата земя. Освен това би трябвало да имаме трезво родолюбие, себеуважение и възприятие за национално достолепие. Едва тогава би трябвало да пристигна признателността. Не би трябвало да не сме признателни. Това съобщи за " Твоят ден " по писателят Теодора Димова.
По думите ѝ пред празниците би трябвало да имаме народен консенсус - такива са 19 февруари и 24 май. " Единственото име, което ни сплотява, е Васил Левски. Тъй като отдаването на почитта към него беше неотдавна, следих по какъв начин хората се стичат. За мен 19 февруари е датата, която би трябвало да бъде народен празник ". И добави, че националната ни съвест се лута сред чуждопоклонничество и ксенофобия. " Имаме комплекс за непълноценност, което минава в чуждопоклонничество, а това наранява националната ни съвет. Да гледаме на историята си без да се възгордяваме или срамим ", прикани Димова.
Историкът проф. Милко Палангурски споделя, че 3 март не е датата, която може да сплоти българската нация. " В българското законодателство има два вида празници - национални и публични. Сега един предварителен контракт, подписан от император Александър II, е народен празник, който господства над другите. Националният празник въплъщава българската самостоятелност и национална еднаквост и би трябвало да има консенсус. Според изследване единствено ние и ЦАР честваме статуса си на васална страна ", уточни той.
Според него повече не можем да приказваме за културно-националистическа концепция 3 март да е народен празник. " Колегите историци се сплотиха към 24 май като нов народен празник, моето мнение е, че би трябвало да е 22 септември ", означи историкът.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ