„Между лъжите” от Мишел Адамс – или защо понякога е по-добре да не знаем истината
Младата английска авторка Мишел Адамс се завръща на български с втория си разказ – „ Между лъжите”. Психологическият трилър ни среща с Клоуи, която се буди на болнично легло без никаква концепция коя е, какво се е случило с нея и за какво е в болница.
Момичето не познава нито един от хората, които се показват за нейно семейство и даже не помни името си. Клоуи се възвръща постепенно, до момента в който нейните близки й разкриват лека-полека какво е претърпяла, коя е, какво е имала и какво е изгубила. Постепенно Клоуи научава за своята кариера, за дома си, за мъжа си, за детето си… и за жестоката злополука! Нещо кошмарно се е случило с обичания на Клоуи и тяхното дете. Сега тя не просто би трябвало да си напомни кои са те, а и какво е направила, че да ги загуби. И до момента в който се пробва да се пребори със забулените си в мрак мемоари, героинята на Мишел Адамс се оплита крепко в кълбо от неистини, което би трябвало да разплете непременно. Но това надалеч няма да е лесна задача – изключително когато всички към нея я лъжат…
Понякога е по-добре да не знаеш истината. Защото лъжите болят по-малко.
Британката Мишел Адамс (1981) е единственото момиче и най-малкото от 5 деца вкъщи. Защитава научна степен и работи като физиолог в кардиология, само че привлечена от изкуството, музиката и литературата от дребна, при започване на новия век взема решение да последва фантазията си да напише книга. След няколко несполучливи опита Адамс съумява да пробие на книжната сцена с романа си „ Сестра ми” през 2015 година През юли 2018 година на британския пазар излиза и вторият й разказ – „ Между лъжите”, чийто превод на български е на Коста Сивов. Адамс споделя, че черпи ентусиазъм от заобикалящия я свят и човешките връзки, само че най-много – от обичаните си Стивън Кинг и Маргарет Атууд.
Автор на корицата на българското издание на „ Между лъжите” е Живко Петров.
Момичето не познава нито един от хората, които се показват за нейно семейство и даже не помни името си. Клоуи се възвръща постепенно, до момента в който нейните близки й разкриват лека-полека какво е претърпяла, коя е, какво е имала и какво е изгубила. Постепенно Клоуи научава за своята кариера, за дома си, за мъжа си, за детето си… и за жестоката злополука! Нещо кошмарно се е случило с обичания на Клоуи и тяхното дете. Сега тя не просто би трябвало да си напомни кои са те, а и какво е направила, че да ги загуби. И до момента в който се пробва да се пребори със забулените си в мрак мемоари, героинята на Мишел Адамс се оплита крепко в кълбо от неистини, което би трябвало да разплете непременно. Но това надалеч няма да е лесна задача – изключително когато всички към нея я лъжат…
Понякога е по-добре да не знаеш истината. Защото лъжите болят по-малко.
Британката Мишел Адамс (1981) е единственото момиче и най-малкото от 5 деца вкъщи. Защитава научна степен и работи като физиолог в кардиология, само че привлечена от изкуството, музиката и литературата от дребна, при започване на новия век взема решение да последва фантазията си да напише книга. След няколко несполучливи опита Адамс съумява да пробие на книжната сцена с романа си „ Сестра ми” през 2015 година През юли 2018 година на британския пазар излиза и вторият й разказ – „ Между лъжите”, чийто превод на български е на Коста Сивов. Адамс споделя, че черпи ентусиазъм от заобикалящия я свят и човешките връзки, само че най-много – от обичаните си Стивън Кинг и Маргарет Атууд.
Автор на корицата на българското издание на „ Между лъжите” е Живко Петров.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ