Млад учител от Пловдив твърди, че е бил уволнен от

Млад преподавател от Пловдив твърди, че е бил уволнен от пловдивско училище заради безумни аргументи. Това е историята на Иван Куцаров, студент по история от ПУ " Паисий Хилендарски ". Публикуваме я без редакторска интервенция

През месец юли тази година приключих висшето си обучение в ПУ “Паисий Хилендарски ". Винаги съм желал да стана преподавател и още това лято пробвах да извърша фантазията си. Безуспешно. В края на месец септември с мен се свърза учител от университета, който ми предложи да стартира работа в СУ " Св. Патриарх Евтимий ", гр. Пловдив, защото учителката по История и цивилизации е съществено потърпевша и се чака да отсъства дълго време. Съгласих се. Започнах работа след 2 дни (на 1 октомври). Вече бях отказал няколко оферти, защото не желаех да работя като преподавател единствено за 1 месец. Няколко души ми споделиха, че се чака да работя най-малко до Нова година. Във въпросното учебно заведение са минали 7 години от моето обучение.

Един месец мина незабелязано. Всичко беше съвършено. Учениците са прелестни (с леки изключения). Само за месец аз ги заобичах извънредно доста, а и останах с усещането, че отзивите от мен са положителни и те също ме харесват и поддържат. Пак наблягам, че няколко души от педагогическия екип ми споделиха, че ще заменявам най-малко до Нова година.

На 28 октомври, сряда, карах финален час с IX " г " клас. Около средата тутакси направих забележка на няколко от учениците, че нарушават дисциплината в час. Те ми обясниха, че на едно от девойките от класа ѝ е неприятно. Казах на момичето, че е свободно да си тръгне и да си почива у дома, без да ѝ пиша неявяване. Тя отхвърли и часът приключи без повече проблеми. След края на работния ден до мен доближиха видеоклипове, качени в една от обществените мрежи, на които се вижда по какъв начин въпросното момиче се е навело под чина и пие от стъклена бутилка за водка.

Клиповете бяха качени от нейни съученици. На тях се вижда всичко – стаята, учениците, аз. Реших, че няма по какъв начин да не взема ограничения. На идващия ден (в 13:30 ч.) се свързах със заместник-директора (госпожа Милена Цветанова) и класния началник на класа (госпожа Дарина Николова). Обясних всичко и демонстрирах клиповете. Те ме схванаха и споделиха, че нещата няма да останат по този начин. Един час по-късно с мен се свърза заместник-директорът и ми сподели, че на телефона е шефът – госпожа Валентина Стоенчева. Разказах всичко и на нея, а тя приключи със следните думи - " Утре Ви очаквам в учебно заведение, с цел да подпишете документа, с който Ви освобождаваме. Титулярната госпожа се завръща. "

Днес (неработен ден за учителите) дойдох в учебно заведение в 11:00 ч. Срещнах се с шефа. Тя ми сподели видеоклип от камерата в стаята и сподели, че аз съм отговорен за случилото се. По време на случая пиша проекта на урока на дъската. Трябвало непрекъснато да виждам какво вършат 26-те души в стаята. Записа имената на хората, взели участие в случая.

Каза ми да се подпиша, че съм освободен. Връщала се учителката, която щеше да отсъства сред 3 и 7 месеца... И това беше. Не ми благодари, не ми изясни за какво ме махат, не ми сподели къде са били грешките ми и какви са нещата, които са им харесали или не са им харесали. Държа също да подчертая, че с цел да се отдам на учителската работа, взех решение да не продължа образованието си. Устното съгласие беше да преподавам най-малко до Нова година, в случай че всичко е наред.

Тогава се намесих аз с един доста елементарен въпрос: " Има ли случилото се оня ден нещо общо с моето освобождение? ". Госпожа Стоенчева се зачуди. Беше много гузна. Каза ми, че има. Пак сподели, че съм отговорен. Каза, че в часовете ми няма дисциплинираност.

Преди десетина дни в мой час в IX " а " клас влязоха шефът и заместник-директорът за инспекция на униформи. Всички бяха с униформи. Дисциплината беше естествена, както постоянно. Това е най-тихият и безпроблемен клас (от тези, на които преподавам). Днес тя излъга брутално, че дисциплината в оня ден била потресаваща. Каза, че още в коридора била чула. Долна и гнусна неистина. ЛЪЖА! Попитах за какво не са ми споделили още тогава. Не последва отговор. Дали в действителност отстраняват всеки преподавател, който има проблем с поддържането на дисциплината за ЕДИН час??? Знам, че знаете отговора.

Госпожа Стоенчева ме упрекна за това, че във вчерашния ден не съм взел присъединяване в електронното образование, което е истина. В сряда бях на работа от 13:30 ч. до 19:05 ч. След това имах ангажимент. И учителите са хора! Заявиха ми, че на другия ден в 08:00 ч. сутринта би трябвало да преподавам онлайн. Не взех присъединяване в онлайн преподаването, тъй като нямам нито настолен компютър, нито преносим компютър у дома. Не бях и прибавен в нужните групи.

Госпожа Стоенчева ми сподели, че аз съм отговорен. Трябвало за всичко аз да запитвам, за всичко аз да ги диря. Те не можели да се занимават със 120 учители. Приех обстоятелствата. Поех и част от виновността. Казах, че нося голяма виновност, само че не и цялостна. Отново последваха безумни оправдания.

Директорът е моят шеф, моят началник. Аз се срещнах с шефа си в деня, в който ме освободиха от работа!!! Вие виждали ли сте вашите шефове в миналото? Е, аз нямах това наслаждение. През цялата днешна среща госпожа Стоенчева показваше боязън от едно нещо – да се появят клиповете по медиите и хората да се срещнат с тях. Не ѝ пука за мен. Не ѝ пука за образованието и учениците. Просто желае " престижът " на учебното заведение да бъде непокътнат.

Не желаех да се стига до този миг, само че е неизбежно. Такъв човек съм, по този начин съм учтив. Цял живот се боря с несправедливостта и пострадвам. Сега отново ще пострадвам. Срещу мен ще бъдат употребявани всевъзможни способи. Ще бъда дискредитиран по всевъзможни способи. Ще бъда упрекнат във всевъзможни неща, които не са мое дело. Ще бъдат употребявани неща от персоналния ми живот. Това не ме тормози.

В момента ми е извънредно болно и тъжно. Не ми дадоха късмет да се сбогувам с учениците си!!! Не знам по какъв начин да им кажа, че към този момент няма да се виждаме. Срам ме е да ги погледна в очите. Вчера ми споделиха и през днешния ден ме разкараха като мръсно куче. Дами и господа, по този начин се действа през 2020 година в Република България.

Написаното е МОЯТА позиция и в него НЯМА нито една неистина. Заставам с името си и съм подготвен да си понеса следствията.

За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.