Румен Радев е ебати пича, ама никой не го обича
Митичният облик на могъщия, само че уединен и оплешивяващ мъж на междинна възраст последователно се трансформира в главен идейно-мотивационен персонаж в политическата ни реалност. Цели 11 години минаха, откогато министър председателят Бойко Борисов се оплака пред Цветанка Ризова в предаването „ На 4 очи “, което тогава вървеше по Нова телевизия: „ Нямам другари, по празници си седнал съм в Бояна самичък като куче и виждам футбол “. След него факелът на достолепното усамотение пое Слави Трифонов, с цел да кулминира всичко при Румен Радев, който тази седмица остана без посетители на „ Дондуков “ 2, стиснал самотно папчиците си с мандати.
Макар и с известни вариации, множеството психолози са постигнали единодушие, че като човешки създания, ние сме обществени същества и средата играе основна роля в развиването ни като персони. Обществената ни роля значително се дефинира от упованията на други хора и желанието ни да отговорим на тези упования. Това е методът, по който се приобщаваме към един колектив, едно обществено пространство, като в подмяна му даваме еднаквост посредством културното многообразие.
В подобен случай по какъв начин да тълкуваме непрекъснато повтарящата се роля на капсулирания и самодостатъчен, заточен в Банкя/ „ Делта хил “/Дондуков водач? Дали става въпрос за прочувствено и психическо привършване на персоналната харизма, дали е непряк артикул на отровна политическа среда, в която персоналният сексапил изчезва и се не помни като участничка в „ Ергенът “ седмица след края на шоуто? Или сме очевидци на евтина читалищна превзетост, ориентирана към най-примитивните електорални импулси на популацията?
Всъщност, надали. По-скоро става въпрос за конфликт сред напомпаното до спукване самомнение на егоманиакалната персона с обществено-политическата действителност. По този параграф Борисов, Трифонов и Радев не просто не са от разнообразни страни на идейната укрепление, те са безусловно тризначки с идентичен (единствен) мозък като прословутите русокоски от „ Биг Брадър “. Сърдити чичковци, очакващи самопризнание и страхопочитание. А в подмяна даже не получават ненавист, храчки и умрели рибоци но Бабикян и Хаджигенов, а цялостна апатичност. Това е жестокият удар, при който психическите им процеси заскърцват и стартират да пушат като новата съветска лада без екстри.
Борисов се е отдръпнал при внучетата, Слави въздиша в някакво мрачно мазе като прикрит в пещера талибански лидер, а Радев чака да му дойдат за мандати, но никой не ще да му слуша бавното фъфлене за национално единодушие и общо превъзмогване на инфлацията, политическата неустойчивост и прочие соц клишета, дето дъртите ченгета в екипа му ги пишат на кг като книжки на Георги Бърдаров. Както пееше едно време Ицо Хазарта, „ България не ме обича, а аз съм ебати пича “.
Приятно беше да се къпеш в националната обич, вдигнал пестник към синевата, отъркал се в протеста против пленената страна и произвола на правосъдните бухалки. Да спечелиш втори мандат без никаква платформа, оферти, цели и хрумвания, без сянка от обръщение, което да си сложил даже в периферията на публичния спор. Румен Радев е дефиницията на не(щастливата) случайност, нещо като Лиляна Попова отпред на Българска национална телевизия, десен бек от Арда в националния по футбол, или Просто Наско в Министерството на културата. И най-нормалното е да виси сам с увиснала директория в ръка, въпреки да е ебати пича.
Макар и с известни вариации, множеството психолози са постигнали единодушие, че като човешки създания, ние сме обществени същества и средата играе основна роля в развиването ни като персони. Обществената ни роля значително се дефинира от упованията на други хора и желанието ни да отговорим на тези упования. Това е методът, по който се приобщаваме към един колектив, едно обществено пространство, като в подмяна му даваме еднаквост посредством културното многообразие.
В подобен случай по какъв начин да тълкуваме непрекъснато повтарящата се роля на капсулирания и самодостатъчен, заточен в Банкя/ „ Делта хил “/Дондуков водач? Дали става въпрос за прочувствено и психическо привършване на персоналната харизма, дали е непряк артикул на отровна политическа среда, в която персоналният сексапил изчезва и се не помни като участничка в „ Ергенът “ седмица след края на шоуто? Или сме очевидци на евтина читалищна превзетост, ориентирана към най-примитивните електорални импулси на популацията?
Всъщност, надали. По-скоро става въпрос за конфликт сред напомпаното до спукване самомнение на егоманиакалната персона с обществено-политическата действителност. По този параграф Борисов, Трифонов и Радев не просто не са от разнообразни страни на идейната укрепление, те са безусловно тризначки с идентичен (единствен) мозък като прословутите русокоски от „ Биг Брадър “. Сърдити чичковци, очакващи самопризнание и страхопочитание. А в подмяна даже не получават ненавист, храчки и умрели рибоци но Бабикян и Хаджигенов, а цялостна апатичност. Това е жестокият удар, при който психическите им процеси заскърцват и стартират да пушат като новата съветска лада без екстри.
Борисов се е отдръпнал при внучетата, Слави въздиша в някакво мрачно мазе като прикрит в пещера талибански лидер, а Радев чака да му дойдат за мандати, но никой не ще да му слуша бавното фъфлене за национално единодушие и общо превъзмогване на инфлацията, политическата неустойчивост и прочие соц клишета, дето дъртите ченгета в екипа му ги пишат на кг като книжки на Георги Бърдаров. Както пееше едно време Ицо Хазарта, „ България не ме обича, а аз съм ебати пича “.
Приятно беше да се къпеш в националната обич, вдигнал пестник към синевата, отъркал се в протеста против пленената страна и произвола на правосъдните бухалки. Да спечелиш втори мандат без никаква платформа, оферти, цели и хрумвания, без сянка от обръщение, което да си сложил даже в периферията на публичния спор. Румен Радев е дефиницията на не(щастливата) случайност, нещо като Лиляна Попова отпред на Българска национална телевизия, десен бек от Арда в националния по футбол, или Просто Наско в Министерството на културата. И най-нормалното е да виси сам с увиснала директория в ръка, въпреки да е ебати пича.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ