Митът за необятната интелигентност на българина отдавна не е толкова

Митът за необятната просветеност на българина от дълго време не е толкоз настоящ, колкото беше по времето на така наречен социализъм. Тогава бяхме въздигани от видни партийци и съмнителни откриватели, които твърдяха уверено, че коефициентът на просветеност на българите бил свръх висок и го надминавали (с малко!) единствено израелците. Така, с изключение на с най-яките щангисти и най-кръшните гимнастички, трябваше да се гордеем и със своя натурален мегаинтелект. И да построим комунизма в най-кратки периоди. Е, не ни се получи…

В началото на прехода митът също процъфтяваше. И тогава политици от вякакви бои твърдяха същото, а този факт трябваше да повдигне духа на нацията и тя по-бързо да построи демократичното си общество – за от 3 до 5 години, примерно. Е, 33 години по-късно откриваме, че и това не ни се получи.

Коефициентът на просветеност и културата на индивида не постоянно съответстват. Но са близки, повярвайте. Може един артист или художник да не е изключително образован, както може и един автомонтьор с IQ 150 да е приключен тъпанар. Но се случва рядко.

Културата и достъпът до нея са основополагащи в едно съвременно общество. Какво общество сме и към какво сме се запътили? Фактите по-долу са показателни.

Изследване на потреблението на културни артикули в България показва доста притеснителни, да не кажем шокиращи данни. Изследването е направено в границите на проект Лаборатория “Право на просвета ” на съдружие “Фабрика за хрумвания ” и е финансирано от Националния фонд „ Култура.

Ето го факт №1:

52% от пълнолетното население на Република България не е посетило нито едно културно събитие през 2022 година

И факт №2:

Българите над 55 години, които не са стъпвали на на спектакъл, опера, концерт, галерия или музей са… 78%!

Да не приказваме, че максимален % (66%) от въпреки всичко посетилите културно събитие, считат за такова ходенето в… заведения с жива музика. Познайте с най-вече каква.

Други 61% са ходили до исторически забележителности, 54% са се появявали по събори или фестивали. За спектакъл и опера няма да приказваме, там процентът е под 1.

Заслужава да се означи и частта (60%) от жителите на селата, които биха посещавали културни събития, в случай че имаха повече пари, обаче нямат. Както и другите 40% от тях, които биха посетили културно събитие, в случай че то е в тяхното или близко обитаемо място. „ Опроверга се догатката, че в селата няма интерес или предпочитание да се използва или да се основава просвета “, акцентира Янина Танева от „ Фабрика за хрумвания “.

Особено тъмно е ситуацията на хората над 55 години – те въобще не могат да си разрешат присъединяване в културния живот, без значение дали са в огромен град или на село.

Тоест: предпочитание има, благоприятни условия – не. 20% от хората с най-ниски приходи отделят едвам 0,5% за просвета и културни действия. Логично. Колко да отдели един пенсионер от 500-те си лв. за месеца, дори и да му се плаче за спектакъл? Какво прави по въпроса страната, наречена Република България? Не ни се приказва дори. Да са живи и здрави някои малките екрани.

А проучването си е напълно същинско. Поръчано е от “Фабрика за хрумвания ” на социологическа организация “Маркет линкс ”. Обемът на извадката е от 1024 души. Смятайте какъв брой е 52% от това. Простичко казано: в случай че вие сте посетили културно събитие през 2022 година, комшията ви най-вероятно не е. И противоположното.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!