Легендата за Лорелай: Красивата девойка, която подмамва моряците и ги завлича към дъното
Митът за красивата Лорелай , която с песните си мами корабите по Рейн и ги завлича към дъното, е пресъздаден в редица стихове и песни. Каква е в действителност историята на тази легенда и коя е Лорелай?
Митичният облик на Лорелай от легендите е обвързван с една стръмна и висока канара, намираща се на десния бряг на Рейн в Санкт Гоарсхаузен в Западна Германия, пише . Но мястото е доста повече от това – част е от листата на ЮНЕСКО за международното културно завещание. А и туристически магнит, привличащ хора от целия свят.
Лорелай е олицетворение на романтизма в литературата и изкуството, свързвани с Рейн. Легендата гласи, че Лорелай e била млада и красива госпожица, която седяла на скалата и решела златистите си коси, примамвайки моряците по Рейн с песните си. Онези, които поглеждали нагоре, не можели да откъснат очите си от нея, а корабите им се разбивали в скалите и потъвали.
Едно рисково място
Лесно обяснима е за какво точно тази част от Рейн е обвързвана с митовете за прелестната Лорелай. Заради тесните завои и скалистото си дъно, тъкмо това място от междинното течение на реката се счита за един от най-опасните плавателни сектори.
Преди към 500 години е имало и вярване, че неповторимо красивото място се озвучава от извънредно ехтене – говорело се, че то е от песента на митични гномове, които обитават пещерите в близост. Това ехтене непрекъснато отеквало сред скалите.
Всъщност мощните течения и водопадът в региона създавали " ромолящи " звуци, а скалният отвес работил като самобитен усилвател на ехото. Всичко това довело до появяването на името Loreley, в която " ley " е старинна дума за канара, а Lore носи в себе си разнообразни смисли като " ромон, писък или бумтене ".
Лорелай в поезията
Като книжовен облик Лорелай е увековечена в известното едноименно стихотворение на Хайнрих Хайне от 1824 година, по което е основана и известна национална ария. Германският публицист Клеменс Брентано през 1801 година възпял в баладата си " Zu Bacharach am Rheine " (В Бахарах, на Рейн) историята за омагьосващата женска фигура, обвързвана с " ромолящата канара ".
Красивата " Лоре Лай ", както я назовава Брентано, била излъгана от своя обичан и упрекната, че омагьосва мъжете и ги води към гибелта. За наказване била изпратена в девически манастир, само че на път за там тя помолила да ѝ разрешат да огледа за финален път Рейн отвисоко. След като се изкачила на върха на скалата, тя се хвърлила в бездната, а легендата гласи, че на това място още отеква ехото от нейното име.
Брентано вероятно е бил въодушевен и от класическата митология. За песента на сирените се приказва да вземем за пример в " Одисея " на древногръцкия стихотворец Омир. Възможни са и други мостри – да вземем за пример античният мит за планинската русалка Ехо , която била нещастно влюбена в Нарцис. В скръбта си тя се трансформирала в камък, от който можел да отеква единствено гласът ѝ.
Въздействие върху актуалната просвета
Известният американски публицист Марк Твен приказва за Лорелай в сатиричния си пътепис „ Един друмник в чужбина “, оповестен през 1880 година, като за " антична легенда от Рейн ". Тя въодушевила и стихотворение на американката Силвия Плат, оповестено през 1960 година.
Една от най-забележителните модерни тълкования на митичната женска фигура е на Мерилин Монро . С провокативното осъществяване на песента " Diamonds Are a Girl's Best Friend ", Мерилин играе " Лорелай Лий " във кино лентата от 1953 година " Джентълмените избират русокоски ", който става касов шлагер в Съединени американски щати.
Митичният облик на Лорелай от легендите е обвързван с една стръмна и висока канара, намираща се на десния бряг на Рейн в Санкт Гоарсхаузен в Западна Германия, пише . Но мястото е доста повече от това – част е от листата на ЮНЕСКО за международното културно завещание. А и туристически магнит, привличащ хора от целия свят.
Лорелай е олицетворение на романтизма в литературата и изкуството, свързвани с Рейн. Легендата гласи, че Лорелай e била млада и красива госпожица, която седяла на скалата и решела златистите си коси, примамвайки моряците по Рейн с песните си. Онези, които поглеждали нагоре, не можели да откъснат очите си от нея, а корабите им се разбивали в скалите и потъвали.
Едно рисково място
Лесно обяснима е за какво точно тази част от Рейн е обвързвана с митовете за прелестната Лорелай. Заради тесните завои и скалистото си дъно, тъкмо това място от междинното течение на реката се счита за един от най-опасните плавателни сектори.
Преди към 500 години е имало и вярване, че неповторимо красивото място се озвучава от извънредно ехтене – говорело се, че то е от песента на митични гномове, които обитават пещерите в близост. Това ехтене непрекъснато отеквало сред скалите.
Всъщност мощните течения и водопадът в региона създавали " ромолящи " звуци, а скалният отвес работил като самобитен усилвател на ехото. Всичко това довело до появяването на името Loreley, в която " ley " е старинна дума за канара, а Lore носи в себе си разнообразни смисли като " ромон, писък или бумтене ".
Лорелай в поезията
Като книжовен облик Лорелай е увековечена в известното едноименно стихотворение на Хайнрих Хайне от 1824 година, по което е основана и известна национална ария. Германският публицист Клеменс Брентано през 1801 година възпял в баладата си " Zu Bacharach am Rheine " (В Бахарах, на Рейн) историята за омагьосващата женска фигура, обвързвана с " ромолящата канара ".
Красивата " Лоре Лай ", както я назовава Брентано, била излъгана от своя обичан и упрекната, че омагьосва мъжете и ги води към гибелта. За наказване била изпратена в девически манастир, само че на път за там тя помолила да ѝ разрешат да огледа за финален път Рейн отвисоко. След като се изкачила на върха на скалата, тя се хвърлила в бездната, а легендата гласи, че на това място още отеква ехото от нейното име.
Брентано вероятно е бил въодушевен и от класическата митология. За песента на сирените се приказва да вземем за пример в " Одисея " на древногръцкия стихотворец Омир. Възможни са и други мостри – да вземем за пример античният мит за планинската русалка Ехо , която била нещастно влюбена в Нарцис. В скръбта си тя се трансформирала в камък, от който можел да отеква единствено гласът ѝ.
Въздействие върху актуалната просвета
Известният американски публицист Марк Твен приказва за Лорелай в сатиричния си пътепис „ Един друмник в чужбина “, оповестен през 1880 година, като за " антична легенда от Рейн ". Тя въодушевила и стихотворение на американката Силвия Плат, оповестено през 1960 година.
Една от най-забележителните модерни тълкования на митичната женска фигура е на Мерилин Монро . С провокативното осъществяване на песента " Diamonds Are a Girl's Best Friend ", Мерилин играе " Лорелай Лий " във кино лентата от 1953 година " Джентълмените избират русокоски ", който става касов шлагер в Съединени американски щати.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ