Ново изследване твърди, че ставаме по-умни, когато се чувстваме зле
Мислили ли сте в миналото, че да се чувствате зле може по някакъв метод да е потребно за вас? Позитивното мислене в наши дни е една от най-популярните концепции в логиката на психиката. Въпреки това изненадващо ново проучване на американски учени твърди, че когато се усещаме зле, може да ставаме по-умни.
Екипът, воден от Барбара Еренрайх, събрал група хора и провел опит, с цел да дефинира по какъв начин настроението въздейства на решенията, които взимаме.
Субектите на теста били карани да извикат в съзнанието си положителни или неприятни мемоари за да бъде провокирана избрана реакция в настроението им. Когато несъмнено въодушевление било създавано, субектите слушали градски митове, легенди или клюки или били карани да взимат решения, основани на предубеждения.
Изненадващо се оказало, че е доста по-малко евентуално хората в неприятно въодушевление да повярват във фантазиите, а също и да вземат неверни решения, въз основата на подадените им авансово предубеждения.
Онези в положително въодушевление от своя страна били доста по-податливи на слуховете и било доста по-вероятно да вземат неверно решение, основано на неприятна преценка.
Според учените това потвърждава, че когато се усещаме зле, това ни прави доста по-продуктивни в всекидневието, тъй като мислим по-реалистично и надлежно сериозно във връзка с заобикалящата ни среда. Това също ни оказва помощ да запомним повече за дадена обстановка, тъй като сме по-фокусирани върху това, което е пред нас, в сравнение с върху това, което ни е предписание щастливи. Това е по-желаната обстановка, когато се опитваме да възстановим или да набавим информация.
Ставаме ли фактически по-умни, когато сме в неприятно въодушевление?
Отговорът не е просто да или не. Вярно е, когато става дума за набиране на информация и запомнянето й, само че коефициентът ни на просветеност не се усилва всякога, когато се скараме с някой или ни заболи кракът. В реалност ставаме по-критични във връзка с средата, която ни заобикаля и внимаваме повече в това, което се случва към нас. Когато сме щастливи въпреки това, по някакъв метод се намираме в желан свят и фокусът ни е върху това, което ни прави щастливи. Съответно можем елементарно да забравим неща, които са се случили или елементи от средата, която ни заобикаля.
Това естествено не важи за тези, които страдат от избрани болести като меланхолия да вземем за пример. В реалност има данни, че клиничната меланхолия понижава когнитивните благоприятни условия. Настоящото проучване твърди единствено, че когато сме леко раздразнени сме по-критични и по-малко наивни към света към нас.
