Мисионерската поза, като че ли в последно време незаслужено е

Мисионерската поза, сякаш напоследък несправедливо е „ низвергната “. Или най-малко не се употребява с такава известност, каквато ѝ се поставя. Такова е усещането, в случай че дълго време човек прекарва из просторите на интернет. Може би не си даваме сметка, само че всичко, минало пред очите ни, по един или различен метод повлиява държанието ни.

Време е мисионерската поза да бъде оправдана, написа dnesplus.bg. Защото тя е като картофите – може да опитваме какви ли не екзотични вариации, само че за огромна част от нас тя е главното „ любовно ядене “. Нещо повече – колкото и да са привлекателни и забавни другите разновидности, няма по какъв начин да заситим глада си единствено с изтънчени гурме шедьоври и малко десерт. В последна сметка, нещата се свеждат до там, да не се ограничаваме единствено с „ главното “.

Защо я назоваваме мисионерска?

Основната версия за названието ѝ идва от християнските проповедници – мисионери. Дълго време католическата черква постанова схващането, че това е единственият благоприличен метод да се прави секс. Нито християнството, нито ислямът, директно постановат забрани на останалите полови пози. Но заради „ комплицираното “ отношение към секса от страна на църквата, всичко, което се случва сред мъж и жена, само че не е в позата „ мъжът от горната страна “, е заклеймявано като непочтено и греховно. Първите европейски мисионери, попаднали измежду племената на далечните острови из Тихия океан, обръщат внимание на това, че локалните поданици при секс „ използват непривични пози “. Шокираните проповедници стартират и там да постановат тезата на църквата, че единствено позата „ лице в лице, мъжът от горната страна “ е допустима за християните, а всичко останало е „ подражателство на зверовете “ и, затова - греховно.

Другата версия за произхода на названието „ мисионерска поза “ е, че го основават локалните поданици, когато „ залавят “ отчетата да вършат секс с туземки в тази (необичайна за тях) поза. Версията не опонира на каноните на мисионерския целибат, защото огромна част от мисионерите в действителност са почитатели на англиканската и лутеранската черква, а не на католическата традиция.

Английският етнограф Бронислав Малиновски се счита за първия академик, упоменал понятието „ мисионерска “ поза. През 40-те години на XIX век той написа, че по този начин локалните поданици от остров Тробриан (Папуа Нова Гвинея) наричали метода да се прави секс, когато мъжът е върху дамата, която лежи по тил.

Всъщност самият термин „ мисионерска поза “ стартира да се популяризира всеобщо едвам в интервала сред края на Втората международна война и началото на половата гражданска война в средата на 60-те години на ХХ век.

А ето и няколко откровения, споделени от дами за класиката в секса:

„ Това е поза не за инцидентните връзки, а за обич. Обичам я, тъй като по този начин се целуваме, прегръщаме се и допираме челата си. Можем да гледаме в очите на другия и изцяло да се „ разтворим “ един в различен. Това е поза на доверието. И е неповторимо преживяване да виждаш лицето на обичания по време на секс. Романтично е. Е, в тази поза моята G-точка не получава нужната стимулация, само че в нея намирам повече плюсове, в сравнение с минуси. “

„ В тази поза наподобявам най-добре. Ако по време на секс не лежа по тил, то гърдите ми провисват или се удрят в ребрата. Не единствено, че не е доста красиво, само че и боли. Освен това я одобрявам, тъй като в тази поза можем да се целуваме. Има единствено един минус: когато сътрудникът ми се отпусне, за малко изпитвам възприятието, че ще се задуша “.

„ Трудно е да доближи до оргазъм в тази поза. Но не е невероятно, в случай че потърся подобаващия ъгъл, под който прониква в мен сътрудникът ми. А в случай че съм доста изморена, може просто да лежа и да си почивам, до момента в който оставя на него да свърши каквото ми е нужно “.

„ Това е обичаната ми поза, само че не се лимитирам единствено с нея. Обичам разнообразието. Когато върша секс, най-дълго време отстранявам на мисионерската поза, само че след това променям позициите “.

„ Когато бях момиче си мислех, че в тази поза дамата би трябвало просто да лежи като мъртва риба. Веднъж, обаче, бяхме пийнали малко повече с приятеля ми, бях доста възбудена и тогава открих по какъв начин да отвръщам на ударите на мъжа. От оня миг се научих по какъв начин да получавам наслаждение в тази поза “.

„ Голямото преимущество на мисионерската поза е, че ръцете ти са свободни. Може да протегнеш ръка и да стимулираш в допълнение клитора си. И гърдите “.

„ Защо мисионерската поза се снабди с такава неприятна известност? Мъжете си мислят, че това е занятие за мързеливи дами, които желаят цялата „ тежка работа “ да я свърши сътрудникът им, до момента в който те единствено си лежат и се любуват “.

„ Всичко е поради метода, по който я назоваваме. Унищожителното „ мисионерска “ кара хората да си мислят, че тя е единствено за пуританите, които не смеят да бъдат разкрепостени и да търсят опита в леглото. Това въобще не е по този начин. Мисионерската поза е прелестна. Просто не трябва да се ограничавате единствено с нея “.

„ Досега не ми се е случвало мъж да се оплаква, че прави секс единствено в мисионерска поза, тъй като това е „ скучно “. Удобна е, по тази причина е и всеобщо практикуваната. Обикновено, когато започнете връзка с мъж, първо сексът се случва в тази поза и чак по-късно преминавате към опитите с останалите “.

„ Мисионерската поза дава опция да се развихри изобретателността и въображението: дамата може да измисли доста способи, по които да употребява ръцете си, краката и устата. Обичам да променям ъгъла, под който са краката ми. Понякога с пети натискам дупето на обичания си, с цел да проникне той по-дълбоко. Друг път го ухапвам игриво, целувам гръдта му. И ме възбужда това, че мога да следя по какъв начин той реагира на моите закачки. Прекрасно е! “