Миро: Кечът е изкуство, което боли
Мирослав Бърняшев несъмнено е измежду най-популярните българи в света. До март месец 2020 година той бе част от WWE – най-голямата кеч организация в света, където прекарва 10 години и бе измежду основните „ неприятни герои “. Биейки се под псевдонима „ Русев “, с течение на времето той печели благосклонностите на милионите почитатели на кеча по света. Не е зле за едно момче от Пловдив, отпътувало за Съединени американски щати с фантазия да стане новият Хълк Хоган и работило като строител, бояджия, заварчик, разносвач и какво ли още не. Е, рецесията около COVID-19 поставя завършек на престоя му сред въжетата на WWE, само че американската фантазия не свършва дотук. Завръщането на кръга се случва броени месеци по-късно, когато той дебютира в нашумялата организация All Elite Wrestling (AEW). Междувременно Миро, както към този момент е прочут нашенецът оттатък океана, е развил личен геймърски канал в Twitch с близо 80 хиляди почитатели. Ако прибавим 1,2 млн. от Instagram и 787 хиляди от Twitter – няма да излъжем с това, че 36-годишният пловдивчанин е безспорният български номер 1, що се отнася до почитатели в Интернет пространството.
Миро се съгласи да даде особено изявление пред Gong.bg броени часове след присъединяване му в ежеседмичното шоу на AEW, носещо името Dynamite. Той описа детайлности за новите провокации в персонален и професионален проект във времената на COVID-19, като изясни със свои думи какво е това кеч и за какво няма нищо подправено в него. Не убягна и диалогът за футбол, като Миро искрено сподели какво мисли за обичаните си тимове Локомотив (Пловдив) и Реал (Мадрид), както и за какво съгласно него националният тим не върви.
Довиждане, WWE ! Здравей, AEW!
„ В началото на пандемията през март месец напуснах WWE. Това беше едно от най-хубавите решения, които можеха да се случат. Търсих ново предизвикателство и просто знаех, че в миг, в който се отдаде опция, AEW ще е моята дестинация, тъй като постоянно съм бил огромен почитател на AEW. Когато напуснах обаче, в контракта ми имаше уговорка, че три месеца не би трябвало да се появявам по друга телевизия. Възползвах се от тази опция и се обърнах към Twitch. Там развъртвам канал, направих подобен и в YouTube. Бях доста благополучен и блажен и с доста положителни благоприятни условия от тези две платформи. Тези три месеца изтекоха и можех към този момент да подпиша с който и да е. Имах много предложения, само че постоянно съм знаел, че имам една дестинация – това беше AEW. Привлякоха ме с това, че няма общоприета формула. Не желая да споделям нещо неприятно за WWE, само че всичко там е по формула, едно и също – през цялото шоу и във всеки мач. За сметка на това в AEW ти дават опцията да донесеш твоя жанр на битка, на говорене и на всичко останало, което е твоята личност. Имаме хора, които идват от Япония с японски жанр, от Мексико с техния жанр и така нататък Идват хора от всяко кътче на земята, които показват себе си. Ние не представяме просто една огромна компания и един наш общ жанр. Всеки си показва неговия жанр, държи си на него и има свободата да го прави. “
Какво е това кеч?
„ Кечът е едно доста остаряло изкуство, в което дуелът не е като тези в MMA, бокс, не е състезателен дуел. Има доста актьорско майсторство и има доста способи, по които можеш да разкажеш разнообразни истории, страсти. Това е като филм онлайн, като спектакъл. Много хора обаче не го схващат и си мислят, че този „ спектакъл “ в действителност не боли и е наужким, подправен. Това е доста друго от действителността, тъй като ние всички гледаме филми, театри и знаем, че не е същинско. Същевременно обаче ние сме „ вътре в него “ и чакаме положителният воин да победи, а неприятният да загуби. В кеча е същото – когато гледаш, ние желаеме да забравиш за действителността, да си „ вътре “ в историята, в мача. В този мач обаче не е това, което си мислят хората - че никой не се удря. Това безусловно не е по този начин. Кечът е доста физически спорт, само че това, което ни прави доста по-различни от другите спортове, е това, че би трябвало да си доста добър в актьорското майсторство, да мислиш на момента и да умееш да се пренастройваш. “
Защо му харесва да бъде „ неприятен воин “ на екран?
„ Има нещо особено в това да си неприятен на сцената. Това е метод да можеш да манипулираш публиката и хората да реагират тъкмо както ти искаш – да те освиркват, да пляскат. Това постоянно е било по-интересно за мен. А когато си добър… някак си разчиташ напълно на публиката. Ако те не те харесват, ти си просто едно плаващо лице. Докато в случай че си добър в това да си неприятен, постоянно можеш да предизвикаш тази реакция. “
Друго си е с публика…
„ Ние сме едни от дребното щастливци, които имаме почитатели, тъй като сме навън. Тъй като сме на открито, хората могат да се разпределят в пространството и да сме спокойни. Съвсем друго е с почитатели, без тях не е същото. Тук се получава разликата сред филмовия артист и театралния подобен. Филмовият артист е привикнал да чува „ стоп “, следва безмълвие и никой нищо не знае – добре ли е, зле ли е. Докато в театъра, в кеча – ти постоянно очакваш реакция. Когато си направил нещо положително, хората го схващат и ти дават поддръжка, овации. Когато я няма тази сила, е напълно по-различно. “
За персоналния му опит с COVID-19
„ Не беше елементарно, само че нищо изключително спрямо това, което се случи по света- толкоз доста изгубени животи. При мен мина и отпътува, само че да вземем за пример майката на жена ми беше в болница в интензивно поделение. Баща й пък беше на легло 10 дни. Важното за нас е, че минахме през това и го победихме. Благодарение на Господ продължаваме напред. “
Днес кечист, а на следващия ден?
„ Блазнеше ме преди опцията да бъда артист. Някак си нещата се трансформираха и виждам в други насоки. Особено в този момент, когато имам толкоз доста време. Обръщам повече внимание на това да се изучавам, като са ми забавни политическите науки. Аз се молих на Господ да ми даде неговото познание и неговата мъдрост и ето какво направи той… Сега нуждая се всеки ден да се уча. Сега всекидневно чета книги, чувам такива. И всичко това – по 10 часа дневно. Мозъкът ми с всеки идващ ден желае да се учи на повече. Това ме наведе на мисълта да се запиша да изучавам висше обучение. Още не съм го почнал, сега се изучавам самичък, чета книги. Търся към момента уместно учебно заведение в Америка. За страдание, в България няма отдалечено образование за политически науки. “
За родния Локомотив – живот без Бруно, само че с нов стадион
„ Гледах мача с Тотнъм. Даже, когато си бях в България, вървях на мач с Ботев в Коматево, само че си потеглих доста бързо, тъй като там бяха доста негативно настроени… (смее се). Да, проследявам ги, дори направих „ локомотивец “ моя другар Диего Баладо, който е коментатор от испанската телевизия. Постоянно виждам мачове, постоянно съм желал Локомотив да успее. Дори през 2004 година, преди да потегли за Америка, вървях на парада след спечелването на купата. Много добре се развиваме и изключително в този момент с новините за новия стадион… Толкова време се надявахме, стискаме палци! Дано около новия стадион забележим и нов Локомотив, който продължава да побеждава. Напълно разбираемо е, че „ локомотивците “ скочиха на Бруно Акрапович незабавно. Но въпреки това, като каже, че му дават три пъти повече пари – можеш ли да го съдиш индивида? Хем по този начин, хем по този начин. Лошото е, че се случи в подобен миг като началото на сезона. Аз обаче не съм от тези хора, които ненавиждат други, тъй като не са от моя тим. Да е жив и здрав, ние ще се оправим и без него. Но въпреки всичко Локомотив има късмет. Доколкото знам, имаме нови попълнения и сме непобедени в контролите през зимата. За мен най-важното е да създадем стадиона. Това ще обърне доста нещата – освен за тима, само че и за града. “
За Реал Мадрид и какво носят 120 $
„ Беше печален сезон, след това внезапно се стегнаха момчетата, почнаха да бият с по едно на нула… Зидан ми беше доста обичан като състезател. Той и бразилският Роналдо са ми най-любимите играчи. Много е тъжно, изключително когато видиш какъв брой е спечелил, какъв брой е дал Зидан за нас. Не единствено като треньор, а и като състезател. За страдание най-вероятно ще би трябвало да се разделят с него, само че може би това е най-правилното решение. Всички тези млади момчета като Йодегаард желаеха да се върнат и да им се даде късмет, а те не могат да заловен пет минути. И ние като специалисти, тъй като всички сме специалисти, естествено…докато Зидан си знае, той го вижда на подготовка какво е ситуацията. Но ние като почитатели постоянно ще подлагаме на критика по един или различен метод. Това е част от нашата роля и по тази причина даваме по 120 $ за фланелки всяка година. Заради моите 120 $ за фланелка имам цялостното право да си дам мнението за Реал Мадрид. “
За националния тим по футбол и каква е рецептата за възстановяване
„ Майка ми купи новият екип на националния тим за Коледа, въпреки че не съумях да си дойда за Коледа. Колко квалификации дойдоха… Никой добър състезател не е станал добър единствено тъй като върви на тренировки. Трябва да има самостоятелни занимания и подготовки. На мен ми се коства, без да съм сигурен, че нашите футболисти отиват на подготовка за три часа, създадат си кросчето, след което се приберат у дома и вършат, каквото си вършат. Не знам дали е по този начин, просто злоупотребявам. Защо злоупотребявам? Защото виждам какво става на терена. Ако всички работят самостоятелно, спринтове, тежести, тогава всички стават по-добри. Докато ние това го нямаме, разчитаме на три часа подготовка, единствено сряда почиваме. Така не става – би трябвало самостоятелно всички да се вземат. Не можем всички да лежим на два часа подготовка дневно. Могат да ме нарекат, както желаят. Не може да ме обидят, защото нямат нищо над мен. Казвам по какъв начин хората по света съумяват. Дори да работиш от 10 до 18 – всеки има благоприятни условия. Всички имаме 24 часа, а какво правиш в тях зависи от теб и от мен. “
Какво типично българско му липсва?
„ Липсва ми това, че мога да сляза от входа долу до магазина, да си купиш каквото ти би трябвало и да се качиш отново горе. Или пък да слезеш до кафето долу, да се видиш с другари и да се върнеш отново горе. Но в моята специалност е малко по-различно. Ние пътуваме много и нямаме време да се срещаме с доста хора. Докато в България е тъкмо противоположното – постоянно ще намерим време да създадем среща за кафе (смее се). Но няма неприятно в това, социализацията е хубаво нещо. Може би това ми липсва в някаква степен. “
Цялото изявление с Миро пред Gong.bg гледайте в прикаченото видео
function showNative(obj) { setTimeout(function () { if ($( ".suggested-news " ).length > 0) { var nativeAdNumber = $(`.suggested-news`).children().length; var movedFirstRowArticle; var nativeAdd = $(`` + `` + `` + `` + `
Миро се съгласи да даде особено изявление пред Gong.bg броени часове след присъединяване му в ежеседмичното шоу на AEW, носещо името Dynamite. Той описа детайлности за новите провокации в персонален и професионален проект във времената на COVID-19, като изясни със свои думи какво е това кеч и за какво няма нищо подправено в него. Не убягна и диалогът за футбол, като Миро искрено сподели какво мисли за обичаните си тимове Локомотив (Пловдив) и Реал (Мадрид), както и за какво съгласно него националният тим не върви.
Довиждане, WWE ! Здравей, AEW!
„ В началото на пандемията през март месец напуснах WWE. Това беше едно от най-хубавите решения, които можеха да се случат. Търсих ново предизвикателство и просто знаех, че в миг, в който се отдаде опция, AEW ще е моята дестинация, тъй като постоянно съм бил огромен почитател на AEW. Когато напуснах обаче, в контракта ми имаше уговорка, че три месеца не би трябвало да се появявам по друга телевизия. Възползвах се от тази опция и се обърнах към Twitch. Там развъртвам канал, направих подобен и в YouTube. Бях доста благополучен и блажен и с доста положителни благоприятни условия от тези две платформи. Тези три месеца изтекоха и можех към този момент да подпиша с който и да е. Имах много предложения, само че постоянно съм знаел, че имам една дестинация – това беше AEW. Привлякоха ме с това, че няма общоприета формула. Не желая да споделям нещо неприятно за WWE, само че всичко там е по формула, едно и също – през цялото шоу и във всеки мач. За сметка на това в AEW ти дават опцията да донесеш твоя жанр на битка, на говорене и на всичко останало, което е твоята личност. Имаме хора, които идват от Япония с японски жанр, от Мексико с техния жанр и така нататък Идват хора от всяко кътче на земята, които показват себе си. Ние не представяме просто една огромна компания и един наш общ жанр. Всеки си показва неговия жанр, държи си на него и има свободата да го прави. “
Какво е това кеч?
„ Кечът е едно доста остаряло изкуство, в което дуелът не е като тези в MMA, бокс, не е състезателен дуел. Има доста актьорско майсторство и има доста способи, по които можеш да разкажеш разнообразни истории, страсти. Това е като филм онлайн, като спектакъл. Много хора обаче не го схващат и си мислят, че този „ спектакъл “ в действителност не боли и е наужким, подправен. Това е доста друго от действителността, тъй като ние всички гледаме филми, театри и знаем, че не е същинско. Същевременно обаче ние сме „ вътре в него “ и чакаме положителният воин да победи, а неприятният да загуби. В кеча е същото – когато гледаш, ние желаеме да забравиш за действителността, да си „ вътре “ в историята, в мача. В този мач обаче не е това, което си мислят хората - че никой не се удря. Това безусловно не е по този начин. Кечът е доста физически спорт, само че това, което ни прави доста по-различни от другите спортове, е това, че би трябвало да си доста добър в актьорското майсторство, да мислиш на момента и да умееш да се пренастройваш. “
Защо му харесва да бъде „ неприятен воин “ на екран?
„ Има нещо особено в това да си неприятен на сцената. Това е метод да можеш да манипулираш публиката и хората да реагират тъкмо както ти искаш – да те освиркват, да пляскат. Това постоянно е било по-интересно за мен. А когато си добър… някак си разчиташ напълно на публиката. Ако те не те харесват, ти си просто едно плаващо лице. Докато в случай че си добър в това да си неприятен, постоянно можеш да предизвикаш тази реакция. “
Друго си е с публика…
„ Ние сме едни от дребното щастливци, които имаме почитатели, тъй като сме навън. Тъй като сме на открито, хората могат да се разпределят в пространството и да сме спокойни. Съвсем друго е с почитатели, без тях не е същото. Тук се получава разликата сред филмовия артист и театралния подобен. Филмовият артист е привикнал да чува „ стоп “, следва безмълвие и никой нищо не знае – добре ли е, зле ли е. Докато в театъра, в кеча – ти постоянно очакваш реакция. Когато си направил нещо положително, хората го схващат и ти дават поддръжка, овации. Когато я няма тази сила, е напълно по-различно. “
За персоналния му опит с COVID-19
„ Не беше елементарно, само че нищо изключително спрямо това, което се случи по света- толкоз доста изгубени животи. При мен мина и отпътува, само че да вземем за пример майката на жена ми беше в болница в интензивно поделение. Баща й пък беше на легло 10 дни. Важното за нас е, че минахме през това и го победихме. Благодарение на Господ продължаваме напред. “
Днес кечист, а на следващия ден?
„ Блазнеше ме преди опцията да бъда артист. Някак си нещата се трансформираха и виждам в други насоки. Особено в този момент, когато имам толкоз доста време. Обръщам повече внимание на това да се изучавам, като са ми забавни политическите науки. Аз се молих на Господ да ми даде неговото познание и неговата мъдрост и ето какво направи той… Сега нуждая се всеки ден да се уча. Сега всекидневно чета книги, чувам такива. И всичко това – по 10 часа дневно. Мозъкът ми с всеки идващ ден желае да се учи на повече. Това ме наведе на мисълта да се запиша да изучавам висше обучение. Още не съм го почнал, сега се изучавам самичък, чета книги. Търся към момента уместно учебно заведение в Америка. За страдание, в България няма отдалечено образование за политически науки. “
За родния Локомотив – живот без Бруно, само че с нов стадион
„ Гледах мача с Тотнъм. Даже, когато си бях в България, вървях на мач с Ботев в Коматево, само че си потеглих доста бързо, тъй като там бяха доста негативно настроени… (смее се). Да, проследявам ги, дори направих „ локомотивец “ моя другар Диего Баладо, който е коментатор от испанската телевизия. Постоянно виждам мачове, постоянно съм желал Локомотив да успее. Дори през 2004 година, преди да потегли за Америка, вървях на парада след спечелването на купата. Много добре се развиваме и изключително в този момент с новините за новия стадион… Толкова време се надявахме, стискаме палци! Дано около новия стадион забележим и нов Локомотив, който продължава да побеждава. Напълно разбираемо е, че „ локомотивците “ скочиха на Бруно Акрапович незабавно. Но въпреки това, като каже, че му дават три пъти повече пари – можеш ли да го съдиш индивида? Хем по този начин, хем по този начин. Лошото е, че се случи в подобен миг като началото на сезона. Аз обаче не съм от тези хора, които ненавиждат други, тъй като не са от моя тим. Да е жив и здрав, ние ще се оправим и без него. Но въпреки всичко Локомотив има късмет. Доколкото знам, имаме нови попълнения и сме непобедени в контролите през зимата. За мен най-важното е да създадем стадиона. Това ще обърне доста нещата – освен за тима, само че и за града. “
За Реал Мадрид и какво носят 120 $
„ Беше печален сезон, след това внезапно се стегнаха момчетата, почнаха да бият с по едно на нула… Зидан ми беше доста обичан като състезател. Той и бразилският Роналдо са ми най-любимите играчи. Много е тъжно, изключително когато видиш какъв брой е спечелил, какъв брой е дал Зидан за нас. Не единствено като треньор, а и като състезател. За страдание най-вероятно ще би трябвало да се разделят с него, само че може би това е най-правилното решение. Всички тези млади момчета като Йодегаард желаеха да се върнат и да им се даде късмет, а те не могат да заловен пет минути. И ние като специалисти, тъй като всички сме специалисти, естествено…докато Зидан си знае, той го вижда на подготовка какво е ситуацията. Но ние като почитатели постоянно ще подлагаме на критика по един или различен метод. Това е част от нашата роля и по тази причина даваме по 120 $ за фланелки всяка година. Заради моите 120 $ за фланелка имам цялостното право да си дам мнението за Реал Мадрид. “
За националния тим по футбол и каква е рецептата за възстановяване
„ Майка ми купи новият екип на националния тим за Коледа, въпреки че не съумях да си дойда за Коледа. Колко квалификации дойдоха… Никой добър състезател не е станал добър единствено тъй като върви на тренировки. Трябва да има самостоятелни занимания и подготовки. На мен ми се коства, без да съм сигурен, че нашите футболисти отиват на подготовка за три часа, създадат си кросчето, след което се приберат у дома и вършат, каквото си вършат. Не знам дали е по този начин, просто злоупотребявам. Защо злоупотребявам? Защото виждам какво става на терена. Ако всички работят самостоятелно, спринтове, тежести, тогава всички стават по-добри. Докато ние това го нямаме, разчитаме на три часа подготовка, единствено сряда почиваме. Така не става – би трябвало самостоятелно всички да се вземат. Не можем всички да лежим на два часа подготовка дневно. Могат да ме нарекат, както желаят. Не може да ме обидят, защото нямат нищо над мен. Казвам по какъв начин хората по света съумяват. Дори да работиш от 10 до 18 – всеки има благоприятни условия. Всички имаме 24 часа, а какво правиш в тях зависи от теб и от мен. “
Какво типично българско му липсва?
„ Липсва ми това, че мога да сляза от входа долу до магазина, да си купиш каквото ти би трябвало и да се качиш отново горе. Или пък да слезеш до кафето долу, да се видиш с другари и да се върнеш отново горе. Но в моята специалност е малко по-различно. Ние пътуваме много и нямаме време да се срещаме с доста хора. Докато в България е тъкмо противоположното – постоянно ще намерим време да създадем среща за кафе (смее се). Но няма неприятно в това, социализацията е хубаво нещо. Може би това ми липсва в някаква степен. “
Цялото изявление с Миро пред Gong.bg гледайте в прикаченото видео
function showNative(obj) { setTimeout(function () { if ($( ".suggested-news " ).length > 0) { var nativeAdNumber = $(`.suggested-news`).children().length; var movedFirstRowArticle; var nativeAdd = $(`` + `` + `` + `` + `
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ