Реформите ще се случат, но не заради 17-те препоръки
Миналата седмица бе показан следващият отчет на Европейската комисия за напредъка на България по Механизма за съдействие и инспекция. Докладът включва 17 рекомендации на Брюксел към София - по отношение на реформирането на правосъдната система и битката с корупцията. За разлика от последните няколко отчета, този път сякаш преобладаваше позитивното - регистрира се прогрес, въпреки да има още доста за извършване.
Докладът по традиция провокира реакции. Основната ръководеща партия посочи регистрираните от Европейска комисия старания на държавното управление към позитивна смяна. Основната опозиционна партия назова отчета " неуспех ", акцентирайки върху несвършената работа. Лидерът на една от извънпарламентарните опозиционни партии (която е издигнала реформирането на правосъдната система и битката с корупцията като символ-верую) пък заподозря Еврокомисията, че се пробва да ни задържи в настоящето положение, защото рецензиите в отчета надалеч не са толкоз сурови, колкото на него му се желае.
Трябва ли обаче да отдаваме значение на тези отчети? От една страна, да. България е член на Европейския съюз и е редно да се стреми да доближава откритите в Евросъюза стандарти. А във връзка с положението на правосъдната система и битката с корупцията страната ни обективно изостава. Да не забравяме, че при присъединението ни към Европейски Съюз през 2007г. колкото да се отървахме от защитна уговорка точно в региона " Правосъдие и вътрешен ред " (което на по-достъпен език значи решенията на българските съдилища да не бъдат признавани в останалите страни-членки), като цената за това бе точно налагането на Механизма за съдействие и инспекция. Който продължава и сега, т.е. 10 години.
От друга страна, смисъла не трябва да бъде преувеличавано и " 17-те рекомендации " не трябва да се възприемат като " 17 Божи заповеди ". Макар да се приема, че отчетите за България се пишат главно от българи (вероятно най-запознати с локалните ни специфики), създателите на същите отчети изобщо не е изключено да са се откъснали от родната среда и да гледат на нещата от камбанарията на брюкселската администрация, вместо от нашата. А що се отнася до брюкселската администрация (чийто висш орган е Европейска комисия, наред със Съда на Европейския съюз), ситуацията там надалеч не е безукорно.
Все по-натрапчиво се основава чувството, че Европейската комисия се занимава главно с две неща. Първото е да се заяжда с " непокорни " страни като Полша и Унгария да вземем за пример, когато те се опълчват на налагания главно от Германия и Франция дневен ред на Европейски Съюз. Второто е да се пробва да прокарва социалистически регулации в бизнеса - в този момент на дневен ред са административното унищожаване на разликата в заплащането сред мъже и дами и квотите за дами на мениджърски позиции, преди време се обсъждаше концепцията за категоричен базов приход в границите на Европейски Съюз, а въпросът с " кривата краставица " стана нарицателен за чиновническо скудоумие...
Тоест, вместо да работи за усилване на Евросъюза (чрез реализиране на обща защита, синхронизирана дипломация и дейно сътрудничещи си служби за сигурност), Европейската комисия се занимава с нелепости. Трябва ли тогава България да я слуша покорно?
Разбира се, че не. Страната ни може да е най-бедна и евентуално най-корумпирана в Европейски Съюз, само че най-малко не е изумена от левичарските проявления в стопанската система и обществото, които разяждат огромна част от Западна Европа.
Основен проблем при нас е, че мнозина гледат на Брюксел по този начин, както преди 1989г. партийните и държавни ръководители гледаха на Москва. Само че има един значителен миг. Когато преди към две десетилетия ние тръгнахме по пътя на европейската интеграция, всички съпоставения сред нас и тогавашния Европейски Съюз бяха в негова изгода. Евросъюзът тогава беше едно доста добре уредено място, в което едни бели, възпитани и усмихнати хора живееха като че ли под диригентската палка на Херберт декор Караян и под звуците на " На хубавия наследник Дунав " в осъществяване на Виенската филхармония. А за това какво се промени от този момент, е казано и написано премного.
Междувременно за същото време България реализира доста. Страшно доста за един подобен къс исторически интервал.
През 1989 година Брутният вътрешен продукт на България е 22 милиарда щатски $, които по настоящи цени надали надвишават 30 милиарда. През 2016г. Брутният вътрешен продукт на България е към този момент 52 милиарда $, които обаче се разделят на 7-милионно, а не на близо 9-милионно население.
През първата половина на 90-те години (тоест, преди старта на промените, които трасираха пътя ни към ЕС), картината у нас беше следната:
- междинната месечна заплата варираше сред 80 и 120 $, според от съмненията на валутния курс;
- за море в Гърция или пътешестване до Лондон/Париж/Рим/Виена/Берлин бяха нужни визи, като процедурата по издаване беше повече от унизителна;
- " силовите групировки " събираха паралелни налози под формата на рекет ( " обезпечаване " ), отвличаха девойки и ги принуждаваха да проституират;
- вероятността да ти продадат подправена стока беше по-голяма от тази да получиш против парите си същинска, а за " права на потребителя " можеше единствено да се мечтае.
Днес всичко това е единствено неприятен спомен. И е извънредно време да осъзнаем опциите си в границите на Европейски Съюз. Не просто да догонваме по-напредналите държави-членки, а да реформираме Евросъюза от вътрешната страна. Задно с другите страни от Междуморието*.
Що се отнася до правосъдната промяна и намаляването на корупцията, то те ще се случат в случай че и когато българското общество в действителност ги пожелае. А не тъй като някакви европейски служители са написали едни рекомендации...
*Геополитическият термин " Междуморие " (територията сред Балтийско и Егейско море) е въведен от полския общественик маршал Йозеф Пилсудски след края на Първата международна война. Идеята е, че страните в този район, взети поотделно, са прекомерно слаби да устояват на напън от Запад (Германия) и от Изток (Съветска Русия) и по тази причина би трябвало да работят дружно против общите рискове. В днешно време тази концепция се възражда от Вишеградската група (Полша, Чехия, Словакия, Унгария), като към нея в някаква степен гравитират прибалтийските страни, а има и податки, че към този блок може да бъдат присъединени също Австрия, Швеция, Дания, Хърватия...
Димитър Петров, news.bg
Докладът по традиция провокира реакции. Основната ръководеща партия посочи регистрираните от Европейска комисия старания на държавното управление към позитивна смяна. Основната опозиционна партия назова отчета " неуспех ", акцентирайки върху несвършената работа. Лидерът на една от извънпарламентарните опозиционни партии (която е издигнала реформирането на правосъдната система и битката с корупцията като символ-верую) пък заподозря Еврокомисията, че се пробва да ни задържи в настоящето положение, защото рецензиите в отчета надалеч не са толкоз сурови, колкото на него му се желае.
Трябва ли обаче да отдаваме значение на тези отчети? От една страна, да. България е член на Европейския съюз и е редно да се стреми да доближава откритите в Евросъюза стандарти. А във връзка с положението на правосъдната система и битката с корупцията страната ни обективно изостава. Да не забравяме, че при присъединението ни към Европейски Съюз през 2007г. колкото да се отървахме от защитна уговорка точно в региона " Правосъдие и вътрешен ред " (което на по-достъпен език значи решенията на българските съдилища да не бъдат признавани в останалите страни-членки), като цената за това бе точно налагането на Механизма за съдействие и инспекция. Който продължава и сега, т.е. 10 години.
От друга страна, смисъла не трябва да бъде преувеличавано и " 17-те рекомендации " не трябва да се възприемат като " 17 Божи заповеди ". Макар да се приема, че отчетите за България се пишат главно от българи (вероятно най-запознати с локалните ни специфики), създателите на същите отчети изобщо не е изключено да са се откъснали от родната среда и да гледат на нещата от камбанарията на брюкселската администрация, вместо от нашата. А що се отнася до брюкселската администрация (чийто висш орган е Европейска комисия, наред със Съда на Европейския съюз), ситуацията там надалеч не е безукорно.
Все по-натрапчиво се основава чувството, че Европейската комисия се занимава главно с две неща. Първото е да се заяжда с " непокорни " страни като Полша и Унгария да вземем за пример, когато те се опълчват на налагания главно от Германия и Франция дневен ред на Европейски Съюз. Второто е да се пробва да прокарва социалистически регулации в бизнеса - в този момент на дневен ред са административното унищожаване на разликата в заплащането сред мъже и дами и квотите за дами на мениджърски позиции, преди време се обсъждаше концепцията за категоричен базов приход в границите на Европейски Съюз, а въпросът с " кривата краставица " стана нарицателен за чиновническо скудоумие...
Тоест, вместо да работи за усилване на Евросъюза (чрез реализиране на обща защита, синхронизирана дипломация и дейно сътрудничещи си служби за сигурност), Европейската комисия се занимава с нелепости. Трябва ли тогава България да я слуша покорно?
Разбира се, че не. Страната ни може да е най-бедна и евентуално най-корумпирана в Европейски Съюз, само че най-малко не е изумена от левичарските проявления в стопанската система и обществото, които разяждат огромна част от Западна Европа.
Основен проблем при нас е, че мнозина гледат на Брюксел по този начин, както преди 1989г. партийните и държавни ръководители гледаха на Москва. Само че има един значителен миг. Когато преди към две десетилетия ние тръгнахме по пътя на европейската интеграция, всички съпоставения сред нас и тогавашния Европейски Съюз бяха в негова изгода. Евросъюзът тогава беше едно доста добре уредено място, в което едни бели, възпитани и усмихнати хора живееха като че ли под диригентската палка на Херберт декор Караян и под звуците на " На хубавия наследник Дунав " в осъществяване на Виенската филхармония. А за това какво се промени от този момент, е казано и написано премного.
Междувременно за същото време България реализира доста. Страшно доста за един подобен къс исторически интервал.
През 1989 година Брутният вътрешен продукт на България е 22 милиарда щатски $, които по настоящи цени надали надвишават 30 милиарда. През 2016г. Брутният вътрешен продукт на България е към този момент 52 милиарда $, които обаче се разделят на 7-милионно, а не на близо 9-милионно население.
През първата половина на 90-те години (тоест, преди старта на промените, които трасираха пътя ни към ЕС), картината у нас беше следната:
- междинната месечна заплата варираше сред 80 и 120 $, според от съмненията на валутния курс;
- за море в Гърция или пътешестване до Лондон/Париж/Рим/Виена/Берлин бяха нужни визи, като процедурата по издаване беше повече от унизителна;
- " силовите групировки " събираха паралелни налози под формата на рекет ( " обезпечаване " ), отвличаха девойки и ги принуждаваха да проституират;
- вероятността да ти продадат подправена стока беше по-голяма от тази да получиш против парите си същинска, а за " права на потребителя " можеше единствено да се мечтае.
Днес всичко това е единствено неприятен спомен. И е извънредно време да осъзнаем опциите си в границите на Европейски Съюз. Не просто да догонваме по-напредналите държави-членки, а да реформираме Евросъюза от вътрешната страна. Задно с другите страни от Междуморието*.
Що се отнася до правосъдната промяна и намаляването на корупцията, то те ще се случат в случай че и когато българското общество в действителност ги пожелае. А не тъй като някакви европейски служители са написали едни рекомендации...
*Геополитическият термин " Междуморие " (територията сред Балтийско и Егейско море) е въведен от полския общественик маршал Йозеф Пилсудски след края на Първата международна война. Идеята е, че страните в този район, взети поотделно, са прекомерно слаби да устояват на напън от Запад (Германия) и от Изток (Съветска Русия) и по тази причина би трябвало да работят дружно против общите рискове. В днешно време тази концепция се възражда от Вишеградската група (Полша, Чехия, Словакия, Унгария), като към нея в някаква степен гравитират прибалтийските страни, а има и податки, че към този блок може да бъдат присъединени също Австрия, Швеция, Дания, Хърватия...
Димитър Петров, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ