Проклятието на мумиите
Минаха 100 година откогато Хауърд Картър откри гробницата на Тутанкамон 
Артър Конан Дойл и други известни писатели популяризират тайната доктрина
Той е най-известният от владетелите на античен Египет. Неговата златна погребална маска е позната по целия свят. На 4 ноември 1922 година английският археолог Хауърд Картър открива гробницата на фараона Тутанкамон, цялостна със съкровища. Малко след сензационното изобретение, спонсорът на експедицията на Картър, лорд Карнарвън, умира. Смъртта му способства за известността на античната и към момента съществуваща тайна доктрина за " проклятието на фараоните ", написа kommersant.
Сираче и две " черупки от костенурки "
-->
Ако отварянето на гробницата на Тутанкамон е на 100 години, а декодирането на египетските писмени знаци от Жан-Франсоа Шамполион е на 200 година, то има повече от 400 истории за проклятието, жертви на което са тези, които се осмеляват да нарушат мира на античните египетски мъртви.
В истинската версия мумиите са източник на проклятието. Благодарение на Тутанкамон и неговата гробница " проклятието на мумиите " се трансформира в " проклятието на фараоните ".
Автор на най-старата история за сходно проклинание е принц Николай Кристоф Радзивил, наименуван Сирачето, представител на най-благородния жанр на Великото литовско княжество. През 1583-1584 година Радзивил, който тогава заема длъжността шеф на двора на великия херцог, прави поклонение в Светите земи. Неговата книга за това пътешестване, Hierosolymitana Peregrinatio, е оповестена за първи път на латински през 1601 година, а по-късно е преведена и на други езици.
Радзивил споделя по какъв начин персонално се е сблъскал с " проклятието на мумиите ". В Кайро той купил две мумии - " брачен партньор и брачна половинка ", макар че износът им бил неразрешен от турските управляващи (тогава Светите земи са част от Османската империя). Но Радзивил намерил метод по какъв начин да ги изнесе - в кутии, а при митническата инспекция споделил, че това са черупки от костенурки и обилно почерпил митничарите с вино.
На кораба с Радзивил се качил и неговият съотечественик - полският духовник Симон Белогорски, който се прибирал от поклонение в Йерусалим. Минали няколко дни и свещеникът се оплакал на Радзивил, че му се явяват призраци по време на молебствия - брачен партньор и брачна половинка.
Освен това се разразила и стихия, която не стихвала. Радзивил решил да хвърли мумиите в морето. Тогава бурята стихнала.
" Жрицата на гибелта " - номер 22542
316 година след взаимното пътешестване на Николай Кристоф Радзивил и Симон Белогорски на различен транспортен съд, плаващ към Европа, има друга съдбовна среща, която влиза в теорията за " проклятието на фараоните и мумиите ".
На 11 юли 1900 година в Кейптаун Артър Конан Дойл се качва на кораба Briton, пътуващ за Саутхемптън. По време на Втората бурска война той работи като доброволец - доктор в полева болница. По време на пътуването основателят на Шерлок Холмс се сприятелява с писателя, стихотворец и публицист Бертрам Флетчър Робинсън.
На идната година Флетчър Робинсън споделя на Конан Дойл легендата за злия скуайер Ричард Кабел III от Девъншир. Тази легенда е в основата на " Баскервилското куче ".
През юни 1904 година Флетчър Робинсън, работещ тогава за Daily Express, разгласява публикацията " Жрицата на гибелта ".
" В ъгъла на Първата египетска стая на Британския музей стои жена, завършена от някакъв античен картон. Тя е единствено черупка, похлупак на саркофаг. Ръцете й са скръстени на гърдите, а тъмните й очи гледат празно. Според каталога, тя е номер 22542, евентуално човек с кралска кръв и жрица на храма на Амон-Ра ". Така стартира публикацията. По-нататък създателят споделя история, обвързвана с капака на саркофага - толкоз ужасна, че " може да е подбудена от мрачното въображение на Едгар Алън По, Балзак или Киплинг ". Робинсън написа, че в продължение на три месеца е събирал свидетелства за хора, които са потърпевши от гнева на жрицата. По молба на фамилията и приятелите той не заяви имената на жертвите.
И по този начин, в средата на 1860-те петима другари пътуват по Нил. При тях идва човек, който им споделя, че е намерил саркофаг с невероятна хубост. На идната заран господин Д. купува саркофага. Петимата другари вземат решение да споделят по равно всички находки.
По пътя назад към Обединеното кралство приятелите претърпяват поредност от неуспехи. Пистолет избухва в ръката на господин Д. и се постанова да я ампутират. Вторият участник в пътуването до Египет умира в беднотия по-малко по-късно. Третият е прострелян. Г-н У. губи по-голямата част от положението си и скоро умира. Собственик на саркофага е сестрата на господин У., която живее покрай Лондон. От момента, в който саркофагът влиза в къщата й, в фамилията стартират да се случват неприятни събития. По-късно тя изпраща саркофага на прочут фотограф на Бейкър Стрийт. Фотографът открива, че от фотосите, които е направил, гледа не нарисуваното, а живото лице на египтянката. Скоро фотографът ненадейно умира при мистериозни условия.
Г-н Д. убеждава сестрата на господин У. да даде саркофага на Британския музей. Слугата, който го доставя в музея, умира седмица по-късно. Служителят на музея, който получава новия експонат, скоро е ранен тежко.
" Какво може да е обяснението за това? Ч написа Флетчър Робинсън Ч Египтяните са имали сили, на които ние през 20-ти век можем да се смеем, само че към момента не можем да разберем ".
В Британския музей в действителност има експонат под инвентарен номер 22542 - похлупак на древноегипетски саркофаг. Експонатът е прочут с прозвището " Мумията, която носи проблеми " заради множеството истории, първата от които е разказана от Флетчър Робинсън.
Той умира на 21 януари 1907 година на 36-годишна възраст. Записан е със задна дата като жертва на " проклятието на фараоните и мумиите ". През 1907 година като причина за гибелта му е посочен коремен тиф.
През 1912 година Конан Дойл разгласява " Изгубеният свят ". Прототипът на героя от романа - журналиста Едуард Малоун, е Флетчър Робинсън.
Жената от саркофага и " Титаник "
През годините историята на древноегипетското проклинание се снабдява с нови детайлности. В автобиографията на генерал-лейтенант сър Уилям Франсис Бътлър, оповестена през 1911 година, се споделя история за притежателя на мумия, погубен от слон. Бътлър твърди, че персонално познава този човек - сътрудник на един от английските вестници. Журналистът купува мумия в Египет, изпраща я вкъщи и отива на лов, където е погубен от слон. Журналистът е заровен на остров в средата на реката. Когато другари решили да погребат тялото му вкъщи се оказало, че островът е бил отвеян от ненадейно наводняване. Междувременно специалисти по египтология са дешифрирали йероглифите върху бинтовете, в които е била увита мумията. Имало написани проклятия против този, който обезпокои мумифицираните мъртви: " Нека боговете го оставят. Нека дивите зверове лишават живота му на земята ".
През 1912 година The London Express разгласява нова публикация за мумия в Британския музей. Оказва се, че след появяването й в музея двама пазачи на Първа египетска зала са умряли.
В музея стартират да приказват, че мумията би трябвало да бъде върната в родната Тива.
Вечерта на 14 април 1912 година американският юрист Фредерик Кимбър Сюард старши сяда на вечеря на една маса с английския публицист Уилям Томас Стед, пионер на проверяващата публицистика и прочут последовател на спиритизма. Според журналиста нещо неприятно се е случило с всички, които са писали публикации за мумията от Британския музей. " Ето за какво в никакъв случай няма да пиша за нея ", сподели Стед. В 22:30 той отива в каютата си. Това е последната вечеря в живота му. През нощта океанският транспортен съд " Титаник ", на който се развива историята, се сблъсква с айсберг. Сюард старши напуща потъващия транспортен съд на първата избавителна лодка. Стед не се вижда на никое място на палубата.
Впоследствие тази история се трансформира до неразбираемост. Твърди се, че експонат ╒ 22542 е бил превозен на " Титаник ", по тази причина корабът е потопен. На уеб страницата на Британския музей се оповестява, че саркофагът в никакъв случай не е напускал музея до 1990 година
През годините, с помощта на публицисти, мумията от Британския музей придобива биография. Започват да я назовават??Хетаре, а фараонът Аменхотеп IV се оказва неин брат.
Десетилетие по-късно героят на историите за проклятието към този момент не е сестрата на фараона, а фараонът.
Комар или фараон?
Британският археолог Хауърд Картър, който прави разкопки в Долината на царете край Луксор, на 4 ноември 1922 година записва в джобния си дневник: " Намерени са първите стъпала на гробницата ". На 5 ноември прибавя: " Открита е гробница под гробницата на Рамзес VI. ".
Картър е правил разкопки в продължение на 16 години без необикновен триумф с парите на спонсор - Джордж Едуард Станхоуп Молино Хърбърт, 5-ти граф на Карнарвън. Картър вика лорд Карнарвън с депеша в Египет, с цел да може самичък да прегледа неповторимата находка. Лордът с щерка си Евелин идва в Луксор на 25 ноември. На същия ден се отваря първата врата на гробницата, на идващия ден - втората. На 30 ноември лондонският The Times, който получава депеша от Египет от лорд Карнарвън, а след него и организация Асошиейтед прес, осведомят света за най-сензационната находка на века - гробницата на фараона Тутанкамон.
" В кралския некропол на Тиванската империя, тъкмо под гробницата на Рамзес VI, е открита гробна камера, в която е тронът на Тутанкамон, отрупан със скъпоценни камъни. Счита се за едно от най-красивите творби на изкуството, намирани в миналото. Изследователите откриват изящни дивани, позлатени и инкрустирани със слонова кост, огромен брой кралски одежди, някои от тях богато украсени, скулптури в действителен размер, вази със комплициран дизайн и остатъци от огромен брой жертвени артикули ", оповестява АП.
Несметното благосъстояние, намерено в гробницата, е оценено на 40 милиона $ (в тогавашни пари).
На 10 януари 1923 година лорд Карнарвън подписва извънреден контракт с The Times за 5000 лири и 75% от приходите от продажбата на публикации от The Times на други вестници.
На 14 март лорд Карнарвън напуща Луксор и отпътува за Кайро. На 20 март Картър също идва в Кайро и намира лорда доста болен.
Основната причина за болестта е захапване от комар.
На 23 март Мария Корели (псевдонимът на британската писателка Мери Маккей) изпраща депеша до The New York World.
По мотив болестта на лорд Карнанвън тя написа: " Според една рядка книга, която ми принадлежи, наречена Египетската история на пирамидите, преведена от арабски от Ватие, професор по арабски в двора на Луи XVI, най-ужасното наказване чака тези, които преждевременно влизат в запечатана гробница.
Книгата дава обстоен лист на съкровища, заровени с няколко владетели, в това число " разнообразни секрети отвари, скрити в сандъци толкоз хитро, че тези, които ги допрян, няма да знаят по какъв начин ще страдат. "
Ето за какво запитвам дали захапване от комар е предизвикало толкоз съществени вреди на лорд Карнарвън. Може би е докоснал нещо отровено измежду облеклата и скъпоценностите на фараона в гробницата? Във всеки случай считам, че навлизането на актуалните хора в 3000-годишното безмълвие и смъртния сън на царете на Египет е безсрамие и осквернение и " не, не можете да видите положително от това ".
На 26 март лорд Карнарвън развива пневмония. На 5 април Картър записва в дневника на разкопките: " Горкият лорд Карнарвън умря в ранните часове на деня ".
Въпреки че от 25-те чужденци, които за първи път са посетили гробницата на Тутанкамон, единствено той се разболява и умира, стартира да се приказва за " проклятието на фараона ". Говори се, че комар ухапал господаря на същото място по бузата, където бил ранен фараонът, а когато Карнарвън умрял, в Англия в замъка Хайклеър обичаното му куче извило и умряло.
Артър Конан Дойл, който идва в Съединени американски щати през април, с цел да изнесе курс от лекции по спиритизъм, способства за разпространяването на легендата за проклятието на фараоните. Ето какво споделя той: " Никой не знае какви елементали са съществували в античен Египет. Египтяните сигурно са знаели доста повече за сходни неща от нас. Ако можеха да слагат такива елементали да пазят телата на техните мъртви, сигурно са го създали. Елементалът е изкуствено създание, пропито със мощ, което може да бъде съживено от душата на дух или природа. Той съществува самичък по себе си с избрана цел и не се развъжда. Не знаем доста за елементалите, само че имаме доказателства за тяхното битие, изключително измежду египтяните ".
Хауърд Картър живее 16 години след отварянето на гробницата и умира на 3 март 1939 година Приятел на умрелия сподели пред The??Daily Telegraph, че Картър в никакъв случай не е вярвал в по този начин нареченото проклинание на фараоните: " Той беше доста нервиран, когато му се загатваше. Той явно е оживял след всяко " проклинание ", което може да е било сложено върху неговите разкопки на гробницата. "
Кобрата и канарчето на Картър
Един лорд явно не е задоволителен за тези, които имаха вяра в легендата за " проклятието на фараоните и мумиите ". Списъкът стартира да пораства. През 1926 година Артър Конан Дойл посочва няколко имена в предговора към книгата на Джеймс Уилям Харис " Хората от другия свят ". В него той се базира и на публикация на египтолога Артър Уейгъл в Morning Post, която споделя за следния случай. В деня на отварянето на гробницата кобра, доста рядко срещана в Египет през зимните месеци, пропълзяла в къщата на Хауърд Картър и изяла неговото канарче. " От друга страна, доста велики египтолози са умрели в леглата си и би трябвало да се надяваме, че това ще бъде казусът с господин Картър ", написа Конан Дойл.
През 30-те години на предишния век в английските и американските вестници стартират да се появяват дълги описи с " жертви на проклятието ".
Но постоянно е имало освен поддръжници на теорията за " проклятието на фараоните ", само че и такива, които са били скептични към нея. През 1934 година колумнист на лондонския вестник The Evening Standard написа: " Накарани сме да имаме вяра, че Тутанкамон е наел комар да ухапе лорд Карнарвън, провел е автомобилна злополука в Америка, с цел да убие доктор Джонатан Карвър, и е виновен за гибелта от всички, които са посетили гробницата на Тутанкамон, в това число локалния шеф и канарчето на господин Картър ". През 2012 година обаче същият вестник разгласява критика на книгата, в която се твърди, че гибелта на жертвите на " проклятието на фараона " в действителност е била нагласена от окултиста Алистър Кроули.
Голямо музейно проклинание
За благополучие в наше време египтолозите нямат здравословни проблеми. Но наподобява, че " проклятието на фараона " в този момент по някакъв метод е засегнало бъдещата съществена туристическа атракция в Египет - Големият египетски музей. Изграждането на величествен музей в Гиза, в който централно място би трябвало да заемат съкровищата от гробницата на Тутанкамон, е оповестено с президентски декрет още през 1992 година Но едвам през 2002 година египетското министерство на културата афишира търг за дизайнерския план на музея и египетският президент Хосни Мубарак поставя първия камък в основата му. През 2012 година взаимно дружество сред египетската компания Orascom Construction и белгийската BESIX получават контракт за построяването на музея. Планирано е да отвори порти през 2015 година През юни 2018 година е оповестено, че през 2019 година ще се състои отчасти отваряне на музея - зали, в които са изложени всичките 5,4 хиляди предмета, открити в гробницата на Тутанкамон. През ноември същата година шефът на музея Тарек Тавфик афишира, че откриването е отсрочено за 2020 година Заради пандемията от ковид датата на разкриване на музея е изместена за края на 2021 година След това се появява нова дата - лятото на 2022 година След това - септември или ноември 2022 година Новата дата към този момент е 2023 година Ако в началото цената на строителството беше 550 милиона $, в този момент тя към този момент надвиши 1 милиард $.
И известната маска на Тутанкамон към момента продължава да посреща туристите в остарелия дребен Египетски музей на площад Тахрир.
Артър Конан Дойл и други известни писатели популяризират тайната доктрина Той е най-известният от владетелите на античен Египет. Неговата златна погребална маска е позната по целия свят. На 4 ноември 1922 година английският археолог Хауърд Картър открива гробницата на фараона Тутанкамон, цялостна със съкровища. Малко след сензационното изобретение, спонсорът на експедицията на Картър, лорд Карнарвън, умира. Смъртта му способства за известността на античната и към момента съществуваща тайна доктрина за " проклятието на фараоните ", написа kommersant.
Сираче и две " черупки от костенурки "
-->
Ако отварянето на гробницата на Тутанкамон е на 100 години, а декодирането на египетските писмени знаци от Жан-Франсоа Шамполион е на 200 година, то има повече от 400 истории за проклятието, жертви на което са тези, които се осмеляват да нарушат мира на античните египетски мъртви.
В истинската версия мумиите са източник на проклятието. Благодарение на Тутанкамон и неговата гробница " проклятието на мумиите " се трансформира в " проклятието на фараоните ".
Автор на най-старата история за сходно проклинание е принц Николай Кристоф Радзивил, наименуван Сирачето, представител на най-благородния жанр на Великото литовско княжество. През 1583-1584 година Радзивил, който тогава заема длъжността шеф на двора на великия херцог, прави поклонение в Светите земи. Неговата книга за това пътешестване, Hierosolymitana Peregrinatio, е оповестена за първи път на латински през 1601 година, а по-късно е преведена и на други езици.
Радзивил споделя по какъв начин персонално се е сблъскал с " проклятието на мумиите ". В Кайро той купил две мумии - " брачен партньор и брачна половинка ", макар че износът им бил неразрешен от турските управляващи (тогава Светите земи са част от Османската империя). Но Радзивил намерил метод по какъв начин да ги изнесе - в кутии, а при митническата инспекция споделил, че това са черупки от костенурки и обилно почерпил митничарите с вино.
На кораба с Радзивил се качил и неговият съотечественик - полският духовник Симон Белогорски, който се прибирал от поклонение в Йерусалим. Минали няколко дни и свещеникът се оплакал на Радзивил, че му се явяват призраци по време на молебствия - брачен партньор и брачна половинка.
Освен това се разразила и стихия, която не стихвала. Радзивил решил да хвърли мумиите в морето. Тогава бурята стихнала.
" Жрицата на гибелта " - номер 22542
316 година след взаимното пътешестване на Николай Кристоф Радзивил и Симон Белогорски на различен транспортен съд, плаващ към Европа, има друга съдбовна среща, която влиза в теорията за " проклятието на фараоните и мумиите ".
На 11 юли 1900 година в Кейптаун Артър Конан Дойл се качва на кораба Briton, пътуващ за Саутхемптън. По време на Втората бурска война той работи като доброволец - доктор в полева болница. По време на пътуването основателят на Шерлок Холмс се сприятелява с писателя, стихотворец и публицист Бертрам Флетчър Робинсън.
На идната година Флетчър Робинсън споделя на Конан Дойл легендата за злия скуайер Ричард Кабел III от Девъншир. Тази легенда е в основата на " Баскервилското куче ".
През юни 1904 година Флетчър Робинсън, работещ тогава за Daily Express, разгласява публикацията " Жрицата на гибелта ".
" В ъгъла на Първата египетска стая на Британския музей стои жена, завършена от някакъв античен картон. Тя е единствено черупка, похлупак на саркофаг. Ръцете й са скръстени на гърдите, а тъмните й очи гледат празно. Според каталога, тя е номер 22542, евентуално човек с кралска кръв и жрица на храма на Амон-Ра ". Така стартира публикацията. По-нататък създателят споделя история, обвързвана с капака на саркофага - толкоз ужасна, че " може да е подбудена от мрачното въображение на Едгар Алън По, Балзак или Киплинг ". Робинсън написа, че в продължение на три месеца е събирал свидетелства за хора, които са потърпевши от гнева на жрицата. По молба на фамилията и приятелите той не заяви имената на жертвите.
И по този начин, в средата на 1860-те петима другари пътуват по Нил. При тях идва човек, който им споделя, че е намерил саркофаг с невероятна хубост. На идната заран господин Д. купува саркофага. Петимата другари вземат решение да споделят по равно всички находки.
По пътя назад към Обединеното кралство приятелите претърпяват поредност от неуспехи. Пистолет избухва в ръката на господин Д. и се постанова да я ампутират. Вторият участник в пътуването до Египет умира в беднотия по-малко по-късно. Третият е прострелян. Г-н У. губи по-голямата част от положението си и скоро умира. Собственик на саркофага е сестрата на господин У., която живее покрай Лондон. От момента, в който саркофагът влиза в къщата й, в фамилията стартират да се случват неприятни събития. По-късно тя изпраща саркофага на прочут фотограф на Бейкър Стрийт. Фотографът открива, че от фотосите, които е направил, гледа не нарисуваното, а живото лице на египтянката. Скоро фотографът ненадейно умира при мистериозни условия.
Г-н Д. убеждава сестрата на господин У. да даде саркофага на Британския музей. Слугата, който го доставя в музея, умира седмица по-късно. Служителят на музея, който получава новия експонат, скоро е ранен тежко.
" Какво може да е обяснението за това? Ч написа Флетчър Робинсън Ч Египтяните са имали сили, на които ние през 20-ти век можем да се смеем, само че към момента не можем да разберем ".
В Британския музей в действителност има експонат под инвентарен номер 22542 - похлупак на древноегипетски саркофаг. Експонатът е прочут с прозвището " Мумията, която носи проблеми " заради множеството истории, първата от които е разказана от Флетчър Робинсън.
Той умира на 21 януари 1907 година на 36-годишна възраст. Записан е със задна дата като жертва на " проклятието на фараоните и мумиите ". През 1907 година като причина за гибелта му е посочен коремен тиф.
През 1912 година Конан Дойл разгласява " Изгубеният свят ". Прототипът на героя от романа - журналиста Едуард Малоун, е Флетчър Робинсън.
Жената от саркофага и " Титаник " През годините историята на древноегипетското проклинание се снабдява с нови детайлности. В автобиографията на генерал-лейтенант сър Уилям Франсис Бътлър, оповестена през 1911 година, се споделя история за притежателя на мумия, погубен от слон. Бътлър твърди, че персонално познава този човек - сътрудник на един от английските вестници. Журналистът купува мумия в Египет, изпраща я вкъщи и отива на лов, където е погубен от слон. Журналистът е заровен на остров в средата на реката. Когато другари решили да погребат тялото му вкъщи се оказало, че островът е бил отвеян от ненадейно наводняване. Междувременно специалисти по египтология са дешифрирали йероглифите върху бинтовете, в които е била увита мумията. Имало написани проклятия против този, който обезпокои мумифицираните мъртви: " Нека боговете го оставят. Нека дивите зверове лишават живота му на земята ".
През 1912 година The London Express разгласява нова публикация за мумия в Британския музей. Оказва се, че след появяването й в музея двама пазачи на Първа египетска зала са умряли.
В музея стартират да приказват, че мумията би трябвало да бъде върната в родната Тива.
Вечерта на 14 април 1912 година американският юрист Фредерик Кимбър Сюард старши сяда на вечеря на една маса с английския публицист Уилям Томас Стед, пионер на проверяващата публицистика и прочут последовател на спиритизма. Според журналиста нещо неприятно се е случило с всички, които са писали публикации за мумията от Британския музей. " Ето за какво в никакъв случай няма да пиша за нея ", сподели Стед. В 22:30 той отива в каютата си. Това е последната вечеря в живота му. През нощта океанският транспортен съд " Титаник ", на който се развива историята, се сблъсква с айсберг. Сюард старши напуща потъващия транспортен съд на първата избавителна лодка. Стед не се вижда на никое място на палубата.
Впоследствие тази история се трансформира до неразбираемост. Твърди се, че експонат ╒ 22542 е бил превозен на " Титаник ", по тази причина корабът е потопен. На уеб страницата на Британския музей се оповестява, че саркофагът в никакъв случай не е напускал музея до 1990 година
През годините, с помощта на публицисти, мумията от Британския музей придобива биография. Започват да я назовават??Хетаре, а фараонът Аменхотеп IV се оказва неин брат.
Десетилетие по-късно героят на историите за проклятието към този момент не е сестрата на фараона, а фараонът.
Комар или фараон?
Британският археолог Хауърд Картър, който прави разкопки в Долината на царете край Луксор, на 4 ноември 1922 година записва в джобния си дневник: " Намерени са първите стъпала на гробницата ". На 5 ноември прибавя: " Открита е гробница под гробницата на Рамзес VI. ".
Картър е правил разкопки в продължение на 16 години без необикновен триумф с парите на спонсор - Джордж Едуард Станхоуп Молино Хърбърт, 5-ти граф на Карнарвън. Картър вика лорд Карнарвън с депеша в Египет, с цел да може самичък да прегледа неповторимата находка. Лордът с щерка си Евелин идва в Луксор на 25 ноември. На същия ден се отваря първата врата на гробницата, на идващия ден - втората. На 30 ноември лондонският The Times, който получава депеша от Египет от лорд Карнарвън, а след него и организация Асошиейтед прес, осведомят света за най-сензационната находка на века - гробницата на фараона Тутанкамон.
" В кралския некропол на Тиванската империя, тъкмо под гробницата на Рамзес VI, е открита гробна камера, в която е тронът на Тутанкамон, отрупан със скъпоценни камъни. Счита се за едно от най-красивите творби на изкуството, намирани в миналото. Изследователите откриват изящни дивани, позлатени и инкрустирани със слонова кост, огромен брой кралски одежди, някои от тях богато украсени, скулптури в действителен размер, вази със комплициран дизайн и остатъци от огромен брой жертвени артикули ", оповестява АП.
Несметното благосъстояние, намерено в гробницата, е оценено на 40 милиона $ (в тогавашни пари).
На 10 януари 1923 година лорд Карнарвън подписва извънреден контракт с The Times за 5000 лири и 75% от приходите от продажбата на публикации от The Times на други вестници.
На 14 март лорд Карнарвън напуща Луксор и отпътува за Кайро. На 20 март Картър също идва в Кайро и намира лорда доста болен.
Основната причина за болестта е захапване от комар.
На 23 март Мария Корели (псевдонимът на британската писателка Мери Маккей) изпраща депеша до The New York World.
По мотив болестта на лорд Карнанвън тя написа: " Според една рядка книга, която ми принадлежи, наречена Египетската история на пирамидите, преведена от арабски от Ватие, професор по арабски в двора на Луи XVI, най-ужасното наказване чака тези, които преждевременно влизат в запечатана гробница.
Книгата дава обстоен лист на съкровища, заровени с няколко владетели, в това число " разнообразни секрети отвари, скрити в сандъци толкоз хитро, че тези, които ги допрян, няма да знаят по какъв начин ще страдат. "
Ето за какво запитвам дали захапване от комар е предизвикало толкоз съществени вреди на лорд Карнарвън. Може би е докоснал нещо отровено измежду облеклата и скъпоценностите на фараона в гробницата? Във всеки случай считам, че навлизането на актуалните хора в 3000-годишното безмълвие и смъртния сън на царете на Египет е безсрамие и осквернение и " не, не можете да видите положително от това ".
На 26 март лорд Карнарвън развива пневмония. На 5 април Картър записва в дневника на разкопките: " Горкият лорд Карнарвън умря в ранните часове на деня ".
Въпреки че от 25-те чужденци, които за първи път са посетили гробницата на Тутанкамон, единствено той се разболява и умира, стартира да се приказва за " проклятието на фараона ". Говори се, че комар ухапал господаря на същото място по бузата, където бил ранен фараонът, а когато Карнарвън умрял, в Англия в замъка Хайклеър обичаното му куче извило и умряло.
Артър Конан Дойл, който идва в Съединени американски щати през април, с цел да изнесе курс от лекции по спиритизъм, способства за разпространяването на легендата за проклятието на фараоните. Ето какво споделя той: " Никой не знае какви елементали са съществували в античен Египет. Египтяните сигурно са знаели доста повече за сходни неща от нас. Ако можеха да слагат такива елементали да пазят телата на техните мъртви, сигурно са го създали. Елементалът е изкуствено създание, пропито със мощ, което може да бъде съживено от душата на дух или природа. Той съществува самичък по себе си с избрана цел и не се развъжда. Не знаем доста за елементалите, само че имаме доказателства за тяхното битие, изключително измежду египтяните ".
Хауърд Картър живее 16 години след отварянето на гробницата и умира на 3 март 1939 година Приятел на умрелия сподели пред The??Daily Telegraph, че Картър в никакъв случай не е вярвал в по този начин нареченото проклинание на фараоните: " Той беше доста нервиран, когато му се загатваше. Той явно е оживял след всяко " проклинание ", което може да е било сложено върху неговите разкопки на гробницата. "
Кобрата и канарчето на Картър
Един лорд явно не е задоволителен за тези, които имаха вяра в легендата за " проклятието на фараоните и мумиите ". Списъкът стартира да пораства. През 1926 година Артър Конан Дойл посочва няколко имена в предговора към книгата на Джеймс Уилям Харис " Хората от другия свят ". В него той се базира и на публикация на египтолога Артър Уейгъл в Morning Post, която споделя за следния случай. В деня на отварянето на гробницата кобра, доста рядко срещана в Египет през зимните месеци, пропълзяла в къщата на Хауърд Картър и изяла неговото канарче. " От друга страна, доста велики египтолози са умрели в леглата си и би трябвало да се надяваме, че това ще бъде казусът с господин Картър ", написа Конан Дойл. През 30-те години на предишния век в английските и американските вестници стартират да се появяват дълги описи с " жертви на проклятието ".
Но постоянно е имало освен поддръжници на теорията за " проклятието на фараоните ", само че и такива, които са били скептични към нея. През 1934 година колумнист на лондонския вестник The Evening Standard написа: " Накарани сме да имаме вяра, че Тутанкамон е наел комар да ухапе лорд Карнарвън, провел е автомобилна злополука в Америка, с цел да убие доктор Джонатан Карвър, и е виновен за гибелта от всички, които са посетили гробницата на Тутанкамон, в това число локалния шеф и канарчето на господин Картър ". През 2012 година обаче същият вестник разгласява критика на книгата, в която се твърди, че гибелта на жертвите на " проклятието на фараона " в действителност е била нагласена от окултиста Алистър Кроули.
Голямо музейно проклинание
За благополучие в наше време египтолозите нямат здравословни проблеми. Но наподобява, че " проклятието на фараона " в този момент по някакъв метод е засегнало бъдещата съществена туристическа атракция в Египет - Големият египетски музей. Изграждането на величествен музей в Гиза, в който централно място би трябвало да заемат съкровищата от гробницата на Тутанкамон, е оповестено с президентски декрет още през 1992 година Но едвам през 2002 година египетското министерство на културата афишира търг за дизайнерския план на музея и египетският президент Хосни Мубарак поставя първия камък в основата му. През 2012 година взаимно дружество сред египетската компания Orascom Construction и белгийската BESIX получават контракт за построяването на музея. Планирано е да отвори порти през 2015 година През юни 2018 година е оповестено, че през 2019 година ще се състои отчасти отваряне на музея - зали, в които са изложени всичките 5,4 хиляди предмета, открити в гробницата на Тутанкамон. През ноември същата година шефът на музея Тарек Тавфик афишира, че откриването е отсрочено за 2020 година Заради пандемията от ковид датата на разкриване на музея е изместена за края на 2021 година След това се появява нова дата - лятото на 2022 година След това - септември или ноември 2022 година Новата дата към този момент е 2023 година Ако в началото цената на строителството беше 550 милиона $, в този момент тя към този момент надвиши 1 милиард $.
И известната маска на Тутанкамон към момента продължава да посреща туристите в остарелия дребен Египетски музей на площад Тахрир.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ