Микропластмасата е навсякъде - от океанското дъно до планинските върхове,

Микропластмасата е на всички места - от океанското дъно до планинските върхове, а към този момент си проправя път и в човешкото тяло - в белите дробове или плацентата, съобщи Агенция Франс Прес.

Това провокира безпокойствие, даже и въздействието й да е нестабилно. 

Трудно е да бъдат подценени плаващите бутилки или костенурка, задушена в найлонова торбичка, както и струпаните стотици милиони боклуци посред океана. 

Разграждането им до все по-малки и дребни частици, които замърсяват всеобщо водата и въздуха, обаче беше потвърдено относително наскоро.

" Преди 10 години не можехме да си представим, че може да има толкоз доста дребни микропластмаси, невидими с просто око, както и че те са на всички места към нас ", споделя Жан-Франсоа Гийон, откривател в Лабораторията по микробиология на океана в Банюлс-сюр-мер във Франция. " И към момента не можехме да си представим, че ще ги открием в човешкото тяло ".

Това към този момент е направено, като от ден на ден научни проучвания демонстрират съществуването на микропластмаси в някои човешки органи като белите дробове. Не е толкоз изненадващо, че вдишваме тези частици във въздуха, изключително микрофибрите от синтетичните облекла.

Но " бяхме сюрпризирани, че открихме микропластмаса толкоз надълбоко в белите дробове ", сподели пред Агенция Франс Прес Лора Садофски от Медицинското учебно заведение в Хъл Йорк, Англия. Нейният екип е открил съществуването на полипропилен и полиетилен терефталат (PET) в тези тъкани.

През март друго проучване за първи път заяви за следи от PET в кръвта. Като се има поради дребната извадка от доброволци, някои учени приканват за нерешителност при правенето на изводи, само че съществуването на PET повдига въпроси за способността на кръвоносната система да разпредели тези частици във всички органи.

Въпреки че на този стадий не е известно какъв е пътят им в организма, микропластмаси са открити и в други органи: " Бели дробове, далак, бъбреци и даже плацента ", споделя Жан-Франсоа Гийон.

През 2021 година откриватели ги откриха в плацентата и фетусната тъкан и показаха " огромна угриженост " за евентуалните последствия от това непознато наличие върху развиването на плода.

Притеснението обаче не значи доказателство за заплаха. " Ако попитате някой академик дали има негативно влияние, той ще ви отговори " не знам ", споделя Барт Коелманс от нидерландския университет Вагенинген. Но " това е евентуално огромен проблем ". 

Съществува хипотезата, че това нахлуване на микропластмаса - което, въпреки и наскоро намерено, не е ново - може да е причина за някои синдроми, които отслабват човешкия организъм. Тя навлиза посредством дишането, само че също и посредством храната и водата, която пием.

През 2019 година в отчет на неправителствената организация Световен фонд за дивата природа беше посочено, че човек гълтам и вдишва до 5 грама пластмаса на седмица, което е равностойно на една кредитна карта. 

Тези резултати и методологията се оспорват от учени като Барт Коелманс, чиито калкулации водят до заключението, че междинната стойност е едно зрънце сол на седмица.

" През целия живот едно зрънце сол седмично към този момент е нещо ", разяснява той.

Въпреки че към момента не са създадени здравни изследвания върху хора, токсичността при някои животни провокира все по-голяма угриженост.

Като консуматори можем да ограничим покупката на опаковани артикули,  особено на пластмасови бутилки. Но " хората не могат да спрат да дишат ", акцентира Барт Коелманс. " Дори да измененията питателните си привички, ще ги вдишвате: те са на всички места ".