Пътят на разузнавача: как руснак стана южноамериканец в Северна Америка
Михаил Васенков, един от най-известните напоследък сътрудници на външното разузнаване на Съветския съюз, е роден през октомври 1942 година в московското предградие Кунцево. Семейството му било работническо, но Михаил явно претендирал за нещо повече. И като доказателство за своите качества приключил със златен орден Московското висше общовойсково командно учебно заведение през 1965 година
Скоро стартира кариерата си в органите за държавна сигурност и сигурност. След това приключва специфични курсове, отлично овладял британски и испански език. Ясно е, че толкоз скъп служител нямал работа в Москва. Не го подготвяли да търка столовете в канцелариите.
Затова през 1975 г. Васенков почнал „ полева “ активност. Като сътрудник на незаконното разузнаване той пътувал в командировки до Испания, както и до някои страни в Латинска Америка. През 1976 година Михаил се озовал в Перу. Той имал паспорт на жител на Уругвай – според този документ името му било Хуан Хосе Ласаро Фуентес. Освен това, съветският разузнавач носел целесъобразно писмо от испанска тютюнева компания. В него се твърдяло, че Хуан би дошъл в Перу, с цел да усъвършенства познанията си по локалния език „ кечуа “.
Две години по-късно Михаил дефинитивно става Хуан, получавайки поданство на Перу. Той се занимавал с проучване на страната, набиране на сътрудници и шпионаж. Още тогава знаел, че възможностите му да се върне в СССР са на практика нулеви – точно с това изискване го изпратили в Латинска Америка. Такова развиване на сюжета изцяло устройвало руския сътрудник. Той водел деен живот, занимавал се с снимка.
През 1983 година Васенков се оженил за местната журналистка Вики Пелаес и осиновил нейното дете от първия й брак. Съпругата му си нямала представа, че съпругът й е руски сътрудник. Блестящият му разузнавачески гений се показал и в този случай.
През 1985 година цялото семейство се преместило в САЩ и се установило в Ню Йорк. Скоро Васенков станал татко. Що се отнася до работата, той продължи заниманията си с снимка, завършил местен университет и дори защитил докторска дисертация по философия. Като журналист-фотограф Михаил съумял не само да сътвори, но и да разгърне мрежа от незаконни разузнавачи и да концентрира ръководството им в ръцете си. Неговите шпиони работели в много градове на Съединените щати, получавайки скъпа информация. В същото време самият Васенков не се отказвал да прави „ полева активност “ – т.е., елементарната работа на шпионин: срещи, излъчвания на материали и т. н.
Според спомените на свои сътрудници той не се страхувал да се заеме с най-трудната и опасна работа. Възможността за разсекретяване не го плашела. Дори в извънредни обстановки руският сътрудник оставал спокоен и невъзмутим.
Работата на Васенков не спряла с настъпването на „ перестройката “ в СССР, стартирана от Горбачов. Приносът на разузнавача бил високо оценен от управлението на страната. А в началото на 1990 година Васенков бил почетен със званието Герой на Съветския съюз и полагаемите се към него орден „ Златна звезда “ и орден „ Ленин “.
Васенков траял работата си в разузнаването и след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Той се пенсионирал едва през 2004 година. Естествено, не се завърнал в Родината си. Освен това, съпругата и децата му не знаели нищо за незаконната му активност.
Тук би трябвало да приключи историята на смелия полковник от Службата за външно разузнаване. Но не станало така. Буквално 2 години преди пенсионирането на Васенков агентите на ФБР почнали да го наблюдават. Те подслушвали дома, следили напредванията на всички членове на неговото фамилията.
Разузнавачът бил задържан през 2010 г. Васенков просто нямал късмет. В САЩ избягал изменник на Русия – някогашният заместник-началник на ръководство във Външното разузнаване Александър Потеев. Той предал Васенков, като дал на американците досието на съветския шпионин.
Тъй като просто нямало смисъл да отрича, Михаил признал, че е чиновник на Службата за външно разузнаване. Но не дал повече информация. Обвинили и брачната половинка му в шпионаж за Русия. Вики не признала никаква виновност. За благополучие, всичко завършило наред в персонален проект за нашите герои.
Американците изпратили Михаил и съпругата му в Русия заедно с 8 други съветски разузнавачи, като ги разменили за арестувани американски сътрудници. Пенсионираният полковник се заселил в Москва, където живее и през днешния ден.
–
