Mихаил Лaбкoвcки e пcиxолoг, кoйтo пoдoбнo нa pодния cи гpaд

Mихаил Лaбкoвcки e пcиxолoг, кoйтo пoдoбнo нa pодния cи гpaд Mоcква – нe вяpвa нa cълзи.

Heгoвaтa пpaктикa e нaд 30-гoдишнa, a в поcлeднитe двe дeкaди oт живoтa cи e paдиo и тeлeвизиoнeн вoдeщ.

Meтoдитe нa Лaбкoвcки включвaт иcтини и пълнa oткpовeноcт, кoитo пoвeчeтo xоpa нe ca гoтoви дa пoнеcат.

Toй e пpотив вcичкo, коeтo eдин cвoбoдeн, пcиxичеcки здpaв, нopмaлeн и дoбpе живеещ чoвeк тaкa или инaчe никoгa нe би нaпpaвил.

На въпроса къде е границата сред хубавичко самокритика и егоцентризма, Лабковски дава отговор:

„ Егоист е човек, затънал за цялостен живот в проблемите си. Той живее с обидите си и с прекарванията си по отношение на този неправдив живот. Ето за какво изобщо не му е до вас. “

Не бива да се вършат никакви отстъпки и взаимни отстъпки – те са най-прекият път към кабинета на онколога или кардиолога. Тайната на щастливия фамилен живот не е в компромисите, а в стабилната душeвност. Когато един човек има балансиран темперамент и постоянен разум, той може да живее с един сътрудник цялостен живот. И надлежно – да обича единствено този един-единствен човек. Ако душeвността ти е нестабилна, можеш да разлюбиш обичания за 10 минути или нещо в колегата ти все да те дразни… Това неизбежно води до разлъка – рано или късно.

Търсенето на дефекти е охранителна функционалност в душeвността на човек, който се бои от партньорски връзки. Всъщност, това е неспособността да създаваш такива.

Ако човек кардинално не е имал проблематични връзки с родителите си, връзките играят второстепенна роля. На първо място стои себереализацията.

Ние мерим любовта от нивото на страданията. А хубавичко обич – това е просто, когато си благополучен.

Всяка, наблягам – всяка жена, която с години си стои вкъщи и се грижи единствено за децата и семейството, деградира. Това е неизбежно. В края на краищата, на мъжа ще му стане скучно с нея, ще я счита за глуповата, а от там до развода има единствено една крачка. 

Самотата не е отсъствието на обич към вас. Това е неявяване на интерес към себе си.

Всичко е просто – той е подобен, какъвто е. Вие сте такава, каквато сте. Или се чувствате добре дружно, или се разотивайте. И това е за предпочитане, преди да имате ипотека и да сте създали две-три деца.

Ако има нещо, което ви тормози и тормози в връзките ви с даден човек, разделете се с него. Не се опасявайте да бъдете сами. Няма човек на този свят, поради който си коства да разрушим и изгубим себе си, да пренебрегнем желанията и потребностите си.

Нито хубостта, нито любовта желаят жертви. Ако изискват, значи това не е вашата история. Няма такава цел, поради която да търпите каквото и да било в връзките.

Нормалният човек не продължава връзки, в които не е почитан. Впрочем, естественият човек даже не стартира такива.

Срещате се с хора, които ви разстройват и разплакват? Да не сте мазохисти?

Повечето хора се мъчат и умират, по този начин и не познали възприятието на благополучие. Здравият човек постоянно избира себе си и своето благополучие, а невротикът – страстите и връзките. Това е разликата сред тях.

Тъжно е, че дамите правят оценка своите триумфи, достижения и гении с това, по какъв начин се отнасят към тях мъжете. 

Любовта бива единствено безусловна. На хубостта може да се възхищават, гениите да почитат, женствеността да я ценят. Но хората обичат просто, тъй като обичат. Дори да ги няма гениите, хубостта и женствеността, даже да има килограми от горната страна, малоумен темперамент и куп недостатъци.

Всеки човек е скъп с комплекса от качества, които има. Нелепо е да приемаш характера, отричайки външността и противоположното. Не бива да унижаваме индивида поради това, че не подхожда на идеала в главата ни.

Любовта – това е единствено опит да повторим своите детски прекарвания. И в случай че връзките с родителите са били напрегнати, нездрави, невротични, човек асоциира любовта с чувство за загуба, боязън, горест, самотност. Той търси сътрудник, във връзка с който ще се усеща като жертва. А да откриеш подобен човек, не е толкоз мъчно.

Жертвата обича да предизвика сама личните си премеждия. Например да се връща към мъчителни мемоари и прекарвания.

Жертвите в никакъв случай не схващат думите и живота безусловно. У тях обидата чака в бойна подготвеност, авансово. Психически здравите хора в никакъв случай не търсят прикрит смисъл или второ значение в думите, не се пробват да ровят в непознатия мозък, с цел да проумеят какво става там.

Чувството за засегнатост и оскърбление, а също и боязън, са главните усеща на индивида с душeвност на жертва. Ако нещо не му харесва, няма да го каже незабавно. Не! Той ще даде опция на недоволството и обидата здравата да узреят и да нахлуят в живота му. А след това ще се уповава на тях, с цел да стигне до края. И тогава вероятно ще каже: „ Колко още може да ме измъчваш?! “

Любовта изчезва сега, в който започнете да правите нещо, което не желаете, да правите, нещо, в което не вярвате. Например – да търпите.