Спират новините във Facebook и Instagram в Канада заради нов закон
Meta Platforms - компанията зад обществените мрежи Фейсбук и Instagram, разгласи, че възнамерява да спре да демонстрира новинарско наличие на милионите си консуматори в Канада, оповестяват международните организации.
Причината е нов закон, който задължава онлайн колосите да заплащат на издателите за наличието, което е качено на техните платформи.
Контекст : Битката сред издателите и огромните интернет портали датира от към този момент към 20 години. Парадоксално, само че в отбрана на медиите се афишират най-вече предприемачи като Рупърт Мърдок и немската компания Axel Springer - най-печелившите им планове са жълти вестници като Sun, Bild и New York Post. Преценката им обаче е безпогрешна - аудиторията на таблоидите най-лесно " скача " на безплатното и също толкоз некачествено наличие в интернет.
Фейсбук още веднъж ще разрешава шерването на вести в Австралия
Правителството ще направи смяна в проектозакона, с цел да отговори на терзанията на компанията
Медиите с по-елитни искания като NYT през годините пробваха да осъществят взаимни планове с Гугъл и Фейсбук, само че резултатът за тръгналите по този път беше най-вече огромни вложения в съответен тип желано от платформите наличие, временен растеж на трафика, смяна на логаритмите, отлив и огромни вреди за издателя със съответните съкращения в екипа му.
Затова и някои държавни управления започнаха да притискат онлайн колосите за непосредствено договаряне с редакциите. Контрапозицията е, че това е допустимо да се случва единствено с най-големите на пазара и по този начин самостоятелните издания в действителност биват ощетени. До момента през годините това докара до няколко епизода със прекъсване на достъпа до вести на разнообразни места по света - а търсачките и обществените мрежи са главен източник на трафик за уеб страниците.
Детайли : Именно подобен вид закон е канадският Online News Act, който следва да влезе в действие. Той задължава платформите да договарят с издателите за изискванията, при които могат да употребяват тяхно наличие. Подобен нормативен акт в последна сметка беше признат в Австралия през 2021 година след скандал, протест и промени, поискани от американските компании.
Големите европейски издатели се оплакват на Европейски Съюз от доминирането на Гугъл в рекламите
Компанията е упрекната, че работи в ущърб на съперниците
Независим разбор демонстрира, че издателите биха получавали по 250 млн. американски $ годишно от платформите по залегналия в текстовете механизъм.
Според Meta, обаче, законът демонстрира " фундаментално недоумение на метода, по който платформите работят ".
" Правната рамка, която ни задължава да плащаме за линкове, които не сме разгласили ние и които не са повода потребителите да употребяват нашите платформи, не е нито работеща, нито устойчива ", съобщи представител на компанията пред " Ройтерс ".
От Гугъл също заплашват да лимитират достъпа до вести, тъй като съгласно тях наредбите са по-строги от тези в Европа и Австралия и действително слагат цена на всеки линк. Затова и компанията упорства да заплаща единствено за проявление на изцяло наличие (както е да вземем за пример в агрегатора Гугъл News).
От друга страна : Целият сюжет има няколко изключително смущаващи детайла:
От Фейсбук споделят, че новините към този момент нямат " икономическа стойност " за тях. Преведено от корпоративен език: Зукърбърг и ко нямат интерес да работят с медиите и не се интересуват какви линкове към какво наличие популяризират - анонимният фалшив уебсайт и FT за тях са с идентична тежест; С какво платформите заменят медийното наличие? С видео и то най-много от инфлуенсъри. Това са хора, които не подлежат на никакъв надзор какво вършат, какво приказват и какво демонстрират - значими са им единствено кликовете. Подобни завлякоха стотици хиляди консуматори с крипто и капиталови схеми; Медиите по този начин и не си научиха урока, че без мощен личен бранд нямат нищо - трафикът от търсачки и социалки е на една смяна в логаритъма от изгубване.
Причината е нов закон, който задължава онлайн колосите да заплащат на издателите за наличието, което е качено на техните платформи.
Контекст : Битката сред издателите и огромните интернет портали датира от към този момент към 20 години. Парадоксално, само че в отбрана на медиите се афишират най-вече предприемачи като Рупърт Мърдок и немската компания Axel Springer - най-печелившите им планове са жълти вестници като Sun, Bild и New York Post. Преценката им обаче е безпогрешна - аудиторията на таблоидите най-лесно " скача " на безплатното и също толкоз некачествено наличие в интернет.
Фейсбук още веднъж ще разрешава шерването на вести в Австралия
Правителството ще направи смяна в проектозакона, с цел да отговори на терзанията на компанията
Медиите с по-елитни искания като NYT през годините пробваха да осъществят взаимни планове с Гугъл и Фейсбук, само че резултатът за тръгналите по този път беше най-вече огромни вложения в съответен тип желано от платформите наличие, временен растеж на трафика, смяна на логаритмите, отлив и огромни вреди за издателя със съответните съкращения в екипа му.
Затова и някои държавни управления започнаха да притискат онлайн колосите за непосредствено договаряне с редакциите. Контрапозицията е, че това е допустимо да се случва единствено с най-големите на пазара и по този начин самостоятелните издания в действителност биват ощетени. До момента през годините това докара до няколко епизода със прекъсване на достъпа до вести на разнообразни места по света - а търсачките и обществените мрежи са главен източник на трафик за уеб страниците.
Детайли : Именно подобен вид закон е канадският Online News Act, който следва да влезе в действие. Той задължава платформите да договарят с издателите за изискванията, при които могат да употребяват тяхно наличие. Подобен нормативен акт в последна сметка беше признат в Австралия през 2021 година след скандал, протест и промени, поискани от американските компании.
Големите европейски издатели се оплакват на Европейски Съюз от доминирането на Гугъл в рекламите
Компанията е упрекната, че работи в ущърб на съперниците
Независим разбор демонстрира, че издателите биха получавали по 250 млн. американски $ годишно от платформите по залегналия в текстовете механизъм.
Според Meta, обаче, законът демонстрира " фундаментално недоумение на метода, по който платформите работят ".
" Правната рамка, която ни задължава да плащаме за линкове, които не сме разгласили ние и които не са повода потребителите да употребяват нашите платформи, не е нито работеща, нито устойчива ", съобщи представител на компанията пред " Ройтерс ".
От Гугъл също заплашват да лимитират достъпа до вести, тъй като съгласно тях наредбите са по-строги от тези в Европа и Австралия и действително слагат цена на всеки линк. Затова и компанията упорства да заплаща единствено за проявление на изцяло наличие (както е да вземем за пример в агрегатора Гугъл News).
От друга страна : Целият сюжет има няколко изключително смущаващи детайла:
От Фейсбук споделят, че новините към този момент нямат " икономическа стойност " за тях. Преведено от корпоративен език: Зукърбърг и ко нямат интерес да работят с медиите и не се интересуват какви линкове към какво наличие популяризират - анонимният фалшив уебсайт и FT за тях са с идентична тежест; С какво платформите заменят медийното наличие? С видео и то най-много от инфлуенсъри. Това са хора, които не подлежат на никакъв надзор какво вършат, какво приказват и какво демонстрират - значими са им единствено кликовете. Подобни завлякоха стотици хиляди консуматори с крипто и капиталови схеми; Медиите по този начин и не си научиха урока, че без мощен личен бранд нямат нищо - трафикът от търсачки и социалки е на една смяна в логаритъма от изгубване.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ