Местните власти да се включат активно в определяне на целите за енергетиката и климата
Местните управляващи да се включат интензивно в установяване на задачите за енергетиката и климата. Общините следва да бъдат включени и на процедура, защото посредством тях се осъществя енергийна политика на локално ниво. Това разяснява за Мария Манолова, част от екипа на Центъра за енергийна успеваемост " ЕнЕфект ", най-старата организация в областта на общинското енергийно обмисляне в България. През 2020 година националните проекти в региона на енергетиката и климата бяха показани пред Европейската комисия (ЕК) от страните членки. През 2023 година ще е належащо те да бъдат обновени в прелиминарен вид и през 2024 година да бъдат показани като заключителен вид. Tези проекти са основен дирек за реализиране на задачите за климата до 2030 година и път към въглеродно неутрална Европа до 2050 година. Но в процеса на тяхното правене рядко биват включени представители на локалните и районните органи, въпреки по европейското законодателство това да се изисква. Въпреки това локалната и районната власт е измежду главните участници, които имат за задача да ползват ограничения за икономисване на сила и ограничавания в интерес на битката с климатичните провокации. През 2020 година Европейска комисия излезе с оценка върху 27-те национални проекта в региона на енергетиката и климата (наричат се още и интегрирани проекти в региона на енергетиката и климата, НПЕК) на страните членки на Европейски Съюз, която тематика бе в детайли прегледана в предходна публикация. В общата оценка върху проектите стана ясно, че с изключение на, че постоянно в тях се пропуща слагането на правилото “енергийната успеваемост преди всичко ”, също се следи незадоволителното включване на локалните и районни ръководители и заинтригуваните страни в процеса на авансово разискване на тези документи в стадия на правенето им. България извършва минималните условия и показва вяли упоритости Целта от 0% за излъчванията на парникови газове (за секторите, които не попадат в Схемата за търговия с емисии) спрямо равнищата от 2005 година, избрана в Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 година, е позволена според европейското законодателство (Регламента за разпределение на усилията), само че надали е амбициозна. На базата на включените в българския проект прогнози се стига до заключението, че целта от 0% ще бъде изпълнена с спомагателни мерки*
като се приема, че е реализирано задължението за позитивно или нулево салдо за земеползването, измененията в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) (т.е. регистрираните излъчвания няма да надвишават регистрираните поглъщания). Важно е да се означи обаче, смисъла на употребяваните за изчисленията стойности на излъчванията за 2005 година в българския проект. Комисията показва, че има разминаване в цената на излъчванията за 2005 година, което от своя страна води не до понижаване на излъчванията, а тъкмо противоположното. Посочените стойности в българския проект са 27,27 мегатона (2013 г.), а тези според решението за разпределение на напъните (SWD(2019) 396) след разширението на обсега на схемата за търговия с излъчвания (СТЕ) през 2013 година – 22,12 мегатона. Стойността през базовата 2005 година, съгласно Регламента за разпределение на напъните (РРУ), може да бъде изменена въз основа на най-новите в детайли преразгледани данни от инвентаризацията на излъчванията на парниковите газове. Друга основна констатация, съгласно оценката на Европейска комисия, е, че в българския план не се преглеждат опциите за разходоефективно понижение на излъчванията посредством прехвърляния към други страни членки, както и опциите за напредък и основаването на работни места, потреблението на гъвкавостта от бранша на земеползването, измененията в земеползването и горското стопанство към секторите за разпределение на напъните. Европейска комисия дефинира задачата на България, обвързвана с нарастването на каузи на възобновимите източници (27,09% на силата от възобновими източници в брутното извънредно ползване на сила за 2030 г.), като съответна. Приносът на България към задачата за енергийна успеваемост на Европейски Съюз за 2030 година демонстрира доста ниска степен на амбициозност
Тя е реализиране на равнище от 17,5 млн. т.н.е. за първичното ползване на сила. Енергийната успеваемост е посочена като значителен детайл на националните политики, но В българския НПЕК не се преглежда категорично използването на правилото „ енергийната успеваемост преди всичко “ . Като позитивна линия в областта на постройките, притежавани и употребявани от обществените управляващи, е маркирано, че България има намерение да надвиши заложената в законодателството на Европейски Съюз годишна цел за реновиране от 3% и подхваща ограничения за възстановяване на енергийните характерности на най-малко 5% от разгънатата повърхност на постройките, употребени от обществената администрация. В рекомендацията от Европейската комисия за България се натъртва на няколко аспекта. Сред тях са усилването на опитите за понижаване на цялостната взаимозависимост от изкопаемите горива посредством ускорение на развиването и приложението на възобновими енергийни източници. Също нашарване на източниците и маршрутите за доставка на газ посредством увеличение на междусистемните връзки със прилежащи страни, както и понижаване на търсенето на сила посредством подобряването на енергийната успеваемост в промишлеността, както и в частния и публичния сграден фонд. Като цяло в областта на провеждането на енергийна и климатична политика у нас постоянно се срещат ограничавания и непълноти от страна на законодателството, които попречват директно постигането на основни резултати, лимитират присъединяване на жителите и енергийните общности в процеса на енергийната промяна. Именно по тази причина са необходими промени в сегашния Закон за ограничение на изменението на климата на България.
Според условията на един от посочените регламенти, всяка страна членка е длъжна да изготви обновен план на своя народен проект в областта на енергетиката и климата до юни 2023 година и да показа окончателния през юни 2024 година Особено внимание се слага и върху основаването на система за мониторинг и надзор, която ще рапортува напредъка за постигането на задачите до 2030 г. Докато някои от страните членки към този момент са почнали процеса по преразглеждане на проектите си, България към момента не е отворила полемика по тематиката. В Гърция, да вземем за пример, обновеният към този момент НПЕК съдържа упоритостта да задоволява 80% от вътрешното ползване на електрическа енергия от ВЕИ, както и нарастване на задачите за енергийната успеваемост с акцент върху сградния фонд и превоза до 2030 година Преходът на Европа към индиферентност във връзка с климата дефинира значимо място на локалните администрации. Общините би трябвало да имат водеща роля освен на доктрина, само че и на процедура , защото посредством тях се осъществя политиката в тази сфера на локално ниво. Въпреки това, в своята оценка на окончателните национални проекти в региона на енергетиката и климата, ЕК регистрира, че това към момента не е очевидно на национално равнище. Методът за установяване на задачите би трябвало да е извърнат „ от долу нагоре “, а не назад. За да се обясни неоткритият капацитет освен за спестявания, само че и за интензивно съдействие са нужни платформи за разговор и среща сред обособените йерархични равнища в страната, както изисква член 11 на Регламента за ръководство на Европейския съюз. Местните управляващи имат своето значимо място в цялата конструкция при дефинирането на сходни цели, защото огромна част от ограниченията се извършват точно на локално ниво. Задължението на общините може да бъде мощно компрометирано, когато в дадена община липсва избран професионален потенциал, както е казусът с обновяването на 5% от сградния си фонд на година, каквото България е възприела според НПЕК. Други основни провокации и значим фактор за установяване на напредъка за локалните управления и освен са организацията и структурирането въз основата данни, обвързвана с устойчивото управление на силата посредством системи за мониторинг, процедура, която доста постоянно липсва. Подобно системи влагат доста по-конкретни елементи и данни в годините (практика, която съществено липсва у нас), което подкрепя изработването на измерими цели за устойчива сила и климат. Не е напълно ясно разграничено кои са съществуващите и кои спомагателните ограничения в проекта. Сред главните ограничения са: Сектор “Транспорт ” – рационализация на автомобилния парк посредством разрешаване на вноса в България единствено на коли от Евро IV и по-високи евро, зони с ниски излъчвания, поощряване потреблението на електрически и хибридни транспортни средства и др.; Сектор “Индустрия ” – по-висока енергийна успеваемост (ЕЕ) в индустрията, понижаване на топлинните загуби, потребление на различни горива, въвеждане на тласъци за бизнеса да влага в научноизследователска активност, ориентирана към успеваемост на ресурсите, системи за мониторинг, одити за ЕЕ и др.; Сектор “Селско стопанство ” – понижаване на излъчванията от земеделските действия, посредством стимулиране потреблението на подобаващи сеитбообороти, изключително с азотфиксиращи култури, биологична рекултивация, използване на ограничения за надзор на ерозията и способи за обработка на почвата, въвеждане на технологии за напояване и икономисване на вода и сила, поощряване на екстензивното земеделие, понижаване на метановите излъчвания от биологичната ферментация и др.; Сектор “Управление на отпадъците ” – продължение и увеличение на разделното събиране на „ зелени “ боклуци в общините, хващане и изгаряне на биогаз във всички нови и съществуващи районни депа, въвеждане на уреди за анаеробна стабилизация на утайки в обитаеми места с над 20 000 д. население, оползотворяване на биоразградими боклуци и др. Сектор “Енергетика ” – понижаване на загубите от разпределителните, преносните и топлопреносните мрежи, заменяне на енергоизточници – от въглища на природен газ, увеличение на каузи на ВЕИ в отоплението и охлаждането, наложителна скица за енергийна успеваемост, ускорено преустановяване на обичайните замърсяващи отоплителни уреди (печки) и др.; Сектор “Земеползване, смяна в земеползването и горско стопанство ” – залесяване на изоставена земеделска земя, голи и обезлесени площи, увеличение на площта на парковете и зелените площи в и отвън обитаемоте места, запазване на влажните зони, възобновяване и поддръжка на защитни горски зони и др.
като се приема, че е реализирано задължението за позитивно или нулево салдо за земеползването, измененията в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) (т.е. регистрираните излъчвания няма да надвишават регистрираните поглъщания). Важно е да се означи обаче, смисъла на употребяваните за изчисленията стойности на излъчванията за 2005 година в българския проект. Комисията показва, че има разминаване в цената на излъчванията за 2005 година, което от своя страна води не до понижаване на излъчванията, а тъкмо противоположното. Посочените стойности в българския проект са 27,27 мегатона (2013 г.), а тези според решението за разпределение на напъните (SWD(2019) 396) след разширението на обсега на схемата за търговия с излъчвания (СТЕ) през 2013 година – 22,12 мегатона. Стойността през базовата 2005 година, съгласно Регламента за разпределение на напъните (РРУ), може да бъде изменена въз основа на най-новите в детайли преразгледани данни от инвентаризацията на излъчванията на парниковите газове. Друга основна констатация, съгласно оценката на Европейска комисия, е, че в българския план не се преглеждат опциите за разходоефективно понижение на излъчванията посредством прехвърляния към други страни членки, както и опциите за напредък и основаването на работни места, потреблението на гъвкавостта от бранша на земеползването, измененията в земеползването и горското стопанство към секторите за разпределение на напъните. Европейска комисия дефинира задачата на България, обвързвана с нарастването на каузи на възобновимите източници (27,09% на силата от възобновими източници в брутното извънредно ползване на сила за 2030 г.), като съответна. Приносът на България към задачата за енергийна успеваемост на Европейски Съюз за 2030 година демонстрира доста ниска степен на амбициозност
Тя е реализиране на равнище от 17,5 млн. т.н.е. за първичното ползване на сила. Енергийната успеваемост е посочена като значителен детайл на националните политики, но В българския НПЕК не се преглежда категорично използването на правилото „ енергийната успеваемост преди всичко “ . Като позитивна линия в областта на постройките, притежавани и употребявани от обществените управляващи, е маркирано, че България има намерение да надвиши заложената в законодателството на Европейски Съюз годишна цел за реновиране от 3% и подхваща ограничения за възстановяване на енергийните характерности на най-малко 5% от разгънатата повърхност на постройките, употребени от обществената администрация. В рекомендацията от Европейската комисия за България се натъртва на няколко аспекта. Сред тях са усилването на опитите за понижаване на цялостната взаимозависимост от изкопаемите горива посредством ускорение на развиването и приложението на възобновими енергийни източници. Също нашарване на източниците и маршрутите за доставка на газ посредством увеличение на междусистемните връзки със прилежащи страни, както и понижаване на търсенето на сила посредством подобряването на енергийната успеваемост в промишлеността, както и в частния и публичния сграден фонд. Като цяло в областта на провеждането на енергийна и климатична политика у нас постоянно се срещат ограничавания и непълноти от страна на законодателството, които попречват директно постигането на основни резултати, лимитират присъединяване на жителите и енергийните общности в процеса на енергийната промяна. Именно по тази причина са необходими промени в сегашния Закон за ограничение на изменението на климата на България.
Според условията на един от посочените регламенти, всяка страна членка е длъжна да изготви обновен план на своя народен проект в областта на енергетиката и климата до юни 2023 година и да показа окончателния през юни 2024 година Особено внимание се слага и върху основаването на система за мониторинг и надзор, която ще рапортува напредъка за постигането на задачите до 2030 г. Докато някои от страните членки към този момент са почнали процеса по преразглеждане на проектите си, България към момента не е отворила полемика по тематиката. В Гърция, да вземем за пример, обновеният към този момент НПЕК съдържа упоритостта да задоволява 80% от вътрешното ползване на електрическа енергия от ВЕИ, както и нарастване на задачите за енергийната успеваемост с акцент върху сградния фонд и превоза до 2030 година Преходът на Европа към индиферентност във връзка с климата дефинира значимо място на локалните администрации. Общините би трябвало да имат водеща роля освен на доктрина, само че и на процедура , защото посредством тях се осъществя политиката в тази сфера на локално ниво. Въпреки това, в своята оценка на окончателните национални проекти в региона на енергетиката и климата, ЕК регистрира, че това към момента не е очевидно на национално равнище. Методът за установяване на задачите би трябвало да е извърнат „ от долу нагоре “, а не назад. За да се обясни неоткритият капацитет освен за спестявания, само че и за интензивно съдействие са нужни платформи за разговор и среща сред обособените йерархични равнища в страната, както изисква член 11 на Регламента за ръководство на Европейския съюз. Местните управляващи имат своето значимо място в цялата конструкция при дефинирането на сходни цели, защото огромна част от ограниченията се извършват точно на локално ниво. Задължението на общините може да бъде мощно компрометирано, когато в дадена община липсва избран професионален потенциал, както е казусът с обновяването на 5% от сградния си фонд на година, каквото България е възприела според НПЕК. Други основни провокации и значим фактор за установяване на напредъка за локалните управления и освен са организацията и структурирането въз основата данни, обвързвана с устойчивото управление на силата посредством системи за мониторинг, процедура, която доста постоянно липсва. Подобно системи влагат доста по-конкретни елементи и данни в годините (практика, която съществено липсва у нас), което подкрепя изработването на измерими цели за устойчива сила и климат. Не е напълно ясно разграничено кои са съществуващите и кои спомагателните ограничения в проекта. Сред главните ограничения са: Сектор “Транспорт ” – рационализация на автомобилния парк посредством разрешаване на вноса в България единствено на коли от Евро IV и по-високи евро, зони с ниски излъчвания, поощряване потреблението на електрически и хибридни транспортни средства и др.; Сектор “Индустрия ” – по-висока енергийна успеваемост (ЕЕ) в индустрията, понижаване на топлинните загуби, потребление на различни горива, въвеждане на тласъци за бизнеса да влага в научноизследователска активност, ориентирана към успеваемост на ресурсите, системи за мониторинг, одити за ЕЕ и др.; Сектор “Селско стопанство ” – понижаване на излъчванията от земеделските действия, посредством стимулиране потреблението на подобаващи сеитбообороти, изключително с азотфиксиращи култури, биологична рекултивация, използване на ограничения за надзор на ерозията и способи за обработка на почвата, въвеждане на технологии за напояване и икономисване на вода и сила, поощряване на екстензивното земеделие, понижаване на метановите излъчвания от биологичната ферментация и др.; Сектор “Управление на отпадъците ” – продължение и увеличение на разделното събиране на „ зелени “ боклуци в общините, хващане и изгаряне на биогаз във всички нови и съществуващи районни депа, въвеждане на уреди за анаеробна стабилизация на утайки в обитаеми места с над 20 000 д. население, оползотворяване на биоразградими боклуци и др. Сектор “Енергетика ” – понижаване на загубите от разпределителните, преносните и топлопреносните мрежи, заменяне на енергоизточници – от въглища на природен газ, увеличение на каузи на ВЕИ в отоплението и охлаждането, наложителна скица за енергийна успеваемост, ускорено преустановяване на обичайните замърсяващи отоплителни уреди (печки) и др.; Сектор “Земеползване, смяна в земеползването и горско стопанство ” – залесяване на изоставена земеделска земя, голи и обезлесени площи, увеличение на площта на парковете и зелените площи в и отвън обитаемоте места, запазване на влажните зони, възобновяване и поддръжка на защитни горски зони и др.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ