Меморандумът, който ще бъде подписан в гр.Кавала за изграждането на

Меморандумът, който ще бъде подписан в гр.Кавала за построяването на жп връзката сред река Дунав, Черно и Егейско море от министър председателите на Гърция и България, повдига още веднъж въпроса за геополитическата непълнота в тактиките на българския държавен хайлайф.

Припряността, с която Гърция упорства за узаконяването на този документ, не е инцидентна. Тази прибързаност беше реактивирана незабавно откакто Договорът за добросъседство и съдействие сред България и Р Македония стана действителност и желанията за създаване на кулоар № 8, най-пряката връзка сред нашите две страни, получиха сериозна поддръжка. Тук има обаче една забележителна детайлност. В цялостната гръцка геополитическа и инфраструктурна тактика, задача № 1 е саботирането на всеки план, предусещащ реализирането на кулоар № 8. Тази тактика има дълбоки корени, само че през последните двайсетина години тя се радва на изключително внимание и грижи.

В общия агитационен звук, съпътстващ интеграционните процеси в Европа, след рухването на тоталитарните режими в Източна Европа и разпада на Югославия, Гърция побърза да впише личния си интерес и да го отбрани с цената на своето преимущество, че тя единствена на Балканите беше член и на Европейски Съюз, и на НАТО. В същото време гръцкото държавно управление интензивно проработи за основаването на „ научно обоснована ” позиция за попречване на икономическото свестяване на България, Р Македония и Албания. Нейната цел беше тяхното приемане в евроатлантическите структури да стане по този начин, че стопански те да се впишат в схемата, основана от Атина. Тази скица беше създадена в детайли през 1996 година под персоналното управление на тогавашния гръцки министър председател Костас Симитис. Основните правила, по които Гърция би трябвало да диктува икономическото развиване на Балканите, бяха оповестени в обемист том от разработки, дело на известни икономисти. Книгата носи заглавието „ Реформата и икономическото съдействие в Югоизточна Европа ”. Тя съдържа към 500 страници, стартира с две встъпителни студии: ”Гръцката външна политика на Балканите и в региона на Черно море ”, чийто създател е тогавашният министър на стопанската система Янис Папандониу, и „ Гърция и Европа ” от професор Панайотис Корлирас, ръководител на Йонийската банка, издала труда. Следват увод и 12 глави. Особено значима за нас и през днешния ден е глава 12-та, носеща заглавието „ Отворена ” или „ затворена ” инфраструктура и политическите отклонения на пътя Игнатия ”. Подробното прозрение в наличието на тази глава ни убеждава, че основното акцентиране върху гръцката инфраструктурна тактика пада върху осуетяването по всевъзможен начин на кулоар №8. В 12-та глава на този труд откриваме откровената гръцка позиция: „ Страни като Албания и България чакат да получат изгоди, възползвайки се от географското си състояние и те дефинират връзките си към прилежащите балкански страни въз основата на равноправието и взаимодопълването. Естествено е, на тези упования да се опълчват стремежите на гръцката политика, чиято цел е да се реалокира центърът на тежестта в региона на връзките в Северна Гърция... ”
Карта с транспортните коридори, минаващи през България. / БГНЕС
Колко настоящо звучат тези планове през днешния ден, когато часове ни разделят от подписването на меморандума за жп връзката сред Дунав, Черно море и Егейско море!

Малко по-надолу в тази 12-та глава четем още по- съответни замисли: „ Развитието на полемиката за Игнатия, „ Парагнатия ” /по-точно би било Антиигнатия/ и оста север-юг потвърждава, че Гърция изгуби доста време, апропо с първичното гледище за плана на „ затворена ” Игнатия. ПРИЕМАНЕТО НА ТАКТИКАТА ЧРЕЗ ОТКЛОНЕНИЯ ДА съдебна експертиза ОТВЛИЧА ВНИМАНИЕТО ОТ ОСНОВНИЯ ОПАСЕН ЗА ГЪРЦИЯ ПРОЕКТ „ КОРИДОР №8, СТАВА ПЪРВОСТЕПЕННА ЗАДАЧА ”

Място за наивности, илюзии и евроатлантическа словосъчетание, в тази ситуация, няма. Следващите ходове на Гърция потвърдиха, че нашата южна съседка не страда от никакви угризения при реализирането на тази своя тактика. На състоялия се първи конгрес за инфраструктурни планове в Солун, при започване на септември 1997 година гръцката страна направи всичко допустимо да неглижира желанията да се сложи в дневния ред въпроса за кулоар №8. Когато представителите на България, Р Македония и Албания повдигнаха този жизненоважен за тях въпрос, гръцките медии дадоха отговор в хор, високо и с злост. Излизащият в Солун в. ”Ангелофорос ” незабавно реагира с материала на Трендафил Петканидис „ Параегнатия е сън ”. Авторът с огромно удовлетворение установи, че желанието на тези страни да свържат албанското пристанище Дуръс с Бургас и Варна е подплатено с доста малко пари, едвам 24 милиона екю, обезпечени от Европейската банка и то единствено за правата Дуръс-Тирана.

Вестник „ Неа Македония ” с наяве неспокойствие разяснява изявлението на българския представител господин Таушанов, който в отчета си загатнал за „ Параигнатия ”, която нарекъл Осми общоевропейски кулоар. Изказването на българския пратеник е заставило тогавашния отраслов министър Костас Лалиотис да даде специфична конференция, на която обяснил на присъстващите публицисти, че подобен кулоар не съществува...

Под въздействие на всевъзможни подмолни дипломатически ходове на Атина, донорската конференция на Пакта за непоклатимост, състояла се на 28 и 29 март 2000 година остави без всевъзможни последици взаимния план на България, Р Македония и Албания за построяването на кулоар №8.

На 7 юли 2000 година в Рим се състоя среща на всички страни, заинтригувани от построяването на кулоар №8. Гърция си беше извоювала по неведоми пътища, правото да взе участие в този конгрес. Тук тя направи всичко, с цел да бъде осуетено подписването на меморандума за построяването на този план.

През ноември 2000 г.Гърция предприе нова атака. По време на обиколката на тогавашния министър на стопанската система Янис Папандониу в Албания, България и Р Македония, той им предложи по 50-60 млн.долара за предимствено създаване на инфраструктурни планове, свързващи тези страни поотделно с Гърция. Тогава той съживи и концепцията за нефтопровода Бургас- Александруполис, един от най-важните лостове на Гърция за обезсмисляне на кулоар №8 и плана за нефтопровод от Бургас до Вльора.

И до момента в който българските държавни и държавни институции не виждаха тези „ лудории ” на нашия „ ментор ”по пътя към Европа, възмущението изригна в Скопие.
За нас кулоар №8 в реалност е №1 по своето икономическо значение, сподели Борис Трайковски още през 2002г. / БГНЕС
Тогавашният македонски президент Борис Трайковски без всевъзможни заобикалки, непосредствено и изрично уточни злото. На конгрес в Страсбург с възмущение и паника той изрече думи, които не откриха задоволителен отзив у нас. А тези думи пазят и българския интерес: ” За нас кулоар №8 от Бургас през Скопие до Драч, в реалност е номер едно по своето икономическо значение...С течение на времето се появи интерес от избрани страни като Гърция да се прикачат към този кулоар посредством отклонения.Политически и стопански напън докара до занемаряване на главната концепция... ” И значимата добавка: ” СТАНА ТАКА, ЧЕ ВЛИЯТЕЛНИ ДЪРЖАВИ, НАПРИМЕР ГЪРЦИЯ, СИ ИЗДЕЙСТВАТ ОТ ЕВРОПЕЙСКИ ДЪРЖАВИ ФИНАНСИРАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЯТА И ТАКА ОТПАДА ФИНАНСИРАНЕТО НА САМИЯ КОРИДОР. Вероятно страните, които желаят да се прикачат към него, се стремят да се изгуби главната концепция...Затова Македония е срещу... ” /в. ”Сега ” 28 юни 2002 г./ Това, несъмнено, не е прочувствена, а надълбоко премислена и аргументирана позиция на македонския президент. Той доста добре знаеше, че това, което прави Атина е постоянно в изгода и на Белград. Взаимноподкрепящите дейности сред Гърция и Сърбия излязоха напълно нескрито по време на вътрешния спор в Македония през 2001 година Готовността на България да помогне на Македония в този сложен миг, в Гърция беше пояснен по този начин: ”Властите в Скопие вместо да договарят с локалните албанци, търсят помощ извън, в това число и от България, КОЕТО Е МНОГО ОПАСНО... ” /в. ”Катимерини ”, 15 март 2001 г./. А за какво е доста рисково България да оказва помощ на Македония, може да разберем, в случай че отгърнем още веднъж в. ”Катимерини ”, единствено че от 16 април 1994 г.Тук камъчето е изплюто напълно: ”Междувременно белградският вестник „ Вечерне новости ” в своя скорошна обява предизвести, че построяването жп линията София-Скопие-Драч съставлява директна военна опасност за южната граница на югославската федерация... ” Всъщност това е и задачата, по всевъзможен начин да бъде осуетявано построяването на какъвто и да е план по посока изток-запад.

В известието за финансиране на значими инфраструктурни планове до 2020 година,публикувано от транспортната комисия на Евросъюза в края на септември 2003 година, кулоар №8 не откри място, решение, което получи незабавно бърз отклик в Гърция. По време на формалното посещаване на тогавашния гръцки президент Константинос Стефанопулос в Белград на 15 октомври 2003 година, той съобщи на своя сътрудник Светозар Марович, че Гърция е подготвена да форсира финансирането за построяването на кулоар №10 и че Гърция е определила 238 милиона евро за Сърбия и Черна гора по отношение на този план.

Заслужава да признаем, че и в България, и в Македония има среди, и то прекомерно авторитетни, които работят напълно дискретно против кулоар № 8, защитавайки по инерция в България съветските ползи, а в Македония – сръбските. В случая е нужен надалеч по-прагматичен взор, който отвън американските и съветските ползи да съгледа българските и македонските изгоди.
Гърция съумя да стопира построяването на кулоар № 8 и насочи всички средства за осъществяване на автомагистралата Александруполис-Игуменица / БГНЕС
На 7 април 2004 година в Скопие се организира конгрес за вложения в енергетиката, на който участва и шефът на АМБО корпорейшън господин Едуард /Тед/ Фергюсън. Тази корпорация беше основана за реализирането на нефтопровода от Бургас до Вльора. За да ни стане ясно какво изгубиха България и Македония, в следствие от практическото използване на гръцката тактика за саботиране на всяка стъпка по реализиране на кулоар № 8, ще приведем данните, които тогава изнесе пред този конгрес Тед Фергюсън. Според него тогава са били обезпечени 700 милиона $ за реализирането на нефтопровода Бургас- Вльора. Тогава той планува, до месец-два да бъде подписан меморандумът за градежа сред България, Македония и Албания, а от началото на 2005 година да стартира построяването му. От общата дължина 970 благи 50% ще минава през България, 30% - през Р Македония и 20% - през Албания. Капацитетът на нефтопровода в началото е 75 000 барела на ден. Тогава се е предвиждало градежът да приключи през 2008 година, когато единствено от транспортни такси България ще има чиста облага 60-80 милиона $.

В резултат на своята неотстъпна и целенасочена активност, Гърция съумя да стопира построяването на кулоар № 8 и да насочи всички средства от европейските фондове за осъществяване на автомагистралата от Александруполис до Игуменица, която има за нея огромно геополитическо значение, само че продължава да бъде стопански нерентабилна. Построяването на жп връзката сред Дунав-Черно и Егейско море ще увеличи икономическата роля на тази автомагистрала, само че ще понижи още повече вероятността за осъществяване на инфраструктура по посока изток-запад.

С готовността си България да подпише меморандума за построяването на този план, тя сама обрича на забвение по този начин лелеяната фантазия за жп връзка София-Скопие и въобще цялата тактика за реализирането на кулоар №8.

***

През 1919 година,непосредствено преди Парижката конференция за мир, сътворила и Ньойския диктат за България, неопитният в междудържавните връзки Александър Стамболийски написа писмо до гръцкия министър председател Венизелос, в което търси неговото подпомагане Западна Тракия и Беломорска Македония да останат в границите на България, което е изцяло естествено и заслужено. В същото време Венизелос беше подготвил своето предложение до Конференцията България да бъде разграничена на три области, подчинени надлежно на Атина, Белград и Букурещ. Това предложение беше напът да бъде признато, само че американският президент Удро Уилсън заплаши, че ще напусне конференцията и по този начин България резервира своята целокупност, въпреки и осакатена грубо.

Днес нямаме право за илюзии, като тези на Александър Стамболийски във връзка с Гърция. Гръцката тактика към София и през XIX век, и през ХХ век, и през ХXI век е една и съща: да ерозира нейното достолепие, стопански напредък и разцвет. С тази изстрадана истина, би трябвало да е въоръжен всеки, който вземе в ръце кормилото на България и който сяда да договаря по някакви въпроси с тази наша прилежаща страна.../БГНЕС

--------------------------------------

Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Неговият разбор е написан особено за Агенция БГНЕС.