Има само три причини, поради които ни липсва самоувереност – и всеки може да ги преодолее
Мелани Грийнбърг, практикуващ психолог и създател на няколко книги, отдадени на психологичното здраве, показва, че неналичието на самонадеяност има три съществени източника, които с малко изпитание могат сполучливо да се превъзмогнат. За да се случи това обаче, би трябвало да разберем страховете, в които те се коренят, написа тя в публикация си за Psychology Today.
Причина 1. Скорошен неуспех или отменяне
Поредица научни проучвания са открили, че степента на благополучие, което изпитваме, зависи до 40% от последните събития в живота ни. Краят на връзка, гибелта на непосредствен, загубата на работното място и заболяването имат най-вредно влияние върху щастието ни.
След като щастието има резултат върху самооценката ни, допустимо е нашата самонадеяност да спадне след мъчително прекарване.
В книгата си Emotional First Aid (Емоционална първа помощ), психологът Гай Уинч твърди, че хората, които имат ниско мнение за себе си, страдат от неуспехите по-дълго.
„ Когато загубим работното си място, да вземем за пример, това може да докара до възобновление на старите мисли за нашата безполезност, като им дава нова мощ “ – написа той.
Важно е да разберем, че неуспехът е част от живота. Преди да стане президент, Ейбрахам Линкълн е изгубил работатата си и два пъти не е определен за конгреса. Ако човек успее да реализира задачите си макар неуспехите, това е мощен тласък за превъзмогване на неналичието на самочувствие.
Как да преодолеем неналичието на убеденост, породена от неуспеха:
- Дайте си време да се адаптирате към новите условия.
- Не се изолирайте. Вместо това продължавайте да вършиме това, което ви е забавно и което разпалзва любознанието ви.
- Говорете повече с другари и близки. Това ще ви разсее от негативните мисли и ще ви даде възприятие за сигурност.
- Говорете за неуспехите си с хора, на които имате доверие.
- Не се отхвърляйте и продължавайте настойчиво да се пробвате да постигнете задачите си. Бъдете подготвени да промените тактиката.
Причина 2. Социална тревога
Много от нас разбираемо се опасяват от обстановки, в които би трябвало да приказват с хора, които не познават – на празненства, фамилни събирания и изявленията за работа. Притесняваме се, че хората ще ни оценят негативно, че обръщат внимание на отрицателните ни черти и това води до терзание и липса на убеденост.
Почти всеки от нас е имал негативно прекарване във взаимоотношението си с другите – били сме отхвърлени от връстниците си, или подигравани в учебно заведение – и вследствие на това страхът от обществено взаимоотношение и отменяне продължава да участва и в мозъците ни на възрастни. Корените на този боязън могат да се проследят и още по-дълбоко, в случай че родителите ни са ни сравнявали с другите към нас по негативен метод, подлагали на критика са ни или не са обръщали внимание на триумфите ни.
Като предписание тази липса на самочувствие се корени в изкривеното схващане за това доколко хората се интересуват от нас. В действителността множеството хора са изцяло погълнати от себе си и като цяло образуват усещане за вас, което е напълно проекция на личния им вътрешен свят.
